Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
17.02.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На шестнадесети януари Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.
гражданско дело № 2222 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба пълномощникът на
ищеца адв. Б. заявява, че в резултат на трудова злополука били причинени
телесни увреждания на доверителя му С.М..Заявява, че доверителят му сключил
трудов договор № *** г. с работодател О.К. на длъжност „работник по ***"
към звено „***". Със същия работодател сключил и последващи допълнителни
споразумения към трудовия договор с номера: № *** г.; № *** г.; № *** г. и
допълнително споразумение от *** г. , с които му било увеличавано трудовото
възнаграждение.
През 201З г., с Решение №
480/01.02.201З г., взето на заседание на общински съвет град К., били закрити
звена, считано от 01.03.201З г , включително и направление „***", в което
е работил доверителя му.
Сочи, че н.осн. чл. 52 , ал. 1 от ЗОС
било създадено О.п. „К.д.и п.на и." /ОП „КД и ПИС"/. Трудовото
правоотношение н.доверителя било запазено с новия работодател - О.п. „К.д.и п.на
и.", на основание чл. 123,ал. 1,т. 5 от КТ
Заявява, че основните задължения по
длъжностна характеристика за длъжността „работник, ***" са: „извършва работа
по ***то, засажда фиданки и декоративни храсти, изрязва и почиства храсти,
подравнява, окопава, полива и оформя лехи, сади цветя и тревно семе, обрязва
жив плет и тревни бордюри на територията на гр. К.; изпълнява и други конкретни
задачи, свързани с длъжността, възложени от прекия ръководител или директор на
предприятието; и други".
Последният периодичен инструктаж на
пострадалия бил проведен на 03.01.2017 г.
Твърди, че на *** г., С.М. е бил на
работа, във връзка с оглед и раздвижване на рогатки за нормален монтаж на
осветителни тела, премахване на малки клони, пречещи за ефективността на
осветителните тела на булевард в гр. К. с помощта на автовишка.
Заявява, че при сваляне на коша в долно
положение, вследствие на техническа повреда се обърнал и пострадалият паднал на
уличното платно. С. получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура на горни
крайници.
Непосредствено след инцидента на ***
г., пострадалият постъпил по спешност в
Клиника по неврохирургия към УМБАЛ в следното обективно състояние: контузионен
оток във фронтална и лицева област, периорбитален хематом вдясно шия. Извършени
били лаборатории изследвания и била проведена медикаментозна терапия. При
извършена рьография били установени фрактури на черепа – линейна фрактура на
фронталната кост вдясно, както и в орбиталната и част-двустранно; фрактура на
предната стена на десен максиларен синус; фрактура на предна и латерална стена
на ляв максиларен синус; полифрагментна фрактура на дясна зигоматична кост;
фрактури в лакътните стави на двете ръце. Изписан бил от „Клиника по
неврохирургия" на 28.11.2017 г., и насочен за консултация с ортопед и
лечение на фрактурите на горните крайници, като незабавно бил приет за лечение
в „ортопедичен комплекс, клиника ортопедия и травматология", при МБАЛ по
повод фрактурите в областта на ръцете и оперативно лечение. След извършените
оперативни интервенции пострадалият бил изписан на 12.12.2017 г. с препоръки да
се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да се свалят на 14
ден; да носи К-игли на дясна ръка за 30 дни; лява ръка - гипсова имобилизация
за 30 дни; да продължи АК терапия в дома. В клиниката по неврохирургия и
клиника по ортопедия и травматология престоял общо 21 дни. Тъй като след
окончателното му изписване за продължаване на лечението в домашни условия
пострадалият С.М. продължавал да има болки и оплаквания, на 06.02.2018 г.
постъпил за лечение в УМБАЛ с оплаквания периодично главоболие и световъртеж,
при което след медикаментозна терапия бил изписан на 09.02.2018 г. На
26.03.2018 г. постъпил за първи път в „Специализирани болници за рехабилитация
- НК" ЕАД, филиал П. за продължаване на лечението след проведена АФТ с
недостатъчен ефект и с оплаквания от ограничени движения в лакътни и гривнени
стави на горни крайници. След проведено лечение бил изписан на 02.04.2018 г.
със задоволителен резултат.
Твърди, че към настоящия момент
пострадалият С.М. не е възстановен и продължава да изпитва болки и страдания,
оплаква се от главозамайване и световъртеж, често главоболие, болки в горните
крайници в областта на фрактурите и ограничени движения на същите. В резултат
на залежаване и ограничените движения доверителят му получил усложнения и
постъпил за лечение в Отделение по гастроентерология в „МБАЛ, гр. К.. На
12.07.2018 г. бил изписан с препоръки за лечение в дома. На 19.07.2018 г. бил
приет за лечение в УМБАЛ в Отделение по Гастроентерология с диагноза хроничен
вирусен хепатит В без делта агент. След проведено лечение бил изписан на
22.07.2018 г. с препоръки за терапия.
Заявява, че за настъпилата злополука в
ТП - НОИ, гр. бил подадена декларация № 2 от 23.11.2017 г. и било издадено
Разпореждане № 151 от 08.12.2017 г., с което злополуката с С.М. се приемала за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО станала през време и във връзка с
извършената работа.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ
работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са
причинна връзка с настъпилата трудова злополука, която е правопораждащият
юридически факт. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна,
независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпването на вредите. В случая е налице валидно трудовоправно правоотношение
към датата на трудовата злополука, същата е причинена при извършване на
възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата
злополука и телесните увреждания. Ето защо счита, че съгласно разпоредбите на
КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за претърпените от
доверителя му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпяната трудовата злополука.
Сочи, че в резултат на претърпяната
трудова злополука на *** г. доверителят му С.М. търпи силни болки и много
страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Възстановяването на
пострадалия от получените при злополуката увреждания продължава и до днес, като
оплакванията му за болка в наранените области не са отшумели.
Твърди, че преди процесната трудова
злополука С. е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж, на ***
години, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен
начин на живот, а травмата оставила последици завинаги. При инцидента
доверителят му е изпитал изключително силни болки. Било е необходимо извършване
на няколко оперативни интервенции. Травмите са причинили временна
неработоспособност за период от 253 дни, за което били издадени болнични
листове.
Сочи, че към настоящия момент
пострадалият продължава да се оплаква от болка в главата и горните крайници,
състоянието му е недобро, което му създава проблеми, продължава да търпи болки
денонощно, поради което приема болкоуспокояващи.
Заявява, че е издадено Телк решение за
временна неработоспособност. В резултат на всичко описано по-горе доверителят
му е лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да
поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката.
В резултат на трудовата злополука и
получените при нея увреждания, доверителят му С.М. е претърпял и имуществени
вреди в размер на 3 199, 82 лева, които също следва да му бъдат възстановени.
Посочените разходи са направени за закупуването на лекарства, както и за
лечение.
Счита, че с оглед на изложеното,
причинените болки и страдания на доверителя му следва да бъдат компенсирани.
Безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се
оценяват по-високо. Заявява, че паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от престъплението. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира
в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително търпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, в
което
да приеме, че вследствие на претърпяна от С.Р.М. трудова
злополука на *** г. са му причинени травматични телесни увреждания и да
осъди ответника О., ЕИК ***, с адрес на управление:*** А,
представлявано от директора Н.Ч., да заплати на доверителя му обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, от които предявява частичен иск
за сумата от 30 000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна
трудова злополука, както и обезщетение за претърпените в тази връзка
имуществени вреди в размер на 3 199, 82 лева, ведно със законна лихва върху
всяка една от сумите от датата на увреждането - *** г. до тяхното окончателно
изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат А. Б., който моли съда да уважи предявеният иск като
основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, исковете
са допустими, но НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Исковите претенции са неоснователни,
защото ответникът е спазил всички изисквания за безопасни условия на труд, но
ищецът не. Трудовата злополука е настъпила, поради факта, че ищецът не е спазил
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, не е извършил
работата с необходимото старание и внимание, а именно не е поставил предпазния
колан и каска, които се поставят в подобни случаи, и които са се намирали в
коша на автовишката преди да започне да извършва възложената му работа. По този
начин ищецът е допринесъл на 100% за настъпването на трудовата злополука.
Сочи, че ако ищецът е бил с поставен
предпазен колан и каска на главата, то той при накланяне на коша при техническа
авария на автовишката е щял да увисне на колана и нямало да падне на земята и
да получи нараняванията, които е получил вследствие на инцидента, т.е. ищецът е
проявил груба небрежност при изпълняване на възложената му работа. Съпричиняване при трудовата злополука има
винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. /Решение
№ 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798 / 2014 г. на Върховен касационен съд/
Заявява, че работодателят е провел
необходимите инструктажи на ищеца, съгласно изискванията на разпоредбите на
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както към момента на
започване на трудовите задължения, така и периодично и ежедневно за всяка конкретна
работа. Началният инструктаж на ищеца е бил проведен на 10.01.2005г. в деня на
постъпване на работа. Периодичният инструктаж е бил проведен на 03.01.2017г.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
14, ал. 2, от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, този
инструктаж за длъжността „работник *** - Р., К.", следва да бъде провеждан
не по-рядко от веднъж годишно, тъй като заеманата позиция от ищеца не е дейност
с висок производствен риск. Трудовата злополука е настъпила преди изтичането на
едногодишния срок, т.е работодателя е спазил срока за периодичния инструктаж на
ищеца.
Заявява, че ежедневният инструктаж се
провеждал задължително само за работещи, пряко заети с дейности с висок
производствен риск, съгласно разпоредбата на чл. 15 от посочената по-горе
наредба. Въпреки това прекият ръководител на ищеца С.С.П. е провел дневен
инструктаж за предстоящата му работа, сутринта на *** г. Работата включвала
орязване на клонки с помощта на автовишка. Ищецът е бил предупреден да ползва
предпазните средства, които се предвиждат в този случай. Преди коша на вишката да
се вдигне в горно положение за орязване на клоните, ищецът е следвало да
постави каска на главата си и да се закачи на колана за коша на автовишката.
Тези действия са били необходими да бъдат извършени от ищеца, за да опази своя
живот и здраве, в случай на авария на коша на автовишката или залитане при
работата по орязване на клоните на дърветата или освобождаване на рогатките на
лампите.
Счита, че като не е поставил
предпазните средства преди започване на работа с автовишката, ищецът е нарушил
задължението си да спазва технологичната дисциплина на работа и дисциплината по
безопасност на труда и по този начин е допринесъл на 100% за настъпването на
трудовата злополука. Ако ищецът бе поставил предпазните средства преди
започване на работа, той е нямало да падне от коша на автовишката, а е щял да
увисне на него и нямало да получи нараняванията, които е получил при падането
на земята, защото коша на автовишката не е паднал на земята, а се е наклонил
поради техническа повреда. Ищецът е проявил груба небрежност като не е поставил
предпазен колан и каска при изпълнение на възложената му работа. С тези свои
действия той изцяло е допринесъл за тежкия вредоносен резултат, като се е
надявал той да не настъпи.
По обстоятелствата, на които се
основава иска заявява следното: в исковата молба се твърди, че работодател на
ищеца е общинското предприятие „КД и ПИС". На *** г., работният ден на
ищеца е започнал с орязване на малки клони от дървета, намиращи се на в гр. К.,
в близост до магазин „П.", с помощта на автовишка. На С. е бил проведен
дневен инструктаж пред започване на работата от прекият му ръководител. Била му
е предоставена каска, която да използва, докато се намира в коша на автовишката
и той я е използвал. В коша е имало и предпазни колани, които е било
задължително да бъдат използвани от ищеца при вдигане на коша и той ги е
използвал. След обедната почивка е трябвало да бъдат почистени клони около
светещите тела на уличните лампи на друга общинска улица -, както и леко
раздвижване на рогатките на осветителните тела, отново с помощта на същата
автовишка. При сваляне на коша на
автовишката в долно положение, вследствие на техническа повреда на автовишката,
коша се накланя и ищецът пада на земята, поради което получава дифузна травма
на главния мозък, без открита вътречерепна травма, както и наранявания на двата
горни крайника. Последвало е лечение на пострадалия, което към момента е
приключило и същият е на работа в същото предприятие. Причината за настъпване
на трудовата злополука е техническа неизправност на автовишаката, а причината
за получените от ищеца наранявания е неизползването от него страна на лични
предпазни средства, с които е разполагал. Ако
ищецът беше използвал такива при наклон на коша на вишката щеше да увисне на
предпазният колан на автовишката и нямаше да падне на земята и да се нарани.
Заявява, че за настъпилата трудова
злополука са уведомени от ответното предприятие съответните органи и
застрахователи.
Твърди, че ищецът е застрахован в „Д.з."
АД, с групова застраховка за „задължителна трудова злополука" с полица № г.,
валидна до г. От личен състав на общинското предприятие „КД и ПИС" са
уведомили ищеца за правата му на застрахователно обезщетение от
застрахователното дружество и възможността да му бъде изплатено такова, но
същият отказал да представи нужната информация и съдействие на засрахователното
дружество, за да му бъде определен размера на обезщетението и съответно
изплатен. Счита, че по този начин, ищецът нанася вреда във вид на загуба за
работодателя, в размера на застрахователното обезщетение, което би изплатил
застрахователя, тъй като то би следвало да бъде приспаднато в случай на
присъждане от съда на обезщетение за настъпилата трудова злополука, съгласно
чл. 200, ал. 4 от КТ.
За настъпилата трудова злополука е
образувано Досъдебно производство № ЗМ 1349/2017г. по описа на РУ К., по пр.пр.
№ 5302/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр.К.. Производството към
момента не е приключило и тъй като същото има пряка връзка с настоящото дело,
счита, че гражданското производство следва да бъде спряно до приключване на
наказателното производство. В кориците на същото се съдържат доказателства относно
обстоятелствата за наличие на каски и колани в автовишката, които е
задължително да бъдат използвани при работа с автовишка, както и доказателства
относно начина и механизма на станала трудова злополука.
Възразява срещу твърдението на ищеца,
че не му е бил провеждан предписаният от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.
инструктаж за безопасност на работата.
Възразява срещу исканото обезщетение
както за неимуществени вреди, така и за имуществени вреди, тъй като ищецът е
допринесъл на 100% за настъпването на трудовата злополука.
Възразява срещу размера на исканото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лева, представляващо
частичен иск от общото обезщетение в размер на 200 000.00 лева. Счита, че дори
съда да приеме иска на ищеца за неимуществени вреди за основателен исканият
размер е завишен, като счита, че
справедлив би бил размер на обезщетение от 1 000. 00 лева, като се вземе
предвид и съпричиняването на трудовата злополука от страна на ищеца.
Възразява срещу претендирания размер
на обезщетение за имуществени вреди от 3 199.82 лева, тъй като не всички от
разходите по представените по делото фактури са направени във връзка с
проведеното лечение.
Възразява срещу твърдението на ищеца,
че в резултат на залежаване и ограничени движения, вследствие на трудовата
злополука е заболял от вирусен хепатит В без делта агент и лекостепенна
хепатомегалия и нефролитиаза. Тези заболявания не са в причинна връзка с
трудовата злополука и лечение.
Възразява срещу приемането н.следните
документа, които нямат пряка връзка с настъпилата злополука:
- Епикриза ИЗ №., издадена от „МБАЛ гр.К.,
от която е видно, че ищецът е заболял от лекостепенна хепатомегалия и
нефролитиаза, т.е. установени са камъни в бъбреците и леко увеличение в черния
дроб, които не са в пряка причинна връзка с нараняванията от трудовата
злополука:
- Епикриза ИЗ №., издадена от „УМБАЛ,
от която е видно, че ищецът е заболял от хроничен вирусен хепатит В без делта
агент, което не е в пряка причинна връзка с нараняванията от трудовата
злополука. Тази епикриза е без положени
подписи, от издалите я лица и не съставлява доказателство за отразените
обстоятелства в нея.
Не възразява да бъде допусната
исканата от ищеца съдебномедицинска експертиза.
С оглед изложеното, моли съда да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца С.Р.М., с
ЕГН **********,*** срещу О.п. „К.д.и п.на и." искове за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, с които се претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лева, от
които са предявени с частичен иск 30 000.00 лева, изразяващи се в болки и
страдания, неудобство и дискомфорт, трайно необратимо увреждане, в следствие
претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за имуществени вреди, в тази
връзка в размер на 3 199.82 лева, ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите от датата на увреждането – ***г. до тяхното окончателно изплащане.
Заявява, че исковете са неоснователни
и недоказани поради съпричиняване от страна на ищеца, което е на 100%,
изразяващо се в проява на груба небрежност от него страна при извършване на
възложената работа, тъй като същият не е използвал лични предпазни средства при
изпълнение на работата, надявайки се, че няма да настъпи техническа
неизправност на автовишката, което поведение е довело за настъпване на
трудовата злополука.
В случай, че съда
уважи претенцията на ищеца за неимуществени вреди, моли да не присъжда
обезщетението в пълния искан размер поради прекомерно завишаване на размера и
съпричиняване от страна на ищеца. В съдебно заседание пълномощника на ответника
адвокат В. С. моли съдъ да отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждането на направените по дело разноски. Подробни
излага в писмена защита по делото.
С протоколно определение от 16.01.2020г. на основание чл.214 от ГПК,
съдът е допуснал изменение на предявения иск по размер, като същия се счита за
предявен за сумата от 190 000 лева, частичен иск от 200 000 лева.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
По делото е представено разпореждане № г. на ТП – С. НОИ, с което трудовата
злополука станала с С.Р.М. на *** г. се приема за трудова по чл. 55 от КСО.
В протокол № г. са отразени резултатите от извършеното разследвана на
злополуката, станала на *** г. Посочено е, че на *** г. М.М.С. и С.Р.М. са били
в коша на автовишка и са извършвали оглед и раздвижване на рогатки за нормален
монтаж на осветителни тела на уличното осветление на булеварда. Премахвали са
малки клони пречещи за ефективността на осветителните тела. При свалянето на коша в долно положение пир
височина около 1,80 м., вследствие на техническа повреда се обръща с дъното
нагоре и пострадалите падат на уличното платно. При падането от коша върху
уличното платно С.Р.М. е получил следните увреждания: черепно-мозъчна травма и
фрактура на горни крайници. Посочено е, че към момента на изготвяне на
протокола се води разследвана за техническото състояние н.автовишката от
компетентните органи на Държавен технически надзор.
Представен е и трудов договор № *** г. със срок н.изпитване, сключен между С.Р.М.
и О.К. в качеството ѝ на работодател. Със същия ищецът е назначен на
длъжност: „работник по ***“, към звено „***“. С решение № 480, проведено на
01.02.2013 г. са закрити звена, считано от 01.03.2013 г., включително и
направление „***“ , в което е работил ищеца. На основание чл. 52, ал. 1 от ЗОС
е създадено О.п. „К.д.и п.на и.“ като трудовото правоотношение на ищеца е
запазено с новия работодател О.п. „К.д.и п.на и.“, на основание чл. 123, ал. 1,
т. 5 от КТ.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„работник по ***“ се установява, че работникът изпълнява следните задължения:
извършва работа по ***то; *** и изпълнява и други конкретно възложени задачи,
свързани с длъжността.
Представена е и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
„Периодичен инструктаж“, от която се установява, че същият е проведен на
03.01.2017 г.
По делото са представени Епикриза ИЗ № на УМБАЛ „Епикриза ИЗ № от 2019 г. на УМБАЛ ";
Епикриза ИЗ № на УМБАЛ; Ф-ра № - за 60,00 лв.; Ф-ра № г. за 40,60 лв.; Ф-ра №.
- за 91,00 лв.; Ф-ра № г. - за 40,00 лв.; Ф-ра № г. за 37,17 лв.; Ф-ра № г. -
за 41,07 лв.; Ф-ра № г. за 17,40 лв.; Ф-ра № г. за 17,40 лв.; Ф-ра № г. за З,00
лв.; Болничен лист № Е г.; Лист за преглед на пациент от 26.11.2018 г.;
Болничен лист № Е.; инструкция за безопасна работа – работник по *** на о.К.
без дата.
По делото е представено експертно решение № от от г.
на 1 с-в на ТЕЛК към УМБАЛ, от което се установява, че ищецът е с 50% трайно
намалена работоспособност: състояние след политравма: контузия на главата и
фрактура на черепа, фрактура на главата на дясна лява лъчева кост, ограничена
подвижност на дясна лакътна става в напреднала степен.
Представена
е и пр.преписка №5302/2017г. по описа на
Районна прокуратура – К., която към приключване на съдебните прении по
настоящото гражданско дело не е приключила.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М.М.С., А.И.М., Ц.И.Ц.
и С.С.П..
От показанията на свидетеля С. се установява, че на *** г. били изпратени
„да режем клони в източното до „П.“, сутринта“. Началникът им С.П. изпратил него и С.пред общината като там щял
да ги чака друг началник – Н.. След като отишли пред общината Н. ги взел „и ни
кара да работим улично осветление пред Л.“. Н. го изпратил да извика С. и
шофьора като им казал от първия стълб до „Х.“ да обръщат рогатките на лампите.
Началникът Н. им давал срок „за един час да свършим до „Х.“. Сочи, че Н. е
началник към електротехниците в общината. Заявява, че се качили във вишката със
С. с ключове, като трябвало да обърнат рогатките на уличното осветление. Първия
стълб го обърнали „обаче със зор“, тъй като рогатката превъртала. „Ние казахме,
че не става, трудно е, той каза: давай, давай за един час да свършите“. След
първия стълб слезли и тогава шофьора паркирал на втория стълб. Свидетелят
заявява, че отново казали „че не става пак с ключове“, тъй като гайките
превъртали, като той им казал: „с чукове“. Заявява, че не успели да обърнат
втория стълб, тъй като гайките превъртали, като той им казал: „слизайте“.
Свидетелят сочи, че на третия стълб се случил инцидента. „Качихме се горе да
освобождаваме, пак превъртат гайките и казахме, чене може, като той отново им
казал: давай, давай, остава един час“. След като обърнали третия свидетелят чул
звук под коша и за секунди паднали. След като паднали били в безсъзнание. „Не
ни даде нищо, нито предпазни, нито нищо. Нямаше каски, колани и други предпазни
средства в коша.“ Сочи, че сутринта „работихме с каски колани“, но дошъл Станислав и качили каските
и колените в джипа. Свидетелят твърди,че ако откажели да извършат работата,
можело да ги изгонят и „насила ни карат да вършим тази работа“ . твърди, че за
тяхната длъжност: кастрене дървета, винаги са с каски и колани. „Дето не е наша работа нямаше никакви инструкции“.
Били с каски и ги инструктирали долу където рязали.
Свидетелката М.живее на семейни начала с ищеца като на *** г. той бил на
работа, като към 4 часа ѝ се обадили по телефона и ѝ казали, че е
станал инцидент. Когато отишла в Бърза помощ лицето на С. било покрито цялото с
кръв и бил в безсъзнание. След това го преместили в Спешния център в С.. „Беше
в ОАИЛ три дни, после го преместиха в отделението.“ Сочи, че в болницата били
общо двадесет и два дни, седем от които в неврохирургия, а другите в ортопедия.
Заявява, че през този период от време С. не можел да става и да се обслужва
като тя правела всичко. „Аз го къпех, хранех, преобличах.“ Бил на памперси
около 17-18 дни, след което му поставили катетър. Свидетелката сочи, че след
болницата, когато се прибрали вкъщи тя продължила да се грижи за ищеца, тъй
като той не можел да ходи и да се обслужва. „Осем месеца беше у нас на легло.“
Започнала помалко да го изправя, като той не можел да седи изправен повече от
1-2 минути, като започнал да преви по 1-2 крачки. Към момента С. не можел да си
служи с дясната ръка, вдига дясната ръка. „И сега аз го обслужвам.“ Заявява, че
С. имал тежка черепно-мозъчна травма и счупени две ръце, като към настоящия
момент не е възстановен напълно, „много
е нервен“. Твърди, че е имало случи да я изхвърли навън от вкъщи, като я е
държал пред врата 2-3 часа през нощта. Сочи, че преди инцидента С. не бил
нервен, като след инцидента станал нервен, говорел много, обиждал я с думи и я
изхвърлял навън и постоянно се оплаквал от главоболие, световъртежи. В момента С.
ходел на работа „в ***то работи, но по-лека работа – събиране на кошчетата,
боклучетата“. Заявява, че има голяма разлика в поведението на С. преди и след
инцидента, а и физически не можел да ползва пълноценно двете си ръце. Сочи, че
след инцидента е провел рехабилитация в П..
Свидетелят С.П. работи в общината като ръководител на направление „***“,
като той бил началник на С.. Сочи, че освен работник по ***, „мисля, че е Р.“. С.
изпълнявал това заедно с М. За *** г. си направил план за рязане на дърво до „Т“.
„Взеха инструменти, каски, направих инструктаж. Те отидоха на работа.“ Придвижвали
се с камион „М.“ , а той отишъл до общината. Когато бил в общината около 10,30
часа се видял с Н., „той беше нещо като енергетик“, като станало дума, че има
някаква заповед за преглед на осветителни тела, като искали да се почне от Л.,
като му трябвали две момчета за слагане на нови осветителни тела. Разбрал, че
там трябвало да отидат две момчета с вишка, като той щял да ги ръководи оттам
натакък. Тази работа трябвало да се консултира с Ч. и М.. Към 11,15 часа отишъл
да види какво са свършили с дървото, което било отрязано. Когато отишъл там
„имаха каски със сигурност, единият от двамата мисля, че беше с колан“. Всеки
път когато отивали на работа вземали каски, Р.и, а коланите били във вишката.
Сочи, че сутринта с тази вишка рязали дървото, а следобед със същата вишка
отишли на центъра. Твърди, че провеждал инструктаж на работниците – след
първоначалния, инструктаж на работното място, след това периодичния. Заявява,
че когато той е там си слагат колани на вишката. Когато ги виждал без каски им
казвал да си сложат каските, след което работниците ги слагали „и с това се
приключва“. Специално за тези каски работниците не ги използвали, тъй като не
били удобни за работа, нямали подбрадници. Знаел, че цялото предприятие имат
застраховки. Свидетелят заявява, че той лично не е санкционирал и наказвал
никой, който е бил без каска. Сочи, че предиобед когато излязъл от общината и
отишъл на „Т“ „бяха с каски“. Докато той
бил началник друг негови служители не са работили такава работа. Като ги
изпратил пред общината не знаел какво ще работят. След инцидента С. станал
по-тих като и към момента „работи при нас“ като изпълнявал възможно най-леката
работа.
Свидетелят Ц.Ц. помни инцидента със С. но не можел да си спомни датата и
годината. Той бил шофьор и карал вишката. Когато станал инцидента рязали едно
дърво до „Т“ което било увиснало и трябвало да го махнат. Сутринта с М. и С.
отишли на „Т“ и започнали да работят, „С. и М. режеха, те бяха на вишката.“
След това се обадил Н.: „Н. го водеха енергетик, началник на енергетиците.“
Отишли пред общината, а оттам ги пратили до Л.. Пред общината отишли
свидетелят, С. и М., и чакали да дойде Н.. След като дошъл Н. той им казал да
отидат до Л., като преди това взели някакви инструменти от гаража. Отишли пред
чешмата и започнали да работят когато на третия стълб „стана белята“ . заявява,
че М. и С. не били нито с колани, нито с каски, като „коланите са в кабината на
вишката, под седалката. Когато се качват, не съм им казвал, тъй като всички
знаят, че коланите са там.“ Сочи, че сутринта на „Т“ имали каски. Инцидентът
станал на третия стълб когато коша се е откачил от вишката и те паднали.
Твърди, че друг път не се е случвало да вършат друга работа, като никой не им е
казвал докато отидат до Л. какво ще работят. Когато отишли до Л. „Н. беше там и
той каза за лампите, да ги местят, да ги нагаждат – тялото дето е захванато за
стълба“ като той бил там през цялото време както и по време на инцидента. Сочи,
че Н. ги видял да се качват на вишката „но не ги инструктирал, само им казал:
„ще се качвате, ще свършите работа“. Когато рязали дървото на „Т“ работниците били с каски. Сочи, че когато
рязали клоните на „Т“ нямало никой колани. Коланите са захващат с една скоба,
която е на дъното на коша. Коланите не можело да стоят на вишката защото се
мокрят или могат да ги откраднат. Този който ползва вишката трябва да се върже
с колана. Същия ден в кабината били два
колана. Твърди, че не е негово задължение да монтира коланите, а това било
задължение на този който се качвал. През цялото време Н. бил там, като ги
командвал „отдолу“, като за каски и колани нищо не им е казвал.
От обясненията на С.Р.М., дадени по реда на чл. 176 от ГПК се установява,
че в купето не е имало никакви предпазни съоръжения за работниците. Имало е
само инструменти, като в купето/коша не е имало колани. Не били искани от него документи, като ходил
само по операции и интервенции, като първоначално бил осем месеца, а после още
два месеца по болници. И друг път се бил качвал на вишка, тъй като е Р.. При
последното му качване бил с каска, но тя му била неудобна и му паднала от
главата по време на работа. Същия ден никой не им бил дал каски. След като
отрязали дървото всичко било предадено – каските, коланите, цялото оборудване.
Той лично казал на Н. 3-4 пъти: „че не е по наша работа това“, като не им бил
правил инструктаж. За първи път му се случвало да извършва такава работа, за
което му дали един малък и един голяма
чук и едни ключове. „Грабнах чука и удряме едни железа, за да се обърнат
осветителните тела към магистралата, към пътя.“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е
депозирала писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че С.Р.М. е получил тежка
черепно-мозъчна травма и няколко фрактури на горните крайници. След като бил
откаран в ЦСМП УМБАЛ – С. и извършения преглед е потвърдена тежката травма на
главата и горните крайници като е хоспитализиран в клиника по неврохирургия. От
направените рентгенографии на лакътните стави се установява: фрактура капитис
радии декстре; фрактура радии декстре; фрактура капитис радии синистре. От КТ,
извършена при хоспитализацията в клиниката по неврохирургия се установява, че
ищецът е имал фрактура на фронталната кост вдясно и фрактура в орбиталната
ѝ част двустранно; фрактура на предната стена на десен максиларен синус;
фрактура на предната и латералната стена на ляв максиларен синус; фрактура на
предна и латерална стена на ляв максиларен синус; полифрагментна фрактура на
дясна зогоматична кост. На втората компютърна томография се установява
наличието на описаните травми по черепа, перистират и изразени промени на
мозъчен оток, наличие на контузионно огнище – интрапаренхимно с размери 36/19
мм с перифокален едем в лява фронтална област. Вещото лице сочи, че в резултата
на трудовата злополука на *** г. – падане от автовишка и травмиране на глава,
мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници – двустранно е съществувала
реална опасност за живота на ищеца през първите 40 дни. Проведени са
няколкократни манипулации, целящи наместване на локсираните две лакътни стави,
а впоследствие и открито такова плюс открито наместване и фиксиране на
фрактурите. След травмата на ищеца на *** г. същият е хоспитализиран в клиника
по неврохирургия при УМБАЛ – С. за периода *** г. – 28.11.2017 г. като е
проведено лечение с противоотточни средства, аналгетици, антибиотици,
кръвозаместващи физиологични разтвори. Проведено е закрито наместване на
фрактури/локсациите на двете лакътни стави и гипсова имобилизация. След няколко
дни е извършено открито оперативно наместване на счупванията на долния край на
десния интербрахиум и фиксиране с метални импланти. Извършено е и открито
наместване на счупването на главичката на дясната лакътна кост, фиксирането
ѝ с мини плака и открито наместване на локсацията на дясната лакътна
става. Около средата на януари 2018 г. са извадени и двете Киршнерови игли,
фиксиращи дясната лакътна става. На 26.03.2018 г. ищецът е постъпил в
специализирана болница за рехабилитация – П. с оплаквания от ограничени
движения в лакътни и гривнени стави на горни крайници. От експертизата се
установява още, че при тежка черепно-мозъчна травма съчетана с фрактури на черепни
кости и вътремозъчен паренхимен оток възстановяването е бавно и изисква дълъг
период на леглови режим около 30-45 дни. За този период е абсолютно наложително
използването от него на чужда помощ. В последващия период 3-4 месеца е
започнало бавно изправяне и прохождане с помощни средства, но задължително с
придружител. При получената травма ищецът се е нуждаел от чужда помощ за период
от 5-6 месеца. Посочено е още, че оздравителния период е продължил 8 месеца и е
приключил с остатъчен дефицит при дясната лакътна и гривнена стави с тежка
функционална недостатъчност. Вещото лице сочи, че пострадалият по отношение на
мозъчната травма е възстановен напълно, отношение на травмата на лявата лакътна
става е функционално възстановен, но с анатомично-ставни промени, които са
вследствие на травматичната локсация при дясна лакътна става, възможната
флексия е до 90 градуса, а екстензията е с дефицит от 20-30 градуса. При
дясната ръка има тежко остатъчно ограничение на движенията, функционалността в
лакътната и гривнената стави. Всички направени разходи за лекарствени средства,
превързочни материали, медицински консумативи, такси в болниците, където е
лекуван С.Р.М. са във връзка с проведеното лечение от трудовата злополука и са
били необходими за провежданото лечение. Вещото лице сочи, че при правилно
поставен предпазен колан, фиксиращ ищеца към коша на автовишката и поставена
каска на главата биха се избегнали тежките травми на главата и ръцете.
От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че
фрактурата на десния лакът е многофрагментна и неблагоприятна. Всяка интервенция
е последвана от болестен период около 3 дни силна болка за лакътните и
предмишничните фрактури като болката затихва 10-15 дни. В лявата има остатъчни
анатомични промени и независимо, че при нея движенията са възстановени в
нормален обем и амплитуда и ще изпитва болка през есента и пролетта, а в
дясната няма да се получи промяна, като това се води като тежък дефицит и
некоригираща се става – невъзвратимо е, не може да претърпи подобрение, като в
тази връзка е издадено експертно решение на ТЕЛК, от което се установява, че
ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност.
Показанията на
свидетелката М. следва да бъдат обсъдени с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК, като следва да се има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. Съдът
намира, че изложеното от свидетелката следва да се приеме за достоверно и нейните показания да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви, логични, почиват на непосредствени
впечатления и се потвърждават от заключенията на съдебно – медицинската експертиза.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи :
По делото е безспорно, че ищецът е
работил в Общинско предприятие „К." - К. по трудово правоотношение на длъжността „работник ***“. Не е спорно и
обстоятелството, а това се установява и от постъпилото писмо от „Д. застраховане“
– С., че ищеца не е подавал уведомление за настъпило застрахователно събитие по
групова застраховка „Трудова злополука“ по полица № респективно дружеството не
изплащало или отказвало изплащането на застрахователно обезщетение.
Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността е безвиновна и и гаранционно-обезпечителна по правната си природа
/Решение – 1166-08, IIг.о.; Решение №1016/2005г., III г.о./. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в
чл.55 от КСО като внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова
злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния
резултат, който е в пряка и причинна
връзка с извършената работа – при или по повод на нея. В случая тези елементи са налице.
По сега действащото
право /КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки/ съответното териториално поделение на НОИ, до което е
подадена декларация от осигурителя, е компетентно с разпореждане да постанови
дали приема или не злополуката за трудова. В случая е налице разпореждане по
чл.60, ал.1 от КСО за приемане на
злополуката като трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за
гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 /в този смисъл Решение-1247-08, III
г.о ; Решение – 1166-08, II г.о./ Злополуката е
призната за трудова по предвидения ред и е настъпила през време и във връзка с
извършената работа.
От доказателствата по
делото съдът приема за установено, че на ***г. при изпълнение на работа
извършена в интерес на предприятието ищецът е претърпял следните увреждания травмиране на глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници –
двустранно. По тези съображения съдът приема за установено наличието на трудова злополука по смисъла на
чл.200, ал.1 от КТ, което е основание за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане
на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от
ППВС №4/1968г. съдът взе предвид
следните обстоятелства :
Неимуществени
са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания. Неимуществените вреди по
принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
При процесната трудова злополука на ищеца е
причинено разстройство на здравето и следните увреждания: травмиране на глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници –
двустранно.
Това състояние е животозастрашаващо временно опасно за
живота като е съществувала реална опасност за живота на ищеца през първите 40
дни. В
резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза по делото, в което са описани
издадените болнични листове. На следващо място съда отчете и дългия
възстановителен период - 8 месеца, който включва лечение в болнични
отделения, оперативни интервенции, периоди на имобилизация, санаториално
лечение/. През периода на възстановяване ищецът се
е нуждаел от чужда помощ при извършване на
ежедневните си дейности. Възстановяването на ищеца от получените травми е
било бавно и е изисквало дълъг период на леглови режим около 30 – 45 дни. През
периода на легловия режим е абсолютно наложително използването от пострадалия
на чужда помощ, като в последяващия период 3 - 4 месеца е започнато бавно
изправяне и прохождане с помощни средства, но с придружител. В резултат на получените
травми ищецът се е нуждаел от чужда
помощ за период от около 5 – 6 месеца. В
този смисъл са показанията на свидетелката М. които се подкрепят от
заключението но вещото лице. Съдът взе предвид, че при дясната ръка има тежко
остатъчно ограничение на движенията и функционалността в лакътната и в
гривените стави, което е невъзвратимо, не може да претърпи подобрение.
Установи се, че физическите болки на ищеца от
травмата след инцидента както и след последвалите интервенции са били силни.
През периода на възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца.
Същия е била откъснат от обичайната си среда и начин на живот, като е бил принуден да търпи редица неудобства в
ежедневието си, като е разчитал на помощта на близките си дори за елементарни
санитарни нужди, къпане хранене, обличане
и др. Следва да бъде отчете и фактът, че пострадалия е млад мъж на *** г.
в работоспособна възраст.
Настъпила е негативна
промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на
ищеца. В резултат на преживяното ищецът станал нервен, агресивен, постоянно оплаквал се от болки в главата, световъртеж. чувствал
се непълноценен, тъй като не можел да ползва двете си ръце „имало е случаи да ме изхвърля
навън и вкъщи и ме е държал пред врата
2-3 часа през нощта, след инцидента, обижда ме
с думи, изхвърля ме навън“ /св. М./, „вижте му ръката, няма нищо общо с
нормалната ръка, целият беше потрошен“
/св. П./. От друга страна съдът
взе предвид и факта, че ищецът към настоящия момент е с намалена работоспособност позволяваща му
да упражнява трудова дейност, но на по лека работа.
Ответникът е направил
възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че ищецът е допринесъл
за увреждането. Разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба
небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в съдебната
практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би положил и най
- небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на
това, намаляване на отговорността на
работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение
№135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV
г.о., ГК по чл.290 от ГПК, Решение
№348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. №387/2010г., IV
г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./. Като субективно отношение "грубата небрежност" ще се отчита, когато
работникът е съзнавал, че могат да настъпят вредоносните последици, но
самонадеяно се е надявал да ги предотврати. В настоящия случай такъв
категоричен извод не може да се направи.
Ищецът е
била назначен на длъжността "работник, по ***". От показанията на свидетелите М. С., С. П. и Ц.
Ц. се установява, че преди обяд на ***г.
свидетелят С. и пострадалия М. са режели клони до „П.“, като при
извършването на работата, отговаряща на длъжностната им характеристика са били с
каски и колани. Преди започването на
работата на работниците бил проведен инструктаж от свидетеля С. П. След като
приключили работата прекия им началник С.П. прибрал каските, инструментите оборудването
и изпратил свидетеля С. и пострадалия пред общината, където щял да ги чака
„друг началник на енергетиците Н.“, който им възложил да оправят уличното осветление,
ката започнат работа по електичесите стълбове „да обръщат рогатките“ на лампите от „Л.“ до
булевард „Х.“. Свидетелят П. заявява, друг път негови служители не са работили
такава работа. Неговите показания се подкрепят и от показанията на свидетелите
С. и Ц. както и ос обясненията на ищеца дадени по реда на чл.176 от ГПК..
От представената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „работник по ***" е видно, че възложената на ищеца работа по
уличното осветление не е вписана в същата. Установи се, че С.М. заедно
със свистелите Ц. и С. били изпратени пред общината, където ги чакал „друг началник
Н.“, които им наредил да качат на електроснабдителните стълбове като започнат
от „Л.“ и да обръщат рогатките на лампите. По тези съображения съдът приема, че възложената
на пострадалия работа е в интерес на предприятието. По делото няма
доказателства, че преди да започне изпълнението
на възложената му работа на ищеца
С.Р.М. е проведен инструктаж. От
показанията на свидетелите Ц. и С. се установява, че през цялото от започване
на работата по уличните лампи до настъпване на злополуката Н. е бил там, ката
не е направил инструктаж на работниците за възложената им работа, нито им е
отправил забележка за това, че са без колани и каски.
Не са събрани и доказателства, че ръководителя е осигурил каски, колани и
въжета за изпълнението на възложената работа т.е необходимите предпазни
средства.
В тази връзка по делото се събраха доказателства, че след приключване на
работата по рязане на дърво до „П.“ прекия ръководител С.П. е събрал каските,
коланите и оборудването.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че практика на работодателя е да не
санкционира работниците си, когато са без каски по време на работа. От
показанията на свидетеля Ц. неопровергани се установява, че коланите седят
вътре в кабината под дясната седалка „не
могат да стоят на вишката, защото се мокрят, могат да ги откраднат“. От разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗЗБУТ следва, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето
на работещите, като обхване организацията на работните места, да планира и
прилага превантивни мерки и методи на работа в съответствие с оценката на
риска, да създаде необходимата организация, организацията на работата на
работните места и да осигури ефективен контрол за извършване на работата без
риск за здравето и по безопасен начин. След като не се били осигурени от
работодателя безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност.
Вън от изложеното съдът намира,
че следва да отбележи, че от представения по делото протокол №16/06.12.20017г. на комисията за резултатите от извършеното
разследване на злополуката от ***г. е
посочено като необходими мерки за недопускане на подобни злополуки : провеждане
на извънреден инструктаж на работещите. Ответникът
не доказа, че с поведението си
пострадалия С.М. е причинил настъпването на злополуката на ***г. поради което
съдът намира възражението на процесуалния му представител, че е налице
съпричиняване т. е. че работникът е извършвал работата без необходимото
старание и внимание, за неоснователно.
Като се има предвид
телесните увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи отражение не
само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт, съдът приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД за
ищеца се явява обезщетение в размер на
общо на 35 000 лева. Тази сума съставлява паричният еквивалент на претърпените от ищеца непосредствени болки
и страдания, техния характер и тяхното реално проявление във времето. В
останалата част иска е неоснователен. Претендираната от ищеца сума от 190 000 лева, частичен иск от 200 000
лева не отговаря на действителния размер
на претърпените болки и страдания и няма
да съставлява тяхното справедливо възмездяване. Следва да се отчете, че понастоящем същия работи отново в ответното
дружество, на същата длъжност, но на по лека работа.
По
претенцията за имуществени вреди:
Следва
да бъде уважена и исковата претенция за заплащане на 3 199.82 лева,
представляваща имуществени вреди – направени разходи във връзка с проведеното
лечение, за който ищецът е представил фактури. От неоспореното заключението на
съдебно – медицинската експертиза, се установява че всички направени разходи за
лекарствени средства превързочни материали, медицински консумативи, такси в
болниците са във връзка с проведеното лечение от трудовата злополука и са били
необходими за провежданото лечение.
При трудовата
злополука работодателят изпада в забава в момента на настъпване на увреждането,
като законната лихва е дължима от този момент до окончателното заплащане на
главницата- арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено
е възражение от ищецо за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца, поради прекомерност. Възражението
е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В настоящия случай видно от представените по делото адвокатски
пълномощни, с които е упълномощен процесуалния представител на ответника
договореното и заплатено от последния адвокатско възнаграждение е съобразено с
минималните размери на адвокатското възнаграждение предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
за двата иска. По изложените съображения съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
Тъй
като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за
производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото, дължимата
се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 1 527.96 лева на
което основание следва да се възложи в тежест на ответника и заплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с уважената част от
исковете или сумата
39.54 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК). При този изход на делото ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът му по
делото му е оказал безплатна правна помощ по същото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л. 4),
а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати посочените
разноски съразмерно с уважената част от исковете, пълномощникът на ищеца по
делото – адвокат А. Б., има право на възнаграждение, размерът на което съдът
определи в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и
следва да осъди ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената
част от исковете или сумата от 1 675.97 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от
посочената Наредба №
1/09.07.2004 г.).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът
да заплати в полза на Държавата по сметка н.Районен съд – К. и разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 39.54 лева, съобразно уважената част от
иска.
При този изход на делото ответникът също има право да му се
присъдят сторените по делото разноски за заплатено от него адвокатско
възнаграждение на представляващия го адвокат съразмерно с отхвърлената част от
исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в размер на 1 671.95
лева.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай и двете страни са представил списък н.разноските.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200,
ал. 1 от КТ О.п.К.д.и п.на и.“, ЕИК ***, с адрес на управление ***,
представлявано от директора Н. Ч. да заплати на С.Р.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат А. Б. сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от
получената вследствие н.трудова злополука, настъпила на *** г., увреждания травмиране на
глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници – двустранно, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата н.увреждането – *** г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата част – над присъдените 35 000 лева до претендираните 190 000
лева, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в размер н.200 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.
200, ал. 1 от КТ О.п.К.д.и п.н.и.“, ЕИК ***, с адрес на управление ***,
представлявано от директора Н. Ч. да заплати на С.Р.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат А. Б. сумата от 3 199,82 лева,
представляваща имуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука
на ***г. - направени разходи за лекарствени средства, превързочни материали,
медицински консумативи и такси в болниците считано от *** г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА О.п.К.д.и п.на и.“, ЕИК ***, с адрес н.управление
***, представлявано от директора Н. Ч. да заплати на С.Р.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат А. Б. сумата от 1 675.97 лева
представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***,
офис 10, чрез адвокат А. Б. да заплати на О.п.К.д.и п.на и.“, ЕИК ***, с адрес
на управление ***, представлявано от директора Н. Ч. сумата от 1 671,95
лева представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „О.п.К.д.и п.на и.“, ЕИК ***, с адрес на
управление ***, представлявано от директора Н. Ч., да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата
от 1 527.96 лева, представляваща дължима
държавна такса, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „О.п.К.д.и п.на и.“,
ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от директора Н. Ч., да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К., сумата от 39,54 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :