№ 607
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20211110212039 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “КГ. С. 68“ ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ - /хххх/
със седалище и адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя
К.Л.Г. с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 -
007510 от 05.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” София /ДИТ -гр. София/, с което на жалбоподателя, на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.
246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
1
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че както в
АУАН, така и в НП, не се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на неговото извършване, обстоятелствата, при които е станало това,
както и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. На следващо
място и в двата административни акта липсва отразяване на конкретните
законови разпореди, които са нарушени. Вместо това са цитирани норми,
които по своето съдържание са бланкетни и не дават яснота кои точно
изисквания за безопасни и здравословни условия на труд са били нарушени.
Отделно от това, жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление, като твърди, че те не отговарят на
действителната фактическа обстановка. В тази връзка се сочи, че на обекта, на
който е станала злополуката, е имало два колана, които не са били лично
зачислени, а са били използвани от всички работници, когато това е било
необходимо, с оглед извършваната дейност. Тези, които са работели върху
излятата плоча, са били здраво стъпили върху стабилна основа /бетонна
плоча/, а останалите, които са били на опасно място, са поставяли колан,
който е бил захванат за вертикални железа. По този начин, освен коланите, на
обекта е била налична и здрава, вертикална конструкция, с което
изискванията на чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи са били спазени. В случая пострадалият
работник се е намирал на място, което не е било свързано с изпълнение на
възложената му работа, и нарушавайки трудовата дисциплина, сам се е
поставил в критична ситуация. Като самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт се сочи, че срещу жалбоподателя е било
издадено друго наказателно постановление за същото нарушение.
Жалбоподателят оспорва също така размера на наложената санкция, като
излага твърдения за нейната прекомерност, което не отговаря на
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен
случай.
2
Въззиваемата страна- Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
София /ДИТ -гр. София/ чрез процесуалния си представител моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение №22-007510 от
06.07.2021 г., съставен от Г. В. В. на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда“- София при извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство на 01.06.2021 г. по работни места на „КГ. С. 68"
ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ - /хххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/
представлявано от управителя К.Л.Г. с ЕГН – **********, както и на
08.06.2021 г., 01.07.2021 г. и 06.07.2021 г. в Д ИТ – София по изискани и
представени документи, е констатирано, че на 31.05.2021 г. жалб.„КГ. С. 68"
ЕООД в качеството си на „работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и
на „строител" по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба № 2 за минималните
изисквания осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./ не е
изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни
условия на труд на А.П.С. на длъжност „кофражист", като го е допуснал да
извършва монтаж на кофражно платно на края на кофраж, изграден за
отливане на 6-та етажна плоча на кота + 17.95 м на строителен обект: „сграда
за комплексно обществено обслужване с медицински център, магазини, офис-
център, общежитие и подземни гаражи, находящи се в УПИ I
4528,5010,5011,5012, кв. 271, м. Студентски град, гр. София, ул. „Атанас
Иширков” № 22, без предпазен колан, захванат към устойчива и здрава
конструкция.
Извършилият проверката главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“- София приел, че нарушението е извършено на 31.05.2021 г. в
строителния обект и констатирано на 01.06.2021 г. при извършената проверка
във връзка със станала на 31.05.2021 г. около 12.45 часа злополука с А.П.С.
3
ЕГН – /ххх/ на длъжност „кофражист” в „КГ. С. 68" ЕООД.
При извършения оглед на мястото на злополуката е констатирано, че
краищата на кофража, изграден за отливане на 6-та етажна плоча на кота +
17.95 м,, на който А.П.С. на длъжност „кофражист" е извършвал монтаж на
кофражно платно, не са били обезопасени срещу падане на хора и предмети
от височина чрез колективни средства: съоръжения, ограждения, скеле,
предпазна /защитна/ мрежа. Констатирано било, че А.П.С. е извършвал
монтаж на кофражно платно на края на кофража без предпазен колан /сбруя/,
захванат за здрава и устойчива конструкция, което е довело до падането му от
височина + 17.95 м. По случая било снето писмено обяснение от И. Й. А. –
технически ръководител на обекта, според което на 31.05.2021 г. е бил
проведен ежедневен инструктаж на работниците на обекта, които са били
проверени за наличието на работно облекло и ЛПС. Около 12.45 часа, докато
се намирал във фургона, чул шум от падане на тежък предмет. Излязъл и
намерил А.С. паднал по лице върху земята. С оглед заявеното от техническия
ръководител на обекта е прегледана книгата за ежедневен инструктаж, при
което е констатирано, че А.П.С. е бил инструктиран, съгласно Инструкция №
12 при работа на височина задължително да използва защитен колан. На
01.06.2021 г. контролните органи на ДИТ –София изискали от техническия
ръководител да представи осигурения на А.П.С. предпазен колан. До
приключване на проверката не е представен наличен на обекта предпазен
колан. На 08.06.2021 г. в ДИТ –София е представено писмено обяснение от И.
Й. А. – технически ръководител на обекта, според което на обекта има два
броя предпазни колани тип „сбруя”, които се предоставят на работници,
изпълняващи работа в рискова зона и по време на проверката на място същите
са се намирали в склада на обекта. На същата дата /08.06.2021 г./ в ДИТ –
София е представена фактура № **********/01.06.2020 г. и фискален бон за
закупени на 01.06.2020 г. в 10.16 часа 2бр.обезопасителни колани,
6бр.карабини и 10 бр.полиестерни въжета.
От гореизложеното извършилият проверката инспектор в ДИТ –София
приел, че на 31.05.2021 г. А.П.С. е допуснат да работи на височина +17.95 м.
без предпазен колан тип „сбруя”. Представен бил и личния картон на А.С.,
според който същият не е получил предпазен колан „сбруя”.
В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от
4
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.
246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН
постъпили писмени възражения, в които били оспорени фактическите
констатации, изложени в него. Според жалбоподателя описаната в акта
технологична последователност не отговаря на действителността, доколкото
първо се изгражда кофража и плочата, а след това се поставят парапети и
други ограждения и съоръжения за колективни предпазни средства. Докато се
изгражда сградата във височина, няма къде са бъдат поставени предпазни или
защитни мрежи или други съоръжения, поради което, когато се работи в края
на плочите, се работи с предпазен колан, тип „сбруя”, като закачането на
колана се извършва към съществуващите армировъчни пръти от
изграждащата се стоманобетонова конструкция.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 22 - 007510 от 05.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” София /ДИТ -гр. София/, с което на жалбоподателя, на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.
246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите Г. В. В. и И. Й. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свидетел Г. В. като обективни и
достоверни. Свидетелката искрено и убедително пресъздава своите
5
непосредствени възприятия, относно извършената от нея проверка, както и
направените констатации. Съдът кредитира показанията на свидетел В. като
кореспондиращи изцяло на представените и приети по делото писмени
доказателства. С показанията на свидетеля И. Й. А. – технически ръководител
на процесния обект, не се променят фактическите и правни изводи за
извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото същият потвърждава,
че след проверката са били предприети действия по обезопасяване на обекта,
които същите са били дадени като задължителни предписания.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо
лице), депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт (наказателно
постановление), поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Като основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, наказващият орган е посочил
разпоредбите на чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ)
за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за безопасните условия на труд във вр
с чл. 246, ал. 2 от Наредба №7/1999 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд предвижда задължение за юридическите и физическите лица,
които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица,
които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява
временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в
съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и
на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост
до работните помещения, площадки или места.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от Наредба №7/1999 г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване
не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния
вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са
инструктирани и обучени за използването им. Посочените разпоредби са
точни, ясни и съдържат конкретно правило за поведение, адресирано до
конкретни правни субекти.
Императивната разпоредба на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи предвижда, че работи на
височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни
средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни)
мрежи). Съгласно ал.2, когато поради характера на работата използването на
оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи
възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения
или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.
В конкретния случай категорично е установено, че жалб.“КГ. С. 68”
ЕООД не е спазил посочените изисквания, тъй като в качеството си на
работодател и строител при извършване на строително - монтажни работи в
горепосочения обект, да осигури комплексни здравословни и безопасни
условия на труд на лицето А.П.С. на длъжност „кофражист", като го е
допуснал да извършва монтаж на кофражно платно на края на кофраж,
изграден за отливане на 6-та етажна плоча на кота + 17.95 м на строителен
обект: „сграда за комплексно обществено обслужване с медицински център,
магазини, офис-център, общежитие и подземни гаражи, находящи се в УПИ I
4528,5010,5011,5012, кв. 271, м. Студентски град, гр. София, ул. „Атанас
Иширков” № 22, без предпазен колан тип „сбруя”, захванат към устойчива и
здрава конструкция.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила. Визираното в наказателното
постановление административно нарушение е безспорно установено, а
7
наказаното лице е субект на нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, поради което
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството по смисъла на чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ.
Съобразно цитираната санкционна разпоредба работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв. Предвид изложеното съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. С
оглед характера на отговорността на юридическите лица, а именно, че същата
е обективна, т.е. безвиновна, въпросът за субективната страна на извършеното
нарушение не следва да се обсъжда.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице "маловажен" случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В конкретиката
на настоящия случай, съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени
нарушения от този вид, а напротив, същото разкрива типичната такава, взета
предвид от законодателя при определяне състава на процесното нарушение.
Обстоятелството, че последица от неизпълнението на задължението на
дружеството жалбоподател, е смъртта на лицето А.П.С. по естеството си е
такова, от което не би могло да се направи извод за маловажност на
извършеното нарушение.
Наложеното на дружеството жалбоподател наказание е в
законоустановения минимум и поради тази причина за съда не съществува
законова възможност за неговото редуциране.
В настоящия случай АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че обстоятелствата, описани в АУАН, не отговарят на
обективната истина, тъй като представените в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства изцяло подкрепят посочените в АУАН и НП
констатации относно обстоятелствата, при които било извършено
нарушението. При издаване на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 40, ал.1
и чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен в сроковете на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното НП било издадено в срока на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Налице е
8
фактическо съответствие между посоченото в акта и наказателното
постановление като описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е било извършено.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за същото нарушение
е ангажирана неговата отговорност с друго наказателно постановление.
Видно от приложеното заверено копие на НП № 22-007509 от 05.08.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, в него
фактически е описано друго нарушение, на което е дадена квалификация по
друг текст на ЗЗБУТ и Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Дирекция „Инспекция по труда” София –
гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22 - 007510 от
05.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
София /ДИТ -гр. София/, с което на жалбоподателя “КГ. С. 68“ ЕООД с
ЕИК/БУЛСТАТ - /хххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от управителя К.Л.Г. с ЕГН – ********** , на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.
246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА жалбоподателя “КГ. С. 68“ ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ - /хххх/
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя
К.Л.Г. с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Инспекция
по труда” София – гр.София, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10