Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №6802/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Ч.Е.Б. АД – длъжник по изп.д. №20199210400569
срещу постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в
частта му относно определените такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 102,40 лв.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
за разноските, в частта относно определените такси, е незаконосъобразно.
Взискателят не взема становище по
жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител
сочи, че е определил таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху сбора от сумата по
изпълнителния лист и адвокатския хонорар по изпълнителното дело. След
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение е намалил същото до
сумата от 200 лв. и е редуцирал таксата по т.26 на 25.80 лв.
Въззивният съд намира следното:
Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност
на обжалвания акт в частта относно определените такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ са основателни. Макар по делото да липсва сметка или друг акт, в който
се определя размера на начислените такси (как е формирана сумата от 102,40 лв.),
следва да се приеме, че същата включва таксите по т.1 и т.5 от Тарифата – за
образуване на дело и връчване на покана – общо в размер на 40 лв., а остатъкът
представлява такса по т.26 от Тарифата. Основателни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт
в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата. Размерът на дължимата
такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в
изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от
което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към
чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от
взискателя, и направените от него разноски
за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното
производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно
чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в
„паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.
Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист
– 10 лв. и размерът й е 10 лв. С оглед диспозитивното начало, обжалваното
постановление за разноските следва да се отмени в обжалваната му част - за
разликата над 55 лв. до определения размер от 102,40 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението за
разноските на съдебния изпълнител по изп.д. №20199210400569, в частта му относно определените такси
по Тарифата към ЗЧСИ над сумата от 55 лв. до определения размер от 102,40 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските за такси по Тарифата към ЗЧСИ за сумата от 55
лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.