Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
гр. Велико Търново, 30.06.2016г.
Административен съд – гр. Велико Търново, първи състав, в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Административен съдия : Марияна Микова
като разгледа докладваното от съдията Микова адм. дело№418/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Атанас Илиев Анастасов, ЕГН**********,действащ в качеството си на ЕТ“АТИС- Атанас Анастасов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Велико Търново,ул.“Оборище“№2,ап.19, обжалва изцяло Ревизионен акт№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г.,поправен с РАПРА№П-04000416047707-03-001/15.03.2016г.,издадени от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново,,в частта му ,с която е потвърден като законосъобразен с Решение№165/25.05.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, с който РА на ревизираното лице са определени задължения , както следва :
= по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2010г., за данъчни периоди месец март, юни, август и декември 2011г., за данъчен период месец декември 2013г., месец декември 2014г., и данъчен период месец май 2015г. е доначислен ДДС общо в размер на 35898лв. , а за данъчни периоди от месец септември 2011г. до 31.12.2011г. и за данъчни периоди от 01.03.2012г. до 31.03.2013г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15053,16лв., в резултат, на което е определен ДДС за внасяне в това число и за данъчни периоди месец април 2011г. и месец януари 2015г. в размер на 47598,26лв. и лихви върху ДДС в размер на 15353,45лв.;
= по ЗДДФЛ относно допълнително установени задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009г. -31.12.2009г. общо в размер на 15065,55лв. и лихви върху него в размер на 6595,30лв. , както и в частта, с която на основание чл.42/4 ЗДДФЛ е установен данък за внасяне за месец януари 2014г. в размер на 23,20лв. и лихви върху него в размер на 4,74лв.;
= по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице- относно допълнително установените задължения за ДОО за 2011г.и за 2012г. общо в размер на 6469,06лв. и лихви върху тях в размер на 2390,14лв. и за ЗО за 2011г- и за 2012г. общо в размер на 2907,44лв. и лихви върху тях в размер на 980,27лв.;
= по КСО, ЗЗО и ЗГВРС като осигурител – определените за внасяне задължения за ДОО в размер на 3089,01лв. и лихви в размер на 1785,05лв.; - за ДЗПО-УПФ в размер на 312,54лв. и лихви в размер на 62,86лв.; - за ЗО в размер на 1289,12лв. и лихви в размер на 549,06лв.; - за Фонд“ГВРС“ в размер на 8,19лв. и лихви в размер на 6,70лв.;
Твърди, че така издаденият РА е неправилен, необоснован и незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен със законните последици от това. Възразява срещу начина на изчисляване на дължимия данък по ЗДДС.Намира,че в хода на ревизионното производство от страна на органите по приходите са нарушени основни принципи на данъчното производство, регламентирани в чл.2, чл.3 ,чл.5 и чл.6 от ДОПК. Счита ,че направените в обжалвания РА констатации че воденето счетоводство не дава възможност за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице и че са налице предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК не съответстват на събраните доказателства и на обективната истина. Твърди, че направените изводи от приходната администрация относно липсата на необходимите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са погрешни, в противоречие с доказателствения материал по делото и направени в разрез с точния смисъл на приложимите материални правни норми. Навеждат се доводи и за вътрешна противоречивост на самия ревизионен акт относно направените от органите по приходите констатации и изводи за наличието на данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗО.
В заключение моли съда да постанови съдебен акт, с който за отмени оспорвания РА като незаконосъобразен с произтичащите от това последици.
Настоящият съдебен състав при извършената проверка на жалбата,с която е сезиран, след отстраняване от страна на жалбоподателя на първоначално констатираните нередовности в жалбата, с писмена молба с вх.№3247/29.06. 2016г., намира, че същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 149 от Данъчно-процесуалния кодекс ДОПК) и е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Предвид наведените доводи и възражения от страните, съдът счита, че следва да укаже на жалбоподателя, че в негова е да ангажира доказателства, посредством които да установи по безспорен начин изпълнението на всички законови предпоставки за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит, включително реалното влагане на строителните материални и реалността на извършените доставки, както и да установи редовността на воденото счетоводство и възможността обективно да бъдат определяни дължимите от ревизираното лице данъчни задължения.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да укаже на ответника,на основание чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 от АПК, че негова е тежестта да установи наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Водим от изложените съображения и на основание §2 от ДОПК вр. чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 163, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като жалбоподател – Атанас Илиев Анастасов, ЕГН**********, действащ в качеството си на ЕТ“АТИС- Атанас Анастасов“, ЕИК825324982, с адрес за призоваване : гр.Велико Търново,ул.“Оборище“№2,ап.19.
В изпълнение на задълженията си по чл.171,ал.4 от АПК,УКАЗВА на жалбоподателя, че :
= в негова е да ангажира доказателства посредством, които да опровергае фактическите констатации в РА, тъй като се касае за ревизионно производство, проведено по особения ред на чл.122 от ДОПК,при което,съобразно нормата на чл.124,ал.2 от ДОПК фактическите констатации,съдържащи се в РА се считат за верни до доказване на противното;
= да ангажира доказателства, посредством които да установи по безспорен начин изпълнението на всички законови предпоставки за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит, включително реалното влагане на строителните материални и реалността на извършените доставки, както и да установи редовността на воденото счетоводство и възможността обективно да бъдат определяни дължимите от ревизираното лице данъчни задължения.
КОНСТИТУИРА като ответник - Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
На основание чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 от АПК, УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да установи наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.09.2016г. от 11,00часа, за която дата да се призоват жалбоподателя и ответника, като в призовката за ответника се впише, че в 14-дневен срок от получаването й може да представи писмен отговор и да посочи други доказателства. Писмените доказателства се представят с отговора.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Административен съдия :