Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Перник

 

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Същото е образувано поради невъзможността за сформиране на касационен състав, в А. съд- [област], който да разгледа КАНД 38/2024г, по описа на съда, като с Определение № 163 от 23.01.2024г. същото е прекратено и делото е изпратено на ВАС на Р. България, за определяне на компетентен за разглеждането му равен по степен съд. С Определение № 1470 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело № 1073/2024, по описа на ВАС на Р. България, делото е изпратено за разглеждане на А. съд – Перник.

Настоящият касационен състав е сезиран с касационна жалба на Б. Д. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], *** срещу Решение № 410/24.11.2023г., постановено по АНД № 20231510200616 /2023г.. по описа на Районен съд – [община].

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с което на настоящия жалбоподател, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва:

• „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
• „глоба“ в размер на 10.00 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на решението на районния съд. Като аргументи към сочените основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт, се оспорват изводите на районния съд, на база на събраните по делото доказателства, за наличието на всички съществени елементи на процесното нарушение/я, като в тази връзка се излагат съображения, че оспорения съдебен акт почива на доказателствени предположения. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, свързани с липсата на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП, в тази връзка се сочат, подробни доводи, за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, в хода на административно – наказателното производство. От касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В проведеното на 27.03.2024г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. П. – АК [област]. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и изложените в същата аргументи. Сочи подробни съображения по същество, като акцентира върху наличието на допуснати, в хода на административно – наказателното производство, съществени процесуални нарушения, които като неотчетени от районния съд са повлияли на законосъобразността на съдебния акт. В хода по същество, касационният жалбоподател споделя изцяло изложените от процесуалния си представител аргументи, представя и подробна писмена защита в подкрепа на доводите си. От касационната инстанция се иска да отмени оспорения съдебен акт и потвърденото с него НП.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – [област], редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба вх. рег. № 890/26.03.2024 г., депозирана от ответника, чрез гл. юрисконсулт Л., същият оспорва касационната жалба, счита че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, в минимален размер, съответно в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните такива от насрещната страна.

В проведеното съдебно заседание на 27.03.2024 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за основателна. Предлага решението на районния съд да бъде отменено, съответно да бъде отменено и потвърденото с него НП.

Пред касационната инстанция, на основание чл. 219, ал. 1 от АПК, като доказателства по делото се приобщиха три броя извадки от Google Maps, за територията, където е извършена проверката в [населено място].

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за основателна. Доводите за това са следните:

С НП № 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, налага на Б. Д. Л. административни наказания: „глоба“ в размер на 2000.00 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10.00 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Санкциите са наложени, затова че на 03.02.2023г., в 23.15 часа, в [населено място], на [улица], срещу блок № 95, в посока [улица]към [улица], Б. Д. Л. управлява собствения си лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № [рег. номер], като в 23.35 часа, на същата дата, след няколко покани да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510, с фабричен номер ARPL-0261, същият категорично отказва да бъде изпробван. Същият отказва да подпише и получи и издаден му Талон за медицинско изследване с номер 139423 - не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол. Не представя и СРМПС, част 2 на управляваното от него МПС. С извършеното водачът е осъществил състава на нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред районния съд, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото доказателства приема, че при съставянето на АУАН серия GA, № 864545 от 04.02.2024г. и издаденото въз основа на него НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По същество, въз основа на приобщените по делото, в хода на съдебното следствие, писмени и гласни доказателства, в решението е прието, че описаната в съставения за процесните нарушения АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, е установена по безспорен начин.

От правна страна първоинстанционният съд формира изводи за правилно извършена от наказващия орган правна [жк], при така направеното описание на фактическата обстановка, за извършени нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като по делото е доказано наличието на всички елементи, относими към фактическия състав на цитираните разпоредби. Съответно в решението е прието, че изложените от жалбоподателя аргументи, във връзка с допуснати в хода на административно – наказателното производство, съществени процесуални нарушения са неоснователни, а твърдените от същия обстоятелства, се явяват негова защитна теза, недоказана според достоверния за съда доказателствен материал. Първоинстанционният съд приема, че АНО е приложил правилно материалния закон, като е наложил на нарушителя, строго фиксираните от закона, по размер и вид административни наказания, като в случая не може да намери приложения нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 220 от АПК настоящият състав възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като приема същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, относими към предмета на доказване. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 165 от ЗДвП е регламентирано правомощието на министъра на вътрешните работи, да определи службите за контрол по ЗДвП, в системата на МВР.

В съдебното производство пред въззивната инстанция, като доказателство е приобщена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л. 51-52 от АНД), с която са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и НП. В точка 1 от цитираната заповед са определени основните структури в системата на МВР, които осъществяват контрол по ЗДвП, като в 1.3 са посочени ОД на МВР. С цел диференциране на правата и задълженията на служителите в ОД на МВР, в точки от 1.3.1 до 1.3.4, в заповедта са посочени дейностите по чл. 165 от ЗДвП, които същите могат да осъществяват, в зависимост от заеманата от служителите длъжност в ОД на МВР. В точка 1.3.3 от заповедта са посочени функциите за контрол по чл. 165, които могат да осъществят звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР в ОД на МВР и в районните управления към ОД на МВР.

След определяне на функциите на основните звена по чл. 165 от ЗДвП, в точка 2 от цитираната заповед, в подточки 2.1 и 2.2, са определени полицейските органи, които могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП. В точка 2.2 са посочени служителите по точка 1.3.3 от същата, като полицейски органи, които могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, но след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ.

В съдебното производство пред въззивната инстанция, като доказателство е приобщена и заповед № 277з-242 от 08.02.2022г. на директора на ОД на МВР – [област] (л. 60-64 от АНД), с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ, са определени поименно, с посочен ЕГН, служителите работещи в звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР в ОД на МВР – [област], които са определени да издават АУАН по ЗДвП и КЗ и фишове за налагане на глоби.

В конкретния случай, не е спорно, че административно-наказателното производство е образувано със съставяне на АУАН серия GA, № 864545 от 04.02.2024г. АУАН е издаден от К. З. Д., като видно от представения по АНД, акт за стъпване в длъжност от 22.10.2021г. (лист 57), същият заема длъжността младши автоконтрольор I степен, в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- [област].

От изложеното следва, че младши автоконтрольор I степен К. З. Д., попада в категорията служители определени в точка 1.3.3 от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, съответно, за да разполага с правомощия по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, а именно да съставя АУАН, следва да е положил успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ. Видно от заповед № 277з-242 от 08.02.2022г. на директора на ОД на МВР – [област], служителят К. З. Д., не фигурира в поименния списък на служителите в ОД на МВР – [област], определен със заповедта, които са оправомощени да издават АУАН по ЗДвП и КЗ и фишове за налагане на глоби.

Като аргумент в подкрепа на изложеното, настоящият касационен състава, следва да отбележи, че на страница 3 от цитираната заповед е посочено лицето К.З.Ф., но в случая не може да става дума за техническа грешка, в изписването на фамилията на служителя, тъй като посоченото ЕГН е различно от това на актосъставителя К.З.Д. посочено в акта за стъпването му в длъжност (л. 57 от АНД).

АУАН е основание за издаване на НП и със съставянето му се образува административно-наказателното производство. В този контекст съставеният от надлежен полицейски орган на ОД на МВР АУАН, удостоверява елемент от фактически състав, правопораждащ административно-наказателната отговорност за жалбоподателя Любенов, в качеството му на водач на МПС, нарушил разписаните в ЗДвП правила. В този смисъл издадения от компетентен орган, в указаната от закона форма АУАН е предпоставка за законосъобразността и на издаденото въз основа на него НП.

В настоящия случай от доказателствата по делото не следва извода, че актосъставителя е длъжностно лице оправомощено да съставя актове по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, поради което АУАН е издаден от некомпетентен орган. Изложеното води до извод за незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на районен съд – [община], като неправилно, следва да бъде отменено, съответно като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и наказателното постановление.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63д от ЗАНН, има касационния жалбоподател. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 410/24.11.2023г., постановено по АНД № 20231510200616 /2023г.. по описа на Районен съд – Дупница и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област], с което на Б.Д.Л. на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и „глоба“в размер на 10.00 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.