№ 1275
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод по повод въззивна жалба на З. И. П. срещу Решение № 1307 от
05.05.2022г. по гр.д. № 9691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
СО „Боровец[1]юг“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5406.4111 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2838 кв.м.,
с площ на реалната част от 264 кв.м. и при граници на частта: ПИ 10135.5406.1080;
10135.5406.1079 и останалата част от 10135.5406.4111, която на приложената скица №15-
706689-05.08.2020г. на л. 12 от делото е обградена с контур и защрихована с червен цвят,
съвпадаща със защрихованата в син цвят част от ПИ с идентификатор 10135.5406.4111 по
скица - Приложение № 7 от заключението по СТЕ, която съставлява неразделна част от
решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като
постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. С
Решение № 725/26.07.2000г. на ПК – Варна, на което Държавата основава правото си, не е
възстановено правото на собственост на ответника, а само е признато правото на
възстановяване. След влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповед на ОУ от 04.12.2002г.
обаче, видно от заключението на СТЕ не е издадена Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за възстановяване на правото на собственост в полза на Държавата. След като липсва акт за
1
възстановяване на собствеността, то Държавата не е станала собственик на имота на
твърдяното основание. В този смисъл се позовава на съдебната практика по Решение № 104
от 04.09.2017г. по гр.д. № 4269/2016г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че държавата запазва
собствеността си върху земеделски земи, заварени по ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято
собственост подлежи на възстановяване /чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ/. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 от
ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от
ОСЗ, като се постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В
конкретния случай спорният имот попада в урбанизирана територия, поради което
Държавата не може да се легитимира като собственик на основание признавателно решение
на ПК. Отправя искане във връзка с изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата Държавата оспорва доводите в нея с други, обосноваващи
правилност и законосъобразност на решението. Оспорва допустимостта на иска, съответно
на решението, с аргумент, че по предявения отрицателен установителен иск ищецът не е
доказал правен интерес от водене на същия. В тази насока посочва, че обоснован с
доказателствата по делото е изводът на ВРС, че процесният имот е държавна собственост,
придобит по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 45 от ППЗСПЗЗ – запазена държавна
собственост върху земеделска земя, заварена от ЗСПЗЗ, като придобиването е по силата на
закона – на основание чл. 6 от Конституцията от 1947г., както и по силата на Конституцията
от 1971г. е съществувала само държавна собственост, а съгласно чл. 6 от ЗС държавна
собственост са имоти, които нямат друг собственик. Така още преди колективизацията и по
силата на закона имотът е бил собственост на Държавата и към момента на влизане на
ЗСПЗЗ в сила. Процесният имот представлява част от имот държавна собственост установен
с Указ № 16/17.06.1946г. Имоти в м. „Чиган“ /сега „Боровец-юг“ в землището на Галата,
Варна са отнети от частни лица за нуждите на отбраната и са предоставени на МО за
„Бреговата батарея“. Процесният имот попада в отчуждени за нуждите на МНО земи и
необходимостта от тези терени не е отпаднала, като в ПИ 4111 по КККР и към момента има
изграден бункер. В Разписния лист към КП/1960г. като собственик на имота е посочена
държавата с предназначение на територията земеделска. Процесната реална част с площ от
266 кв.м. от КП/1997г. в КП/1960г. попада изцяло в границите на ПИ 1058, целия с площ от
29300 кв.м. по КП/1960г. Записан е и като държавен в разписните листи към КП/1996г., като
имотът попада в обхвата на НИ № 2238 с площ от 3736 кв.м. По ПСИГ/1997г. процесният
имот попада изцяло върху стар имот № 1058. По ПНИ/2002г.-2003г. имотът е записан като
държавен на МЗ, като същото е записването и в регистъра към действащата КККР. НИ №
2238 е създаден за стар имот № 1058 и е образуван от съседни разлики над 600 кв.м. на
ползвателски имоти. Позовава се също, че след изменението на ЗСПЗЗ от 1999г.
индивидуализацията на земеделските земи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва
с ПНИ. Имотът е заявен с пореден № 14 в заявление от 1992г. и установен с КП от 1959г. С
решение № 322-4/29.05.2000г. на ОС – Варна са одобрени околовръстен полигон и са
създадени нови СО /25 на брой/, сред които и СО „Боровец-юг“. Решението е обнародвано в
ДВ, бр. 59/21.07.2000г. и след влизането му в сила територията е загубила земеделския си
2
характер и е станала урбанизирана. До този момент земята е била земеделска по смисъла на
чл. 2 от ЗСПЗЗ, като земеделския характер е изгубен едва след 21.07.2000г.
Правноирелевантна е от друга страна фактическата власт върху имота осъществявана в
периода до реституцията на имота, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с решение на
ПК – Варна № 725/26.07.2000г., както и до настоящия момент доколкото ПНИ за имот ПИ
№ 2238 е влязъл в сила едва на 10.01.2011г., а заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ не е издадена и към настоящия момент. Държавата е придобила собствеността върху
имота и на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, като имотът е ДПФ. А съгласно чл. 24,
ал. 7 от ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече, поради което дори ищецът
да е владял отделна част от имота, то той не е могъл да я придобие на оригинерно
основание. Придобивна давност срещу Държавата не е могла да тече в полза на ищеца на
основание § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, чл. 24, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ през сочения период до датата
на предявяване на исковата молба /13.08.2020г./, както и с оглед съществуващата забрана за
придобиване по давност на държавна собственост съгласно чл. 86 от ЗС /ред., ДВ бр. 14 от
19.02.1988г., действала до 1996г./. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се
обезсили поради недоказан в хода на делото правен интерес от иска, евентуално
обжалваното решение като правилно да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от З. Държавата,
представлявана от министъра на земеделието отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не са собственици на реална част от поземлен имот, представляващ имот с
ид. 10135.5406.4111 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.
Директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, СО “Боровец юг”, целият с площ от
2838 кв.м. и с площ на реалната част от 264 кв.м. и при граници на частта: имоти с ид.
10135.5406.1080; 10135.5406.1079 и останалата част от имот ид. 10135.5406.4111.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл:
ищецът е собственик на описаната реална част, от имот с ид. 10135.5406.4111, която е
окунтерена и щрихована в червен цвят на скица на л. 26 от делото на основание придобивна
давност. Придобил е правото на собственост по отношение на съседния имот с ид.
10135.5406.1080 на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследяване на баща си Иван П., на
когото имотът е бил предоставен за ползване през 1968г. Наред с предоставения за ползване
имот ид. 1080, от 1968г. наследодателят, а след смъртта му ищецът владеят и реалната част
от 264 кв.м. от ПИ с ид. 4111. ПИ 1080 и реалната част от ПИ 4111 са заградени заедно с
ограда. Правото на собственост е придобито от наследодателя му, както и от ищеца на
3
основание придобивна давност, тъй като първият е установил владение върху процесната
реална част през 1968г., а след неговата смърт ищецът продължил владението в трайно
установените му граници и то е упражнявано непрекъснато, спокойно и явно до настоящия
момент. През 2018г. ищецът предприел действия за снабдяване с НА по обстоятелствена
проверка, когато узнал, че в кадастралните регистри ПИ 4111 е записан като собствен на
Министерство на земеделието, храните и горите. Това записване поражда колизия на
правата и поражда правен интерес за ищеца от установяване със СПН, че държавата не е
собственик на частта и довършване на обстоятелствената проверка с акт в негова полза.
Държавата не е могла да придобие собствеността върху спорния имот, тъй като същия не е
бил обобществен или отнет и до образуване на СО „Боровец юг“ е представлявал земеделска
земя. Ето защо отправил искане за положително произнасяне по делото.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил допустимостта, а евентуално
основателността на иска. Оспорил фактическите твърдения за придобиване на основание
придобивна давност, както от наследодателя на ищеца, така и от него. Посочил, че спорният
имот е записан като държавна собственост още в ПНИ за СО „Боровец юг“, одобрен със
Заповед № РД -1-7706/04.12.2002г на областния управител.С Решение № 725/26.07.2000г. на
ПК – Варна, Министерство на земеделието, гр. София е признато за собственик на нива от
36.920 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м. „Чиган“, землище Галата,
представляващ имоти №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070 по плана на стари имотни граници,
изготвен през 1996г. По силата на чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от ДПФ се
установяват от ОСЗ. Имот 4111 е държавна собственост, попада в терен по § 4 от ПРЗ на
ЗСПЗЗ, като към момента липсва издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Началният момент, от който може да тече придобивна давност при незавършен фактически
състав на земеделската реституция е възстановяването на собствеността. Последното
изключва течението на давност в полза на ищеца. Наред с това имотът е държавен по силата
на закона, а физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски
имот преди възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ не може да придобие по давност
поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал
държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите
в случая от ДПФ, установена с разпоредбата на чл. 86, § 1 от ЗД на ЗС, чл. 24, ал. 7 от
ЗСПЗЗ. Наред с това, имотите в този терен са били предоставени на Министерство на
отбраната временно поради отпадане на нуждата от тези имоти, на ГНС – Варна, като
същият го е раздавал за временно ползване на основание ПМС № 21/1963г. Поради всичко
изложено, отправила искане предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 008 от 29.01.2010г. на основание § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена
въз основа на влязъл в сила ПНИ на м. „Боровец юг“, землище Галата на Кметът на Община
Варна наредил З. И. П. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от
4
ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, представляващ НИ, находящ се в м. „Боровец юг“,
землище Галата, с пл. № 1080, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти №№ 1682, 2238,
1079 и 9767.
Видно от Протокол от 20.08.1946г., Комисия при Министерство на войната оценила
отчуждените с Указ № 16 от 17.07.1946г. имоти, описани в протокол № 5258-712-
122/05.07.1946г. Постановила отчуждените имоти да се заплатят на стопаните според
оценките определени в списъка.
Със 17-то Постановление на МС от заседание от 19.07.1949г. на основание чл. 11 и 26
от ЗДИ е одобрено да се отчуждят за нуждите на Военно-морските сили в полза на
Министерството на народната отбрана частни и държавни имоти, находящи се по
българското Черноморие, в землището на гр. Варна – 2 483 596 дка, подробно описани в
приложени парцеларни планове и имотни ведомости. Държавните имоти да се предадат на
МНО безвъзмездно.
С писмо от 29.11.1993г. Началникът на поделение 44500 уведомил Д. Р. Димитров, че
предоставената му за ползване по силата на ПМС № 21/1963г. земя в землището на с.
Галата, м. „Чигана“ е собственост на МО на основание Царски указ № 16/1946г. и ПМС №
17/1949г. Бившите собственици са обезщетени от МО. През 1963г. поради временно
отпадане на нуждата от този имот, МО е предоставил имота за ползване на ГНС – Варна с
Указание № 1612/1963г. Необходимостта на МО от тези терени не е отпаднала.
С Решение № 725 от 26.07.2000г. на ПК – Варна е признато правото на собственост
на Министерство на земеделието в съществуващи стари реални граници върху нива от
36.920 дка, находяща се в параграф 4 на Галата, м. „Чиган“, който по плана на стари имотни
граници на м. „Боровец-юг“ от 1996г. представлява №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070. В
решението е отбелязано, че със същото се допълва Решение № 394/07.03.1997г. за имота в м.
Чиган, попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, заявен с пореден номер 14 от заявлението.
Пред ВРС са проведени СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото
лице Стоян Костов се установява следното: за територията, в която попада процесния имот
са действали КП/1960г., технически приет, по който процесния имот е ПИ 1058 с площ
29300 кв.м. Като собственик в разписната книга е записана Държавата. От комбинирана
скица № 1 се установява, че процесната реална част с площ от 266 кв.м. от КП/1997г. в
КП/1960 попада изцяло и само в държавен имот ПИ 1058. По КП/1979г., технически приет
и попълнен със Заповед № 1588/24.10.1995г. на кмета на общината. От комбинирана скица
№ 2 е видно, че процесната реална част от 266 кв.м. от КП/1997г. в КП/1979 попада почти
изцяло в имот № 1080. По КП/1996г. = КП /пкп/1997г. съдържащ имоти предоставени за
ползване по ПМС и такива съществуваща собственост, одобрен със Заповед № Р-
359/22.10.1996г. на кмета на общината. Частта от 266 кв.м. от ползвателски имот ПИ 1080,
целия с площ от 866 кв.м. и била приобщена към ПИ 2238, целия с площ от 3737 кв.м. по
ПНИ, а понастоящем същата е част от ПИ 4111. По ПСИГ/комб/1997г., одобрен със
Заповед № 3/12.11.1997г. процесната реална част попада изцяло и само в държавен имот ПИ
1058. По ПНИ/2002г./2003г. за СО „Боровец юг“, одобрен със Заповед №№ РД-1-
5
7706.467/04.12.2002г. и РД-1-7706-68/11.03.2003г. на обл. Управител процесната реална част
от 266 кв.м., представляваща разликата над 600 кв.м. от ищцовия ПИ 1080 е приобщена към
държавния НИ 2238 по ПНИ. ПНИ не е бил обжалван по отношение на НИ 1080 и по
отношение на него е влязъл в сила. По КККР/2008г. одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, в която е интегриран ПНИ, имот 2238 с площ от
3438 кв.м. е записан в регистър на Министерство на земеделието, а имот 1080 с площ от 601
кв.м. е записан на З. И. П.. По КККР/2021г./сегашен вид имот 4111 с площ от 2838 кв.м. е
записан на Министерство на земеделието, а имот 1080 с площ от 601 кв.м. – на И. З.в П. и А.
З.ва К.. Процесната реална част представлява разликата над 600 кв.м. от ПИ 1080 по
КП/1997г., която е част от държавния НИ 4111 по КККР. Общата граница между имот №
1080 и имота на ответника не е била променяна от ПНИ до насоящия момент, което се
отнася и за местоположението на процесната реална част. За територията на процесната зона
е въведена устройствена зона „Жм2“ с ОУП/2012г. Преди 21.07.2000г. процесната земя е
била със земеделски характер, а след тази дата е с урбанизиран характер по смисъла на чл. 7,
ал. 1 от ЗУТ. Съгласно полска имотна ведомост към Протокол от 20.08.1946г. за имотите в
м. „Чиган“, отчуждени в полза на МО имот № 1058 по КП/1960г., в разписната книга към
този план е записан на държавата. Земята в процесната зона разположена в м. „Чиган“ е
била включена в ДЗС „Д. Кондов – Варна“. Земята е била раздадена от ИК на ГНС – Варна
на частни лица за ползване на различни основания. От огледа на място експертът установил,
че имотът на ищеца 1080 е ограден от всички страни с полумасивна ограда от телена мрежа,
в т.ч. и реалната част от 266 кв.м., която е облагородена. Според вещото лице в границите на
отчуждения имот в м. „Чиган“ в полза на МО попада 800 кв.м. от ползвателски имот №
1080, както и процесния имот № 4111 с площ от 2838 кв.м., така и процесната реална част.
Реституираният имот с решението на ПК от 2000г. е идентичен с отчуждения в полза на
МО.
По инициатива на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетеля Петър Димитров. В показанията си свидетелят
установява, че с ищеца са съседи в м. „Боровец юг“, като той притежава мястото си от
1978г., което е имот № 1086 по силата на постановление за ползване. Мястото на ищеца е
около 700-800 кв.м. и първоначално е било работено от баща му, а от 10-15 години З., заедно
със семейството си живее постоянно в мястото. Мястото му е оградено с мрежа и стълбове
от много години, като оградата не е местена във времето и оградената част е поддържана.
Имотът граничи с черен път. На времето тези места са били на военните и после ги давали за
продан на хората, които са ги работили.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т. 1 от ТР № 8 от
27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
6
налице, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Предмет на спора е
отричаното от ищеца право.
Установено е по делото и няма спор между страните, че З. П. е собственик на ПИ
1080, с площ от 600 кв.м. на основание трансформирано право на ползване по § 4а, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост, за което е снабден и със Заповед на Кмета на Община
Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 29.01.2010г.
Спорен е въпроса доколко ответникът се легитимира като собственик на реалната
част от 264 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5406.4111 по КККР, целият с площ от 2838
кв.м., която реална част ищецът е оградил и стопанисва заедно със собствения му имот 1080.
Установено е в тази връзка от кредитираното като обективно, компетентно, подробно
и неоспорено заключение на СТЕ, че тази реална част попада изцяло и само в границите на
държавен имот ПИ 1058 по КП/1960г. и по ПСИГ /пкп/1997г., а по ПНИ/2003г. и по
КККР/2003г. – в границите на НИ 2238, записан на държавата. В действащата КККР
процесната реална част е част от ПИ 4111, който в регистъра е записан на Държавата. Тази
реална част е разликата над 600 кв.м., придобита от ищеца на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, която разлика съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. при условия
и по ред, определени в ППЗСПЗЗ. А съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, когато тази разлика
надвишава 250 кв.м., тя се обособява като самостоятелен имот или от нея и от части от
съседни подлежащи на възстановяване на същите собственици имоти се обособява общ
имот, правото на собственост върху който се възстановява на бившите собственици.
Установено е също от съвкупността на доказателствата по делото /писмени, гласните
и експертни/, че спорната реална част от ПИ 4111, който имот е идентичен на стар имот №
1058 по КП/1060г. попада в отчуждените с Указ № 16 от 17.07.1946г. имоти, описани в
протокол № 5258-712-122/05.07.1946г. за нуждите на Военно-морските сили в полза на
Министерството на народната отбрана частни и държавни имоти, находящи се по
българското Черноморие, в землището на гр. Варна, предадени безвъзмездно на МНО. Към
1949г. правото на собственост е принадлежало на физически лица. С Постановление №
17/19.07.1949г. на Министерски съвет по реда на чл. 26 от ЗДИ са били отчуждени 2 483 596
дка, находящи се по българското Черноморие в землището на гр. Варна за нуждите на
Военно-морските сили в полза на Министерство на народната отбрана, като е постановено
министерството да бъде въведено във владение на отчуждените имоти по спешност. Няма
спор по делото, че собствениците са били обезщетени съобразно оценки и списък по
протокол от 20.08.1946г. Земята в процесната зона, разположена в м. „Чиган“, земеделска по
своя характер към момента на обобществяването през 1955г., била включена в ДЗС „Д.
Кондов“ – Варна, а впоследствие раздавана от ИК на ГНС – Варна на частни лица за
ползване на различно основание. С Решение № 725/26.07.2000г. на ПК – Варна е признато
правото на собственост на Министерство на земеделието в съществуващи, възстановими
7
граници върху нива, представляваща по ПСИГ/1996г. множество имоти, сред които и имот
№ 1058. ПНИ за СО „Боровец юг“ е одобрен впоследствие със Заповед № РД-1-7706-
467/04.12.2002г. на областния управител, с който е осъществена индивидуализацията на
недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост, тъй като той
определя границите на новообразувания имот, влязъл в сила на 10.01.2011г. Установено е от
заключението на СТЕ, че признатият за възстановяване имот е идентичен с отчуждения в
полза на МО имот през 1946г.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху
земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на
вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и
сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет
по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи
или ръководителя на ведомството. При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и
сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с
решение на Министерския съвет. Тези земи съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗСПЗЗ са държавна
собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени.
Следователно, собствеността на държавата върху спорния имот – реална част с площ
от 264 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5406.4111 по КККР, целият с площ от 2838 кв.м. е
запазена по силата на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като по делото липсват данни за отпадане на
необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната. Тази част от ПИ 4111 е
държавна собственост и може да се ползва само за целите, за които е предоставена.
Неотносим към спорния предмет е доводът в жалбата извлечен от чл. 24, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, доколкото ищецът не заявява свое право на собственост подлежаща на
възстановяване. От друга страна за реституцията по реда на ЗСПЗЗ е необходимо
подлежащата на възстановяване земя да има земеделески характер към момента на
обобществяването на земята, като последващата промяна на статута й в урбанизиран от
2000г., както и въвеждането на устройствена зона на територията през 2012г., е
ирелевантна. Действително установената в чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ забрана за придобиване по
давност на земите от държавния поземлен фонд намира приложение, ако към момента на
изтичане на срока по чл. 79 от ЗС имотът е включен в държавния поземлен фонд. А в
държавния поземлен фонд се включват земи, които и понастоящем служат за земеделско
производство, какъвто с оглед установеното по делото разглежданият случай не е.
В обобщение, следва да се приеме, че държавата е собственик на процесната реална
част от имот № 4111 на основание отчуждаване за целите на отбраната на страната от 1946г.
на основание чл. 26 от ЗДИ, като на основание чл. 24, ал. 5 от ЗСПЗЗ спорната част е част от
имот държавна собственост. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС ищецът не е
могъл да придобие реалната част по давност, независимо от продължителността на
осъществяваното от него владение. Ето защо съдът приема, че не е установено по делото
собствеността на държавата да е изгубена и на някое от основанията по чл. 99 от ЗС.
Предявеният отрицателен установителен иск поради това е неоснователен и следва да
8
се отхвърли. Решението на ВРС, в което е постановен идентичен правен резултат е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият имат право на разноски.
Претендираните разноски са под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на
657.71 лв. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1307 от 05.05.2022г. по гр.д. № 9691/2020г. по описа
на ВРС, 40-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК З. И. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието сумата от
657.71 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9