Решение по дело №372/2018 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 82
Дата: 18 януари 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Вяра Ангелова Петракиева
Дело: 20184240100372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр. Трявна, 18.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 372 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   

    Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

    В исковата молба на С.Х.П. *** против Г.И.Г. *** се твърди, че с декларация от 25.06.2015г. с нотариална заверка на подписите рег.№1120 на нотариус А.Ц. ответникът заявил, че е получил от ищеца сумата от 5000,00 лв. срещу задължението да престира на ищеца 15 куб.м. дървен материал, първокачествен, с диаметър на трупите не по-малко от 26 см., в срок до 20.12.2015г. Задължил се също така да върне дадената сума, ако не успее да достави материала в срок, в количество и качество по договора. До 20.12.2015г. ответникът не изпълнил задължението си, поради което следвало да върне дадената сума в размер на 5000,00 лв.

    Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да заплати направените по делото разноски.

    В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника си адв Н.С. ***. В него не оспорва, че е подписал декларация за получаването на сума в размер на 5000,00 лв., но твърди, че в действителност такава не е била давана и получавана от него.

    В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Н.Н. от САК, поддържа предявения иск. Ответникът, лично и чрез процесуалния си представител адв. Н.С., заявява, че оспорва предявения по делото иск, съобразно изложените в писмения отговор доводи. Възразява и срещу допустимостта на предявения иск, поради следните съображения: искът бил предявен от ищеца след изтичане на указания му едномесечен срок с разпореждане №166/05.06.2018г. п ч.гр.д. №67/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, в производството по което е било отхвърлено заявление за исковата сума по чл.417 ГПК; поради невнасяне на дължимата държавна такса по иска от ищеца, а от лицето Н.Н. – посочена като задължено лице по приложеното платежно нареждане.

    След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:

  Със заявление вх.№176/09.02.2018г. ищецът С.Х.П. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника Г.И.Г., въз основа на издадена от последния декларация с нотариална заверка на подписа рег.№1120/25.06.2015г. на нотариус с рег.№359 на НК и район на действие района на Районен съд – Габрово А.Ц..

  С влязло в законна сила разпореждане №38/09.02.2018г. по ч.гр.д. №67/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, подаденото заявление е отхвърлено, като на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК с разпореждане №166/05.06.2018г. по делото, на заявителя е указано да предяви осъдителен иск за вземането си против Г.И.Г., като довнесе дължимата държавна такса. За указанието на съда заявителят е уведомен на 10.09.2018г. В изпълнение на него, на 10.10.2018г. е предявена настоящата искова молба, което е сторено в указания от съда едномесечен срок, поради което е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, поради завеждането му след този срок. Неоснователно е и възражението за недопустимост поради невнасяне на дължимата ДТ от ищеца, а от пълномощника му адв. Н.Н.. Действително, същата е посочена не само като наредител на платежното нареждане, а и като задължено лице, но това не променя факта, че сумата е заплатена за заведеното срещу ответника Г.Г. дело, което е отбелязано и в самото преводно нареждане.

Предявеният с настоящата искова молба осъдителен иск за сумата от 5000,00 лв. се основава на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът се е задължил да достави на ищеца 15 куб.м. дъбов материал, първокачествен, с диаметър на трупите не по-малко от 26 см., в срок до 20.12.2015г. срещу сумата от 5000,00 лв. Във връзка с тази договорна уговорка е била съставена декларация с нотариална заверка на подписа рег.№1120/25.06.2015г. на нотариус с рег.№359 на НК и район на действие района на Районен съд – Габрово А.Ц.. С декларацията ответникът Г.И.Г. е декларирал получаването от ищеца С.Х.П. на сумата от 5000,00 лв. в брой. С нея ответникът Г.И.Г. се е задължил, при невъзможност да изпълни задължението си в срок до 20.12.2015г., да възстанови получената сума в същия срок.

Съществуването на договорни взаимоотношения с ищеца относно доставката на дървения материал не се оспорва от ответника, който не оспорва, че е подписал нотариално заверената декларация. Не се спори от него също, че не е доставил уговорения дървен материал. Спори се от ответника единствено факта, че е получил от ищеца сумата от 5000,00 лв. за доставката му.

По искане на ответната страна, по реда на чл.176 ГПК ищецът С.Х.П. се яви в о.с.з. на 19.12.2018г., за да отговори на поставен му въпрос. Според отговора на ищеца, сумата от 5000,00 лв. е била дадена от него на ответника няколко дни преди да бъде съставена декларацията с нотариална заверка на подписа. Това е станало в къщата на ищеца в с. Е., Община Трявна, като парите се намирали в джоба му и били дадени на ръка на ответника.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намери за установено следното от правна страна:

Въз основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните следва да се приеме за безспорно установено, че между ищеца С.Х.П. /като купувач/ и ответника Г.И.Г. /като продавач/ е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко – продажба от 25.06.2015г. на 15 куб.м. дървен материал, който ответникът се е задължил да достави на ищеца в срок до 20.12.2015г., срещу сумата от 5000,00 лв. Задължението да плати цената на материала ищецът е изпълнил още при възникване на облигационната връзка. Това се установява от приложената по делото декларация с нотариална заверка на подписа рег.№1120/25.06.2015г. на нотариус с рег.№359 на НК и район на действие района на Районен съд – Габрово А.Ц., с която ответникът е декларирал получаването на сумата от ищеца. Съдържанието и авторството на документа не са оспорени от ответника. Декларацията с нотариална заверка на подписа на ответника представлява по своята същност частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за издателя му факти /получаването на сумата от 5000,00 лв. от ответника/, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила относно този факт. В този смисъл е константната съдебна практика /напр. решение №72/05.04.2004г. по гр.д. №2645/2002г. на ВКС на РБ, IV г.о.; решение №51/21.07.2010г. по т.д. №528/2009г., I т.о. на ВКС на РБ и пр./. Фактът на предаването на сумата от ищеца на ответника се установява и от дадените по реда на чл.176 ГПК отговори от ищеца. Обстоятелството, че сумата е дадена няколко дни преди подписването на декларацията от 25.06.2015г. не променя направените изводи, след като не е спорно, че тя е получена от ответника като цена на дървения материал, който той се е съгласил да достави в по-късен срок, до 20.12.2015г. До тази дата и към момента на разглеждане на делото /т.е. три години по-късно/ дървеният материал не е доставен на ищеца, поради виновното поведение на ответника.

В този случай, съгласно чл.79 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, като в настоящото исково производство ищецът претендира обезщетение за неизпълнение в размер на дадената от него авансово сума в размер на 5000,00 лв. Съгласно чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпените загуби и пропуснатите, ползи доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая авансово заплатената от ищеца сума в размер на 5000,00 лв. за закупуването на уговорените за доставка 15 куб. м. дървен материал представлява претърпяна финансова загуба за ищеца. Поради това и тъй като същият е изправна страна по договора, има право да получи обезщетение за своите имуществени вреди, в съответствие с чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

С оглед изложеното по-горе съдът намери предявеният по делото иск за изцяло основателен и доказан. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за покупко – продажба от 25.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

    Относно разноските:

    С оглед изхода на делото, направеното от ищцовата страна искане и представения от нея /в о.с.з. на 19.12.2018г./ списък на разноските по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800,00 лв. – направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Разноските по делото включват внесена ДТ в размер на 200,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адв. Н.Н. почти съответства на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, който е 580,00 лв., поради което няма основания за намаляването му, каквото искане е направено от ответната страна.

    Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

   

 

    ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С./, да заплати на С.Х.П., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Н./, сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева и 00 ст./, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за покупко – продажба от 25.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

    ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С./, да заплати на С.Х.П., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Н./, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/ - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: