Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр.Сливен, 08.06.2023г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова гр.дело №
46 по описа за 2021г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са три преки иска на
увредени лица срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация чл.432 ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена на всеки иск : 200 000 лв., ведно с три акцесорни частични иска срещу деликвента
за заплащане на законна лихва за забава,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и цена съответно:3000лв от общо 6660лв; 3611.40 от
общо 7270лв и 8390 лв от общо 12050лв.
В
исковата молба ищците твърдят, че на 02.08.2019г. ,около 21.45 часа, на път
І-6, област Бургас, ответникът Х.М.Е.,
който управлявал лек автомобил „ФВ“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и
шофирал със скорост, несъобразена с ограниченията и конкретните пътни и
атмосферни условия, в резултат на което загубил контрол над автомобила и
реализирал ПТП, при което загинал А.Х.М.
Твърди
се, че А.Х.М. е баща на първата ищца М.Й. и е отгледал фактически, без да е
осиновил и да е техен роден баща останалите двама ищци – А.Г. и З.Г..
Твърди се, че по случая е образувано
ДП № 215/2019г. на РУ Карнобат, което към настоящия момент все още не е
приключило.
Твърди се, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача Х.Е., като от настъпилата смърт на А.М.
са претърпени неимуществени вреди от тримата ищци.
Твърди се, че между първата ищца и
нейния баща А.М. е съществувала силна връзка, обич, уважение и подкрепа. Тя
била в силен шок след смъртта на баща си, който довел до тежка депресия. Тя
загубила бащината подкрепа в своя жизнен път в много млада възраст, животът й
бил променен, страдала, станала асоциална, преживяла емоционални сътресения.
Твърди
се, че не по-леко преживели смъртта на А.М. и другите двама ищци. Приживе, след
смъртта на тяхната майка през 1992г., именно А.М. полагал грижи за ищците А. и З..
Той ги отглеждал и възпитавал, грижил се за физическото и емоционалното им
развитие, били винаги заедно, подкрепяли се, а А.М. ги считал за свои деца, без
да прави разлика с припознатите от него деца. Имал намерение да ги осинови, но
поради липса на средства, не успял. Той загинал само на 62 години, а бил
изключително жизнен, работоспособен, помагал на всичките си деца и се грижил за
тях, а неговата смърт оставила празнота в сърцата им. След загубата му те се
затворили в себе си, тъгували, не можели да спят, мъката им била неописуема и не
можели да я преодолеят. Баща им бил глава на тяхното семейство, изключително
близък и обичан човек, поради което след смъртта му изживели емоционален срив. Завинаги били лишени от неговата закрила и
подкрепа.
Твърди
се, че по отношение на автомобила „ФВ“ с рег. № ****** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна за периода 01.12.2018г.
– 30.11.2019г., поради което считат, че следва да се ангажира отговорността
именно на този ответник за обезщетяване на претърпени имуществени и
неимуществени вреди.
Твърдят,
че тримата предявили своята писмена застрахователна претенция до застрахователя
за заплащане на обезщетение, като с писмо от 29.08.2019 г. била отправена
застрахователната претенция на ищцата М.Й.; с писмо от 10.09.2019г. - на ищеца А.
Б. и с писмо от 05.12.2019г.- на ищцата З.Г..
Твърдят,
че изтекъл 3- месечния срок за извън съдебно уреждане на спора на съответните
дати, считано от които застрахователя им дължал законна лихва за забава върху
дължимото обезщетение.
Твърдят,
че търсят от деликвента заплащане на законна лихва
върху претендираните обезщетения от 200 000лв. за всеки от тях, считано от
датата на увреждането до посочените дати, когато изтича 3 месечния срок за
произнасяне на застрахователя, като за първия ищец това е периода 13.08.2019 –
29.11.2019 г., за втория ищец А. Б. – периода 13.08.2019 -10.12.2019г. и за трети ищец З.Г. – периода 13.08.2019 – 05.03.2020г.
Молят за постановяване на съдебно решение ,с
което първия ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД бъде осъден да им заплати на всеки от
тях по 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
претърпени болки и страдания в резултат от настъпилата при ПТП на 02.08.2019г. смърт на А.Х.М., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019г – за първия ищец, от
10.12.2019г- за втория и от 05.03.2019г- за третия ищец, до окончателното
изплащане.
Молят за постановяване на съдебно решение ,с
което втория ответник Х.М. Е., бъде осъден да им заплати, както следва:
на ищеца М.Д.Й.-
сумата 1000лв като част от общата сума 6660лв, представляваща лихва за
забава върху претендираното
обезщетение от 200 000лв за периода 13.08.2019г-29.11.2019г;
на ищеца А.И.Г.-
сумата 1000лв като част от общата сума 7270лв, представляваща лихва за забава
върху претендираното обезщетение от 200 000лв, за
периода 13.08.2019г-10.12.2019г.
на ищеца З. И. Г.- сумата 1000лв като част от общата
сума 12 050лв, представляваща лихва за забава върху претендираното
обезщетение от 200 000лв , за периода 13.08.2019г-05.03.2020г.
Първият ответник „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, като счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Не оспорва сключена застраховка “ГО“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „ФВ“ с рег. № ******, валидна към
датата на ПТП и не оспорва, че на 02.08.2019г е настъпило ПТП с участието на
същия автомобил.
Оспорва твърдението, че ПТП
единствена вина има водача на застрахования автомобил и втори ответник Х.Е..
Оспорва сочения в исковата молба механизъм на ПТП и на получените
увреждания, както и причинна връзка
между събитието и смъртта на пострадалия А.М..
Оспорва твърдението, че ищцата М.Й. е била в близки отношения с баща си,
както и твърдението, че другите двама ищци- А.Г. и З. Г. са
отгледани от починалия.
Оспорва
твърдението, че след смъртта на майката на А. и З., за тях се е грижил постр. А.М., тъй като не е
имал възможност да ги отглежда, а самата З.Г. станала майка малко след смъртта
на майка си.
Оспорва исковете като прекомерно завишени с оглед увреждания на ищеца, принципа на
справедливостта и трайната съдебна практика.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия в
ПТП А.М..
Твърди, че основна вина за настъпване
на резултата имал загиналия А.Х.М., който управлявал ППС с животинска тяга в
нарушение на чл. 15 ал.1 и чл. 71 ал.1 ЗДвП след употреба на алкохол, в
забранен участък за каруци, който внезапно променил посоката на движение, движейки се в
насрещното платно. Ако се е движил с каруцата максимално вдясно и с поставени светлоотражатели, траекториите на двете ППС не биха се
пресекли, а водачът на лекия автомобил е
щял да забележи каруца от значително по-голямо разстояние, като щял да
може да я заобиколи
или спре. Ако водачът на каруцата не е употребил алкохол, щял да има възможност за трезва преценка за опасностите,
които създава на пътя и би съобразил забраната за движение на каруци, като в този случай, ПТП е нямало да настъпи.
Вторият
ответник Х.М.Е. също е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените срещу него
искове като недопустими, като счита, че липсва правен интерес от тях.
Оспорва ги и
като основателни и недоказани. Оспорва твърдението в исковата молба, че деликта е нестъпил по изключителна негова вина, като се позовава на назначената
по ДП повторна експертиза.
Претендира
разноски за адв.вънаграждение.
В с.з. тримата ищци, ред. призовани, не се явяват лично, а се
представляват от процесуален
представител, който поддържа всички искове. Прави изменение на размера на
цената всички предявени срещу втория ответник
частични искове по чл. 86 ал.1 ЗЗД,
чрез тяхното увеличение, както следва: иска на М.Д.Й. е увеличен от
1000лв на 3000лв от общо 6660лв; иска на А.И.Г. е увеличен от 1000лв на 3611.40лв от общо 7270лв и иска на З.И. Г.
е увеличен от 1000лв на 8390лв от общо 12050лв. Моли всички искове да бъдат уважени . Претендира
разноски и представя списък, както и писмена защита.
В с.з. първият
ответник „ДЗИ-Общо застраховане“АД, ред. призовано, се представлява от
упълномощен представител, който оспорва
предявените искове. Поддържа възраженията, направени с отговора на
исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за
разноски. Представя списък на разноските
по чл. 8 ГПК.
В с.з. вторият ответник Х.М.Е. , ред. призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител,
който моли за отхвърляне на предявените срещу него искове, по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. Не представя списък с разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата М.Д. е 40 години, дъщеря на А. Д.
К. и А.Х.М., който починал на 13.08.2019г,
в резултат на травматични
увреждания, получени при ПТП на
02.08.2019г.
След като се
разделил с А. Д. К., с която живял на съпружески начала, А.Х.М. заживял без
сключен граждански брак с Д. С. Г. и с
нейните две деца- ищците З.И.Г., и А.И.Г.
, родени от съвместното й съжителство с И.А.Г.
Д. С. Г.
починала на 05.08.1992г, а И.А.Г. -на 11.02.1992г .
Както
с първата, така и с втората си жена, А.М. живял в с.Г., обл.Котел,
обл.Сливен.
След като А.М.
се разделил с първата си жена, ищцата М. Д. Й. останала да живее при майка си,
но не прекъснала връзката с баща си и редовно го посещавала, а той се грижел за
нейната издръжка.
Щом починала
втората му жена Д. Г., А.М. заживял на съпружески начала със св. Р.М. и се
преместил да живее при нея в гр.Сливен, заедно с две от децата- З.И.Г. и А.И.Г.. Въпреки че те не са негови
родни деца, нито осиновени, А.М. ги приел като свои и ги отгледал ги, а след
смъртта на майка им, не ги изоставил, а отново се грижел за тях докато се задомят и станат самостоятелни.
Когато майка
им Д. С. Г. починала, З.И.Г. била на 11
години, а А.И. Г. – на 10 години. Те познават като свой баща единствено А.М. и
през целия си живот го наричали: „татко“. Не прекъснА.връзката
с него след като станА.самостоятелни и създА.свои
семейства, редовно се виждА.с него, уважавА.се взаимно и се подкрепяли. А.М. работел сезонна
работа и издържал всичките си деца, без да ги дели, бил добър и грижовен баща.
И тримата ищци поддържА.много добри отношения с него
до смъртта му, настъпила на 13.08.2019г. Често тримата се срещА.в
гр.Сливен, ходели си и на гости, прекарвА.заедно семейните празници.
Внезапната
му смърт била посрещната от тях с болка и страдание. Загубата им била тежка и
непрежалима.
Като участник в ПТП, А.М. получил тежка
съчетана травма, наложила неговото хоспитализиране, но въпреки проведеното
лечение, починал на 13.08.2019г. Той получил черепно-мозъчна травма, гръдна
травма и контузия на гръбначния стълб, в неговия шиен сегмент с пълно
разкъсване на предните връзки между трети и четвърти шийни
прешлени.
Причината за
смъртта му е увреждане на гръбначния мозък в неговия шиен отдел, изразяващо се
в нарушено провеждане на нервните импулси от главния мозък към различни
анатомични области и органи на тялото, с прогресиращо влошаване на дишането.
В резултат на неговата смърт, ищцата М.Д.Й. развила емоционално разстройство, но към
настоящия момент се наблюдават белези на
затихнало емоционално разстройство с продукция на дистрес,
което е преодоляно в рамките на
изминалия период далеч преди обследването, извършено вещото лице-психолог. Тя не носи белези на психично страдание и при
нея е завършен прехода от загубата към
раздялата, тоест налице е нормално
човешка реакция при смърт на родител.
В резултат на
трагичния инцидент, ищцата З.И.Г. развила емоционално разстройство, като към
момента на обследването вещото лице е
констатирало единствено остатъчна продукция от хистеричната компонента поради
непълноценни механизми за справяне.
Към настоящия
момент, при нея също няма белези на
психично страдание и е завършен прехода от загубата към раздялата.
По отношение
на ищеца А.Г., вещото лице също е констатира затихнало емоционално
разстройство, без белези на психично страдание.
По случая е образувано ДП № 215/2019г
по описа на РУ МВР-Карнобат.
С влязла в сила присъда № 61/06.12.2022г
по НОХД № 881/2022г по описа на БОС, подс.Х.М.Е. е признат за виновен и осъден
за това, че на 02.08.2019г, на път І-6, област Бургас, по посока на движение от
гр.Карнобат към гр.Сливен, при управление на лек автомобил „ФВ“ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на А.Х.М. от гр.Сливен – престъпление по
чл.343 ал.1 б.“В“, вр. с чл. 342 ал.1 НК.
На 02.08.2019г, около 21 часа, св. Р.М.
заедно с А.М. се придвижвА.по черен път с кон и
каруца, управлявана от постр.А.М., в посока от гр.Айтос за гр.Карнобат.
Св.Р.М. слязла от каруцата, а А.М. продължил
напред, като тя видяла, че каруцата се
движи по банкета.
Тя продължила пеша след каруцата, но
не успяла да я достигне.
Докато каруцата се движела по пътя, се
стъмнило, а водачът не е бил облечен със светлоотразителна
жилетка, нито каруцата е била обозначена със светлоотразители-бели или жълти
отпред, а при движение през нощта и намалена видимост- отзад, вляво, светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
След като се свечерило, около 21.40 часа, св.Р.М.
видяла, че се задава една кола, която
осветила каруцата с фаровете, а А.М. извикал. Последвал удар между колата и
каруцата, който св.М. не възприела.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява следния механизъм на ПТП: автомобил „ФВ“ с рег. № ***, управляван от ответника Х.М.Е.,
се е движил по пътя от гр. Карнобат за гр. Айтос, със скорост на движение около
102 км/час. Движението се е
осъществявало в тъмната част на денонощието и при движение на къси светлини на
фаровете, в дясната лента за движение. Платното за движение е било сухо,
нормално износено асфалтово покритие.
Опасната зона за спиране на
автомобила при определената скорост на движение е била около 110 метра.
В същия момент, в левия банкет се е
движила каруца, теглена от кон със скорост на движение от около 11 км/ч, управлявана от А.М..
Той пътувал заедно със св.Р.М., но след
като тя слязла от каруцата, продължил да се движи по черен път в посока към
гр.Карнобат, а св.М. го изгубила от
поглед.
Около 21.40 часа, каруцата вече се намирал в близост до път І-6, област Бургас, в близост до левия банкет, когато А.М.
предприел пресичане на платното за движение косо. Каруцата е пресичала платното за движение от ляво надясно, гледано
спрямо посоката на движение на автомобила.
Водачът на автомобила възприел опасността от удар с каруцата на
разстояние от около 61 m от мястото на удара, като каруцата е
била на около 6,6м от геометричното разположение към мястото на удара.
Водачът възприел опасността своевременно към момента на осветяване на каруцата с
челния фронт на светлините и предприел
аварийно спиране.
Настъпил удар между челната лява част на автомобила и
страничната дясна средна част на каруцата, както и задната дясна част на коня впоследствие.
При този удар конят попаднал върху предната дясна част на автомобила, като
деформирал масивно капака. Конят след удара продължил движението си напред и
надясно спрямо посоката на движение на автомобила, а каруцата се разделя на две
части и се разпилява по платното, продължавайки движението с автомобила.
Разположението на коня в дясно от коридора на движение на автомобила, както и
минималното отклонение на автомобила надясно в дясната лента са показатели за
ударен процес при пресичане на платното за движение от каруцата. Ударният
процес е отдясно, поради което и травматичните увреждания на постр.А.М. са
предимно отдясно за пострадалия.
Водачът на автомобила възприел опасността своевременно, но нямал техническата възможност да предотврати
ПТП при определената скорост на движение. Той реагирал технически правилно, като задействал аварийно спирачната система. Имал е техническата възможност да предотврати
ПТП при скорост на движение от около 68 kм/ч и
по-ниска от нея, която е съответствала на видимост от около 61 метра пред
автомобила
Към момента на удара автомобил „ФВ“ е
бил леко косо надясно спрямо осевата линия и в дясната пътна лента, а каруцата
се е движила косо, пресичайки дясната пътна лента.
Преди настъпване на ПТП автомобилът е
бил с изправни уреди и системи за управление и контрол.
Водачът на автомобила е възприел опасността от ПТП своевременно при
осветяване с челния фронт на светлините.
В момента на възприемане на
опасността от водача автомобилът е бил на около 61 метра от мястото на удара. Водачът е възприел опасността от техническа гледна
точка своевременно и е предприел аварийно спиране.
В момента на възприемане на
опасността каруцата е била на около 6,6 метра от мястото на удара в лявата пътна лента и движение косо отляво надясно за
водача на автомобила.
При скорост на движение на автомобила
с 90 kм/ч и същото поведение на водача на каруцата
отново би настъпил удар, като каруцата би била с около 0,8 м по- напред. Скоростта в момента на удара в този случай би била около 73 kм/ч. Видимостта пред водача на автомобила е била около
60-62 m
Технически съобразената скорост на
движение при определената видимост на късите светлини е била около 68 км/ч и
по-ниска от нея.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
1/ Технически неправилното поведение на водача на каруцата, който предприел пресичане на дясната пътна лента,
навлизайки в опасната зона за спиране на автомобила.
2/Движението на каруцата в тъмната част на денонощието без светлинен
източник и светлооотразители в задната част на
каруцата.
3/ Движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно
видимостта пред автомобила. Технически правилно е водачът на автомобила да се движи със скорост, която
му позволява да спре в
зоната на видимост.
Според допълнителното заключение на
САТЕ, към
момента на удара каруцата се е движила отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Разположението на каруцата с коня към момента на удара
е било почти напречно на платното. Водачът обективно е възприел опасността от
удар на около 61 м от мястото на удара независимо от обстоятелството дА.са
били налице или не светлоотразители върху каруцата с коня. Това е била и
реалната видимост за водача към каруцата с коня.
В случай че каруцата е била
технически правилно обозначена със светлоотразителни
елементи, е възможно при така посоченото косо пресичане на платното, близко до
напречното, автомобилът да не освети светлооразителите
върху каруцата. В огледния протокол към досъдебното
производство не са налице данни за
наличие на светлоотразителни елементи върху каруцата
и коня.
Осветеността пред левия фар на
автомобила е била около 45м.
Технически съобразената скорост при
видимост, равна на осветеността била около 55 kм/час.
При наличие на светлинен източник
върху каруцата, което е технически правилно поведение на водача на каруцата,
водачът на автомобила би могъл да възприеме състава от кон с каруца на
достатъчно голямо разстояние, за да предприеме действия за предотвратяване на
ПТП.
При наличие на светлинен източник
върху каруцата тя е била видима за водача на автомобила на разстояние по-голямо
от опасната зона за спиране. Технически правилно е в случай на движение в
тъмната част на денонощието водачът на каруцата да използва и светлинен
източник, като той да бъде разклащан при възприемане на приближаващия
автомобил. Тези действия са с норма на техническа безопасност.
По отношение на увреждащия лек автомобил ФВ“ с рег. № ****** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна за периода
01.12.2018г. – 30.11.2019г.
И тримата ищци
са предявили своята писмена застрахователна претенция до застрахователя-ответник
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 29.08.2019 г.
била отправена застрахователната претенция на ищцата М.Й.; с писмо от
10.09.2019г. - на ищеца А. Б. и с писмо от 05.12.2019г.- на ищцата З.Г., но ответникът не им е
определил, респ. и изплатил застрахователни обезщетения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени,
вкл. и тези, съдържащ и се по приобщеното наказателно производство.
Цени заключението на САТЕ/основно и
допълнително/ като подробно, обосновано
и ясно, включително
в оспорената му част, тъй като няма причини да се съмнява в обективността и
компетентността на вещото лице Доц. Д-р инж.Х.В.У..
Възприема
заключенията на трите съдебно-психологични експертизи като обосновани,ясни и
неоспорени от страните.
Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните
по делото свидетели В.У., В.К., Д.Р. и А.Г.,
които възприе като релевантни, преки и непосредствени, с изключение на св.Р.М..
Показанията й, дадени пред настоящия съд драстично противоречат на
показанията, дадени в досъдебното производство в частта относно количеството
алкохол, употребен от А.М. в деня на ПТП и причината, поради която е слязла от
каруцата. Отделно от това, нейните показания противоречат на еднопосочните
показания на същите четима свидетели, в частта, в която твърди, че А.М. не е баща на тримата ищци и никога не
е живял с тях .Бащинството му по
отношение на ищцата М. Д.Й. е установено с акта й за раждане, а по
отношение на другите двама ищци, бе безспорно установено от показанията на
четирима свидетели, напълно безпристрастни, че макар да не са негови родни или осиновени
деца, той се е грижил за тях от малки, вкл. след смъртта на майка им. Следва да
се има предвид също, че св.Р.М. е ищец по гр.дело № 504/2021г по описа на СлОС
и също претендира обезщетение за вреди от същия деликт,
заедно с две други деца на А.М., така че е пристрастна и
заинтересована от изхода на делото.
Показанията на останалите свидетели-
св.М.Х. и св. Емадзие Е. съдът цени доколкото
допринасят за изясняване на спора от фактическа страна, отчитайки, че нямат
преки и непосредствени впечатления от настъпилото ПТП .
Така приетото
за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.
432 ал.1 КЗ, предявени срещу първия ответник „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД:
Срещу този ответник са предявени общо три преки иска по чл. 432
ал.1 КЗ,
вр. с чл. 45 ЗЗД на пострадА.лица срещу
застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно
причинен от водача на МПС, застраховано при
ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени
по същество- основателни и доказани, но предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищците е
изпълнили задължителната процедура по
чл. 498КЗ за доброволно уреждане на
спора със застрахователя. Приключването
на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния
рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия
случай то е приключило.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички
елементи от неговия фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина на причинителя.
Тъй като деликвентът
е осъден с вляза в сила присъда, съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е
обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дА.е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, като всички тези
обстоятелства са доказани в наказателния
процес и са безспорни.
При призната в наказателния процес
вина на прекия причинител на смъртта на пострадалото лице, е налице
установеност на причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат.
В тежест на ищците е да докажат единствено
вида и размера на претърпените вреди, както и че са настъпили в причинна връзка
от ПТП.
Вредите
като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от еднопосочните показанията на четирима свидетели.
От техните показания
се установи, че между А.М. и дъщеря му М.Д.Й., е имало обич, разбирателство, подкрепа и уважение. След
като се разделил с майка й и заживял с
друга жена, А.М. не прекъснал връзката с дъщеря си, поддържала контакти с нея през
годините, имА.топли и сърдечни отношения, виждА.се често. Въпреки че М.Й. е отдавна пълнолетна и има свое семейство, внезапната му смърт я лишила завинаги от
неговата обич и подкрепа.
Смъртта
на родител независимо от възрастта и обстоятелствата е тежък удар за неговите деца и много трудно
може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените душевни болки и
страдания от загубата, която обичайно се преживява мъчително
и продължително.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Справедливостта се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, тежест,
продължителност и интензитет на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, претърпените
болки и страдания, настъпилите неблагоприятни
последици, понесени конкретно от всяко увредено лице, емоционални, психически сътресения,
обществено-икономическите условия в страната
към датата на увреждането и пр.
При
смърт на родител и съпруг, размерът на обезщетението се обуславя от съществуващата
връзка родител-дете, степента на близост в отношенията, мястото, което починалия е заемал в живота на
увредения и пр..
Съобразявайки възрастта на починалия/ 62г/
и обстоятелството, че неговата дъщеря е отдавна пълнолетна, семейна, със свои
деца, живее самостоятелно и отделно, че
отношенията между тях и починалия родител са основани на обич, разбирателство и
уважение, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпени болки и
страдания от смъртта на нейния баща
сумата 100 000лв.
Съдът намира за справедливо
обезщетение в същия размер и за останалите двама ищци- А.Г./ на 42г/ и З. Г./ на 44 години/, макар да не са родни
или осиновени деца на постр.А.М..
Обезщетението съдът присъжда в еднакъв размер
за тримата ищци, тъй като не се установи някой от тях да е страдал повече от другите, а и те са претендирА.обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв
размер, поради което съдът намира за справедливо да им бъде присъдено в еднакъв размер.
Съгласно ППВС № 5/ 24.011.1969 и ППВС №4/1961,
тези двама ищци също попадат в
кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ако са огледани
като родни деца от починалия в резултат на деликт.
Макар А.М. да не е вписан като баща в техните
актове за раждане, по делото се установи от събраните гласни доказателства, че
ги е отгледал от малки, а след ранната
смърт на майка им, е поел изцяло грижите по тяхната издръжка. Те не познават друг баща и цял живот да го наричА.и възприемА.като такъв.
Отношенията им се отличавА.с обич, привързаност и
взаимно уважение, присъщи за отношенията родител-дете.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди сумата 100 000
лв. за всеки един от ищците.
Исковете до пълните им размери от
200 000лв съдът отхвърля като
неоснователни и недоказани.
Независимо от установените топли
отношения между ищците и загиналия в ПТП техен родител , претендираното
обезщетение за разликата до 200 000 лв. е силно завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен
еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото
състояние и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии
за справедливост към момента на настъпването на вредите.
В отговора на исковата молба, ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия в ПТП А.М., който имал основна
вина за настъпване на ПТП и резултата от нето, тъй като управлявал ППС с
животинска тяга в нарушение на чл. 15 ал.1 и чл. 71 ал.1 ЗДвП след употреба на
алкохол, в забранен участък за каруци, който внезапно променил посоката на движение, движейки се в
насрещното платно.
Възражението е основателно.
Релевантно за съпричиняването по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди
и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния
резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна
практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, те имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли
за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не
е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Установи се от
заключението на САТЕ, че процесното ПТП е
настъпило поради
технически неправилни действия и
на двамата участници в него.
Противоправното поведение и вината на водача на лекия
автомобил, е безспорна, тъй като е
налице влязла в сила осъдителна присъда.
От
експертното заключение се установява, че техническите причини, довели до
настъпване на ПТП са няколко: 1/ технически неправилното поведение
на водача на каруцата, който предприел
пресичане на дясната пътна лента, навлизайки в опасната зона за спиране на
автомобила; 2/движението на каруцата в тъмната част на денонощието без
светлинен източник и светлооотразители в задната част
на каруцата и 3/ движението на
автомобила с технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред
автомобила.
Водачът на
каруцата управлявал ППС с животинска тяга в забранен участък за каруци, като внезапно
променил посоката на движение,
навлизайки в опасната зона на спиране на автомобила, като допуснал и нарушение
на чл. 71 ал.1 ЗДвП и чл. 106 ал.2 ЗДвП
Неговото поведение е противоправно,
тъй като с действия си нарушил разпоредбата на чл. 71 ал.1 ЗдВП , която гласи:“Всяко пътно
превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство“ .
Нарушил също и разпоредбата на чл. 106 ал.2 ЗДВп,
която задължава водачите на ППС с
животинска тяга да носят светлоотразителни жилетки през тъмната част на денонощието.
Пострадалият А.М. нито е носил светлоотразителна
жилетка, нито каруцата е била оборудвана с изискуемите от чл. 71 ал.1 ЗДвП светлоотразители, а при тяхното наличие
водачът на автомобила би възприел от по-голямо разстояние обекта и би предприел
спиране.
Съгласно експертното заключение, при наличие на светлинен източник върху
каруцата, водачът на автомобила би могъл да възприеме състава от кон с каруца
на достатъчно голямо разстояние, за да предприеме действия за предотвратяване
на ПТП. При наличие на светлинен източник върху каруцата тя е била видима за
водача на автомобила на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране.
Що се отнася до твърдението, че същият
е управлявал каруцата в пияно състояние, без да може да направи трезва преценка
за предприетата маневра, съдът намира ,че по настоящото дело не са събрани доказателства,
от които да може да се направи
категоричен извод за управление на каруцата в пияно състояние.
С това противоправно поведение същият несъмнено
е допринесъл за настъпване ПТП и
собственото си увреждане и смърт и то в
значителна степен, която съдът приема, че е 50%.
На основание чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът следва да намА.наполовина размера на обезщетенията за неимуществени
вреди на всички ищци , както следва: от
100 000 на 50 000 лв.
Върху тази сума се дължи законна лихва
,считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното
изплащане, която дата за всеки ищец е различна:, а именно: за М.Й. – считано от
29.11.2019г, ; за А.Г.- от 10.12.2019г и за З. Г.- от 05.03.2020г.
Не се спори по делото, че
ищците са предявили писмено застрахователната си претенция до ответника на
горепосочените дати , поради което, следва да се приеме, че това са датите, на
които застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
с ал. 3 от КЗ.
По исковете, предявени срещу
ответника Х. М. Е.:
Срещу
този ответник са предявени три
частични иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД, чийто размер бе увеличен в с.з. на
08.11.2022г.
Исковете
са допустими, а разгледани по същество- частично основателни.
Всеки ищец търси обезщетение за забава в размер на законната
лихва, изтекла върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на деликта
13.08.2019г до датата на уведомяване на застрахователя.
Датата на уведомяване на
застрахователя за всеки от ищците е
различна, съответно исковия период е
различен и цената на всеки иск.
Първият ищец М.Й.
претендира лихва за забава за периода 13.08.2019 – 29.11.2019 г., в размер на 3000 лв от общо 6660 лв.
Вторият ищец А. Б. Й. претендира лихва за забава за периода 13.08.2019 -10.12.2019г. в размер на 3611.40лв
от общо 7270лв.
Третия ищец З.Г.
претендира лихва за периода 13.08.2019 – 05.03.2020г в размер на 8390лв от
общо 12 050лв.
Съгласно
съдебната практиката, обективирана в решение №
128/04.02.2020г по търг.дело № 2466/2018г на ВКС, първо т.о., и др/, от датата на деликта до предявяване на претенцията пред застрахователя,
обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от ищците вреди, се
дължи от деликвента на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и не
се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор.
Съгласно чл. 493 ал.1 т.5 КЗ,
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимите
лихви за забава, считано от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице , а след изтичане на срока по чл. 496 ал.1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение, дължи законна лихва за собствената си
забава.
Тъй като се касае за деликтна
отговорност, длъжникът се смята
в забава и без покана / арг. от чл. 84 ал.3 ЗЗД/
Ето защо частичните искове се явяват
основателни, а по отношение на техния размер, съдът използва ел. калкулатор за
изчисляване на лихвата.
Съдът изчисли, че законната лихва за
забава върху присъденото в полза на
първия ищец обезщетение от 50 000лв, за периода
13.08.2019
– 29.11.2019 г., възлиза в размер на 1513.89 лв,
до който размер искът на М.Й. е
основателен и доказан. В частта до пълния му размер от 3000лв от общо 6660лв - следва
да се отхвърли.
Законната лихва, претендирана от ищеца А.Г. , начислена върху
обезщетение от 50 000лв, за периода
13.08.2019г- 10.12.2019г.
, е в размер на 1666.67 лв., а искът му до пълния му размер 3611.40лв от общо 7270лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Законната лихва, претендирана
от ищеца З.Г. ,начислена
върху обезщетение от 50 000лв, за
периода 13.08.2019г-05.03.2020г,
е в размер на 2861.11 лв . Искът й до
пълния размер на сумата 8390лв от общо 12 050лв също следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК, първият ответникът дължи разноски на ищците съразмерно
на уважената част от техните искове.
Ищците са освободени от такси и
разноски, като видно от списъка по чл. 80 ГПК, претендират разноски единствено
за адв. възнаграждение.
В договора за правна защита и съдействие е
уговорено безплатна адв.защита на всеки ищец, по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Според уважения
размер на исковите претенции, на
основание чл.38 ал.1, т.2 ЗА, вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г за
минималните размери на адв.възнаграждения/
изм. ДВ бр.88/04.11.2022г, в сила от 08.11.2022г/ , в полза на процесуалният представител на
ищците, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за оказана безплатна
адв.защита на всеки от тримата ищци, в размер
на 4650
лв., а с включен 20% ДДС., адв.възнаграждение става в размер на
5580лв. Общо за тримата ищци адв. възнаграждение с включен ДДС става 16 740лв./ 3х 5580лв/.
Съразмерно на уважената част от иска, първият
ответникът дължи държавна такса в размер
на 6000лв и разноски за три вещи лица, платени от бюджетните средства на съда в
размер на 287.50 лв от общо 1150
лв.
Съобразно размера на уважените искове
по чл. 86 ал.1 ЗЗД, вторият ответник дължи на всеки ищец разноски за адв. възнаграждение, уговорено по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 ЗА. Разноските са изчислени по правилото на чл. 7 ал.2 т.2 от
Наредбата за минималните адв.възнаграждения, както следва: за ищеца М.Й. - 451.39 лв, а с ДДС
става 541.67 лв.; за ищеца А.Г.- 466.67лв,
а с ДС става 560лв; за ищеца З.Г.- 586.11лв,а с ДДС става 703.33лв.
Общо за тримата ищци разноските за адв. възнаграждение възлизат на 1805 лв с включен ДДС.
Същият ответник дължи и държавна такса
в размер на 4% върху размера на уважените искове, но не по-малко от 50лв, или
общо 150
лв.
На основание чл. 78ал.3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от иска ищците дължат на първия ответник разноски в общ
размер на 915 лв
от общо 1220лв, които съгласно представения списък включват: 500лв-
възнаграждение на в.л. и 720лв, адв. възнаграждение, платено по банков
път.
Всеки от ищците дължи разноски в
размер на 305лв/ 305х3=915/.
На
основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска ищците
дължат и на втория ответник разноски, които са претендирани само за адв. възнаграждение
и не е представен списък на разноските.
Видно от договора за
правна защита и съдействие / л.55 от делото/, уговореното адв.
възнаграждение е размер на 1500лв, но
няма данни дА.е платено в брой или по банково път, дори не е упоменат начина на плащане, поради
което, съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК- ***, представлявано заедно от К. Х. Ч..и
Б.А.В.., да заплати на М.Д.Й. ***, с ЕГН - ********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.С.Ч., сумата 50 000лева
/петдесет хиляди лева/- обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща А.Х.М., настъпилата на
13.08.2019г в резултат на ПТП от 02.08.2019г,
ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер от 200 000лв.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК- ***,
представлявано заедно от К. Х. Ч..и Б.А.В..,
да заплати на А.И.Г. *** 45А, с ЕГН – ********** и съдебен адрес:г***, чрез
адв.С.Ч. , сумата 50 000лв/
петдесет хиляди лева/- обезщетение на неимуществени
вреди от смъртта на А.Х.М., настъпилата на 13.08.2019г в резултат на ПТП от 02.08.2019г, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432
ал.1 КЗ до пълния му размер от 200 000лв.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК- ***,
представлявано заедно от К. Х. Ч..и Б.А.В.., да заплати на З.И.Г. ***, с ЕГН – ********** и съдебен адрес:г***, чрез
адв.С.Ч. , сумата 50 000лв/
петдесет хиляди лева/- обезщетение на неимуществени
вреди от смъртта на А.Х.М., настъпилата
на 13.08.2019г в резултат на ПТП от
02.08.2019г, ведно със законната лихва,
считано от 05.03.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер от 200 000лв .
ОСЪЖДА Х.М. *** с
ЕГН - ********** и съдебен адрес:г***,
партер, кантора № 1 чрез адв. С.С., да заплати
на М.Д.Й. с ЕГН – ********** и съдебен адрес ***, чрез адв.С.Ч., сумата 1513.89лв
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
50 000лв, за периода 13.08.2019-
29.11.2019г, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД до пълния му размер от 3000лв от общо 6660лв .
ОСЪЖДА Х.М. *** с ЕГН - ********** и
съдебен адрес:г***, партер, кантора № 1 чрез адв. С.С., да заплати на А.И.Г.
с ЕГН – ********** и съдебен адрес ***,
чрез адв.С.Ч., сумата 1666.67лв
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
50 000лв, за периода 13.08.2019г- 10.12.2019г, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД до пълния му размер от 3611.40лв от
общо 7270лв.
ОСЪЖДА
Х.М. *** с ЕГН - ********** и съдебен адрес:г***, партер, кантора № 1 чрез адв. С.С. , да
заплати на З.И.Г. с ЕГН – **********,
и съдебен адрес ***, чрез адв.С.Ч., сумата 2861.11лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата 50 000лв, за периода 13.08.2019г-
05.03.2020г, като ОТХВЪРЛЯ частичния
иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД до пълния му размер
от 8390лв от общо 12050лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК- ***,
представлявано заедно от К. Х. Ч..и Б.А.В.., да заплати на адвокат С.С.Ч. от САК, с ЕГН-
**********, с личен номер от единния адвокатски регистър № ********** и адрес на дейност: ***, сумата 16 740лв
/шестнадесет хиляди
седемстотин и четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 46/2021г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА Х.М. ***
с ЕГН - ********** и съдебен адрес:г***, партер, кантора № 1 чрез адв. С.С., да заплати на адвокат С.С.Ч. от САК, с
ЕГН- **********, с личен номер от единния адвокатски регистър № ********** и адрес на дейност: ***, сумата
1805лв/ хиляда осемстотин и пет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение
с включен ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 46/2021г на СлОС.
ОСЪЖДА М.Д.Й. ***, с ЕГН – **********, З.И.Г. ***, с ЕГН – ********** и А.И.Г.
*** 45А, с ЕГН – ********** , всички
със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Ч., да заплатят на„ „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК- ***, представлявано заедно от К. Х. Ч..и Б.А.В.., всеки от тях сумата от 305 лв - разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК- ***,
представлявано заедно от К. Х. Ч..и Б.А.В.., да заплати по сметка на
Сливенски Окръжен Съд
държавна такса в размер на 6 000лв и 287.50 лв –разноски
за вещи лица.
ОСЪЖДА Х.М. *** с ЕГН - ********** и съдебен адрес:г***,
партер, кантора № 1 чрез адв. С.С., да заплати на по сметка на Сливенски Окръжен съд държавна
такса от 150лв
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: