Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 23.04.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА,
XIV състав, в открито съдебно заседание
на седми април две хиляди двадесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря К К , след като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 273 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр.
с чл. 118, ал. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Б.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Н.С. *** срещу
Решение № 2153 – 03 – 1 от 04.01.2021 г. на Директора на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна, с което е
отхвърлена жалба с вх. № Ц5104 – 03 – 174 #1/ 01.12.2020 г. на жалбоподателката
Р. срещу Разпореждане № Ц5104 – 03 – 174/ 17.11.2020 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП – гр. Варна на НОИ, с което настъпилата на
30.10.2020 г. злополука с В.Б.Р. не се приема за трудова, тъй като не е във
връзка и по повод на извършваната работа, не е станала и по време на извършвана
работа в интерес на осигурителя, а е вследствие на личен ангажимент към колега.
Жалбоподателката В.Б.Р. намира оспореното решение на Директора
на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна за
неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на
своето становище.
Навежда твърдения, че работи по трудово правоотношение към ОП „Управление
на проекти и озеленяване“ на длъжност „Работник озеленяване“ в отдел „Озеленяване
– поделение „Морска градина“ с място на работа – територията на Морската
градина в гр. Варна. Също така посочва, че на 30.10.2020 г. по време на работа
е получила нареждане от прекия си ръководител Д Х Жда занесе в счетоводния
отдел на предприятието болничен лист, издаден на друг работник С. Х, като
по време на изпълнение на така полученото разпореждане е претърпяла пътно –
транспортно произшествие. Счита, че са налице предпоставките случилата се с нея
злополука да бъде квалифицирана като „трудова“, поради което и моли за отмяна
на оспорваното от нея решение на Директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт – гр. Варна.
Ответната страна Директорът на
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна не е
депозирал изричен писмен отговор на жалбата.
В проведеното на 07.04.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 273 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна,
жалбоподателката В.Б.Р. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. Н.С. ***, който моли за отмяна на оспорваното
решение, мотивирайки се в своята пледоария, че са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки злополуката да бъде квалифицирана като „трудова“, а
именно настъпила е през работно време, на работното място на жалбоподателката,
при извършване на работа в интерес на предприятието, с което се е намирала в трудово
правоотношение.
Ответната страна Директорът на Териториалното поделение
на Националния осигурителен институт – гр. Варна се представлява по време на проведеното
на 07.04.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 273 по описа за 2021
г. на Административен съд Варна от своя упълномощен процесуален представител
гл. юрисконсулт Е. Л., която моли за потвърждаване на решението, акцентирайки в
своята пледоария, че са налице категорични доказателства, че в момента на
настъпване на произшествието, жалбоподателката Р. е изпълнявала свое лично
задължение.
Заинтересованата страна Общинско предприятие „Управление
на проекти и озеленяване“ към община Варна се представлява от своя законен
представител С. А., който не изразява конкретно становище по същество на
делото.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Към датата 30.10.2020 г. В.Б.Р. се
намирала в трудово правоотношение с Общинско предприятие „Управление на проекти
и озеленяване“ към община Варна, като изпълнявала длъжността „работник
озеленяване“ в отдел „Озеленяване“ – поделение „Морска градина“.
В предиобедните часове на 30.11.2020
г. Р. получила нареждане от прекия си ръководител З.Ж.Д. да мете и почиства в
района на сградата на Аквариума в Морската градина в гр. Варна, но не се
съобразила с него, а решила да отиде до счетоводния отдел на Общинско
предприятие „Управление на проекти и озеленяване“ към община Варна, за да
извърши лична услуга на своята колега С. Ж Х, като занесе в счетоводния отдел
издадения болничен лист на името на Х.
В изпълнение на личния си
ангажимент, около 11:45 часа на 30.10.2020 г. Р. пресичала пътното платно на бул.
„////“ в гр. ///, в близост до спирката на масовия градски транспорт,
непосредствено до сградата на ФКЦ и хотел „Модус“, когато била блъсната от
преминащ по пътя автомобил.
Вследствие на пътно – транспортното произшествие,
жалбоподателката Р. получила травматични увреждания на долния си крайник.
На 04.11.2020 г. била депозирана
Декларация за трудова злополука, с която ОП „Управление на проекти и
озеленяване“ на длъжност „Работник озеленяване“ в отдел „Озеленяване – поделение
„Морска градина“ декларирало пред ТП на Националния осигурителен институт злополуката.
С Разпореждане № Ц5104 – 03 – 174 от
17.11.2020 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП – гр. Варна на
НОИ не приело декларираната злополука, случила се на 30.10.2020 г. с В.Б.Р. за
трудова.
Жалбоподателката Р. обжалвала Разпореждане
№ Ц5104 – 03 – 174 от 17.11.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП – гр. Варна на НОИ пред Директора на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна, който с Решение №
2153 – 03 – 1 от 04.01.2021 г. отхвърлил жалбата й като неоснователна.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата на В.Б.Р. e депозирана
в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО срок, поради което и
съдът я намира за процесуално допустима за разглеждане.
По същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО
дава легалната дефиниция на понятието „трудова злополука“, която представлява
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
За да бъде квалифицирано дадено
събитие като трудова злополука е необходимо да е налице увреждане на здравето,
да е налице функционална връзка между увреждането на здравето и изпълняваната
работа, увреждането трябва да е причинило определен резултат (временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт), както и
лицето, което е претърпяло злополуката да е било осигурено за този осигурителен
риск.
В случая от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че липсва функционална връзка
между увреждането на здравето, което е получила жалбоподателката Р. и
изпълняваната работа, доколкото същата по време на злополуката не е изпълнявала
своите служебни задължения, а е вършила лична услуга на свой колега, при това в
отклонение на конкретно разпореждане на прекия й ръководител в Общинско
предприятие „Управление на проекти и озеленяване“ към община Варна – св. З.Ж.Д..
За да достигне до този извод, съдът
на първо място дава вяра и кредитира напълно показанията на св. З.Ж.Д. и св. С.Т.Б.,
като последователни и взаимнодопълващи се. Двете свидетелки бяха категорични,
че изцяло по своя инициатива и свое усмотрение, жалбоподателката Р. е решила да
отиде до счетоводния отдел на предприятието – неин работодател, за да занесе
болничен лист на свой колега. Дори св. Б. допълни, че самата тя е информирала
жалбоподателката Р. за нареждането на св. Д. да се почиства в района около сградата
на Аквариума в Морската градина, но жалбоподателката Р. и е отговорила, че няма
да се съобрази с разпореждането, защото имала своя лична работа.
Не само, че не се доказа, че
жалбоподателката Р. е била тръгнала към седалището на предприятието в
изпълнение на нареждане от ръководителя си да занесе болничен лист на друга
служителка, а дори напротив – св. Д. категорично отрече да е давала такова
конкретно разпореждане него ден.
Съдът кредитира и писменото
обяснение на Д Х Ж– отговорник по труда в Общинско предприятие „Управление на
проекти и озеленяване“ към община Варна, което е в унисон с показанията на
разпитаните свидетели, че липсва разпореждане спрямо жалбоподателката от пряк
неин ръководител да занесе болничния лист на своя колега до седалището на
предприятието.
Ето защо съдът приема, че на
30.10.2020 г. жалбоподателката Р. се е отклонила изцяло по своя инициатива от
своите служебни задължения, напуснала е обичайното си работно място и е
претъпяла пътно – транспортен инцидент на бул. „////“ в гр. ///, като съдът се
солидаризира с позицията на административния орган, че в случая не е приложима
и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО, тъй като жалбоподателката Р. нито се е
връщала към дома си след края на работния ден, нито е отивала към място, където
се храни, нито е отивала към място, където е следвало да получи
възнаграждението си. В тази връзка следва да се подчертае, че същата в
действителност е отивала към седалището на предприятието, конкретно към
счетоводния отдел, но не за да получи своето възнаграждение, а да занесе
болничен лист на свой колега – работа, която не й е била възлагана от преките й
ръководители.
Съдът се солидаризира с
позицията на адв. Н.С., че са налични доказателства, че по принцип има
изградена практика в предприятието дадени служители да носят болнични листове
или други документи в счетоводството на предприятието, но следва съдът да се
фокусира единствено върху процесния случай от 30.10.2020 г., за който безспорно
и категорично се установи, че никой ръководител не е разпореждал и не е давал
съгласие жалбоподателката да напусне определеното й работно място и да занесе
болничен лист на своя колега.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира за правилен и законосъобразен извода на Директора на
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна, че
настъпилата на 30.10.2020 г. злополука не е трудова, тъй като не са налице кумулативно
дадените признаци за това и конкретно, че липсва функционална връзка между
увреждането на здравето и изпълняваната работа, поради което и оспорването
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Б.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Решение № 2153 – 03 – 1 от 04.01.2021 г. на Директора на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна, с което е
отхвърлена жалба с вх. № Ц5104 – 03 – 174 #1/ 01.12.2020 г. на жалбоподателката
Р. срещу Разпореждане № Ц5104 – 03 – 174/ 17.11.2020 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП – гр. Варна на НОИ.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: