Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа гр.д. №4807 по описа
на СГС за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.557 ал.1 т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.Г.Л.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 09.07.2017 г. в гр. София, вина
за което има неустановен водач на неидентифицирано МПС. Твърди, че по силата на
разпоредбата чл.557 ал.1 т.1 КЗ
ответникът Г.Ф.отговаря за вредите, причинени при управлението на това
МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето – счупване на лява лакътна кост – диафизарно, две
разкъсно-контузни рани в областта на лявата предмишница, разкъсно-контузна рана
на главата, охлузвания на гръден кош и лумбална област. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 80 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът
Г.Ф.в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
механизма на процесното ПТП и размера на сочените от ищеца вреди. Релевира и
възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.1 КЗ, Г.Ф.изплаща
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС на територията на Република България от МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на неустановено
лице, управлявало неидентифицирано
МПС, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест
на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От представения
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от длъжностно
лице след посещение на местопроизшествието се установява, че 09.07.2017 г. в
гр. София е реализирано ПТП между неустановено МПС и пешеходеца Г.Г.Л..
От
показанията на свид. И.Д. се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. София,
като ищецът и още няколко човека са спрели такси, което е отказало да ги качи,
след което автомобилът е потеглил, направил е обратен завой на същата улица,
върнал се е и е ударил ищеца. Свидетелят сочи още, че към момента н удара
ищецът е бил на пътното платно, като на улицата е имало тротоари, но ищецът се
е движел по осевата линия.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че процесното ПТП е настъпило в гр. София, на бул. „Овча купел“, на около 5-6
м. вляво от десния край на платното за движение, но не може да се определи
скоростта на движение на л.а. преди и по време на удара, като причините за
настъпване на процесното ПТП са: поведението на водача на неизвестния
автомобил, който не е задействал своевременно спирачната уредба на МПС и е
реализирал удар в пешеходеца и поведението на самия пешеходец, който се е
движил върху платното за движение. Вещото лице сочи още, че пешеходецът е могъл
да избегне удара, ако не се е движил върху платното за движение.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на неидентифицираното МПС е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.2
т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От
представената по делото епикриза, издадена от „ВМА – МБАЛ София“ , се
установява, че по повод ПТП с множество наранявания предимно в областта на
главата и горните крайници, като поставената му диагноза е – фрактура улне син,
диафизариа. Ст. Пост РС ом ектрамедуларем кум DCP плаце. От епикризата се
установява още, че на ищеца е проведено консервативно и оперативно /репозиция и
остеосинтеза с динамично-компресивна плака и винтове/ лечение, както и че
ищецът е изписан от лечебното заведение на 14.07.2017 г.
Представено
и ИЗ на ищеца при „ВМА – МБАЛ София“.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана на главата в дясна странична област,
охлузвания в лява гръдна и поясна области, две разкъсно-контузни рани на лявата
предмишница, счупване на лявата лакътна кост в средната една трета, като
описаните травматични увреждания са получени от удари от или с твърди тъпи
предмети, като някои от тях биха могли да бъдат получени и при последващо
падане на земята, и е възможно да бъдат получени от пешеходец при ПТП. Вещото
лице сочи още, че на ищеца е извършена операция – открито наместване и фиксация
на костта с метални импланти, а обичайният възстановителен период при този вид
травми е не по-малко от 4-5 мес., като ищецът е търпял болки и страдания с
по-голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, болки с умерен
интензитет до около 2-3 мес. след това и болки с малък интензитет до 5-6 мес.,
но на ищеца му предстои нова операция за изваждане на металните импланти от
крайника, което ще му причини болки и страдания за около 1 мес. при нормален
ход на оздравителния процес. От заключението се установява още, че към настоящия
момент здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, има белег в дясната
окосмена част на главата, в долната лява предмишница има белег от операция,
движенията на дясната лакътна става се извършват в нормален обем, движенията на
лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 15%, захватът
на лявата ръка е възстановен в пълен обем, но едва след изваждането на
металните импланти от крайника ще може да се направи преценка дали е настъпило
пълно възстановяване от получената увреда. С оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищеца, проведеното лечение,
сегашното му състояние и младата му възраст, може да се приеме добра
перспектива в бъдеще, но ищецът може да изпитва болки в ръката при влажно и
студено време, и при по-продължително и по-голямо физическо натоварване до
около 2-3 г. след ПТП.
От
показанията на свид. И.Л. се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил във
ВМА София, бил е в реанимация, имал е фрактура на лявата ръка, рана на главата
и счупени ребра, като е престоял в болничното заведение около 3 дни, където му
е направена операция на ръката и са му поставили имплант. Свидетелят сочи още,
че след изписването ищецът е останал при майка си, която се е грижила за него,
ръката му е била обездвижена 2 мес., не е могъл да прави нищо, имал е болки,
след което е започнал постепенно да раздвижва ръката, а към настоящия момент
ръката още го боли, а имплантите все още не са извадени.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузиите, които е получил ищецът, са
заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение,
периодът на възстановяване е със средна продължителност и се е налагало
ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от
чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ищецът е бил на 29 години, т.е. касае се за млад човек, а прогнозата е
благоприятна – ищецът все още не е напълно възстановен – налице са болки и
ограничение на движенията на лявата гривнена става, но перспективата е добра,
както и отчита, че на ищеца му предстои нова оперативна интервенция, при която
ще търпи нови болки и страдания. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 20
000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД
налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, както и
от показанията на свид. И.Д., се установи безспорно и категорично, че
процесното ПТП е настъпило на пътното платно, като ищецът се е движил по
осевата линия, а на процесното място е имало тротоари, като поведението на
пешеходеца е една от причините за настъпване на процесното ПТП, т.е. установи
се при условията на пълно и главно доказване нарушение на разпоредбата на чл.108
ал.1 ЗДвП от страна на ищеца.
При определяне степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос /решение №33 от 04.04.2012 г. по
т.д. №172/2011 г., на II ТО на ВКС/.
При определяне приноса на пострадалия, за който се установи, че се
намирал на пътното платно на
място, необозначено за пешеходци, с което е
нарушил установените правила за движение на
пешеходците, следва
да се има предвид, че районът на
местопроизшествието е в населено място, което несъмнено налага изключително внимание от страна на водача на
лекия
автомобил. Неспазването на чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП означава непроявена дължима грижа от страна на
водача на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя и правен извод, че
приносът му превишава значително този на пострадалия. Следователно е налице
принос на увреденото лице, който не е тъждествен на приноса на делинквента и
следва да бъде определен на 30 %.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от пострадалото лице
и определения общ размер от 20 000,00 лв., на ищеца е дължима сума от 14 000,00 лв.,
паричен еквивалент на понесените от него
неимуществени вреди.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 14 000,00 лв. и като такъв следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на
сумата от 512,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 560,00 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 1,75 лв., представляваща депозит за
свидетел и сумата от 61,25 лв., представляваща депозити за вещи лица.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за
отхвърлената част от иска в размер на сумата от 165,00 лв., представляваща
депозит за вещо лице, сумата от 8,25 лв., представляваща депозит за свидетел и
сумата от 371,25 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., адрес:
***, да заплати на Г.Г.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.557 ал.1 т.1
вр. чл.45 ЗЗД сумата от 14 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 11.04.2018 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 09.07.2017 г. в гр. София
ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 80 000,00 лв., а на основание чл.78
ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 560,00 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 1,75
лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 61,25 лв., представляваща депозити за вещи лица
ОСЪЖДА Г. ф., ***,
да заплати на адв. В. О., адрес: ***,
на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 512,75 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Г. фонд, адрес:
***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 544,50 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: