Определение по дело №114/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 281
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100500114
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

Номер 281                                24.01.2020 година                   Град Бургас

 

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                          Трети въззивен състав

На двадесет и четвърти януари,                   две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                              ЙОРДАНКА МАЙСКА

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

Частно гражданско дело номер  114  по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод възражение от Н.Б.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н., кв. „Ч.“, №**, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1 - адвокат Радостин Станчев, против Заповед  № 60 от 16.02.2017 г., постановена по ч. гр. дело №119/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър, с която съдът е разпоредил Н.Н. да заплати на „Макс колект“ ООД, ЕИК *********, както следва: сумата от 46,58 лв. – главница за задължение обхващощо периода 05.01.2014г. – 28.02.2014 г., сумата от 29,35 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за периода от 01.03.2014 г. до 06.02.2014 г., сумата от 169 лв. – неустойка за невърнато устройство за достъп до Интернет, сумата в размер на 11,18 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 17.02.2014 г. до 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Моли съда да уважи така направеното възражение, като го приеме за основателно и спре изпълнението на издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение и даде срок на другата страна да заяви претенциите си за заплащане пред съда, ако счита, че има валидни такива. Твърди, че на 17.10.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 1421/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №119/2017 г. на НРС. Възражението се основава на разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК – заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на страната. Твърди се, че до този момент заповедта не е била връчена на Н.Н. по съответния ред, въпреки, че на адреса в гр. Н. живее и семейството на неговата с., а в партера на жилищната сграда има заведение за хранене, в което работи семейството на с. му. Твърди се, че липсва залепване на съобщение на входната врата на сградата и на жилището. Изказват се твърдения за недължимост на претендираната сума. Прави искане за допускане на един свидетел.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото по ч.гр.д. №119/2017 г. на Районен съд – Несебър е образувано по заявление подадено от „Макс колект“ ООД против длъжника Н.Н. във връзка с издадена фактура на 01.02.2014 г., неплатена в указания 15-дневен срок и „Договор за продажба и прехвърляне на вземания“ между „Макс телеком“ ООД и „Макс колект“ ООД, по силата на който вземането, предмет на производството, е прехвърлено на заявителя „Макс колект“ ООД. Районен съд - Несебър е издал Заповед № 60 от 16.02.2017 г. по ч.гр.д. №119/2017 г. за претендираните и посочени по-горе суми. Тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е по реда на чл.410 от ГПК, заповедният съд е следвало да уведоми страната за издадената заповед.

Със съобщение адресирано до Н.Н. призовкаря е посетил адреса на 24.02.2017 г., на 07.03.2017 г. и на 13.03.2017 г., но не е открил лице, на което да връчи съобщението,         поради което на 30.03.2017 г. е залепил уведомление. Видно от приложеното съобщение, на 28.03.2017 г. съдията-докладчик по делото е счел, че съобщението е връчено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, и е разпоредил делото да се докладва на 13.04.2017 г., когато изтича двуседмичния срок от залепване на уведомлението. В последващо уведомление по делото е посочено, че на адреса, по сведение на съседите, през зимния сезон никой не живее във въпросния апартамент.

С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира подаденото възражение за неоснователно, което налага същото да не бъде прието. Видно от представените доказателства, длъжникът е с настоящ и постоянен адрес гр. Н., кв. „Ч.“, №**, вх.*, ет.*, ап.*. Твърди, че е пребивавал на адреса и не му е връчено съобщение, но от приложените по делото съобщения се установява, че не е открит на адреса и е залепено уведомление, на което същият не се е отзовал. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че страната е била своевременно уведомена за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, поради което възражението е неоснователно.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НЕ ПРИЕМА възражение от Н.Б.Н., ЕГН **********, гр. Н., кв. „Ч.“, №**, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1 - адвокат Радостин Станчев, против Заповед  № 60 от 16.02.2017 г., постановена по ч. гр. дело №119/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                     2.