Р Е Ш Е Н И Е

№

 

26.04.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2548 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №209/04.11.2020г. на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, на „Т.8.“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ на основание чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за храните.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че органите на ОДБХ не са компетентни да извършват проверки, свързани със сградния фонд на Дружеството, както и че е неясно за какво нарушение му е наложена имуществена санкция. Същевременно, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като изтъква, че не е извършено нарушение. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че соченото в АУАН/НП предписание №0000174/09.06.2020г. е неясно, тъй като визира отстраняване на несъответствия по сградния фонд, които обаче са неуточнени; в тази връзка счита, че дружеството не е имало реална възможност да съобрази поведението си с това предписание, а оттук и издаденото НП се явява незаконосъобразно. Същевременно изтъква, че е неясно въз основа на коя административнонаказателна разпоредба е наложена имуществената санкция – чл.132 ал.1 т.2 ЗХ или чл.132 ал.2 ЗХ, тъй като НП съдържа отнасяне и към двете. Алтернативно, поддържа, че предвид обстоятелството, че при проверката на 03.06.2020 г. все още е действал друг Закон за храните /отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./, то би следвало дружеството да бъде санкционирано съобразно същия, който е по-благоприятен, тъй като предвижда по-нисък размер на съответната имуществена санкция. На тази основа, пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление и за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 420 лева.

За ответната страна – ОДБХ-ПЛЕВЕН – се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че е проведено редовно административнонаказателно производство, както и че е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 113/16.09.2020г. от страна на д-р Д.Г.Т. – главен инспектор при ОДБХ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л.И.П., както и на Управителя на „Т.8.“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: ***– ***. Съставен е за това, че на 10.09.2020 год. в 10:30 часа, при извършена проверка в обект Специализиран магазин за производство и продажба, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „СТОРГОЗИЯ“- ПАЗАРА, с per. № ***, стопанисван от „Т.8.“ ЕООД-ПЛЕВЕН, е установено, че Предписание № 0000174/ 09.06.2020год. не е изпълнено, а именно: не са отстранени несъответствията по сграден фонд - не е подновен паднал фаянс в помещение, кошовете за отпадъци са без капаци, обекта не е почистен отпред в търговската част - т. 1 и т. 2 от Предписание № 0000174/09.06.2020год. не са изпълнени. Отбелязано е, че констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол № 000453/10.09.2020год. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.132 ал.2 от Закона за храните. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; такива не са представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „Т.8.“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ на основание чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за храните.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.28 – 36 от делото, чл.138-139 ЗХ/. Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя, касаещи процесуалната изрядност на административнонаказателното производство.

На първо място, неоснователно се счита, че органите на ОДБХ не са компетентни да извършват проверки, свързани със сградния фонд на Дружеството. Действително, споменатите органи не разполагат с компетентност като тази на органите на РДНСК например, но пък и такава не им е необходима. В чл.1 ал.1 ЗХ е предвиден широк предметен обхват, в който, наред с другото, попадат и „изискванията към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни“ /т.2/, „изискванията при производство, преработка и/или дистрибуция на храни“ /т.4/. Аналогични разпоредби, впрочем се съдържат и в чл.1 от отменения ЗХ /отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./. Поради това и доколкото въпросите на сградния фонд биха могли да имат отношение към цитираните по-горе дейности, следователно и компетенцията на органите на ОДБХ, в случая е налице.

На второ място, несъстоятелно е виждането, че е неясно за какво нарушение на жалбоподателя е наложена имуществена санкция; в тази връзка, по-конкретно се изтъква, че в НП се посочват едновременно разпоредбите на чл.132 ал.1 т.2 ЗХ или чл.132 ал.2 ЗХ. Внимателният прочит както на съставения АУАН, така и на издаденото НП разкрива, че извън всяко съмнение, административнонаказателната разпоредба, на която се позовава административнонаказващия орган е чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за храните. Действително, актосъставителят е посочил, че се касае за чл.132 ал.1 т.2 вр.ал.2 ЗХ, а административнонаказващият орган – че налага имуществена санкция „на основание чл. 132, ал. 2 от Закона за храните, за нарушение на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т.2 от Закона за храните“, но и в двата случая е налице незначителна юридическа непрецизност, която не е в състояние да ограничи правото на защита на нарушителя по никакъв начин. От друга страна, административнонаказващият орган действително е цитирал както разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 ЗХ, така и тази на чл.132 ал.2 ЗХ, но по този начин не само не е възникнала неяснота /в т.ч. – от естество да органичи правото на защита на нарушителя/, но дори напротив – по нагледен начин е демонстрирана връзката между двете правни разпоредби, които именно по този начин съставляват основанието за налагане на имуществена санкция.

 На трето място, неоснователно се счита, че Предписание №0000174/09.06.2020г. е неясно, както и че санкционираното дружество не е имало реална възможност да съобрази поведението си с това предписание, а оттук - че издаденото НП се явява незаконосъобразно. Преди всичко следва да бъде поставена ясна граница между дейността на органите на ОДБХ преди и след започване на административнонаказателното производство, със съставяне на процесния АУАН. Както извършената проверка на 03.06.2020г., така и даденото Предписание №0000174/09.06.2020г., и последващата проверка от 10.09.2020г. по неговото изпълнение, не представляват част от административнонаказателното производство, за да се извеждат на тази основа съображения относно евентуалната негова не/законосъобразност. Вярно е, че предшествалите съставянето на АУАН факти и обстоятелства са станали причина за неговото съставяне, но въпреки това, обсъжданата граница е налице и следва да бъде взета предвид. Но независимо от изложеното дотук, налага се да бъде подчертано, че само по себе си, обсъжданото предписание не се отличава с неяснотата, която му се приписва от страна на жалбоподателя. Действително, в диспозитивната част е отбелязано „Да се отстранят несъответствията по сграден фонд“, но за сметка на това, в констативната част на Предписанието е посочено „1.Помещение втасално да се поднови фаянс, кошове отпадъци, маса за месене 2. Почистване на обекта отпред“. Отделно от това, констатацииите от извършената проверка на 03.06.2020г. са намерили отражение в Доклад от 03.06.2020г., препис от който е връчен на работник в дружеството – ***И., а и препис е изпратен до Управителя ***. В този смисъл, няма как аргументирано да се поддържа, че са неконкретизирани, неясни проблемните точки в сградния фонд, а оттук и съдържанието на даденото предписание – напротив, на Дружеството е дадена съответна възможност да научи в каква посока следва да положи необходимите усилия, за да приведе сградния си фонд в състояние, отговарящо на изискванията за производство на храни. Нещо повече, следва да бъде отбелязано, че касационната инстанция приема за съобразено със Закона и общото, включително – препращащо към съставени Констативни протоколи от компетентните органи, посочване на определени обекти/лица в обстоятелствената част на АУАН и НП – в този смисъл са например Решение № 549/ 21.10.2019г. по КАНД №1098/2019г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛЕВЕН, Решение № 574/ 25.10.2019г. по КАНД №765/2019г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛЕВЕН и други.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.Г.Т., Л.И.П., ***И. ***, писмени доказателства /л.12 – 16, л.25 - 27 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Д.Т. и Л.П.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – Доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, Предписание №0000174/09.06.2020г., Констативен протокол от 10.09.2020г. Единственият доказателствен източник, който до известна степен е в опровержение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, са показанията на свидетелката ***И. ***. Съдът счита, че същите имат изключително общ характер и на практика се свеждат до следните твърдяни от ***, фактически положения – при първата проверка на органите на ОДБХ, действително е имало кошове без капаци и паднали фаянсови плочки в работното помещение, но тези нередовности били отстранени незабавно след това; „за късмет“ обаче, преди идването на органите на ОДБХ за втора проверка /очевидно във връзка с изпълнение на процесното предписание/, две от плочките отново били паднали, но пък кошовете били с поставени капаци. Съдът намира, че показанията на свидетелката *** не само изхождат от лице, което се намира в служебна и финансова зависимост от санкционираното юридическо лице, доколкото работи като продавач в „Т.8.“ ЕООД, но същевременно са недостатъчно убедителни, като прозира явната тенденция за омаловажаване на констатираните от ОДБХ нередности, за които, отново следва да бъде подчертано, са съставени и официалните документи, споменати по-горе. Този подход на свидетелката е особено ясно видим при задаването на въпрос каква е била хигиената на работното помещение при първата от двете проверки на ОДБХ, при което свидетелката заявява: „те дойдоха когато жените привършваха работа и след това веднага започнаха да чистят жените, но те дойдоха преди да започнат да чистят и то е нормално, има следи навсякъде.“. Ето защо, Съдът не отдава вяра на показанията на свидетелката ***И. *** и счита, че същите не отразяват действителното фактическо положение; в тази връзка, след влизане в сила на настоящото Решение, заверен препис от същото и Протокол за съдебно заседание от 15.04.2021г. следва да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, по компетентност – за преценка на предпоставките за образуване на наказателно производство, за престъпление по чл.290 НК.

От друга страна, с изключение на показанията на с.******, на които Съдът не отдава вяра, липсват доказателства в опровержение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, а напротив – всички други гласни доказателствени средства и писмени доказателства са изцяло в нейно потвърждение. Ето защо, Съдът приема същата фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.132 ал.1 т.2 ЗХ, „Наказва се с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му: не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетентност.“, а съобразно чл.132 ал.2 ЗХ, „На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.“. Видно е, че е налице задължение за привеждане в изпълнение на разпорежданията на длъжностните лица, издадени в рамките на тяхната компетентност, с което при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, „Т.8.“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: ***не се е съобразило – и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин, още повече, че Дружеството попада в легалната дефиниция на чл.9 ЗХ /„Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък "бизнес оператори", са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол.“/.  Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за храните. Нейният размер е в самия минимум – 4000 лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан.

Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор и по-конкретно – че предвид обстоятелството, че при проверката на 03.06.2020 г. все още е действал друг Закон за храните /отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./, то би следвало дружеството да бъде санкционирано съобразно същия, който е по-благоприятен, тъй като предвижда по-нисък размер на съответната имуществена санкция. Влизането в сила на действащия Закон за храните е от дата на неговото обнародване в Държавен вестник /Oбн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./ и това именно е датата, на която е дадено разпореждането/предписанието от страна на компетентното длъжностно лице – Д-Р Д.Г.Т.. По този начин, целият срок за изпълнение на предписанието – от 09.06.2020г. до 01.09.2020г. е преминал под действието именно на сега действащия ЗХ. В този смисъл, бездействието на жалбоподателя, вследствие на което даденото предписание не е било изпълнено, е времево ситуирано изцяло при действието на Закона за храните /Oбн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./. Следователно, по силата на чл.3 ал.1 ЗАНН, приложим е единствено този нормативен акт  и няма как по силата на чл.3 ал.2 ЗАНН да бъдат прилагани административнонаказателни разпоредби от Закона за храните ЗАКОН за храните /обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г., изм. и доп...., отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г./.

Не на последно място, случаят не може да се определи като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение; заслужава да бъде отбелязано и това, че се касае за производство и продажба на храни – област, пряко свързана с общественото здраве, към която следва да се подхожда с изключително високо ниво на отговорност, още повече при все още неприключилата, неторно известна, световна пандемия.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление се явява не само законосъобразно, но и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №209/04.11.2020г. на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, с което на „Т.8.“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ на основание чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за храните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: