РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Монтана, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500144 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 107/25.11.22 г.,постановено по гр. дело № 559 по описа за 2021
Районен съд- Белоградчик е отхвърлил предявения от Л. В. Ц. срещу „С.“ ООД ЕИК ***
иск за сумата 1 790.00 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди с пр. осн. чл. 49
ЗЗД като неоснователен, осъдил е „С.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., кв. “К.”1, бул. „Ч.“ № ** да заплати на Л. В. Ц. ЕГН ********** със съд. адрес гр. В.,
ул. „Т.“ № *, ет *, офис * сумата 600.00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2019 г. до окончателното и изплащане,като е
отхвърлил иска над този размер до предявения такъв от 3 000.00 лв.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника - В. В.
В. ЕГН ********** и Т. Ц. В. ЕГН **********.
Така постановеното решение е обжалвано от Л. В. Ц. в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата 90 лв. и в отхвърлителната част за
неимуществените вреди . Жалбоподателят твърди,че приетото от съда фактическо
положение не отговаря на събраните по делото доказателства. Поддържа,че в случая
безспорно ответното дружество вследствие виновното си поведение е причинило редица
неудобства, притеснения,емоционални страдания ,причинени от невъзможността да
управлява както личния, така и служебен автомобил,което от своя страна е затруднило
контактите с неговите близки. Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в
атакуваните части и постанови ново, с което да уважи изцяло претенцията за
неимуществени вреди и имуществени в размер на 90 лв.,като му бъдат присъдени и
направените в производството разноски.
В писмен отговор ответното дружество оспорва изцяло постъпилата жалба, като
1
твърди,че решението в атакуваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Постъпила е въззивна жалба и от „С.“ ООД ЕИК *** ,който чрез процесуалния си
представител обжалва същото в частта,в която е уважена претенцията за неимуществени
вреди.Жалбоподателят твърди,че по делото не е установено настъпването на такива, като
действително допуснатото нарушение от страна на техни служители по никакъв начин не е
ограничило ищецът да внесе в срок дължимата глоба в намален размер.Поддържа,че на
ищеца не е налагано наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ с
процесния електронен фиш,поради което и не е имало основание същият да не управлява
лекия си автомобил.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
ПО ЖАЛБАТА НА Л. В. Ц. :
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение по отношение на претърпените имуществени
вреди, първоинстанционният съд е приел, че не е налице причинна връзка между
нарушението, допуснато от служител на ответното дружество и претендираните вреди .
Съдът намира този извод за правилен ,като съображенията за това са следните:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът на 16.08.2019 г.
нарушил по невнимание ЗДвП ,като се движел с по-висока скорост от позволената на
участък от път Е-79 около разклона за с. И., обл. В. . Предвид факта,че е очаквал да получи
електронен фиш, посетил отдел „АНД“ към сектор „Пътна полиция“ - В. на 14.10.2019 г. и
разбрал, че не само има издаден фиш, но и същият му е „връчен“ на 05.10.2019 г., като
връчването е извършено от служител на ответника - „С.“ ООД . С електронния фиш е
наложена глоба в размер на 300 лв. за допуснато нарушение на ЗДП-управление на
автомобила с над законоустановената скорост.
Не се спори между страните,че подписът ,положен в разписка за получаване на
пратка № 4734520 на „С.“ ООД в горната част на бланката не е изпълнен от лицето посочено
като негов автор - ищеца Л. В. Ц..
Предвид горното съдът приема,че служител на ответното дружество е извършил
посоченото нарушение.
В случая обаче както първата,така и настоящата инстанция намира,че за ищеца не са
настъпили имуществени вреди,които следва да бъдат обезвъзмездени.
Твърдението на ищеца е в насока,че поради несвоевременното връчване на
електронния фиш е бил в невъзможност да заплати глобата в 14 дневен срок и да се ползва
от привилегията за намаляне размера на същата.
Както бе изложено по-горе, в разписката е посочена като дата на връчване 05.10.2019
г. Съгласно разпоредбата на 189,ал.9 ЗДП при заплащане на глобата в 14 дневен срок
виновното лице дължи 70 % от наложената глоба.
Ищецът е разбрал за издадения електронен фиш на 14.10.2019 г. ,т.е.дори и след тази
дата е имал възможност да заплати наложената глоба в намален размер/ 14.10. е понеделник,
а срокът за заплащане на глобата е 19.10.2019г.,т.е. е имал на разположение цяла седмица /.
Единствено поведението на ищеца е причина същият да не заплати глоба в по-малък
размер. Ето защо и съдът намира, че ответното дружество не дължи сумата 90 лв.,
2
представляваща разлика между действително платената сума/ 300 лв. за превишаване на
максимално допустимата скорост/ и редуцираната сума, поради което и претенцията в тази
част се явява неоснователна и правилно е отхвърлена като такава Предвид това решението
следва да бъде потвърдено в тази част.
Ищецът обжалва и решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за
сумата над 600 лв. неимуществени вреди .
Настоящата инстанция намира,че искът за неимуществени вреди е изцяло
неоснователен,като съображения относно този извод ще изложи по-долу.
ПО ЖАЛБАТА НА „С.“ ООД.
За да уважи претенцията за неимуществени вреди, съдът е приел,че ищецът е
претърпял такива ,като е отчел съпричиняване в размер на 80 % от страна на ищеца.
В случая обаче съдът не е посочил в какво точно се изразяват причинените
неимуществени вреди.
Видно от исковата молба, ищецът претендира неимуществените вреди за това,че не е
могъл да управлява лекия си автомобил и служебния такъв под страх, че ще бъде лишен и от
право да управлява МПС, което обстоятелство от своя страна е причина да не може да
помага на близките си , да им доставя храни и лекарства по време на ковид кризата.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.171,б.д / в редакцията към 2019 г.,преди
да бъде обявена за противоконституционна 2021 г./ се е предвиждало наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА мпс с наложено наказание
„глоба“,незаплатено в 14 дневен срок.
Ищецът е заплатил глобата на 05.06.2020 г.,т.е.повече от половин година, след като е
разбрал за наложената глоба. В исковата молба се твърди,че през този период е писал жалби
до прокуратурата, Комисията за защита на личните данни за подправяне на разписката за
връчване .В случая обаче не са налице никакви обективни причини, препятстващи ищецът
да заплати глобата/дори и в намален размер/. Същият не оспорва извършването на
административно нарушение и наложената санкция, нещо повече,в случай на несъгласие е
имал възможност и да подаде жалба, което безспорно не е сторено - факт, който
потвърждава извода на съда,че не е налице спор относно тези обстоятелства. Ето защо съдът
намира,че не е налице причинно-следствена връзка между допуснатото от страна на
ответника нарушение/за което и същият е санкциониран от Комисията за защита на личните
данни/ и претендираните увреждания. Същите се дължат единствено на поведението на
самия ищец . А след като това е така,то и искът за неимуществени вреди се явява изцяло
неоснователен,поради което и следва да бъде отхвърлен.
Предвид несъвпадане изводите на двете инстанции, решението в атакуваната част
следва да бъде отменено.Същото следва да бъде отменено и в частта, с която на ищеца са
присъдени разноски по водене на делото.
Предвид този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника и направените
от последния разноски в размер на 40 лв. за настоящата инстанция
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 107/25.11.22 г.,постановено по гр. дело № 559 по описа за
3
2021 на Районен съд- Белоградчик в ЧАСТТА,с която съдът е осъдил „С.“ ООД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., кв. “К.”1, бул. „Ч.“ № ** да заплати на Л. В. Ц.
ЕГН ********** със съд. адрес гр. В., ул. „Т.“ № *, ет *, офис * сумата 600.00 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2019 г.
до окончателното и изплащане,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Ц. ЕГН ********** против „С.“ ООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. иск за сумата 600лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2019 г. до
окончателното и изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯВА решение № 107/25.11.22 г.,постановено по гр. дело № 559 по описа за
2021 на Районен съд- Белоградчик в ЧАСТТА,с която С.“ ООД ЕИК *** е осъден да
заплати на Л. В. Ц. сумата 336,66 лн. разноски по водене на делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/25.11.22 г.,постановено по гр. дело № 559 по
описа за 2021 на Районен съд- Белоградчик в ЧАСТТА,с която е отхвърлен предявения от
Л. В. Ц. срещу „С.“ ООД ЕИК *** иск за сумата 90.00 лв. - обезщетение за причинени
имуществени вреди с пр. осн. чл. 49 ЗЗД и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за
претърпени неимуществени вреди над размера 600 лв. до размера 3000 лв.
ОСЪЖДА Л. В. Ц. да заплати на „С.“ ООД ЕИК *** разноски по водене на делото
пред настоящата инстанция в размер на 40 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4