О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 24.10.2019г.
Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова ч.адм.
дело N 2763 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл. 147 ал.3 ДОПК.
Постъпила е жалба от Й.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв.З., с адрес *** против Решение №
МД-РШ-031/10.09.2019г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й вх.№ МД-Т9004755ВН от
19.08.2019г. срещу АУЗД № МД- АУ-914-1/24.01.18г., издаден от главен инспектор
„КРД“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ в
дирекция „Местни данъци“-община Варна като недопустима и е прекратено
производството.
Жалбоподателят твърди
в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди,
че АУЗД не му е връчван. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.32 ДОПК,
не е бил спазен чл.32 ал.2 ДОПК и не са налице удостоверявания с протокол за
всяко посещение на адреса за кореспонденция, поради което жалбата против АУЗД е
подадена в срок и е допустима за разглеждане. Моли съда да отмени решението и
да върне преписката на решаващия орган за произнасяне по същество.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
От събраните
доказателства се установи следната фактическа обстановка:
От Акт за установяване
на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-814-1/24.01.18г. на орган по
приходите при дирекция „Местни данъци“-община Варна се установява, че е издаден
на Й.Н. и със същия са й установени задължения за данък върху превозните
средства за данъчни периоди 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в общ
размер на 1225.21лв. и лихви- 301.23лв., като на акта е отбелязано, че е влязъл
в сила на 22.03.18г. От приложената към него обратна разписка се установява, че
до Н. и на адрес *** 1-Б-1-18 е изпратен АУЗ, като разписката се е върнала с
отбелязване „пратката не е потърсена от получателя”. Представено е съобщение до
Н. за явяване в дирекция „МД”, отдел „КРДПС” за връчване на АУЗ, което е
поставено на таблото за съобщения на 21.02.18г. и свалено на 07.03.18г.
Съобщението е публикувано в интернет страницата на общината. Представена е и
декларацията на Н. по чл.54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил.
От жалба рег. №
МД-Т19004755ВН/19.08.19г. се установява, че жалбоподателката е обжалвала издадения
АУЗ до директора на дирекция „МД“ при община Варна.
От решение № МД-РШ-031/10.09.19г.
се установява, че решаващият орган е приел, че жалбата на Н. е просрочена, тъй
като видно от приложените към преписката доказателства актът е влязъл в сила на
22.03.18г., а жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок,
поради което е оставил без разглеждане подадената жалба. Прието е, че видно от
представената обратна разписка, пратката /АУЗ/ не е потърсена от получателя,
като в изпълнение на разпоредбата на чл.32 ал.4 ДОПК през периода
21.02.18г.-07.03.18г. на стената за обяви и на сайта на общината е качено
съобщение до лицето и поради неявяването й в посочения срок актът е влязъл в
сила.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че жалбата, предмет на адм.дело № 2763 по описа
на Административен съд– Варна за 2019г., отговаря на изискванията на чл.145,
ал.1 ДОПК и като такава се явява редовна. Същата е подадена от легитимирано
лице и в срока по чл.147 ал.3 ДОПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С обжалваното решение административният
орган на основание чл.147 ал.1 ДОПК е прекратил производството по жалба с вх.№ МД-Т19004755ВН/19.08.19г.
на Н. против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-814-1/24.01.18г. В решението си Директорът на дирекция „Местни данъци“
при община Варна е приел, че подадената пред него жалба е просрочена, тъй като
съгласно приложените към преписката доказателства актът е влязъл в сила на 22.03.18г.,
а жалбата е заведена на 19.08.19г., т.е. подадена е след изтичане на 14-дневния
преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата
на чл.147 ал.1 ДОПК когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане
от компетентния да я разгледа орган.
В случая се установи,
че в АУЗ, предмет на жалбата до решаващия орган, е направено отбелязване, че е
влязъл в сила на 22.03.18г. Съгласно представената обратна разписка за
връчването му АУЗ е изпратен по пощата до лицето и на адрес гр.Варна, ул.“Възраждане”
1-Б-1-18, като разписката се е върнала с отбелязване „пратката не е потърсена
от получателя”.
Съгласно разпоредбата
на чл.29 ал.6 ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да
получава книжа или съобщения. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 ДОПК
съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка се смята за връчено на датата,
на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл.29 ал.6, 7 и 8 ДОПК, а съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 ДОПК връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта. В случая АУЗ не е връчен на лицето на адреса му на кореспонденция. Съгласно
представената обрана разписка, същата се е върнала с отбелязване – непотърсена
от получателя, т.е. не е налице връчване и чрез изпращане на писмо с обратна
разписка чрез лицензиран пощенски оператор, тъй като не е налице хипотезата на
чл.30 ал.3 ДОПК. В случая относно връчването на АУЗ ответната страна се
позовава на разпоредбата на чл.32 ДОПК. За изпълнение на реда по чл.32 ДОПК, а
именно връчване чрез прилагане към досието, е представено съобщение, което е поставено
на определеното за целта място в териториалната дирекция и е публикувано в
сайта на общината, съгласно изискванията на чл.32 ал.4 ДОПК. Съгласно чл.32 ал.1 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето,
неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или
служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като съгласно ал.2 на
чл.32 ДОПК обстоятелствата се удостоверяват с протокол за всяко посещение на
адреса за кореспонденция. В случая не са налице доказателства за извършени
посещения на адреса за кореспонденция на лицето, съгласно изискванията на
цитираните разпоредби, нито се твърди да са извършвани такива. Не е налице и
хипотезата на чл.32 ал.3 ДОПК, тъй като не са налице безспорни доказателства,
че адресът е несъществуващ.
Предвид горното не са
налице доказателства за изпълнение на изискванията на чл.32 ДОПК, за да се
приложи хипотезата на връчване чрез прилагане към досието. Не са налице
доказателства за спазване реда по чл.32 ДОПК. Само при спазване на въведените
от законодателя изисквания може да се приеме, че е налице връчване чрез
прилагане към досието.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че на жалбоподателя не е връчен редовно АУЗ с посочената обратна
разписка, нито по реда на чл.29 или чл.32 ДОПК, поради което не е започнал да
тече и срокът за обжалване на акта, а жалбата до решаващият орган, директорът
на дирекция „МД“, следва да се счита за подадена в срок.
С оглед горното, съдът
намира, че като е оставил без разглеждане подадената по административен ред
жалба против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-814-1/24.01.18г., издаден от орган по приходите, решаващият орган е
постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да са се
отмени, като му се върне преписката за произнасяне по същество по подадената
жалба.
Предвид гореизложеното
и на основание чл.147 ал.3 ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № МД-РШ-031/10.09.2019г. на директора на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на
Й.А.Н., ЕГН ********** с вх.№ МД-Т9004755ВН от 19.08.2019г. против Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД- АУ-914-1/24.01.18г.,
издаден от главен инспектор „КРД“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и
принудително събиране“ в дирекция „Местни данъци“-община Варна
ВРЪЩА преписката по жалбата на Й.А.Н. с вх.№ МД-Т9004755ВН от
19.08.2019г. против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД- АУ-914-1/24.01.18г., издаден от главен инспектор „КРД“ към отдел
„Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ в дирекция „Местни
данъци“-община Варна на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна
за произнасяне по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: