Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в Главна дирекция “Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите, подадена чрез ю.к. Г., против Решение № 1775/09.12.2023 г. по НАХД № 3675/2023 г. по описа на ВРС, 32-ри състав, с което е отменено наказателно постановление № 714829-[рег. номер]/27.07.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на „Театро Варна“ ООД са наложени седем имуществени санкции в размер на по 500 лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за седем нарушения на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че от събраните доказателства безспорно е установено извършването на 17.06.2023 г. на седем административни нарушения, изразяващи се в издаване на седем броя служебни бонове в стопанисвания от „Театро-Варна“ООД търговски обект - нощен клуб „Театро“. Твърди, че видно от приложен КЛЕН за 17.06.2023 г. са издадени седем служебни бонове за реализирани на същата дата търговски сделки, като всеки служебен бон е за отделна клиентска сметка и съдържа наименование на артикулите, цена и сервитьор, което съдържание съответства на обичайна клиентска поръчка. Обстоятелството, че по посочените поръчки и продажби на стоки на 17.06.2023 г. не са извършени плащания от клиентите, по никакъв начин не обосновава извод за липса на клиентска поръчка или продажба на стоки. В издадените служебни бонове като начин на плащане на стоките и услугите е посочен: кредит, т.е. към същата дата, както и към дата на извършената от органите по приходи проверка, обективирана в съставен по реда на ДОПК протокол - 01.07.2023 г., е налице търговско доверие при предоставяне на стоки или пари срещу задължение, че ще се платят или върнат, като връщане в случая е невъзможно, доколкото св. К. е заявил в проведеното съдебно заседание, че същите са били консумирани от поръчалите ги клиенти. Касаторът счита, че при извършената на 01.07.2023 г. от органи по приходите проверка на търговския обект, стопанисван от дружеството, безспорно са установени направени седем броя клиентски поръчки и седем броя извършени продажби на стоки и услуги /фонд „Музика“/, за които предвид неустановено непосредствено плащане /в брой, по банков път или др./ безспорно са налице възникнали за продавача отсрочени търговски вземания или евентуално сделки с безвъзмезден характер, и за които не се следва издаване на служебен бон от ФУ в обекта. Позовава се на принципа по чл. 4, ал, 1, т. 1 от ЗСч. Твърди, че отчитането на краткотрайните активи /стоки/ не се следва чрез издаване на служебен бон от ФУ, а по реда на приложимия счетоводен стандарт за материални запаси. Счита за необоснован и неправилен извода на въззивния съд за допуснато от административнонаказващия орган нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че са спазени изискванията на цитираната разпоредба, като правилно е определена и санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, доколкото при извършената проверка не са установени непосредствени плащания на осъществените на 17.06.2023 г. продажби на стоки и услуги по издадените от ФУ служебни бонове и не е налице нормативно изискване за регистрирането и отчитането им във ФУ в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка, т.е. отразяване на приход чрез ФУ. Твърди и че извършените нарушения не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице отегчаващи обстоятелства /процесните 7 бр. служебни бонове са само част от общо издадени 66 бр./, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е установена явна вреда за фиска, изразяваща се в неспазване на данъчния правов ред и финансовата дисциплина. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, моли в полза на ответната страна да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение над определения минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. Висш адвокатски съвет.

Ответникът по касационната жалба – „Театро Варна“ ООД, чрез процесуалния си представител адв.Х., в писмена молба, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Театро Варна“ ООД против наказателно постановление № 714829-F15631/27.07.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на дружеството са наложени седем имуществени санкции в размер на по 500 лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за седем нарушения на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.07.2023 г. в 23:00 часа служители при ТД на НАП-Варна извършили проверка в обект – нощен клуб „ТЕАТРО“, находящ се в [населено място], Морска гара, стопанисван от „Театро Варна“ ООД, при която установили, че дружеството, в качеството на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, изискванията за софтуерите и управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на наредбата. В хода на проверката е изведена КЛЕН с № 0016810/02.07.2023 г. за 17.06.2023 г. от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS FP-7000, с рег. номер на ФУ в НАП № 4498759/17.06.2021 г., с индивидуален номер на фискалното устройство № [рег. номер] и индивидуален номер на фискалната памет № 02788352, видно от която са извършени продажби на стоки, като са издавани служебни бонове. Установено е, че в проверявания обект е въведен в експлоатация софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ - „BARSY“, свързано към ФУ, модел DATECS FP-7000/с описаните по-горе данни/, както и че не са извършвани сторно операции за 17.06.2023 г. Въз основа на КЛЕН е установено, че са издавани служебни бонове вместо фискални касови бележки за 7 броя реализирани от дружеството продажби на стоки в нощния клуб, подробно описани от контролните органи с посочване на дата, час, стойност и номер на служебния бон. За констатираното е съставен протокол за извършена проверка, а въз основа на установените факти е съставен срещу дружеството и акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения на чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството са депозирани писмени възражения, съгласно които издадените служебни бонове касаят контрол на стоковия поток при провеждане на частно парти. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в срок, но в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. ВРС е приел, че съдържанието на чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда различна тежест на административнонаказателна отговорност в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не, поради което този релевантен факт е следвало да намери отражение в обжалваното НП. Въззивният съд е счел, че липсват доказателства за извършено от дружеството нарушение на чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като няма данни, че служебните бонове са във връзка с извършени продажби, съответно реализирано плащане. ВРС е приел, че липсват доказателства, че служебните бонове са връчвани на клиенти на обекта срещу заплащане на поръчани и получени храни и напитки, като е кредитирал показанията на свидетеля К. и е приел, че са издадени във връзка с консумацията на гости на собственика на заведението по повод организирано от него частно парти и същите са предназначени единствено за служебни цели на дружеството.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районният съд правилно и законосъобразно е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилния извод, че не е установено по безспорен начин, че служебните бонове са издадени във връзка с извършени продажби или направени клиентски поръчки, срещу заплащане в брой, т.е. не е установено извършване на нарушения, съставомерни по 7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

В хода на производството пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.

От цитираната уредба следва, че за да е налице нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез неспазване на забраната по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е необходимо да е установено, че в търговския обект са извършени продажби и са направени клиентски поръчки, срещу заплащане в брой, за които е допуснато издаването на служебен бон. Разпоредбата не въвежда забрана за издаване на служебни бонове във всички случаи, а само когато се отнасят до извършване на продажби или направени клиентски поръчки. В случая издаването на служебни бонове на 17.06.2023 г. е констатирано чрез разпечатка на КЛЕН, но само тези констатации не са достатъчни, за да се приеме, че задълженото лице е допуснало нарушение на забраната по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както правилно и законосъобразно е приел и ВРС. Липсват констатации за извършени продажби и клиентски поръчки, както и такива за извършени плащания на парични суми в брой, съответстващи на стойността на издадените служебни бонове. Само обстоятелството, че служебните бонове съдържат реквизитите на фискалния, не води автоматично до извод, че се касае за клиентска поръчка. Проверката в търговския обект е извършена на 01.07.2023 г., а констатациите за нарушение на разпоредбата от Наредба № Н-18 от 2006 г. са за служебни бонове отразени в КЛЕН на 17.06.2023 г.

Отчитането на краткотрайните активи /стоки/, както се твърди и в касационната жалба, се извършва по реда на приложимия счетоводен стандарт за материални запаси, но в случая не е установено как са отчетени стоките, съответно не е установено и дали нарушението е довело до неотразяване на приходи, респ. дали е приложима санкционната разпоредба на ал.1 или на ал.2 на чл.185 ЗДДС.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива, включително и за адвокатско нъзнаграждение, поради което не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1775/09.12.2023 г. по НАХД № 3675/2023 г. по описа на ВРС, 32-ри състав.

Решението е окончателно.