О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№350 21.08.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на четвърти август през
две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
при участието на секретаря Албена Ангелова, като
разгледа адм. дело №837 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.161, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „Д.Р.“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.“23-ти пехотен шипченски
полк“102, вх.Е, ет.3, ап.8, представлявано от управителя Т.Д.П., против
Уведомително писмо №02-240-2600/939 от 15.02.2019 год. на Зам. Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014 – 2020 год. за кампания 2017 год.
С определение №4 от
03.01.2020 год., съдът е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, като
недопустима и е прекратено производството по делото. С определение
№5018/28.04.2020 год., постановено по адм. дело №3567/2020 год. по описа на ВАС
на Република България, делото е върнато за произнасяна от настоящия съд по
съдържащото се в частната жалба против определението на Административен съд
Стара Загора имплицитно искане за възстановяване на срока за обжалване поради
неправомерно поведение на администрацията.
С оглед на това съдът
намира, че в настоящето производство следва да се произнесе по искането на „Д.Р.“ЕООД
искане за възстановяване на срока на обжалване.
Въз основа на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С уведомително писмо
№02-240-2600/939 от 15.02.2019 год., издадено от Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, с което е отказано финансиране за
втората година от поетия ангажимент.
„Д.Р.“ЕООД гр. Казанлък е
оспорило уведомителното писмо по административен ред пред Министъра на
земеделието, храните и горите, с подадена жалба /вх. №70-2524 от 17.05.2019
год. в МЗХГ - лист 36 от делото/. Приложено към писмо на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с изх. № 02-240-2600/939 от
10.06.2019 год. е изразено становище по подадената жалба, като становището
ведно с преписката е постъпила в Министерство на земеделието, храните и горите
на същата дата. С писмо изх.№70-2524 от 25.06.2019 год. Зам. Министъра на
земеделието, храните и горите /лист 134 от делото/ уведомява дружеството –
жалбоподател, че жалбата му е постъпила в деловодството на Министерство на
земеделието, храните и горите на 10.06.2019 год., като писмото е изпратено с
обратна разписка /лист 208-209 от делото/, от която е видно, че пратката не е
потърсена.
Със Заповед №РД
20-206/27.06.2019 год. на Министъра на земеделието, храните и горите, на
основание чл.97, ал. 1 от АПК във вр. с чл.29, ал.3 от ЗПЗП, подадената от „Д.Р.“ЕООД
– гр. Казанлък жалба срещу Уведомително писмо №02-240-2600/939 от 15.02.2019
год. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е оставена
без уважение, като неоснователна. Тази заповед е получена лично от управителя
на дружеството на 24.09.2019 год.
Искането за възстановяване
на срока за обжалване е направено в предвиденият от закона седемдневен срок от
съобщаването, че жалбата е оставена без разглеждане.
От анализа на приложимата
правна норма е видно, че за да се възстанови пропуснат срок следва да се докаже
наличието на една от двете алтернативни предпоставки, представляващи причина за
пропускането му. Първата предпоставка е настъпването на непредвидени
обстоятелства. Такива са обикновено факти от действителността, при наличието,
на които лицето изпада в обективна невъзможност да реализира своите права или
пречки, които не би могло да отстрани или преодолее. По делото не са представени
доказателства по ал.2 от чл.161 от АПК, обосноваващи наличието на такива
обективни непреодолими причини или събития, довели до невъзможност за
реализиране на правото на оспорване на акта по съдебен ред от жалбоподателя.
Втората предпоставка е да е налице поведение на администрацията, въвела
жалбоподателя в заблуждение. Твърденията на частния жалбоподател са именно в
тази насока.
В конкретния случай настоящият
съдебен състав намира, че е налице втората предвидена от закона предпоставка.
Касационната жалба е
подадена от представляващият дружеството, като в тази жалба не се твърдят
обстоятелства, настъпили извънредно, независимо от волята му, по причина на
които управителят да е бил възпрепятстван да извърши процесуално действие по
подаването на жалбата в срок. Следователно не са налице „особени непредвидени
обстоятелства“ по смисъла на законовата норма, касаещи подателя на касационната
жалба.
