РЕШЕНИЕ
№ 1238
Силистра, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА |
Членове: | ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА МАРГАРИТА СЛАВОВА |
При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА и с участието на прокурора СТЕФКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА канд № 20247210600176 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. Ф., чрез адв.Т. А. против Решение № 27 от 25.04.2024 г. постановено по АНД № 321/2023 г. по описа на Районен съд – Дулово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1099-001567 от 10.10.2023 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, Сектор „Пътна полиция“ – Силистра, с което на касационния жалбоподател е наложена санкция глоба в размер на 200,00 (двеста) лева на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата. Изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изложените в касационната жалба доводи касаят постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като е изтъкнато, че съдът не е успял да изясни фактическата обстановка по делото като не е назначил автотехническа експертиза, която да отговори на въпроса дали процесното МПС подлежи на регистрация.Основна част от касационната жалба се фокусира в характера на АУАН и необвързващата му доказателствена сила.Моли се за отмяна на съдебния акт, за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа общи доводи, относими за обичайния административно-наказателен процес. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Окръжна прокуратура, чрез прокурор Ганчева, счита жалбата за неоснователна и предлага оспореният акт да се потвърди.
Касационната инстанция, въз основа на установените от районния съд факти и след преценка на касационните основания, изложени в жалбата, намира за установено следното от правна страна:
Материално-правната норма, послужило за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора, е чл.175,ал.3 от ЗДвП-управление на МПС без регистрация и без регистрационни табели.
С оспореното Решение № 27/25.05.2024 г. по АНД № 321/2023 г. Районен съд – Дулово е потвърдил Наказателно постановление № 23-1099-001567/10.10.2023 г. на началник група към ОД на МВР – Силистра, с което на Ф. Ф. от [населено място],област Силистра е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 ( двеста )лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)-управление на МПС по пътища, отворени за обществено ползване,без средството да е регистрирано по съответния ред.
За да отмени санкционния акт, районният съд е преценил, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, съставляващи отменителни основания.
Не е достоверно твърдението на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че във въззивното производство адв.А. била направила доказателествени искания- оглед и допускане на АТЕ, които не били уважени от районния съд. Видно от материалите по въззивното произвоство такъв вид искане не се съдържа нито във въззивната жалба, нито е отправено в съдебно заседание. Дори и да беше направено обаче, същото следва да бъде преценявано конкретно доколко е относимо предвид необходимостта да се установява работенето или не на двигателя към определен момент – 29.07.2023 г. В същото време , съдът е коментирал докладна записка от полицейски инспектор С., който е отбелязал , присъствал на проверката, който е отбелязал, че при допир с ръка на двигателя в момента на проверката двигателят на мотопеда е бил много горещ. Това обстоятелство не било оспорено от насрещната страна.
По отношение материалния закон е съобразил, че установените по делото факти сочат за наличие на извършено нарушение по повдигнатото обвинение по чл.140,ал.1 от ЗДвП „ по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер“.В тази връзка законосъобразно е и приложението на разпоредбата на чл.175,ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,се наказва и с глоба от 200 до 500 лв.
В светлината на § 1,т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН е преценил, че случаят не е маловажен в сравнение с обичайните хипотези на нарушения от същия вид, тъй като не са посочени или установени каквито да са обстоятелства в тази връзка.
Решаващият състав на въззивната инстанция е установил обективната истина спрямо правно-значимите обстоятелства по повдигнатото обвинение по чл.140,ал.1 от ЗДвП – управление на МПС без регистрация в пълен обем.Установените факти попълват фактическия състав на приложената от административно-наказващия орган норма на чл.175,ал.3 от ЗДвП, предписваща и наказание глоба от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по съответния ред .Изпълнителното деяние е осъществено от обективна и субективна страна, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд.
Процесното пътно превозно средство е такова, което отговаря на изискванията за развиване на скорост до 45 км./час и се задвижва благодарение на двигател(§1,т.14 от ДР на ЗДвП ).Този вид ППС подлежат на регистрация в КАТ, каквато по делото е установено, че не е извършена.
В обобщение, неоснователно е възражението на касатора за неизясняване на обективната истина по делото и за необсъждане на доказателствата по делото.Видно от мотивите, всички доказателства (поискани от страните и такива, които са служебно допуснати) са анализирани в съвкупност.
В заключение, касационната инстанция възприема изводите на въззивната инстанция като обосновани, мотивирани и подкрепени с достатъчно фактологически и правни съображения, поради което на основание чл. 221,ал.2 от АПК във връзка с чл.63а от ЗАНН,както бе посочено по-горе, препраща към мотивите на оспореното решение.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева,поискани с писмено становище.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Силистра
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение Решение № 27/25.04.2024 г. по АНД № 321/2023 г. на Районен съд – Дулово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1099-001567/10.10.2023 г. на началник група към ОД на МВР – Силистра.
ОСЪЖДА Ф. Т. Ф.,[ЕГН] от [населено място],община Дулово, област Силистра, [улица]ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |