О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
281 24.01.2020 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
двадесет и четвърти януари, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 114 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод възражение от Н.Б.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Н., кв. „Ч.“, №**, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1 - адвокат Радостин Станчев, против Заповед № 60 от 16.02.2017 г., постановена по ч. гр. дело
№119/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър, с която съдът е разпоредил Н.Н.
да заплати на „Макс колект“ ООД, ЕИК *********, както следва: сумата от 46,58
лв. – главница за задължение обхващощо периода 05.01.2014г. – 28.02.2014 г.,
сумата от 29,35 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
периода от 01.03.2014 г. до 06.02.2014 г., сумата от 169 лв. – неустойка за
невърнато устройство за достъп до Интернет, сумата в размер на 11,18 лв. –
лихва за забава върху главницата за периода от 17.02.2014 г. до 04.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Моли съда
да уважи така направеното възражение, като го приеме за основателно и спре
изпълнението на издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение и
даде срок на другата страна да заяви претенциите си за заплащане пред съда, ако
счита, че има валидни такива. Твърди, че на 17.10.2019 г. е получил покана за
доброволно изпълнение по изп.дело № 1421/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира
Николова въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №119/2017 г. на
НРС. Възражението се основава на разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК –
заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на страната. Твърди се, че
до този момент заповедта не е била връчена на Н.Н. по съответния ред, въпреки,
че на адреса в гр. Н. живее и семейството на неговата с., а в партера на
жилищната сграда има заведение за хранене, в което работи семейството на с. му.
Твърди се, че липсва залепване на съобщение на входната врата на сградата и на
жилището. Изказват се твърдения за недължимост на претендираната сума. Прави
искане за допускане на един свидетел.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството
по делото по ч.гр.д. №119/2017 г. на Районен съд – Несебър е образувано по
заявление подадено от „Макс колект“ ООД против длъжника Н.Н. във връзка с
издадена фактура на 01.02.2014 г., неплатена в указания 15-дневен срок и „Договор
за продажба и прехвърляне на вземания“ между „Макс телеком“ ООД и „Макс колект“
ООД, по силата на който вземането, предмет на производството, е прехвърлено на
заявителя „Макс колект“ ООД. Районен съд - Несебър е издал Заповед № 60 от 16.02.2017
г. по ч.гр.д. №119/2017 г. за претендираните и посочени по-горе суми. Тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение е по реда на чл.410 от ГПК,
заповедният съд е следвало да уведоми страната за издадената заповед.
Със
съобщение адресирано до Н.Н. призовкаря е посетил адреса на 24.02.2017 г., на
07.03.2017 г. и на 13.03.2017 г., но не е открил лице, на което да връчи
съобщението, поради което на
30.03.2017 г. е залепил уведомление. Видно от приложеното съобщение, на 28.03.2017
г. съдията-докладчик по делото е счел, че съобщението е връчено при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, и
е разпоредил делото да се докладва на 13.04.2017 г., когато изтича двуседмичния
срок от залепване на уведомлението. В последващо уведомление по делото е
посочено, че на адреса, по сведение на съседите, през зимния сезон никой не
живее във въпросния апартамент.
С
оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира
подаденото възражение за неоснователно, което налага същото да не бъде прието.
Видно от представените доказателства, длъжникът е с настоящ и постоянен адрес гр.
Н., кв. „Ч.“, №**, вх.*, ет.*, ап.*. Твърди, че е пребивавал на адреса и не му
е връчено съобщение, но от приложените по делото съобщения се установява, че не
е открит на адреса и е залепено уведомление, на което същият не се е отзовал.
При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че страната е била
своевременно уведомена за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, поради което възражението е неоснователно.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА възражение от Н.Б.Н., ЕГН **********, гр. Н., кв. „Ч.“, №**, вх.*, ет.*,
ап.*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1 - адвокат
Радостин Станчев, против Заповед № 60 от
16.02.2017 г., постановена по ч. гр. дело №119/2017 г. по описа на Районен съд
– Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.