Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. Варна, ……………………. год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 1905/2022 г. на АдмС – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Одесос“, ***“ № 27, представлявано от управителя С.Д.Д., срещу Заповед № 148 от 09.08.2022 г. на Кмета на Район „Одесос“, Община Варна, с която е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни-монтажни работи и е забранен достъпът до строеж: „Изграждане на В и К инсталация за обект с идентификатор *** от жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор ***“ по КК на гр. Варна, 11 м.р., гр. Варна, с административен адрес: ***, гр. Варна, изпълняван в имот с идентификатор *** и в обект с идентификатор ***.
С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в имота и към момента на придобиване на собствеността от оспорващия са съществували водопроводната и канализационната тръби. Разяснява се, че В и К инсталацията е изградена много отдавна, била компрометирана и създавала опасност от спукване на тръбите, което щяло да доведе до наводнение на поземления имот и съществуващите в него сгради или разлив на отпадъчни води и попадането им в почвата. Поддържа се, че поради това е предприет частичен ремонт и подмяна на компрометираните участъци, което може да се квалифицира като текущ ремонт по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж и учредяване на права по чл. 183 ЗУТ. Искането е да се отмени обжалваната заповед. В хода по същество, оспорващото дружество, чрез адв. П.В. поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане, като се претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Кметът на Район „Одесос“ при Община Варна, в хода на делото, чрез процесуалния си представител - ст. юриск. П.М., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:
Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт (арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ). Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ, актовете за спиране на незаконни строежи са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт. Жалбата, подадена на 11.08.2022 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от съобщаването на заповедта на оспорващия – 09.08.2022 г., предвид отбелязаното собственоръчно от управителя на дружеството на гърба на заповедта (л. 13, гръб от адм. пр.)
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Поземлен имот (ПИ) *** по КККР на гр. Варна, с площ 336 кв.м., представляващ УПИ ІХ-1, кв. 156а, по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна, с административен адрес: ***, както и съществуващата в него жилищна сграда с идентификатор ***, са съсобствени с по ½ ид.ч. на Б.И.Л.и „БИЛДИНГ БРАДЪРС“ ООД – Нотариален акт ***на СВ – Варна и Нотариален акт *** на СВ – Варна.
Сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Варна е с два самостоятелни обекта съответно с идентификатори ***.1 и ***.
Действащият ПУП– ЧИЗРП и ЧКЗСП за ***, кв. 156А по плана на 11-ти м.р на гр. Варна предвижда за имот *** средно жилищно застрояване, без да се запазва сграда с идентификатор ***, предвид графичната и текстова част на Заповед № Г-114/05.04.1994 г. на Кмета на Община Варна – л. 42 от делото.
Във връзка със сигнал от 21.06.2022 г. от Б.Г.до кмета на Район „Одесос“ при Община Варна за започнато от съсобственика й – „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ изграждане на шахта върху съсобствената земя без необходимите разрешения и съгласие от нейна страна, от служители на Район „Одесос“ при Община Варна е извършена проверки на 24.06.2022 г., за което е съставен констативен протокол (л. 3 от адм. пр.)
Административното производство по реда на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ за спиране изпълнението на строежа и забрана достъпа до него, респ. издаване на оспорената заповед е започнато със съставяне на Констативен акт № 3/28.06.2022 г. от експерти в отдел ОРК, дирекция СИДКОР в Район „Одесос“ при Община Варна, с който е установено извършване от „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД на незаконен строеж без разрешение за строеж и без учредено право на строеж или съгласие от съсобствениците на имота, а именно „Изграждане на В и К инсталация за обект с идентификатор *** от жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор ***“ по КК на гр. Варна, 11 м.р., гр. Варна, с административен адрес: ***, гр. Варна, в нарушение на чл. 148, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 183 ЗУТ. Строежът е определен като пета категория, съгласно чл. 137, т. 5, б. „б“ ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
В констативния акт е обективирано установеното при проверката на 24.06.2022 г. по отношение изпълнението на строежа, а именно: В свободната дворна част на имота – УПИ ІХ-1, кв. 156а, 11-ти м.р., към ул. „***“ е изградена от бетонни блокчета шахта с размери 1,25/1,25 м, с дълбочина 1 м. Дъното на шахтата е от бетонова настилка, а в горния си край бетонните блокчета са укрепени с бетонов пояс. Шахтата е изградена върху трасето на съществуващ в имота водопровод, като през нея преминава съществуваща водопроводна тръба. От шахтата към жилището – обект с идентификатор ***, собственост на „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ООД е изкопан траншеен изкоп – канал с Г-образно трасе, в който е положена водопроводна тръба, свързваща шахтата с обекта. Към момента на проверката е установено, че тръбата не е подвързана към съществуващия водопровод. В същия изкоп-канал, в частта му към сградата, е разкрита съществуваща канализационна PVC тръба Ф110. Изградено е канализационно отклонение към обекта, собственост на „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД. Изрязана е част от съществуващата канализационна тръба, на нейно място е монтирана фасонна част с разклонение и е включена нова PVC тръба за канализация, която да обслужва обекта. Канализационната тръба е положена и в изкоп, изпълнен вътре в сградата, през антрето и помещение с неизвестно предназначение. Изкопът и тръбите, разположени в двора са частично засипани със земна маса, като строителните дейности не са приключени.
Констативният акт е подписан от представляващ на посочения за нарушител/извършител („БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД) очевидно не на датата на съставянето му – 28.06.2022 г., а по-късно, доколкото е дадена възможност за възражения в 7-дневен срок от връчването, считано от 13.07.2022 г. (На дружеството е изпратено уведомление за съставения констативен акт, заедно с покана за явяване, за да се запознае и да му се връчи акта, която поканата е от дата 01.07.2022 г. – л. 4 от адм.пр.)
Срещу Констативен акт № 3/28.06.2022 г. „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД не е подало възражение, предвид Констативен протокол от 21.07.2022 г. (л. 11 от адм. пр.)
С оспорената в настоящото производство заповед, издадена на основание чл. 224а, ал. 1 и ал. 5, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, Кметът на Район „Одесос“ възприема констатациите, обективирани в констативния акт. Прието е, че процесното строителство се извършва без издадено разрешение за строеж и без учредено право на строеж или нотариално заверено съгласие от съсобственика на имота. Направен е извод, че строежът е изпълнен в нарушение на чл. 148, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 183 ЗУТ, което го квалифицира като незаконен строеж. Постановено е спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и е забранен достъпът до строеж: „Изграждане на В и К инсталация за обект с идентификатор *** от жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор ***“ по КК на гр. Варна, 11 м.р., гр. Варна, с административен адрес: ***, гр. Варна, изпълняван в имот с идентификатор *** и в обект с идентификатор ***. Изпълнението на заповедта е възложено на собственика на строежа и на обект с идентификатор *** – „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД.
По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице и от заявеното от него при изслушването му от съда се установява следното:
1. Шахтата в имота, която е към ул. „***“ е била съществуваща, като е запазен старият водомер, който се използва като общ водомер, като е монтиран и контролен водомер. Тази шахта е захранвала водопроводно сграда ***, както и сградата, посочена в ситуацията на л. 7 от адм. преписка като сграда „1 2МЖ“;
2. Промяна на трасе се проследява само когато има промяна на скачането от външната (улична) водопроводна мрежа, а предвид вида на тръбата – ръждясала, която тръба идва от външната водопроводна мрежа до шахтата, вещото лице „съди“, че е стара съществуваща;
3. Вещото лице, позовавайки се на опита си, предполага, че от така посочената шахта е била захранена и сграда с идентификатор *** самостоятелно с тетка от шахтата, като от същата шахта е имало и отклонение до друга шахта, от където се е захранвала другата сграда – „1 2МЖ“;
4. Има само подмяна на тръбата в частта на съществуващата дворищна канализацията, където вещото лице посочва „нов канализационен клон“, като няма промяна в трасето на съществуващата канализация за обект с идентификатор ***.
Съобразявайки уточненията на вещото лице при изслушването му, съдът намира, че следва да кредитира заключението му като компетентно и обективно изготвено, кореспондиращо с фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото, а и като неоспорено от страните.
Съдът съпостави заключението на вещото лице с: 1. данните за наличие на водопровод и канализация в имота, съдържащите се по дело № 796/1977 г. на Районен съд – Варна във връзка с одобряване на постигнатата спогодба между предходните съсобственици в имота (Протокол от съдебно заседание, проведено на 29.04.1977 г. и заключение – проекто-разделителен протокол към спогодбата – л. 44-46 от делото); 2. Показанията на свидетеля М.П.П. – внучка на продавача на имота, закупен от оспорващото дружество; 3. Показанията на свидетеля В.Й.М.; 4. Обясненията, дадени пред съда от двамата управители на оспорващото дружество – л. 106, гръб и л. 141 от делото.
Според показанията на свидетеля М.П.П. – внучка на продавача на имота, закупен от оспорващото дружество, свидетелката е живяла с родителите си след раждането си (*** г.) в сграда с идентификатор ***, като в сградата е имало мивка, кухня, чешма и канализация. Свидетелката заявява, че до външната чешма откъм ул. „***“ е имало водомерна шахта, с капак и водомерът е бил там, като сочи, че назад във времето съсобствениците им били отрязали тръбите, което наложило да възстановяват, поради това е абсолютно сигурна за наличието на въпросната шахта. Свидетелката казва и че от тази шахта били водоснабдени всички постройки, както и че е имало външна тоалетна, вдясно от шахтата.
Свидетелят В.Й.М., работещ в „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД от 2010 г. като технически ръководител, заявява, че при закупуване на имота в двора е имало една съборена постройка на съседите, след премахването на която отдолу е имало шахта с дъски за капак, като от ВиК са изискали да се направи стабилна шахта и според изискванията на ВиК изградили шахта от бетонни блокчета с метален капак, където бил монтиран нов водомер с дистанционно отчитане. Свидетелят сочи, че не са пипали и подменяли основната тръба, идваща от тротоарния кран, който е извън имота, а са сменили само изгнилите тръби от основната тръба, от шахтата към къщата. В шахтата е имало тръба към частта на къщата на оспорващия, както и към съседите. В изкопа за водопровода, вероятно по-дълбоко върви канализацията, като свидетелят заявява, че не са подменяли тръба за канализация на имота, същевременно сочи, че канализацията се оттича някъде по ул. „***“ и надолу от техния имот има шахта – като пуснели водата се виждало, че изтича. Свидетелят казва, че почти пред цялото време е бил на обекта.
Двамата управители на оспорващото дружество дават обяснения пред съда – л. 106, гръб и л. 141 от делото. С.Д. пояснява, че при закупуването на имота същият е бил захранен с вода и е имало канал – и обект …1, и обект …2 по ситуацията към констативния акт са имали самостоятелни партиди във ВиК и водопроводни отклонения до обектите. Предходният собственик им посочил съществуващите трасета на водопровода и канализацията в имота, като след като разкопали е установено, че същите са компрометирани. Трасето на водопровода било от шахтата, както е посочено на ситуацията към констативния акт. Обект …1 в сграда …5 водопроводно е захранен понастоящем от отклонение от втората шахта, посочена от вещото лице. По отношение на канализацията този управител на оспорващото дружество заявява, че не може да каже как е разрешен въпросът.