Налице е другата,
предвидена от законодателя предпоставка, а именно поведение на администрацията,
въвело подателя на жалбата в заблуждение. Видно от приложените по делото
доказателства, налице е писмо, което е адресирано до „Д.Р.“ЕООД, с което същото
се уведомява за датата на получаване на жалбата му в министерството. Съдът споделя
мотивите на жалбоподателят, че писмото е следвало да му бъде изпратено на
адреса посочен в жалбата, а именно: Розоварна, с. Асен, общ. Павел баня. Ирелевантно
е, че в подаденото заявление за подпомагане от 10.05.2017 год. /лист 58 от
делото/, както и в другото такова подадено на 22.05.2017 год. /лист 97 от
делото/, като адрес за кореспонденция от страна на заявителят /жалбоподател в
настоящето дело/ е посочен 6 100, гр. Казанлък, бул. “Александър Бетенберг“№3,
ет.1, ап.11, на който адрес от страна на ответника по делото са изпращани
всички документи по одобреното заявление за подпомагане. Както в едното, така и
в другото заявление, в края му, като начин на кореспонденция е посочена –
обикновена поща. В подадената жалба обаче е посочен друг адрес, който е
следвало да се има в предвид от горестоящият административен орган.
От друга страна, съдът
намира, че в случая администрацията не е изпълнила и законовите си задължения
за своевременното подаване на информацията относно датата на получаване на
преписката /в случая 10.06.2019 год./. Законодателят е предвидил това да става
незабавно, докато в настоящия случай, това е станало две седмици след
получаването й /25.06.2019 год./, като след два дена е постановена и заповедта.
Действително това обстоятелство не променя срока на обжалване, но не
кореспондира със законовите задължения на министерството.
Основният довод в жалбата
касае неспазването на задължението на органа по чл. 97, ал. 1 от АПК за получаването
на преписката по-горестоящия орган. Същото се сочи като противоправно бездействие
на органа, довело до невъзможност за упражняване на правото на оспорване на
акта по съдебен ред. Въпреки, че в конкретния случай, жалбоподателят от момента
на оспорването на уведомителното писмо по административен ред, не е проявил
каквото и да е било активно поведение за да се информира относно движението на
подадената жалба. Дезинтересирането на дружеството е също причина за
пропускането на срока за оспорване на незаконосъобразността на уведомителното
писмо. Това обстоятелство обаче не изключва задължението на по-горестоящия
орган за изпълнение на законовото задължение за незабавното уведомяване за
датата на постъпване на преписката. Изпълнението му 14 дена по-късно е
поведение, което е укоримо и не може да бъде толерирано, доколкото засяга
правото на защита на жалбоподателят. Нещо повече, по делото не са представени
реални доказателства за изпълнението на това задължение от страна на МЗХГ, тъй
като е приложено единствено и само писмото, но липсват доказателства за
изпращането му по пощата, респективно получаването му от „Д.Р.“ЕООД.
По принцип администрацията
не може да се насърчава да бездейства и да не се произнася в сроковете,
предвидени в АПК. Произнасянето извън тези срокове се отклонява от принципа за
правна сигурност. Съдебното административно производство има за основна цел да
осигури законосъобразното упражняване на държавната власт от административните
органи, като чрез това защити нарушените или застрашени права, свободи и
законни интереси на гражданите и организациите.
Воден от гореизложеното и
на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора
О П Р Е Д Е
Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на „Д.Р.“ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Казанлък, ул.“23-ти пехотен шипченски полк“102, вх.Е,
ет.3, ап.8, представлявано от управителя Т.Д.П.на Уведомително писмо
№02-240-2600/939 от 15.02.2019 год. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ - гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 год. за кампания 2017 год.
Определението не подлежи
на самостоятелно обжалване, а заедно с решението по делото на основание чл.161, ал.3, предл. последно от АПК.
Препис от определението да
се изпрати на жалбоподателят и на
ответника, за сведение, след което частната жалба срещу Определение №4 от 03.01.2020
год., с което е оставена без разглеждане жалбата на „Д.Р.“ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Казанлък, ул.“23-ти пехотен шипченски полк“102, вх.Е,
ет.3, ап.8, представлявано от управителя Т.Д.П.против Уведомително писмо
№02-240-2600/939 от 15.02.2019 год. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ - гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 год. за кампания 2017 год. и е прекратено
производството по делото, да се изпрати на Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: