№ 46
гр. Севлиево, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100499 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от Д. И. У., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, *** срещу Д. Г. М.У., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ****
Ищцата твърди, че страните са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на *** г. и
прекратен на *** г. със споразумение, утвърдено от Районен съд - Севлиево с решение №
163/*** г., постановено по гр. д. № 501/2019 г. по описа на PC - Севлиево.
На 19.01.2017 г., през време на брака, ищцата сключила договор за кредит за текущо
потребление с „БАНКА ДСК" ЕАД, гр. Севлиево, по силата на който банката отпуснала
кредит в размер на 13 000 лв., който същата се задължила да погасява на месечни вноски
съгласно погасителен план, с падеж на първа вноска 19.01.2017 г. и падеж на последна
вноска 19.01.2027 г.. Кредитните средства били усвоени същия ден - на 19.01.2017 г. по
банкова сметка с титуляр Д. У., а именно: IBAN: BG04STSA93000021619378, BIC:
STSABGSF, открита при БАНКА ДСК АД, клон Севлиево. С кредитните средства още
същия ден - на 19.01.2017 г. ищцата погасила следните стари задължения, теглени за
нуждите на семейството ѝ с ответника, а именно:
- със сумата от 8 057,80 лв., погасила остатъка от договор за кредит за текущо
потребление от 19.03.2014 г. сключен между ищцата и „БАНКА ДСК" ЕАД, гр. Севлиево, с
който кредит пък погасила остатъка от договор за кредит Експресо № 3600028739200,
сключен между ищцата и ответника, като съдлъжник от една страна и „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД като кредитор;
- със сумата 1 027,00 лв. погасила кредитна карта издадена от банка ДСК АД;
- със сумата от 1 077,00 лв. погасила изцяло кредит сключен с Ти Би Ай Банк;
1
- със сумата от 1 313,00 лв. погасила кредитна карта, издадена от Аксес Файнанс
ООД, представляваща така наречената "бяла карта". Договорът за нея сключила на
13.12.2015 г., измененен с анекс от 30.08.2016 г.. Със средствата от тази карта финансирала
закупуването и монтажът на камина за отопление с водна риза, в семейното жилище, в гр.
Севлиево, на ***.
Средствата получени от кредитите и кредитните карти, както и остатъкът от
средствата по кредита, отпуснат въз основа на договор за кредит за текущо потребление с
„БАНКА ДСК" ЕАД, от 19.01.2017 г. били изразходвани изцяло за нуждите на семейството
на страните - за покриване на текущите битови разходи, за отопление на дома им, за
обзавеждане на дома им - семейното им жилище в гр. Севлиево, на ***, за издръжка на
детето им. Кредитът изтеглила със знанието и съгласието на ответника. През време на
бракът им изплащала кредита. С ответника били във фактическа раздяла от началото на
месец юли 2018 г.. От месец юли на 2018 г. до месец март на 2022 г. ищцата, с лични
средства, изплащала месечните погасителни вноски, чийто общ размер за този период
възлизал на 7308,10 лв.. През месец март на 2022 г. изтеглила нов банков кредит, с който на
18.03.2022 г. погасила предсрочно изцяло остатъкът от кредита от 19.01.2017 г.. Сумата
която заплатила за предсрочното погасяване била 7 504,63 лв.. Така общият размер на
заплатената само от нея част от кредита след фактическата раздяла, настъпила през месец
юли на 2018 г. възлизала на сумата от 14 812,73 лв.. Тъй като средствата от кредита били
изразходвани през време на брака и само и изцяло за нуждите на семейството с ответника,
ищцата счита, че на основание чл. 32, ал. 2 от Семейният кодекс той носи солидарна
отговорност за поетият на 19.01.2017 г. кредит. Предвид факта, че след фактическата
раздяла изплатила изцяло кредита с лични средства в общ размер на 14 812,73 лв.,
ответникът следвало да понесе половината /по аргумент от чл. 127, ал. 1 ЗЗД/ от платените
суми, т.е. той следвало да заплати на ищцата сумата от 7 406,36 лв.. Предвид изложеното
ищцата иска осъждане ответника да заплати сумата от 7 406,36 лв., представляващи
припадащата му се част - половината от погасеният от нея с лични средства след
фактическата раздяла остатък от кредит по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 19.01.2017 г., между ищцата и „БАНКА ДСК" ЕАД, в размер на кредита 13 000
лв., сключен и изразходван през време на брака, ведно със законна лихва върху сумата от
7 406,36 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Признава:че страните са били в брак, сключен на *** г. и
прекратен по взаимно съгласие на *** г.; че окончателно е освободил семейното жилище
на 10.07.2018 г.; че по договор за кредит Експресо № 3600028739200, сключен на
04.11.2011 г. със "Сосиете женерал Експрсбанк", е съдлъжник с ищцата по условията на
договора, в т.ч. по размера и падежа на погасителните вноски; че дължи половината от
дължимото и погасено по погасителния план за времето след фактическата раздяла на
30.07.2018 г., а именно 249,55 лв., както и законна лихва върху тази сума в размер 2,08 лв.,
2
считано от получаване на поканата /получаване на исковата молба на 16.05.2022 г./ до деня
на плащането - 14.06.2022 г.. Признава като основателна част от исковете в размер 249,55
лв. и законна лихва в размер 2,08 лв., платени по посочената банкова сметка на ищцата на
14.06.2022 г.. Ответникът отрича твърденията да е знаел за сключването, да е давал съгласие
за сключването и условията и да е поемал някакво задължение по: договор за текущо
потребление, сключен на 19.03.2014 г. от ищцата без участие на ответника с "Банка ДСК"
ЕАД, за кредит в размер 10 000 лв.; договор за кредит "Бяла карта", сключен на 13.12.2015 г.
от ищцата без участие на ответника с "Аксес файнънс" ООД; анекс от 30.08.2016 г. към
договор за кредит "Бяла карта", сключен на 13.12.2015 г. от ищцата без участие на
ответника с "Аксес файнънс"ООД; договор за кредит за текущо потребление, сключен на
19.01.2017 г. от ищцата без участие на ответника с "Банка ДСК" ЕАД, за кредит в размер 13
000 лв.. Ответникът отрича като невярно и твърдението, че кредитът е изтеглен със знанието
и съгласието на ответника. Ответникът оспорва твърдението, че средствата по кредитите и
кредитните карти били изразходвани изцяло за нуждите на семейството. Ответникът не
знаел за какво конкретно са изразходвани заемните средства. Исковата молба съдържала
едно - единствено твърдение за конкретен разход, което ответникът оспорва като невярно,
тъй като камината с водна риза – предмет на това твърдение, била закупена от ответника и
платена от него с негови лични средства от трудово възнаграждение и монтирана от него с
лични умения и труд. Ответникът твърди, че за плащане на разходи за нуждите на
семейството на 20.04.2015 г. предоставил на ищцата срещу неин подпис пред "Сосиете
Женерал Експресбанк" АД международна дебитна карта Visa Electron с възможност да тегли
суми, постъпили от трудовото му възнаграждение по неговата банкова сметка с IBAN
BG03TTBB94001525813630. Твърди, също така, че за времето от 05.05.2015 г. до 07.10.2017
г. ищцата изтеглила от сметката му общо 23 076,85 лв. и не му било известно да е
задоволявала каквито и да било семейни нужди с усвоените само от нея кредити. При липса
на знание и съгласие от страна на ответника за усвоените кредити ищцата следвало да
уточни и докаже за какви конкретни нужди на семейството са изразходвани средствата по
кредитите. Предвид изложените възражения ответникът оспорва като неоснователен иска за
разликата над 249,55 лв. до пълния претендиран размер от 7 406,36 лв., поради което иска
отхвърляне като неоснователен на иска в посочената част. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявеният иск, по съображенията изложени в исковата молба. Поискала е и
съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез намаляване на размера му от сумата
7406,36 лв. - главница на сумата 7 242,19 лв. – главница, като е прекратено поради оттегляне
на иска производството по делото за разликата над сумата 7242,19 лв. - главница до сумата 7
406,36 лв. - главница. Уточнява твърденията си, като в докладвана молба и в съдебно
заседание, сочи конкретно за какво са разходвани сумите получени по всички описани в
исковата молба кредити. Пояснява, че средствата в размер на сумата от 4 900 лв., получени
по договор за кредит експресо № 3600028739200, сключен между Д. У. и Д. М.У. от една
страна и „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, са изразходвани за газифициране на
семейното жилище, находящо се в гр. Севлиево, *** /закупуване и монтаж на газово котле,
3
радиатори и тръби/, за дребни битови нужди на семейството - разходи за храна, заплащане
на месечни сметки да вода, отопление, телефон, телевизор, интернет, дрехи. Относно
твърденията на ответника за закупуване на камина за семейното жилище, сочи, че камината,
за която ответникът представя доказателства, е закупена през 2013 г., но същата се е счупила
и е била сменена през 2016 г. със средства от т. нар. „бяла карта", издадена от Аксес
Файнанс ООД. В представена писмена защита, излага подробни доводи за основателност на
иска.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си предствител поддържа
отговора по съображенията изложени в същият. Оспорва твърденията на ищцата. Оспорва
твърденията, че средствата в размер на сумата 4900 лв. и относно договор за кредит
експресо, усвоен през м. ноември, 2011 г., са изразходвани за газифициране на семейното
жилище. Твърди, че газифицирането на семейното жилище, е извършено през времето от
м.април до м.октомври 2007 г. и всички парични средства за това били предоставени от
сестрата на ищцата - П.И.И.К.. Относно кредитната карта, предоставена на ищцата от
«Аксес Файнанс» ООД по договори, сключени на 13.12.2015 г. и 30.08.2016 г., оспорва
твърдението за закупена от ищцата камина с водна риза и твърдението, че камината с водна
риза, купена и монтирана от ищеца през 2013 г., се е счупила и е била сменена през 2016 г.
със средства от т.н. „бяла карта". В представена писмена защита, излага подробни доводи за
неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение от 01.07.2019 г. и от приложеното гр. д. № 794/2012 г. по
описа на РС – Севлиево, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на ***
г., разведени с решение от *** г., на Районен съд - Севлиево, постановено по гр. д. №
501/2019 г. по описа на PC - Севлиево.
Установяват се от съвкупната преценка на приложените по делото документи:
договор за кредит за текущо потребление сключен на 19.01.2017 г. между „БАНКА ДСК"
ЕАД и Д. И. У., ведно с погасителен план към него, удостоверение от 21.03.2022 г., от Банка
ДСК АД, договор за кредит „Бяла карта", сключен на 13.12.2015 г.,между „Аксес Файнанс"
ООД и Д. И. У., ведно с анекс към него от 30.08.2016 г., договор за кредит за текущо
потребление сключен на 19.03.2014 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД и Д. И. У. за сумата от 10
000 лв., ведно с погасителен план към него, договор за кредит Експресо № 3600028739200,
сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, от една страна и Д. И. У. -
кредитополучател и Д. Г. М.У. - съдлъжник, ведно с погасителен план към него, извлечение
от сметка с IBAN: BG04STSA93000021619378 открита при БАНКА ДСК АД, с титуляр Д. И.
У., за периода 01.01.2017 г. - 31.01.2017 г., пл. нареждане и операционна бележка № 8 от
14.06.2022 г. на "Банка ДСК"ЕАД, ф-ра № 2130/23.09.2013 г. и Гарационна карта от
19.09.2013 г., издадени от "Спектър"ООД, гр.Севлиево, ул."Стара планина" 34,
за закупуване на камина с водна риза, писмо от 12.10.2021 г. на "Банка ДСК" ЕАД, договор
за издаване на международна дебитна карта Visa Electron, декларация от 04.05.2015 г.
4
подписана от ищцата, преводно нареждане за кредитен превод до Банка ДСК от 21 март
2014 г., ведно с операционна бележка за плащане от 4 354 лв. с основание окончателно
погасяване на потребителски кредит и кредит овърдрафт, фактура от 27.09.2014г. за сумата
от 485,59 лв. с доставчик БТК ЕАД и получател Д. У. приемо-предавателен протокол
№********** от 27.09.2014 г. за GSM LENOVO S860, фактура №********** от 25.07.2016г.
за сумата от 65 лв. към договор ПП-30013812 и договор ПП-30013812 от 25.07.2016 г.,
касова бележка от 25.07.2016г. издадена от Виденов Ийст ЕООД - Ямбол, склад Велико
Търново за сумата от 279 лв., ведно с договор №**********, вносна бележка от 29.08.2016 г.
за сумата от 300 лв. преведена от Д. У. в полза на „Аксес Файнанс" ООД с основание „ЕГН
********** Д. У.", вносна бележка от 03.05.2016 г. за сумата от 413 лв., преведена от Д. У. в
полза на „Аксес Файнанс" ООД с основание „ЕГН ********** Д. У.", вносна бележка за
сумата от 160 лв., внесена от Д. У. в полза на Д. Г. М.У., по негова сметка при банка
Сосиете Женерал Експресбанк, с номер на вносната бележка от 08.03.2017 г., вносна
бележка от 29.06.2017 г. за сумата от 410 лв. преведена от Д. У. в полза на „Аксес Файнанс"
ООД с основание „ЕГН **********", вносна бележка от 26.01.2017г. за сумата от 400 лв.
преведена от Д. У. в полза на „Аксес Файнанс" ООД с основание „ЕГН ********** Д. У.",
договор между „Кауфланд България ЕООД енд Ко." АД в качеството на работодател и Д. И.
У. - служител, сключен на 30.08.2017 г., договор за кредит „Бяла карта" от 03.11.2015 г.
сключен между „Аксес Файнанс" ООД и Д. Г. Минчев У., ведно с Приложение №1 към него,
състоящо се от девет страници, удостоверение за раждане на Ивона Д.ова У., издадено на
09.10.2000 г. от Община Севлиево, въз основа на акт за раждане № *** г., договор за
изработка на газова инсталация с котел от 10.10.2011 г., договор със „Севлиевогаз 2000“ АД
от 11.10.2007 г. и от заключението и изслушването на вещото лице по съдебно -
икономическата експертиза, следните обстоятелства: Размерът на кредита, усвоен на
19.01.2017 г. по банкова сметка IBAN BG04STSA93000021619378 открита при "БАНКА
ДСК АД с титуляр Д. И. У. въз основа на Договор за кредит за текущо потребление сключен
на 19.01.2017 г. в гр. Севлиево, между „БАНКА ДСК" ЕАД и Д. И. У. е в размер на сумата
13000,00 лв.. Размерът на задължението за погасяване на усвоения кредит, ведно с
договорни лихви, разходи по управление, обслужване и застраховане е в размер на сумата
19 082,50 лв.. За времето от 01.07.2018 г. до март 2022 г. общият размер на месечните
погасителните вноски внесени от сметката на Д. И. У. са в размер на сумата 6979,75 лв.. На
18.03.2022 г. кредитът е погасен изцяло - превод на сумата 7504,63 лв. от сметката на Д. И.
У.. Общият размер на заплатените по кредита вноски от Д. И. У. от 01.07.2018 г. до
окончателното погасяване на кредита на 18.03.2022 г. е в размер на сумата 14 484,38 лв.
/6979,75 лв.+7504,63 лв./. Договор за кредит за текущо потребление сключен на
19.03.2014 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД гр. Севлиево и Д. И. У. за сумата 10000 лв. е
усвоен на 20.03.2014 година. Погасен предсрочно на 19.01.2017 г. със сумата 8057,80 лв..
Сумата е преведена от сметка IBAN BG04STSA93000021619378 с титуляр Д. И. Угоролска
на 19.01.2017 година. Договор за кредит Експресо № 3600028739200, сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк" АД от една страна и Д. И. У. - кредитополучател и Д. Г.
М.У.-съдлъжник за сумата 4900,00 лв. е погасен предсрочно на 21.03.2014 г. със сумата
5
4354,00 лв. Сумата е преведена от сметка IBAN BG04STSA93000021619378 с титуляр Д. И.
Угоролска на 21.03.2014 година - окончателно погасяване на потребителски кредит и
овърдрафт. Титуляр на банкова сметка с IBAN BG03TTBB94001525813630 е Д. Г. М.У.. От
титуляра на банковата сметка с посочения IBAN е предоставена банкова карта на името на
Д. И. У. съгласно Договор за издаване на международна дебитна карта Visa Elektron.
Основен картодържател Д. Г. М. и допълнителен картодържател Д. И. У.. Д. И. У. е
подписала декларация за получаване на банкова карта на 04.05.2015 г. Банковата карта е
валидна от 20.04.2015 г. до 30.04.2018 г.. Като допълнителен картодържател Д. И. У. е
имала право да тегли суми в брой и да плаща суми в търговски обекти в страната и извън
страната в определени лимити. В банковата сметка с IBAN BG03TTBB94001525813630 няма
суми внасяни от Д. И. У.. Общият размер на изтеглените суми от Д. И. У. за периода от
датата на първата транзакция 05.05.2015 г. да датата на последната транзакция 07.10.2017 г.
е 23076,85 лв.. Ответника е закупил на 23.09.2013 г. камина „Спектър“ с водна риза за
сумата 367,20 лв.. Ответника е заплатил по сметка на ищцата на 14.06.2022 г. сумата 251,63
лв. и е посочил като основание – частично плащане по настоящото дело.
От показанията на свидетеля И.Х.И., *** на ищцата, преценени по реда на чл. 172
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че познава ищцата Д. откакто се е
родила, а ответника Д. след като започнал да живее с ищцата; страните били семейство,
повече от двадесет години, но се разделили от повече от 5-6 години; страните теглили доста
кредити, обсъждали кредита, който взели за ремонт на жилището; един от първите кредити,
които теглили бил за направа на газова инсталация, около пет хиляди лева струвало котлето
и прекарване на газопровода; това било около 2014 - 2013 г.; ответника теглил кредит за
закупуване на кола, ищцата погасявала предишни кредити; ищцата правила ремонт, понеже
жилището, в което живеят, било достроявано, стара къща и й правили ремонт; основно
правили подмяна на дограма, плочки и закупуване на мебели, телевизори, основни неща,
които са необходими; ремонта бил след 2015 г.; жилището било обзаведено за времето,
когато били заедно, а след като се разделили ответника една седмица изнасял имущество -
мебели, телевизори, доста неща се изнесли от семейното жилище, след което ищцата ги
закупила наново тези неща; страните имали една дъщеря, която учела в Трявна и тогава
закупили лаптоп, който й бил необходим; било им трудно, ищцата работела и продължавала
да работи на две места, за да се покриват кредитите и нуждите на домакинството; ответника
работел в „Идеал Стандарт“ първоначално, не бил с много добър доход, а след това
започнал работа като международен шофьор, около 2014 – 2015 г., така решил заради
средствата, че не достигат; в жилището имало камина, първоначално прекарали газ, имали и
камина, но една камина била изхвърлена, след това сложили втора.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, предполага
6
установяването от ищeца на следните предпоставки: описаните в исковата молба сключени
договори за кредит по време на брака между страните по делото; твърденията си, че
получените суми по тези кредити са усвоени за задоволяване нуждите на семейството, като
при недоказване от страна на ответника на възраженията му срещу тази предпоставка се
приема, че сумата е разходвана за семейни нужди, респективно в равна полза на всяка от
страните; че ищцата е погасила описаните в исковата молба суми по договори за кредит. В
тежест на ответника е да докаже, че е получил по - малка част от предоставените суми по
договорите за кредит или че някаква част е облагодетелствала в по - голяма степен ищцата,
че твърдените разходи не са направени или че удовлетворената нужда не е семейна.
При решаване на въпроса за доказването на предпоставките за основателността на
предявения иск, съдът съобрази задължителната съдебна практика, постановена по искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013
г., г. к., ІV г. о. на ВКС и решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС, двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд приема,
че в чл. 127, ал. 1 ЗЗД е установена презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници, която е оборима. Предполага се, че длъжниците
са се облагодетелствали в равна степен, т. е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за
по - малка част от задължението е да докаже, че е получил по - малка част или че някаква
част е облагодетелствала в по - голяма степен другия. Ако оспорващият съпруг, респективно
солидарен длъжник не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелствата,
че удовлетворената нужда не е семейна, че сумата не е разходвана в равна полза на двамата
длъжници, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди, респективно в
равна полза на всеки от длъжниците. Съдът съобрази и по – новата практика на ВКС,
намерила израз в решение № 86 от 07.05.2019 г., по гр.д. № 1653/2018 г., III ГО, ВКС,
съгласно която под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на
семейството, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. При оборване на презумцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на
доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед
на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи и един от тях
е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващият
съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворената нужда не
е семейна.
Установи се по делото от договор за кредит за текущо потребление сключен на
19.01.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД и Д. И. У., от останалите подробно описани по –
горе документи и от заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза,
че между БАНКА ДСК" ЕАД и Д. И. У. – кредитополучател, се е сключил посоченият
договор, като по време на същият, видно от удостоверение от 01.07.2019 г.,
кредитополучателя Д. И. У. е била в брак с ответника. Предвид и приетото от ВКС, в
посочената по – горе практика, с оглед и посоченото в договора предназначение на
7
отпуснатите парични средства - за текущо потребление, се налага извод, че кредита е усвоен
за задоволяване нуждите на семейството. Солидарността на задължението на страните
произтича, в конкретният случай от закона - чл. 32, ал. 2 от сега действащия СК /норма
възпроизвеждаща чл. 25, ал. 2 от отменения СК и приложима по силата на § 4, ал. 1 от ПРЗ
на действащия СК/, тъй като отговорността на съпрузите за задължения, поети за
задоволяване нужди на семейството, е солидарна. Касае се до солидарност на съпрузите, за
поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на
семейството.
Предвид изложеното по - горе установиха се първите две предпоставки за
основателност на предявеният иск - сключен договор за кредит с банката по време на брака
между страните по делото и усвояване на кредита за задоволяване нуждите на семейството.
Ищцата в изпълнение на дадените указания уточни твърденията си, като посочи конкретно
за какво са разходвани сумите получени по всички описани в исковата молба кредити.
Поясни, че средствата в размер на сумата от 4 900 лв., получени по договор за кредит
експресо № 3600028739200, сключен между Д. У. и Д. М.У. от една страна и „Сосиете
Женерал Експресбанк" АД, са изразходвани за газифициране на семейното жилище,
находящо се в гр. Севлиево, *** /закупуване и монтаж на газово котле, радиатори и тръби/,
за дребни битови нужди на семейството - разходи за храна, заплащане на месечни сметки да
вода, отопление, телефон, телевизор, интернет, дрехи. Относно твърденията на ответника за
закупуване на камина за семейното жилище, ищцата посочи, че камината, за която
ответникът представя доказателства, е закупена през 2013 г., но същата се е счупила и е била
сменена през 2016 г. със средства от т. нар. „бяла карта", издадена от Аксес Файнанс ООД,
като тези изявления на ищцата се установяват от показанията на свидетеля И.Х.И., който
предвид липсата на данни в обратния смисъл в нито един от другите доказателствени
източници, установява, че в жилището наа страните имало камина, но впоследствие била
изхвърлена, след което сложили втора. Не се доказаха възраженията на ответника.
Обстоятелството, че ответника е закупил една камина с водна риза през 2013 г., не
обосновава извод за липса на необходимост за семейството от закупуване на друга такава
камина няколко години по – късно, предвид и установеното от показанията на свидетеля И.,
изхвърляне на една камина. Ответника не доказа, при негова доказателствена тежест да е
получил по - малка част от предоставените суми по договорите за кредит, че някаква част от
тези суми е облагодетелствала в по - голяма степен ищцата, че твърдените разходи не са
направени или че със същите е удовлетворена нужда, която не е семейна, предвид липсата
на каквито и да било доказателства по делото в тази насока.
Установи се, също така, че ищцата е погасила, описаната в заключението на вещото
лице сума 14484,38 лева по договора за кредит от 19.01.2017 г., половината от която е
сумата 7242,19 лева, до който размер предявеният иск е доказан. Ответника заяви, че е
платил на ищцата в хода на делото сумата 249,55 лева, представи и доказателства за
заплащане на сумата 251,63 лв., като уточни, че от тях сумата 249,55 лева е част от
претендираната главница, а остатъка е лихва, като това плащане не е оспорено от ищцата,
8
поради което в частта над сумата 6992,64 лева до сумата 7242,19 лева, иска следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане. В частта за сумата 6992,64 лева, предвид всичко
гореизложено иска е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода по предявеният иск основателно е и акцесорното искане за осъждане
на ответницата да заплати обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната
лихва, върху присъдената сума, от предявяване на иска – 11.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, а искането за присъждане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, върху разликата до пълния предявен размер на иска по чл. 127, ал. 2 ЗЗД,
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, уважаването на иска в една част и прекратяването на
производството по делото, поради намаляване и оттегляне на иска, в друга част и
направеното от ищцата искане в този смисъл, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, по съразмерност направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавна такса в
размер на 1267,57 лева. Отхвърлянето на иска в частта над сумата 6992,64 лева до сумата
7242,19 лева, като погасен чрез плащане, не обосновава извод за присъждане на по – малък
размер на претендираните от ищцата разноски, по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК и липса на посочената там предпоставка - ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника също има право на
разноски, поради което следва да му се присъдят по съразмерност направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в размер на 16,85 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, Д. Г. М.У., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ****а заплати на Д. И. У., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, *** следната
парична сума:6992,64 лева, представляващи половината от заплатенитесуми, по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 19.01.2017 г., между ищцата и „БАНКА ДСК"
ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска
– 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения искВ ЧАСТТА
за осъждане на ответника Д. Г. М.У. да заплати на ищцата Д. И. У., половината от
заплатените суми, за разликата над присъдената сума от 6992,64 лева, до предявения размер
от 7242,19 лева,ведно със законна лихва от датата на предявяването на иска, до
окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез плащанев хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Г. М.У., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ****да заплати на Д. И.
У., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ***, разноски в общ размер на 1267,57 лева.
9
ОСЪЖДА Д. И. У., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, *** да заплати на Д. Г.
М.У., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, **** разноски в общ размер на 16,85 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10