Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на десети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря
Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5151 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „О.1“ ЕООД ЕИК *********, , подадена
чрез адв. И.З. от АК Сливен, против НП № 23-0000554
от 15.10.2019год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на същата
разпоредба.
В жалбата си въззивникът отправя
искане за отмяна на НП поради наличие на особено съществено нарушение на
материалния закон, нарушение на процесуалния закон, неустановяване на
обективната страна на нарушението, както и липса на доказателства в подкрепа
извършване на нарушението.
В съдебното производство процес.
представител на въззивното дружество заявява, че поддържа жалбата и не оспорва
фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество пледира
за отмяна на НП като излага становище както за обективна несъставомерност – не
можело да се приеме, че въззивникът бил допуснал до управление водача тъй като
водачите сами решавали кога да работят, така и за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН като сочи, че не били настъпили общественоопасни
последици от нарушението, не било настъпило ПТП, а водача се бил снабдил с
удостоверение след това, което сочело на неизправност на документите за
известен период от време. Моли НП да бъде отменено.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено, като изразява становище за доказаност на адм.наказателното
обвинение от обективна страна, както и аргументи за това, че нарушението не
може да бъде прието за маловажно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество притежавало
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №
10971 издадено на 24.06.2014год.. През месец юли 2019год. свидетелите Б.И. и Д.К.,
и двамата служители в ОО „АА“ Варна, извършили проверка на транспортната
документация на въззивното дружество при която било констатирано, че на
20.12.2018год. въззивното дружество като превозвач е допуснало водача Пл.Д.П.ЕГН
********** да управлява таксиметров автомобил категория М1 – л.а. „Шевролет“ с
рег.№ ТХ1706ХР, с който бил извършен обществен превоз на пътници – таксиметров
превоз, като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДП - не притежавал валидно удостоверение за
психологическа през периода 12.12.2018год. –
08.05.2019год.
За констатираното нарушение на
31.07.2019год. св. И. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 266554 в
който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице.
На 15.10.2019год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали актосъставителя
Б.И. и свидетеля по акта Д.К., които възпроизвеждат възприятията си от
извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта
ИТС, справка за нарушител, справка от регистър за психологически изследвания на
водачите, разрешение № 167/01.01.2019год. издадено от
Община Добрич на основание чл. 24 от Наредба №34 за таксиметров превоз,
удостоверение за извършване на таксиметров превоз № 10971/24.06.2014год.,
списък към разрешение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №
10971/24.06.2014год., пълномощно
изходящо от О.Г.Г. – управител на въззивното
дружество към Антоанета Пейчева Николова, покана адресирана до въззивното
дружество за представяне на документи изх.№ 81-00-10-854/17.06.2019год., приемо-предавателен протокол от 24.07.2019год., констативен
протокол за извършена комплексна проверка № 81-00-10-854/07.08.2019год. и пътна
книжка №18.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
изцяло.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
обстоятелствените части на същите нарушението е описано в достатъчна степен за
да може санкционирания субект да разбере вида и характера на вмененото му
нарушение. Недвусмислено
в АУАН и НП е посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са
изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество –
превозвач, посочени са данни за издаденото му Удостоверение за регистрация а
извършване на таксиметров превоз на пътници, налице е и достатъчна информация
за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му,
индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – допускането до
управление на лек таксиметров автомобил, с който е извършен таксиметров превоз
на пътници от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност, с което
изцяло е охранено правото му на защита. Следва да се отбележи още, че правото на
защита се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в
тази насока е налице константна съдебна практика, в това число и Решение №
1819/09.10.2019год. на АС Варна по к.н.а.д. № 1550/2019год. постановено по
идентичен случай.
В случая посочената като
нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и диспозиция
(правило за поведение) и е норма от материалното право като
фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да
става и по-конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено
на въззивника. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от
правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на
това нарушение изисква деецът да допусне водач който не отговаря на някое от
изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм.
наказателно отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвтП
таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или
от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с
електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение
за таксиметров превоз на пътници.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, т.3 от Наредба №34 /99год. на МТ за таксиметров превоз
водачът на лек таксиметров автомобил трябва да е психологически годен по
смисъла на наредбата на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП.
В
случая по делото е безспорно установено, че въззивното дружество е със седалище
и адрес на управление ***, и извършва дейност като таксиметров превозвач на
пътници, за което притежава и съответното разрешение. Същото има качеството на
превозвач по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвтП доколкото в качеството си на ЮЛ
регистрирано като търговец извършва обществен превоз на пътници с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел.
От друга страна не е спорно, а и
по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства (пътна
книжка, пътен лист №60/20.12.2018год., справка от регистъра за психологически
изследвания на водачите, списък към удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз) се установява, че на 20.12.2018год. от името на
въззивника като превозвач е бил извършен обществен превоз на пътници
(таксиметров превоз) от водача Пл.Д.П., който към този момент не е притежавал
валидно УПГ. Същият е имал издадено, но срокът му на валидност е изтекъл на 12.12.2018год., а ново УПГ е било издадено едва на
08.05.2019год.. При това положение няма спор, че на 20.12.2018год. въззивникът
е допуснал водачът Пл.Д.П.да извърши обществен превоз на пътници без последният
да отговаря на изискванията на чл. 18, т.3 от Наредба №34/99год.– без да е
психологически годен по смисъла на чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДП - без да притежава валидно УПГ (както е описано
текстово в АУАН и НП, макар и тази цифровата квалификация да не изрично
посочена), поради което и състава на нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП
е осъществен от обективна страна. В тази връзка съдът не споделя изразеното във
фазата по същество становище от защитата, че не можело да се приеме за
осъществено изпълнително деяние под формата на допустителство,
тъй като водачите сами решавали кога да работят, сами си попълвали пътните
листи и превозвачът нямал възможност да ги възпрепятства да извършват превози
когато УПГ било изтекло. Изискванията на ЗАвтП, ЗДП и цитираната Наредба са
обнародвани в ДВ и са оповестени на всички, те са известни на въззивното
дружество, което съгласно нормата на чл. 24, ал.1 от ЗАвтП е длъжно да следи
водачите които допуска да извършават таксиметров превоз на пътници да отговарят
на изискванията предвидени в чл.18 от наредба №34/1999, с неспазването на което
състава на чл.96г., ал.1 от ЗАвтП е осъществен от обективна страна. Правилно
АНО е определил датата на извършване на нарушението доколкото видно от
приложената към преписката пътна книжка(съответно пътен лист и отчет на водача
точно на тази дата е бил извършен таксиметров превоз на пътници, съответно
точно на тази дата е извършено нарушението от превозвача доколкото релевантен
за определяне на момента на извършване на нарушението в случая е факта на
допускане на извършването на превоза от водача, което не притежава УПГ.
Предвид на това, че седалището
на въззивника се намира в гр.Варна според настоящия съд правилно е било
определено и мястото на извършване на нарушението. Нарушението е осъществено от
задълженото лице (превозвачът) в неговото седалище, тъй като именно там то
ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози. Без значение е
мястото където фактически е бил осъществен превоза – начален, краен пункт и
прочие тъй като в случая отговорността е ангажирана за допускане до управление
на водач който не отговаря на изискванията.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от
пътните листи съдържащи се в приложената към АНП пътна книжка същият водач е
извършвал превози без УПГ както на датата за която е на въззивника е повдигнато
обвинение така и след това – на 26.12.2018год., на 27.12.2018, на
04.01.2019год., на 18.01.2019год. на 08.02.2019год. и на 12.02.2019год., то не
попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай. Отделен е
въпроса, че видно от приложената към АНП справка за нарушител въззивното
дружество е било многократно санкционирано преди датата на нарушението, за
което е повдигнато обвинение. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи,
че не споделя становището на защитата, че общественоопасните последици не били
настъпили доколкото, в случая се касае за формално нарушение и тези последици
настъпват веднага, в момента на довършване на деянието. Не се изисква
настъпването на някакви други вреди било то имуществени или не имуществени. Следва
да бъде посочено още и това, че периодичното проследяване на психологическата
годност на водачите, особено тези извършващи таксиметров превоз на пътници, е
от съществено значение за обезпечаване на безопасността на движението, на
пътниците, а и на самите водачи, поради което и законодателят е вменил в
задължение и на превозвачите да следят за спазването му.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото
в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания размер
от 3000лв.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото (НП не е отменено) и отправеното във фазана по същество искане от страна на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание в рамките на 15минути, с разпит на двама свидетели и делото не е с фактическа или правна сложност съдът счете, че следва да присъди възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000554 от
15.10.2019год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ“ Варна, с което на „О.1“ ЕООД
ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1
пр.2 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА „О.1“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Областен отдел „Автомобилна
администрация ” в ГД „АИ“- гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: