Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Русе, 3.07.2018 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на двадесет и осми юни, през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
Председател:
Юлиян Стаменов
Членове: 1. Росица Радославова
2. Александър Иванов
с участието на секретар Ц. Коева, в присъствието на прокурор Мирослав
Маринов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № №
309/18 г. на БРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимата М.Г. П.- адв. Цв. Т. - е обжалвала
присъдата по н.о.х.д. № 70/18 г. на БРС, с която е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимата за
Зпрестъпление по чл. 343б ал. 1
от НК, изразяващо се в това, че
на 24.11.2017 г. г., на третокласен път III-501, в района на 500+400 гр. Р-Б, в посока Б-Б, Р.. обл., управлявала моторно превозно средство - ***“ с рег. № ****след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохола в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 на
хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на
МЗ, МВР и МП за реда на установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като е осъдена на
наказание една година лишаване от свобода и двеста лева глоба, както и една
година лишаване от правоуправление, при
отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години.
Жалбата е подробно мотивирана, с
конкретизирано оплакване за материална незаконосъобразност поради неспазване на
изискването по чл. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда на
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства водачът да бъде отведен от полицейския орган за
извършване на изследване с газов анализатор или за химическо лабораторно
изследване, както и изискването за удостоверяване на алкохолното съдържание
съгласно чл. 6 ал. 3 от същата наредба. Не бил съставен протокол за медицинско
изследване съгл. Приложение № 4 от Наредбата, издаден от лице по чл. 12 ал. 1 с
отразени причини за неизвършването на медицинското изследване за вземане под
внимание резултатите от изследването с техническо средство. Иска се отмяна на
присъдата или алтернативно смекчаване на санкцията на дееца.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата не е основателна
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, окръжният съд прие, следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект – страна в процеса, при
спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимата - български гражданин, род. на *** г., с висше образование, с
две деца, неосъждана, в инкриминирания период служител в сектор „Р на МПС“ при сектор
„П П“ към отдел „О П“ при ОД-МВР-Р - била правоспособен водач на моторно превозно
средство категории В.
На 24.11.2017 г., в гр. Р, през деня, след като употребила алкохолни напитки
/ бира/, тя привела в движение и управлявала собственото си гореописано МПС по
посочения път в участъка Б-Б и около 18-18,15 ч. в района на километър 50+400
предизвикала ПТП, като блъснала управлявания автомобил в крайпътно дърво. Въз
основа на получения в РПУ-Бяла сигнал за произшествието на местото пристигнал
екип на Бърза помощ, и веднага след него полицейски патрул - полицейските
служители от РПУ – Бяла св. С.– мл. автоконтрольор –
и св.Л.и Д.. Св. С.опитал още там да вземе алкохолна проба с техническо
средство на подсъдимата за установяване на алкохол, но поради оплакванията й от
болки в гърдите се отказал. Пострадалата била откарана от автомобила на Бърза
помощ, последван от автомобила с полицаите, в МБАЛ-Бяла. Там била приета в
спешния медицински център и назначена ренгенография.
Докато изчаквали последната, по предложение на св. С.била извършена проба на
подсъдимата за алкохол в кръвта с техническо средства „Алкотест
7510“ с фабричен номер ARBB 0088. Уредът отчел 1,62 промили съдържание на алкохол в издишания въздух. С.съставил и връчил на
подсъдимата талон за медицинско изследване. Последната вписала саморъчно и се
подписала в талона, че не желае кръвна проба и е съгласна с показанията на
техническото средство, като допълнително обяснила, че през деян
е пила бира и не се е хранила отдавна. Свидетелят С.съставил и връчил на
подсъдимата АУАН, в който подсъдимата също саморъчно записала, че съгласна с резултатите от техническото
средства и не желае кръвна проба. Най-сетне на съставения от медицински фелдшер
/св. Дянков/ протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и други наркотични вещества или аналози подсъдимата отново
вписала, че отказва да се подложи на изследване и се подписала. Вече пред св. Д
тя заявила, че е болна и приема лекарства, като обаче според свидетеля била
адекватна и отговаряла точно на поставяните въпроси.
Тази тези констатации, впрочем неоспорени от никоя от страните по делото, са
изведени след обстоен и прецизен анализ на гласните /вкл. обяснения на
подсъдимия/, писмени и от експертен порядък доказателства по делото, които са
достатъчни, при спазване на процесуалните правила относно събирането и анализа
им, и изцяло им съответствуват, поради което изцяло
се възприемат и от въззивната инстанция, а
присъдата се явява обоснована и постановена при спазване на
процесуалния закон.
На тази база
също правилно, в съответствие с материалния
закон, първоинстанционният съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация на
извършеното от подсъдимата, като я е признал за виновна в това, че на
24.11.2017 г. г., на третокласен път III-501, в района на 500+400 гр. Р-Б, в посока Б-Б, Р. обл.,
управлявала моторно превозно средство - ***“
с рег. № ****след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта му
над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред – по
реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда на установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средстваустановено по надлежния ред – по
реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда на установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Ето защо
присъдата е законосъобразна, а
оплакванията по жалбата в
обратния смисъл са неоснователни.
Същите се свеждат до неизпълнението, според жалбоподателя, на изискването
по чл. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г., на задължението на полицейските
служители да отведат подсъдимия „до мястото за извършване
на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване“. Така формулирано то е на границата
между доводите за незаконосъобразност и недоказаност, респ. необоснованост на
присъдата, тъй като изискването очевидно се тълкува от жалбоподателя като
такова за доказване на обстоятелството, че съдържанието на алкохола в кръвта на
дееца е било не само над 0,5 на хиляда, обосноваващо административно
наказателната му отговорност по ЗДвП, но и над 1,2, явяващо се обективен съставомерен признак за процесното
престъпление по чл. 343б от НК. Изискването се свързва също и със законовото
изискване това съдържание да бъде установено по надлежния ред, т.е. /към
инкриминирания период/ по реда на
горепосочената Наредба.
Първоинстанционният съд е
изпълнил задължението си да обсъди обстойно възраженията, като изследва относимите към тях факти и обстоятелства, респ. касаещите ги доказателства по делото, и е извел обосновани
и напълно законосъбразни изводи относно доказаността и законосъобразността на обвинението и в това
отношение, които се споделят напълно и от тази инстанция. Така
правилно първоинстанционния съд е съобразил, че
по делото не са установени, а категорично е опровергано възникването на която и
да било от предпоставките по чл. 3 от процесната Наредба
1, а именно: 1/лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест; 2/лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/
извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна /легални
дефиниции на такива проби са дадени в т. 2 и 3 на парагр.
1 - от допълнителните разпоредби на Наредбата/ и 4/ физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Напротив, по делото е безспорно, че извършената проба с техническо средство е
била качествена и валидна и че деецът не е оспорил резултатите от нея,
напротив, изрично писмено е удостоверил съгласието си верността им, не е
поискал друг вид изследване /било с газов анализатор, било с кръвна проба/ и не
е поискал отвеждане в медицинско или друго заведение за изследване.
Безспорно е при това също, че подсъдимата е била именно в лечебно
заведение, така че не е било нужно да бъде отвеждана в такова, а там е отказала
многократно да и бъде взет биологичен материал - кръв за изследване на
съдържанието на алкохола в кръвта. Напротив, изрично, също многократно е
признала обстоятелствата, че е употребявала алкохолни напитки преди да
управлява МПС и е признала за достоверно установеното с техническо средство
съдържание на алкохол в кръвта й.
При така безспорно установената липса на изрично установените именно с „надлежния“
приложим нормативен акт изисквания за каквито и да било последващи
действия – както по допълнително изследване на алкохолното съдържание, така и и
от страна на полицейските служители
също правилно, в пълно
съответствие с действуващата законова уредба,
съобразена и анализирана в целостта й, а не само с буквално
възпроизвеждане на един или друг изолиран тест от Наредбата или другаде,
първоинстанционният
е съобразил и отчел невъзможността
полицейските служители да предприемат навежданите в жалбата действия - принудително
да водят подсъдимия за допълнително изследване. Както правилно е развил
съображения РРС в мотивите си,
подобни действия, засягащи лични права на водача на МПС от най-висш порядък
/правото му на избор на местонахождение и свободно придвижване/,
биха били флагрантно нарушение
на закона, визиращо от обективна страна и престъпления по действуващия в Републиката Наказателен кодекс.
Това е така защото, освен че съобразно изложеното, те биха били напълно неоснователни
в светлината на действуващото законодателство и
специално процесната Наредба,
нито Наредбата /тя по начало не
би могла сама по себе си/, нито ЗДП или ЗМВР или който и да било друг
нормативен акт дават право на полицейски служители принудително да задържат и
отвеждат където и да било гражданите на Републиката при такава ситуация.
При безспорния, изрично и многократно удостоверен отказ на подсъдимата да й
бъде извършено медицинско изследване като и бъдат взети съответните биологични
проби очевидно неснователни са и доводите относно
несъставянето на протокол за медицинско изследване съгл. Приложение 4 към процесната Наредба № 1.
Въззивната инстанция възприема изцяло
като правилни и останалите подробни съображения и доводи изложени в мотивите
към първоинстанционната присъда по този въпрос, които не е нужно да се преписват тук. Може само да се
подчертае и тук, че очевидното редакционно несъвършенство в разпоредбата по чл.
7 от процесната Наредба 1, каквото за съжаление не е
рядкост в нормотворческата дейност в страната, не
следва шиканиращо и спекулативно да се третира в
насока изключваща дирене на отговорност от управляващи МРС след употреба на
алкохол водачи. Ноторно известна е идеята на текста
по чл. 7 от Наредбата, широко оповестявана и обсъждана преди приемането й, а
именно при констатиране на високо съдържание на алкохол в кръвта на водач на
МПС той да не бъде оставян сам да се придвижва където и да било, вкл. и до
медицинско заведение за изследване, а това да става от и под контрола на
полицейски служители. Необезпечаването обаче от законодателя на такава очевидно
правилно изискване с възможност за принудителни действия от полицейските
служители, съчетано и с изричните изисквания за допълнителни изследвания на
водача по чл. 3 от Наредбата, каквито в случая не са налице, при най-сетне качествена
и валидна проба с техническо средство, в целостта си обосновават в случая
единствено извода за доказаност на съставомерното обстоятелства съдържание на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда и спазване на изрично уредените в нормативната уредба и
възможни за осъществяване изисквания по установяването му.
Както се посочи РОС се солидаризира и възприема изцяло и останалите доводи
и съждения по въпроса изложени в мотивите към първоинстанционната
присъда, които не е нужно да се преписват тук.
Неоснователни са и алтернативните оплаквания за явна несправедливост на
присъдата. Наказанието лишаване от свобода на дееца, въпреки значителното
превишаване на законоустановения критерия от 1,2 на
хиляда /1,62 промили/ е значително под средата предвидена в закона, като при
това деецът е освободен от ефективно изтърпяване при условията на чл. 66 ал. 1
от НК, с минимален изпитателен срок, комулативно
предвиденото наказание глоба е близо до законоустановения
минимум, значително под средата е и лишаването му от правоуправление. При
посоченото високо съдържание на алкохол, високия ръст на този вид престъпност и
обстоятелството, че подсъдимата е предизвикала и пътнотранспортно произшествие,
тези размери по никакъв начин не сочат на несъразмерна тежест на санкционната
част на присъдата. Обратната теза не може да се обсъжда в тази инстанция поради
липса на протест.
По тези съображения и на основание чл. 334 т. 6 от НПК окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/18.04.2018
г. по н.о.х.д. № 70/18 г. на БРС - трети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове:
1.
2.