Вторият управител А. Д.Д. дава обяснение, че след закупуване на имота са подменили съществуващото отклонение от главния канализационен клон, преминаващ през имота и оттам към сградата, която са придобили. Установили, че през имота преминава канализационна тръба от ул. „Хан Пресиян“, пресича имота и отива към ул. „***“, както и с представители на ВиК установили сервизна шахта на тротоара на ул. „Хан Пресиян“, от която шахта тръгва канализационна тръба ф110 през имота им – пускайки вода, тя се оттичала към ул. „***“. Подменили единствено съществуващото отклонение от тази тръба, която е в имота им към сградата, без да променят трасето на съществувалото отклонение. По отношение на водопровода управителят разяснява, че при отваряне на съществувалата шахта установили само тръби отклонения към целия имот, като бил взет преди това съществувалият общ водомер. Управителят пояснява, че в имота има още една шахта, която се ползва от съсобствениците и е навътре в имота, пред обект ….1.
Съгласно писмо от „В и К – Варна“ ООД от 01.01.2007 г. до момента на адреса на имота на дружеството съществуват 4 абонатни номера (партиди) – по една на Р.Б.П. (закрита от 13.01.2021 г.), на И.Б.П. (активна) и 2 броя на „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД (активни).
Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и доказателствата, събрани в хода на делото.
От правна страна, съдът приема следното:
В случая процесните извършени от оспорващия СМР са определени от ответника като нов строеж „Изграждане на В и К инсталация“ за обекта на оспорващото дружество - обект с идентификатор ***, който обект е част от жилищна сграда с идентификатор ***.
Според посоченото обаче в констативния акт и в оспорената заповед става въпрос за изградена шахта върху „съществуващ“ в имота водопровод, както и за „съществуваща“ в имота канализационна тръба Ф110, като е прието, че оспорващото дружество е изградило отклонения от тази ВиК инсталация към обекта си в жилищната сграда и в самия обект.
Същевременно от показанията на внучката на предходния собственик на обект с идентификатор *** се установява, че обектът е бил и преди закупуването му от оспорващото дружество захранен с вода и е имал канализация, а и въпросната шахта е съществувала, т.е. шахтата, както и отклонението от главния водопровод и от канализационната тръба в имота са били съществуващи и не се явяват новоизградени. Съдът кредитира показанията на свидетелката М.П.П. като достоверни и кореспондиращи с установяващото се, посочено като съществуващо трасе на водопроводната тръба в ситуацията към констативния акт – л. 102 от делото, както и с показанията на свидетеля В.Й.М., обясненията на двамата управители на дружеството и със заключението на вещото лице и заявеното от вещото лице пред съда при изслушването му.
По отношение на съществувалото трасе на водопровода и канализацията и в ситуацията към констативния акт същите са изчертани като съществуващи тръби, съответно с по-плътна линия и с успоредни две червени линии. От обективираното във въпросната ситуация се установява, че контролните органи приемат, че „новите“ съответно водопроводна и канализационна тръба следват трасето на съществувалите такива. Въпреки така установяващото се, с оспорената заповед е прието, че е изградена нова В и К инсталация. За съществуването на въпросните водопровод и канализация за обекта на оспорващото дружество, освен отразените такива от самите контролни органи в ситуацията към констативния акт, свидетелстват и обясненията на двамата управители и на свидетеля В.Й.М.. Възражението на процесуалния представител на ответника по отношение показанията на свидетеля В.Й.М., предвид наличието му на заинтересованост с оглед обстоятелството, че работи в оспорващото дружество, са неоснователни. Съдът приема показанията на този свидетел като обективни, логически последователни и житейски обосновани, доколкото съпоставени с фактическите констатации на общинските служители, съставили констативния акт, не се установява противоречие по отношение изпълнените строителни работи по площадковата водопроводна инсталация в имота и в обекта на дружеството. Свидетелят заявява, че е бил „почти“, а не постоянно на обекта, поради което съдът приема, че е възможно да не е присъствал на разкриването на канализационната тръба и отклонението й към сградата, поради което дава показания, че не е подменяна тръбата на канализационното отклонение към сградата.
В подкрепа на извода, че е съществувал водопровод и канализация в имота е и заключението към постигната спогодба по гр. д. № 796/1977 г. на РС – Варна, според което и двата обекта в имота са обезпечени с външен водопровод и канал. В подкрепа на така направения извод е и обстоятелството, че за имота е имало две партиди на два различни абоната на Р.Б.П. (закрита от 13.01.2021 г.) и на И.Б.П. за шахтата, а понастоящем са открити и две партиди за общ водомер и партида на „Брадърс Билдинг“ ООД.
Съдът приема, че е съществувала и преди проверката отразената в ситуацията шахта, която общинските служители и ответникът приемат за новоизградена. Този извод на съда се обосновава от показанията на свидетелката М.П.П., заключението на вещото лице, както и обясненията и на двамата управители на оспорващото дружество. В съответствие с установената от общинските служители ремонтирана шахта са обясненията и на двамата управители на оспорващото дружество и на свидетеля В.Й.М. по отношение изпълнението й по изискванията на експлоатационното дружество – с бетови блокчета и с капак.
За поземления имот на оспорващото дружество, притежаван в съсобственост с лицето, подало сигнала до районната администрация, е установен нов начин и характер на застрояване, като предвижданията на ПУП не са реализирани към момента. Не е предвидено запазване на съществуващите сгради в имота, като за изпълненото от оспорващото дружество, съдът намира, че не се изисква нито разрешение за строеж, нито одобряване на инвестиционен проект, нито съгласието на съсобственика.
„Текущ ремонт“ на строеж, според легалната дефиниция на това понятие - § 5, т. 43 ДР на ЗУТ, е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Изрично в дефиницията на понятието е посочено и че текущ ремонт е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при които не се променят трасето и техническите характеристики. Според нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУТ елементи на техническата инфраструктура са разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване.
Разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ не изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации, както и за текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики. Законодателят не изисква издаване на разрешение за строеж и за изграждане на сградни водопроводни и канализационни инсталации и водопроводни и канализационни мрежи, когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния проект за основното застрояване, разположени в регулационните граници на имоти – частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа, съответно до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи – чл. 151, ал. 1, т. 14 ЗУТ.
Тоест за по-малкото - текущия ремонт на водопроводната и канализационна мрежа в границите на имотите на потребителите, чиито недвижими имоти са присъединени към водопровода и канализацията на населеното място, както и за текущ ремонт на сградните ВиК инсталации в границите на имотите до измервателните уреди не се изисква издаване на разрешение за строеж.
Предвид размерите на посочената в оспорената заповед шахта – 1,25/1,25 м и дълбочина 1 м, то по аргумент и от чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ следва да се приеме, че законът не изисква издаване на разрешение за строеж и за изпълнения изкоп във връзка с изграждането на шахтата, дори да се приеме, че шахтата е изцяло новоизградена, въпреки че доказателствата по делото обуславят извод, че процесната шахта е съществувала в имота, като оспорващото дружеството само я е подобрило, с оглед изискванията на ВиК за изправността й, респ. извършен е единствено текущ ремонт.
С извършените СМР е подобрена и се поддържа в изправност сградата, като съдът съобрази, че не се твърди от ответника и не се установява по делото да е налице вътрешно преустройство на сградата, при което да се засяга конструкцията на сградата, да се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които да засягат конструкцията на сградата, а и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
В случая не се установява да е налице монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, за които нормата на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ регламентира, че се изисква разрешение за строеж, но не и одобряване на инвестиционен проект. Както се посочи става въпрос за текущ ремонт на съществуваща водопроводна и канализационна инсталация за обекта на оспорващото дружество, с идентификатор ***.
Доколкото съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за текущ ремонт на сгради и постройки не се изисква разрешение за строеж, още по-малко одобряване на инвестиционен проект, не се установява по делото изпълнение на строителство в нарушение на чл. 148 и чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тъй като в случая не се изисква издаване на разрешение за строеж, то е неприложима нормата на чл. 148, ал. 5 ЗУТ, според която разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183, респ. за извършения текущ ремонт не се изисква учредяване право на строеж или нотариално заверено съгласие от съсобственика на имота. Изложеното обосновава извод, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, чието изпълнение да са налице основания да бъде спряно и да бъде забранен достъпът до него на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ.
Буди недоумение обвързването от ответника на правното основание – чл. 224, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, с разпоредбата на чл. 224а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая не е налице издадено разрешение за строеж, чието влизане в сила да е релевантно и невлизането му в сила да е основание за издаване на заповед за спиране на строителството,
Оспорената заповед е незаконосъобразна поради несъответствие с материалноправните норми, поради което следва да се отмени. Постановяването на спиране на процесното строителство на строеж, който не се явява незаконен, е в несъответствие и с целта на закона. Обжалванията акт не способства за недопускане и отстраняване на незаконно строителство, каквато е законодателната цел с нормативната регламентация в ЗУТ Глава двадесет и първа.
Предвид изложеното без значение е, че оспореният акт е издаден в рамките на надлежно делегираните правомощия на Кмета на Район „Одесос“ по чл. 223, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 224а, ал. 5 ЗУТ и в изискуемата писмена форма. Със Заповед № 2556 от 11.08.2021 г. на Кмета на Община Варна функциите на кмета на Община Варна по ЗУТ да издава заповеди по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ са делегирани на кметовете на райони в гр. Варна (л. 106 от делото). Процесната заповед за делегиране на правомощия е издадена в условията на надлежно заместване на кмета от зам.-кмета – Заповед № К-043 от 02.08.2021 г., който факт не е спорен за страните и е обявен от съда за служебно известен – л. 105, гръб от делото. С оглед и местонахождението на процесния по делото строеж (район „Одесос“) и категорията му - пета, е налице функционална и териториална компетентност на ответника. Доколкото не се установява наличието на незаконен строеж, то е без значение, че оспореният акт не е нищожен поради липса на компетентност и е в съответствие с изискванията за писмена форма.
Посочените са фактическите и правни основания за постановяване на обжалваната заповед, но фактите неправилно са отнесени към правото, което е довело до материалната незаконосъобразност на акта.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила като самостоятелно основание за отмяната на оспорената заповед Констативният акт е предявен и подписан от оспорващото дружество, като възложител-извършител на процесния, твърдян от контролните органи за незаконен строеж и е осигурена възможност за подаване на възражение, като такова не е подадено. Обстоятелството, че релевантните факти неправилно са отнесени към закона е от значение за материалната незаконосъобразност на заповедта, но не представлява нарушение на чл. 35 АПК.
Обстоятелството, че процесният ремонт е извършен през 2022 г., сочи на неприложимост и неотносимост въобще в случая на нормите на § 16 ПР на ЗУТ, чл. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 184 на ЗУТ или § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, регламентиращи статута на търпим строеж и възможността за узаконяване. А и както се посочи, в случая не се установява да е налице строеж, за който да е необходимо издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти, т.е. не е налице незаконен строеж, чиято търпимост и узаконимост да е релевантна и да се изследва в производството по издаване на заповед за спирането му и за забрана на достъпа му.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва Община Варна, към която е Район „Одесос“ и кметът на района, да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски по представения списък в цялостния им претендиран размер – 1 085 лв., от които 50 лв. платена държавна такса, 435 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 600 лв. платен по банков път адвокатски хонорар.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „БРАДЪРС БИЛДИНГ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Одесос“, ***“ № 27, сумата в размер на 1 085 (хиляда и осемдесет и пет) лева - направените разноски по адм. дело № 1905/2022 г. за държавна такса и за възнаграждения на вещо лице и на адвокат.
Решението подлежи на обжалване през ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на настоящото решение.
СЪДИЯ: