№ 13593
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110163402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. А. срещу „ФИРМА“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищцата представя писмени документи, които са относими към предмета на
доказване и следва да бъдат приети като доказателства. Съдът намира за основателно и
доказателственото искане за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като
намира, че вещото лице следва да отговори на задачата за изчисляването на годишния
процент на разходите в два варианта.
По представените с отговора на исковата молба документи и приемането им като
доказателства по делото съдът ще се произнесе след като предостави възможност на
ищцата да изрази съответно становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи върху
формулираните в исковата молба задачи, като задачата за определянето на годишния
процент на разходите изпълни в два варианта – с включването на неустойката и
допълнителните услуги по Приложение № 3 „Преференциално /ВИП/ обслужване“,
1
съответно без включването им. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П.А.Д.. ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от ищцата по
платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа от настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по приемането на приложените към отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да изрази съответно становище до края
на първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА гр. дело № *********63402 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 03. 05. 2023 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че е сключила с ответника на 22. 04. 2022 г. по реда на ЗПФУР
анекс № 474467 към договор за потребителски кредит № 413970, по силата на който й е
предоставена сума в размер на 5 000 лева със срок за погасяване до 22. 04. 2022 г. при
годишна лихва в размер на 40, 55 % и годишен процент на разходите в размер на 49 %
и според който общото задължение на кредитополучателя възлиза на 7 378 лева и 8
стотинки. Твърди, че според анекса в еднодневен срок от сключването му тя е била
длъжна да осигури обезпечение (двама поръчители или банкова гаранция), а при
неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на не повече от 1 % от
главницата на ден, с която общия размер на задължението й е бил разписан на 15 408
лева. Освен това според анекса при забава ищцата дължала такси, свързани с
извънсъдебното събиране на задълженията. На ищцата било наложено сключването на
Приложение № 3 „Преференциално /ВИП/ обслужване“, по което се задължила да
заплаща и още 60 лева ежемесечна такса.
Ищцата заявява, че не е получила текста на договора за потребителски кредит, а
само анексът. Заявява, че е заплатила чистата стойност на кредита 5 000 лева, както и
че не дължи други суми поради нищожността на облигационното отношение. Излага
доводи, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и че е неравноправна,
защото превишава трикратния размер на законната лихва. Освен това в противоречие
на чл. 21 ЗПК не било разписано съдържанието на условията за прилагане на лихвения
процент; не е бил посочен и лихвеният процент на ден съобразно чл. 11, ал. 2, т. 20
ЗПК. Излага допълнителни доводи, че разписаният годишен процент на разходите е
2
неточен и подвеждащ, че съставлява заблуждаваща търговска практика, която й е
попречила да прецени реалните икономически последици от сключването на договора,
че липсва ясно разписана методика за начина на формирането на годишния процент на
разходите по кредита, която да позволява да бъдат преценени отделните компоненти,
които го формират. Твърди евентуално частичната нищожност на уговорката за
неустойка, защото тя излиза извън типичните функции на неустойката предвид
задължението на кредитодателя да оцени платежоспособността на кредитополучателя
по чл. 16 ЗПК и правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем по чл. 71 ЗЗД
при непредставяне на уговорените обезпечения. Наред с това твърди, че уговорката за
такси за извънсъдебно събиране на вземанията противоречи на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33
ЗПК. Поддържа нищожност и на уговорките за допълнителни услуги по Приложение
№ 3 „Преференциално /ВИП/ обслужване“, като се позовава на противоречие с
добрите нрави, изразяващо се в сигурното получаване на престация в размер на 60 лева
на месец срещу несигурното и хипотетично предоставяне на съответна допълнителна
услуга и уговарянето на допълнителни такси за типична оперативна дейност. Освен
това намира, че тези уговорки за такси за допълнителни услуги противоречат и на чл.
10а ЗПК. Иска от съда да прогласи нищожността на анекс № 474467/22. 04. 2022 г. към
договор за потребителски кредит № 413970, а евентуално да прогласи нищожността на
съответните клаузи. Претендира разноски.
Ответникът признава сключването на твърдения от ищцата анекс при условията
на ЗПФУР. Оспорва доводите на ищцата, свързани с нищожността му. Твърди, че няма
законова норма, която да ограничава размера на договорната лихва до трикратния
размер на законовата лихва. Твърди, че условията за прилагане на лихвения процент са
ясно уговорени – той е фиксиран и в размер на 40, 55 % на годишна база, а в
представения погасителен план е посочен лихвеният процент за всяка отделна вноска и
точната сума, която представлява описание на лихвения процент. Поддържа, че
лихвеният процент на ден е посочен в чл. 4. 1. от договор за кредит № 413970, във
връзка с който е сключен анексът. Намира, че уговорената неустойка има типичната
обезпечителна функция, като излага доводи за риска за кредитодателя при отпускането
на необезпечен кредит и че неустоечната клауза е индивидуално уговорена и ясно и
точно формулирана. Поддържа, че неустойката не бива да се отчита при формирането
на годишния процент на разходите, защото при изчисляването му съобразно чл. 19, ал.
3, т. 1 ЗПК не се включват разходите на потребителя при неизпълнение на
задълженията по договора. Твърди, че при изчисляването на годишния процент на
разходите са били взети предвид допусканията по чл. 19, ал. 2 ЗПК. Излага доводи, че
допълнителните услуги са били поискани от ищцата и не са били задължително
условие за сключването на договора и че те подобряват положението й в сравнение с
останалите кредитополучатели. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
3
Ищцата е предявила два евентуално съединени установителни иска.
Първият е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищцата по този иск е да докаже което и да е от твърдените основания за нищожност на
договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК, нарушение на
добрите нрави и неравноправност (че съответните клаузи са сключени в нейна вреда и
водят до значително неравновесие между нейните права и задължения и тези на
ответника, което противоречи на изискването за добросъвестност). В тежест на
ответника по този иск е да докаже, че клаузите (в това число и клаузата за неустойка)
са били индивидуално уговорени.
Вторият иск е евентуален и е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищцата по този иск е да докаже което и да е от твърдените основания за нищожност на
договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК, нарушение на
добрите нрави и неравноправност (че съответните клаузи са сключени в нейна вреда и
водят до значително неравновесие между нейните права и задължения и тези на
ответника, което противоречи на изискването за добросъвестност). В тежест на
ответника по този иск е да докаже, че клаузите (в това число и клаузата за неустойка)
са били индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства клаузите на договора за кредит
да са били индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
4
случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5