Присъда по дело №3494/2013 на Софийски градски съд

              Софийска градска прокуратура е обвинила подсъдимия С.Д.М. в това, че на 29.03.2006 г. около 22:00 часа в гр.С. на бул."Д. С." срещу бл. №**, при управление моторно превозно средство - лек автомобил "Ф."- модел „Г.-4" с рег.№ ******* собственост на св. Д.П.Й., нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата, както следва:

-  чл. 21 (ред. към момента на извършване на престъплението) ал. 1 „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта на км/час: за категории "В" 50 км/час в населено място- скоростта на процесния автомобил непосредствено преди инкриминираното ПТП е била не по-ниска от 90 км/ч., определена в КМАТЕ (т. 1-ви л.61 по описа на делото)

и по непредпазливост допуснал причиняване на смърт на пешеходеца М. Г.Н. (починал на място), като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието.-  престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно (в редакция към датата на престъплението), б."б" вр. ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК

                         По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от  Ц.Л.Н. *** с ЕГН **********, срещу подсъдимия С.Д.М. за сумата от 100 000/сто хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта-29.03.2006г.

                       По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от  М. *** с ЕГН **********, срещу подсъдимия С.Д.М. за сумата от 100 000/сто хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта-29.03.2006г.

                       По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от  Г. *** с ЕГН **********, срещу подсъдимия С.Д.М. за сумата от 100 000/сто хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта-29.03.2006г.

               Лицата Ц.Л.Н., М.М.Н. и Г.М.Н. са конституирани в производството като частни обвинители и граждански ищци.

                         Прокурорът поддържа обвинението.

                         Частните обвинители и граждански ищци поддържат обвинението и молят гражданските искове да бъдат уважени изцяло.

                          Подсъдимият М. не дава обяснения пред съда. Моли да бъде оправдан по обвинението и заявява, че не се чувства виновен.

                          След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

                 Подсъдимият  С.Д.М. е  роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС. На 29.03.2006г. вечерта,  подс. С.Д. *** л.а. марка „Ф.", модел „Г.-4" с per. № *******, собственост на св. Д.П.Й.. Около 21,55ч.-22,00ч., в тъмната част от денонощието,  св. Г.М.Н. и баща му - М. Г.Н. ***. Двамата предприели пресичане на платното на булеварда, тръгвайки от мястото представляващо вход за автомобилите към паркинга срещу бл. 71. М. Н., който бил употребил алкохол, се предвижвал с бавен, спокоен ход, като вървял след синът си. По същото време, управлявания от подс.М. л.а. марка „Ф.", модел „Г.-4" с per. № *******, с включени къси светлини, се движел със скорост над 90 км/ч по бул. „Д. С." с посока на движение от ул. „И.Б." към бул. „Б.". В района на бл.**, пътното платно било за движение в двете посоки, покрито с асфалт, сухо, без неравности и без пътна маркировка с ширина 12 метра. Имало улично осветление. Около средата на лентата за движение на управлявания от подсъдимия автомобил и на около 2м.-3м. преди линията на левия ъгъл на бл.71 гледано от бул. „Д. С.", настъпил удар между лекия автомобил и пешеходеца М. Н., нанесен по дясната страна на тялото на последния. В резултат на него последвало завъртане на тялото отдясно, като при последвалото му отхвърляне върху капака на МПС, то достигнало до горния край на предното стъкло и тавана. В последната фаза при изпадането на тялото на М. Н. от автомобила, то се плъзгало и търкаляло около 16 метра, оставяйки кървава следа по терена, установявайки се на около 6 метра след нея. След ПТП, на местопроизшествието изпаднали регистрационната табела на процесния автомобил - ******** и хромирана емблема на марката Ф.. От удара при ПТП на пострадалия били причинени счупване на задната стена на лявата очница и 1-ви шиен прешлен с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на малкия и главния мозък с пробив в мозъчните стомахчета, счупване на гръдната кост и двустранно на ребра с контузия на средостението, двата бели дроба, разкъсване на паренхима на белите дробове с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, разкъсване на връзките между 7 и 8-и гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък, счупване на таза, разкъсвания на слезката, черния дроб и левия бъбрек. Счупване на костите на дясната ръка  и двата крака. Анемия на вътрешните органи. Охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош, гърба, седалището и крайниците. В резултат на  тежка съчетана гръбно-мозъчна, гръдна и коремна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и нарушаване на гръбначния мозък и др., довели до тежък травматичен шок и анемия на вътрешните органи, М. Н. починал на място. След ПТП подс.М. избягал с управлявания от него автомобил от местопроизшествието. В 22,48ч. бил подаден сигнал, че в кв. Г., до ул. В. ** гори л.а.„Ф. Г.-4", със задна per. табела № *******. На 30.03.2006г. обвиняемият М. бил потърсен на адреса си, но не бил открит. Същият престанал да отговаря на мобилния си телефон и се укрил. Това наложило да бъде обявен за издирване с бюлетин № 94/05.04.2006г. на СДВР и телеграма № 146115/04.04.2006г. на ДНСП, което дало резултат едва през 2011г.

                        Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства, съдържащи се в свидетелските показания, заключенията на експертите, както и от приложените писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум към него, свидетелство за съдимост, експертизи - ATE, комплексна, дактилоскопна, морфологична, биологична - СМЕ на ВД, ДНК, съдебномедицинска експертиза на труп, СМЕ-зи, КМАТЕ, медицинска документация, справки от мобилни оператори, както и от веществените доказателства.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

                       От обективна страна подс. М. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б."б" вр. ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.чл.2, ал.1 от НК. На 29.03.2006 г. в гр.С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ф."- модел „Г.-4" с рег.№ *******, нарушил правила за движение по пътищата -  чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г.Н., като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието. Събраните в хода на производството доказателства  дават основание на съда да приеме, че с поведението си подс.М. като водач на МПС-во е нарушил правилата за движение. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие[1], на посочената дата в гр.С., по бул.”Д. С.” пред бл**, е установен трупът на М. Г.Н.. С показанията на св.Г.Н. се установява, че двамата с баща му са пресичали платното на булеварда, когато последният е бил ударен от преминаващ лек автомобил, който свидетеля не може да индивидуализира[2]. Св.К., намиращ се по същото време във вулканизатор в непосредствена близост до булеварда, твърди, че е видял как автомобила ударил Н. се отдалечава[3]. Същият установява, че е забелязал тялото на Н. на около 20 метра надолу по улицата. В тази насока са и показанията на свидетелите П. и С., които твърдят, че не са видели лекия автомобил блъснал Н., но са възприели тялото на последния върху уличното платно[4]. Върху последното в района на местопроизшествието при огледа са установени и иззети регистрационна табела *******, хромирана емблема за автомобил „Ф.” и черна пластмасова основа за нея, както и парчета пластмаса. С  приложената по делото справка извършена в централна база-КАТ[5] се установява, че  с този регистрационен номер е бил регистриран л.а.”Ф.  Г.”, с рама №************ и двигател №*********, собственост на св.Д.П.Й.. Същият автомобил видно от протокола за оглед на местопроизшествие[6] е бил намерен опожарен в гориста местност на около 40 метра от сграда находяща се в кв.Г., ул.В., №**. При огледа е констатирано, че автомобила е само със задна регистрационна табела. Видно от заключението на експерта по изготвената авто-техническа експертиза[7], установените по предния капак и тавана деформации отговарят да са получени при удара на пешеходеца М. Н.. Въз основа на посочените доказателства съдът приема, че по делото се установява по категоричен начин, че л.а.”Ф.  Г.”, с рама №************ и двигател №*********, и с рег.№ *********, е моторното превозно средство блъснало пешеходеца Н.. С показанията на разпитаните свидетели П., С., К., С. и Г.Н. е безспорно установено, че автомобила е напуснал местопроизшествието без да спре. Същото обстоятелство се установява с констативен протокол №К 441[8] и с протокола за оглед на местопроизшествие, от които е видно, че автомобилът не е установен на последното.

Съдът приема, че процесния лек автомобил е бил управляван от подс.М., който като водач е нарушил правилата за движение, станал е причина за  ПТП-ие и е избягал от мястото където последното е възникнало. Относно авторството на деянието са събрани само косвени доказателства. Нито един от свидетелите възприели последиците от ПТП-ие не установява да е видял водача на автомобила. Самото МПС-во не е индивидуализирано  от посочените свидетели по марка, модел, цвят, тъй като е напуснало бързо местопроизшествието, което обяснява и невъзможността на свидетелите да възприемат водача му. Подс.М. не дава обяснения пред съда, като заявава, че не чувства вина за случилото се, фактически отричайки да е управлявал автомобила. Съдът намира, че множеството косвени доказателства събрани относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, образуват стройна логическа верига не разкъсвана от никакви други доказателства. На първо място с показанията св.Й., се установява, че той е предоставил автомобила за управление на подс.М.[9]. Разпитан няколкократно в  хода на съдебното следствие св.Й. без противоречиво установява факта, че лекия автомобил е бил във фактическата власт на подсъдимия преди възникване на ПТП-ие. Този факт се установява и с частично приобщените показания на св.Й. на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, снети при разпита му в хода на досъдебното производство на 14.11.2011г.[10].  Същото обстоятелство се установява и с показанията на св.С., който твърди, че именно подс.М. му се е обадил за да му каже „че са откраднали колата на Д.К.” и го е изпратил да вземе документите за автомобила и втория комплект ключове от домът на родителите му. Всичко това сочи, че въпреки регистриран на името на св.Й./регистрацията е от 16.03.2006г.[11]/, автомобила фактически е бил управляван приоритетно от подс.М., в противен случай същият не би разполагал с всички ключове и документи за него. Св.В.С. заявява, че „бил чул, че нещо станало с колата на С.”. Явно в квартала сред познатите на подсъдимия е било известно, че автомобила е негов, а не на св.Й.. Дали фактическия собственик е бил подс.М., а не юридическия такъв-св.Й., е несъществен за производството въпрос. От значение в случая, е че автомобила се е намирал във фактическата власт на подсъдимия преди и по време на произшествието. Съдът намира, че показанията на св.Д. са недостоверни в по-голямата им част, като причина за това е стремежът й да съдейства на подсъдимия, който е неин брат. Посоченият свидетел твърди, че около 19, 30 часа подсъдимият е отишъл в домът й на гости и е останал там до сутринта. Св.Д. заявява,че подс.М. е излязъл за кратко време около 21,30 часа „да си вземе цигари” и връщайки се е казал, че колата с която е отишъл е открадната. Същият свидетел пояснява, че едва тогава е разбрала, че брат й е бил с автомобил, както и че той повече не е излизал от домът й, и след като си тръгнал сутринта, го видяла след 2-3 месеца. Поради недостоверността им показанията на св.Д. не могат да разкъсат логическата връзка между множеството косвени доказателства даващи основание да се направи извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Тези показания, дадени осем години след възникване на ПТП-ие имат единствено за цел да обезпечат защитната теза на подсъдимия и са недостоверни. На първо място те се намират в противоречие с показанията на св.Й., снети при разпит пред съдия от съответния първоинстанционен съд, само ден след произшествието[12]. Съгласно тези показания, подс.М. е оставил св.Й. *** 21,00 часа. Св.Й. пояснява, че двамата „са се размотавали с автомобила” между 18 и 21 часа. Тези показания, съдът намира за достоверни, тъй като са дадени от свидетеля непосредствено след ПТП-ие. Въз основа на тях се налага извод, че св.Д. лъже, че брат й е отишъл в домът й в 19,30 часа.  ПТП-ие е възникнало около 21,55-22,00 часа, както бе посочено по-горе. Сигналът до ЦСМП е подаден в 22,03 от полицията[13], където видно от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие е постъпил в 22,00 часа. По делото безспорно се установи, че св.Й. е ползвал мобилен телефонен номер **********[14], а св.М.С.-мобилен телефонен номер **********. С  приложената справка от К.Б.М. ЕАД[15] се установява, че между тези два номера е проведен разговор в 22, 15 и 55 сек., като видно от същата справка, разговорът е бил изходящ за св.С., т.е., той е набрал св.Й.. Разговорът е с продължителност 9 секунди и съдът приема, че е проведен в момента когато св.С. е отишъл да вземе св.Й. по указания му от подс.М. начин. Това се е случило 15-20 минути след възникване на ПТП-ие. Св.С. твърди, че не бил разговарял със Св.Й., тъй като последния „нямал телефон”. В тази им част показанията на св.С. са недостоверни и противоречат освен на отразеното в справката от мобилния оператор и на показанията на самия Й., който твърди, че именно С. му се е обадил[16]. Показанията на св.Й. в тази им част съдът цени като достоверни, тъй като те се подкрепят от установеното с разпечатката на телефонните разговори. Св.Й. се опитва да прикрие част от обстоятелствата случили се в процесната вечер, така както това упорито се опитва да направи и св.С.. Св.Й. твърди, че посочения разговор се е състоял между 21,30-22,00 часа, което видно от справката не е вярно. Наред с това, с показанията на св.С. се установява, че при проведения в 08 РУП разговор със св.Й. е установил, че всички входящи и изходящи повиквания в телефона на свидетеля са изтрити. Това е било сторено от свидетеля за да не бъдат установени контактите му по телефона с подсъдимия М.. Въпреки, че последния не съдейства по никакъв начин за разкриване на обективната истина по делото, включително и относно телефонния номер който е ползвал, съдът намира, че това е бил №**********. Видно от писмо от ВИВАКОМ БТК ЕАД[17], този номер е бил активен в мрежата на оператора на икриминираната дата като предплатена карта, без да има данни за абоната. Такива между впрочем са били и телефонните номера ползвани от св.М.С. и св.Й.-предплатени карти. Със справката  от К.Б.М. ЕАД[18] се установява, че от този номер св.Й. е получил обаждане в 22,15 и 24 сек., с продължителност на разговора 17 сек. Непосредствено след този разговор е проведен и разговора със св.С.. Видно от другата справка на същия мобилен оператор[19], от този телефонен номер св.С. е получил входящо обаждане в 22,03 и 34 сек. От този момент до 22,45, 27 сек. Между св.С. и същия номер, за който съдът приема, че е използван от подсъдимия, са проведени 12 разговора. Това се е дължало на факта, че подсъдимият е давал указания на свидетеля по телефона-първо къде да отиде и от къде да вземе документите за колата и къде да намери св.Й.-4 разговора до 22, 14ч и 05 сек. Относно тези указания св.С. дава сравнително непротиворечиви показания и в двете фази на процеса[20], като установява, че подс.М. му се е обаждал по телефона. Съдът намира,че това се е случило именно от телефонен № **********. Св.С. твърди, че към момента на деянието с подсъдимия били приятели от около 15 години, като поддържали чест контакт помежду си. Всички посочени по-горе разговори са проведени след възникване на ПТП-ие и преди подаване на сигнала за горящия автомобил[21]. Това се е наложило поради факта, че подсъдимия М., който след настъпване на ПТП-ие е избягал от него, е искал да прикрие следите си. Затова е дал указания на св.С. да отиде и да вземе документите от домът му, вместо да го стори сам. В тази връзка, следва да се отбележи и още един аргумент за недостоверността на показанията на св.Д.. Безспорно установено по делото е, че към процесната дата подс.М. е живеел в домът на родителите си.Именно за това е държал там и втория комплект ключове и документите на автомобила, който само юридически е бил собственост на св.Й.. Св.С. установява, че след като С./подсъдимия/, „изчезнал”, майка му постоянно го е питала къде е[22], което сочи, че и тя не е имала представа за местонахождението му. Св.Д., сестра на подсъдимия и дъщеря на същата майка, твърди, че още 2-3 дни след процесната дата, брат й се обадил за да й каже, че е в П.. Съдът намира за лъжливо това твърдение, както и за наивно, с оглед очакванията да бъде споделено от съда, обяснението в негова подкрепа, че не казала на майка си къде е „защото те били в лоши отношения”[23]. Всъщност св.Д. действително не е споделила с майка си къде е подсъдимия, но единствената причина за това е бил факта, че и тя не е знаела това, така, както и всички, които до около 22,45 часа вечерта на 29.03.2006г. са поддържали отношения с него. Св.С. твърди, че след последния проведен телефонен разговор с подсъдимия от автомобила си  пред полицейското управление, повече не го е чул и видял години наред[24]. Същото установява и св.Й., който освен всичко останало е бил собственик на автомобила[25]. Видно от приложените разпечатки от телефонни разговори, след последния проведен такъв от подсъдимия със св.С., от телефонен №********** няма провеждани никакви входящи и изходящи разговори. Това напълно кореспондира с показанията на посочените свидетели, че след този момент подс.М. е изключил телефона си и повече не е разговарял с тях. С оглед на изложеното съдът намира, че именно подсъдимият е лицето управлявало автомобила участвал в ПТП-ие. Обажданията до св.С. и св.Й. са след 22,00 часа, когато произшествието вече е било факт. Св.С. установява, че е провел няколко разговора през този период от време. Видно от направените справки, част от  тези разговори са с лицата В.С.-негов брат-2 разговора на №**********[26] и св.В.М.- един разговор на  №08966650666[27]. За други два единични разговора св.С. твърди, че „се е обадил на двама авто-крадци”.Наред с това от същите справки е видно, че св.С. и св.Й. са се намирали в обсега на различни клетки на мобилните оператори и то, предвижвайки се в обратна на полицейското управление посока. Двамата установяват с показанията си, че са „направили едно кръгче да търсят колата”. Не следва да се пренебрегва факта, че „са я търсили” точно в посоката, където е била опожарена. Наред с това е видно, че част от разговорите между св.М.С. и №********** за който съдът приема, че е ползван от подсъдимия, са проведени през телефонни клетки в близост до мястото където автомобила е установен. Интензивната комуникация между св.М.С. и различни лица, както и между него и подсъдимия, в интервала между 22,03 и 22,45 сочи, че е била  създадена организация за прикриване на следите от деянието на подсъдимия. Няма преки доказателства въз основана които да се твърди, че именно подсъдимия, св.М.С., св.Й., св.В.С. и св.М. са опожарили автомобила, но факта, че първите трима са били след произшествието в района на опожаряването му сочи, че са знаели къде се намира той. Изобщо не е било необходимо „да го търсят”, тъй като автомобила е продължавал да е във фактическата власт на подс.М.. Последния е искал да заличи следите си и за това е провел множество разговори със св.С., давайки му указания къде да отиде, какво и кого да вземе и не на последно място, до къде да се придвижи в кв.Г.. Съпоставката на часовете за проведените телефонни разговори и събраните по делото доказателства сочи, че до 21,45 часа сигнал за горящ автомобил не е подаван. Едва няколко минути след последния разговор между св.М.С. и подсъдимия, при който последния се е уверил, че св.Й. е в полицейското  управление, е подаден сигнала до СУПБЗН. Ако процесния автомобил действително е бил предмет на кражба, в каквато насока прави опит да изгради защитна версия подсъдимия, то не би бил опожарен почти час след настъпване на ПТП-ие, а непосредствено след него. Цялата установена комуникация се е водила между посочените лица след възникване на произшествието. Видно от справките тя е била по-интензивна, отколкото те се опитват да я представят. Ако подс.М. действително бе установил кражбата на автомобила, то самият той щеше да предприеме обичайните действия-да се обади в полицията, да вземе документите и да се срещне със св.Й., дори и да се яви с него в полицейското управление.Подсъдимият не е сторил това, защото добре е знаел, че автомобила не е откраднат, а управлявайки го е допуснал ПТП-ие, от мястото на което е избягал. Малодушието на подс.М. е видно и от последващите му действия-освен, че оставил други лица да прикриват следите му, се е укрил за няколко години, прекъсвайки контактите си както със своите приятели, така и с най-близките си роднини. Всички тези факти, представляващи косвени доказателства за авторството на деянието се намират в последователна логическа верига, не разкъсвана от никакви други доказателства. Въз основа на тях съдът приема, че именно подс.М. е управлявал лекия автомобил в момента на възникване на произшествието. Безспорно е установена посоката на движение на МПС-во и на пешеходеца, както и механизма на възникване на произшествието. Видно от заключението на експертите по комплексната медико авто-техническа експертиза, то е било предотвратимо за подс.М., за когото съдът приема, че е управлявал лекия автомобил незаконосъобразно. Видно от същото заключение по обективните находки на местопроизшествието-отстояние на трупа от мястото на удара, деформации по автомобила и получените травматични увреждания,  скоростта на движение на МПС-во е била не по-малко от 90 км/ч. Обективно, управлявайки с такава скорост подс.М. е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Като водач на пътно превозно средство, движейки се в населено място същият е бил длъжен да не превишава максимално разрешената скорост-50 км/ч. Между посоченото нарушение на правилата за движение и настъпилото ПТП-ие е налице пряка причинно-следствена връзка. Ако не бе управлявал автомобила с превишена скорост, подсъдимия изобщо не и блъснал пешеходеца, който с оглед на установените отстояния е можел безпроблемно да довърши пресичането .

Обективно в резултат на настъпилото ПТП, видно от заключението на експерта по извършените съдебномедицинска експертиза на труп[28] М. Г.Н. получил в резултат на удара счупване на задната стена на лявата очница и 1-ви шиен прешлен с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на малкия и главния мозък с пробив в мозъчните стомахчета, счупване на гръдната кост и двустранно на ребра с контузия на средостението, двата бели дроба, разкъсване на паренхима на белите дробове с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, разкъсване на връзките между 7 и 8-и гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък, счупване на таза, разкъсвания на слезката, черния дроб и левия бъбрек. Счупване на костите на дясната ръка  и двата крака. Анемия на вътрешните органи. Охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош, гърба, седалището и крайниците. Причина за настъпилата смърт е тежка съчетана гръбномозъчна, гръдна и коремна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и нарушаване на гръбначния мозък и др., довели до тежък травматичен шок и анемия на вътрешните органи.

Налице е причинна връзка между допуснатото от подс.М. нарушение на правилата за движение и настъпилият съставомерен резултат. Обективно след възникване на ПТП-ие подсъдимият е избягал, като го е напуснал без преустанови движението на автомобила.

                От субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост, под формата на самонадеяност. Подсъдимият е могъл и е бил длъжен, да управлява МПС по начина предвиден в ЗДвП. Като водач с достатъчно дълъг стаж, от интелектуална страна той е бил наясно с това, че управлявайки МПС-во в населено място с превишена скорост, сам се поставя в положение да не спре своевременно при появата на пешеходци на уличното платно. Интелектуалният момент от субективното му отношение към извършеното от него деяние е включвал и знание за задължението му,  като водач да не нарушава забраните въведени с чл.21, ал.1 от ЗДвП, относно максимално допустимата скорост в населено място. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си нарушава правилата за движение, като същевременно е съзнавал и общественоопасните последици от това си поведение, чието причиняване се е очертавало възможно. Наред с това, подсъдимият е имал изградена у себе си представа, че ще предотврати настъпването на тези последици. Изградил в себе си субективна увереност, че такива последици няма да настъпят, от волева страна подс.М. нито е искал това настъпване, нито го е допускал. Същевременно, тази негова субективна увереност е била необоснована. Подсъдимият нарушавайки правилата за движение по пътищата е съзнавал, че поема риск за здравето и безопасността на другите участници в движението, като съвсем необосновано се е надявал, че ще избегне възможна злополука. След като такава е възникнала, подсъдимия умишлено е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие. Оставайки безразличен към съдбата на блъснатия пешеходец, подс.М. от интелектуална страна е съзнавал, че действията му след произшествието представляват бягство. От волева страна е искал да постигне този резултат-да избяга и се укрие от органите на реда.

             С оглед на изложеното съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението за които е обвинен, като му се наложат съответни наказания.

                          При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на минали осъждания, семейното положе­ние и полагането на труд. Като отег­чаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита опожаряването на автомобила и продължителното укриване на подсъдимия .

                        Въз основа на тези обстоятелства съдът отмери наказание на основание   чл. 343, ал. 3, б."б" вр. ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.чл.2, ал.1 от НК и чл.54 от НК  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При наличието на всички формални предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК съдът прецени, че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК ще се изпълнят, ако изтърпяването на така определеното наказание бъде отложено за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Освен констатацията за наличието на формалните предпоставки, в случая при приложението на чл.66, ал.1 от НК съдът съобрази изтеклия период от време между извършване на деянието и налагане на наказанието-осем години. Вярно е, че подс.М. се е укрил от правораздавателните органи, но последните, видно от материалите по делото през продължителен период от време не са положили никакви усилия за да го установят. Същият е бил обявен за издирване, което случайно е дало резултат през 2011г., когато подсъдимият е направил опит да си смени личните документи. Именно поради закъснялата репресия, съдът намира, че изпълнението на наказанието следва да бъде отложено. С  налагането на определеното наказание лишаване от свобода подсъдимият ще има възможност да преосмисли поведението си и през изпитателния срок на същото, водейки социално ориентиран и законосъобразен начин на живот, да се поправи. С него в пълна степен би се въздействало превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите между които попада и ЗДвП и предупредително за бъдещото му поведение при управление на МПС-во. На следващо място, чрез това наказание по преценка на съда би се въздействало възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото.

                             На основание чл.343г от НК съдът следва да постанови и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС. При определяне размера на това кумулативно наказание, съдът взе предвид горните обстоятелства. Като съобрази  тежестта на настъпилото ПТП и поведението на подсъдимия след него, съдът намира, че целите предвидени в чл.36 от НК ще се постигнат, с налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

            Съдът намира, че предявените граждански искове са доказани по основание. Причинената от подс.М. смърт по непредпазливост на М. Н. е породила деликтно правоотношение между наследниците на последния и първия. Въпреки, че от произшествието е изтекъл период от 8 години, при липсата на възражение за изтекла давност, за която съдът не следи служебно, исковите претенции следва да се разгледат по същество. Гражданките ищци са деца и съпруга на Н.. Доказателствата по делото сочат, че същите са живеели в едно домакинство и са поддържали нормални семейни отношения помежду си.Показателен за това е и факта, че в момента на ПТП-ие гражданския ищец и частен обвинител Г.Н. е бил с баща си. Претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди съгласно правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимия следва да репарира. Законното основание на претендираното обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между обвинението по което подсъдимия е предаден на съд и гражданските искове съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, съдът изложи съображения по-горе. Относно установяване размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, гражданските ищци и повереника им не положиха никакви усилия. Размера на тези вреди следва да бъде определен по справедливост, като съдът съобрази, че гражданските ищци М.Н. и Г.Н.-низходящи на пострадалия са били пълнолетни към момента на възникване на ПТП-ие. Същевременно те са живеели в едно домакинство с него и са били учащи, т.е ползвали са се от неговата издръжка. Настъпилото ПТП-ие принудително и преждевременно е прекъснало отношенията родител-деца, които макар и видоизменени през годините, принципно продължават да съществуват доживот. С оглед на това, съдът намира, че по справедливост на тези двама граждански ищци следва да се отмери обезщетение в размер на 30 000/тридесет хиляди/ за всеки един, като се държи сметка, че този размер е съобразен към момента на възникване на ПТП-ие-29.09.2006г.

Гражданският ищец Ц.Н. е била съпруга на М. Н..С оглед на изложеното по-горе, по делото е установено, че двамата са имали нормални съпружески отношения и са живеели в едно домакинство. Емоционалната обвързаност между този граждански ищец и пострадалия е различна от тази на неговите деца. Въпреки липсата на кръвно родство, този граждански ищец с оглед на съпружеските отношения които извършеното от подсъдимия деяние е прекъснало, също е претърпял  неимуществени вреди. Съдът намира, че при наличните данни за отношенията между ищеца Ц.Н. и  М. Н., справедливо по размер би било обезщетение също в размер на 30 000/тридесет/хиляди лева.

                       Причинените на гражданските ищци вреди по същество са парично задължение, което виновният причинител-подс.М. дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение последния дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжника/в случая подсъдимия/, се смята в забава и без покана. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Този ден за гражданските ищци е 29.03.2006г., когато настъпва тяхното увреждане, така както е претендирано. Върху уважения размер на гражданския иск следва да се присъди законната лихва, считано от тази дата до окончателното й изплащане.

                С оглед на изложеното подсъдимия С.Д.М. следва да бъде осъден  да заплати на гражданския ищец  Ц.Л.Н. *** с ЕГН **********, сумата от 30 000/тридесет хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта-29.03.2006г.

                       Гражданския иск в останалата му част до претендирания размер от 100 000/сто хиляди/лева следва да се отхвърли.

                       Подсъдимия С.Д.М. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец  М. *** с ЕГН **********, сумата от 30 000/тридесет хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта-29.03.2006г .Гражданския иск в останалата му част до претендирания размер от 100 000/сто хиляди/лева следва да се отхвърли.

               Подс. С.Д.М. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец  Г. *** с ЕГН **********, сумата от 30 000/тридесет хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта-29.03.2006г, като гражданския иск в останалата му част до претендирания размер от 100 000/сто хиляди/лева следва да се отхвърли.

                  На основание чл.301, т.11 от НПК, приложените по делото веществени доказателства след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.

                           На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият следва да бъдат възложени направените в хода на производството разноски.

                      Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: