Решение по дело №656/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 460
Дата: 29 юни 2025 г.
Съдия: Ивана Тодорова
Дело: 20243330100656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Разград, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. А.А
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100656 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, чл.86 и чл. 110 и
сл. от ЗЗД, вр. със ЗПК.
Депозирана е искова молба от Банка ДСК АД, в която се твърди, че по силата
и при условията на Договор за кредит Експресо, сключен на 09.12.2014г.
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД като кредитор и В. И. С. като
кредитополучател, и М. Г. К. като съдлъжник, Банката е представила на
кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, и поради неизпълнение на
24.10.2023г. „Банка ДСК“ АД като правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД подава до Районен съд Разград заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от
ГПК и на 26.10.2023 г. Районен съд Разград издава заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с които осъжда длъжниците да заплатят
солидарно на кредитора Банка ДСК АД следните суми: 12 001,97 лв. главница
ведно със законната лихва, считано от 19.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата 2 947,11 лв. договорна лихва за периода
20.11.2017г. – 16.12.2020 г., сумата 674,90 лв. лихвена надбавка за периода
20.11.2017г. – 16.12.2020г., сумата 3 657,34 лв. законна лихва за периода от
17.12.2020г. до 18.10.2023г. и разноски. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист с образувано изпълнително дело №1105/2023г. при ЧСИ
Георги Стоянов, рег. №912 на КЧСИ.
Със съобщение получено в „Банка ДСК” АД на 18.03.2024г. по ЧГД №
1823/2023г. по описа на PC - Разград, предвид обстоятелството, че заповедта
за изпълнение с връчена на длъжника В. С. при условията на чл.47, ал.7 във
вр. с ал.5 от ГПК, съдът е указал на „Банка ДСК“АД, че на основание чл. 415,
ал.1, г.2 във вр. с ал.4 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване
може да предяви иск за установяване па вземането си. В срок, ищецът
депозира искова молба и РС Разград я администрира като образува ГД
№656/2024г.
1
Междувременно, на 08.07.2024г., по ЧГД № 1823/2023г. по описа на PC -
Разград, предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение с връчена на
длъжника М. К. при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, съдът е
указал на „Банка ДСК“АД, че на основание чл. 415, ал.1, г.2 във вр. с ал.4 от
ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за
установяване па вземането си. В срок, ищецът депозира искова молба и РС
Разград я администрира като образува ГД №1371/2024г.
На основание чл. 213 ГПК иска производството да бъде присъединено към по
- рано образуваното ГД №656/2024г. Искането е уважено с Определение №
763/05.08.2024г. и двете дела са съединени в ГД № 656/2024г.
Ответникът В. С. е получил препис от исковата молба и приложенията към
нея чрез назначения му от съда особен представител – адв. К. С. и в срока по
чл. 131 ГПК депозира отговор, с който счита иска за недопустим. Оспорва
представителната власт на юрк. Светлана Петрова – пълномощно, трудов
договор, юридическа правоспособност и представителна власт на
упълномощителите й. Оспорва валидността на извършените от нея правни
действия, с оглед на което счита, че ЮЛ-ищец следва да ги потвърди. Счита, че
исковата молба е предявена след изтичане на преклузивния срок по чл. 415
ГПК. Твърди несъответствие между исковата претенция и издадената ЗИ по
отношение на ответниците, доколкото в ЗИ солидарни длъжници са В. С. и М.
К., а исковата претенция е насочена само спрямо един от тях. Оспорва
валидността на връчването на документа “покана-уведомление“, поради липса
на удостоверена представителна власт на лицето Татяна Георгиева /Мениджър
ФЦ-Разград/ към датата на овластяване на ЧСИ да извърши връчването. Счита
иска за неоснователен поради изтекла погасителна давност и нищожност на
договора поради неравноправни клаузи. Счита за необходимо назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/.
Ответникът М. К. е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея чрез назначения й от съда особен представител – адв. Й. К. и в срока по чл.
131 ГПК депозира отговор, с който счита иска за допустим, но неоснователен.
Оспорва редовността на връчването на обявлението за предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди, че М. К. не е уведомена за предсрочната
дължимост на кредита. Иска установяване наличие/липса на брачна връзка
между ответниците. Моли да бъде призован в качеството на свидетел лицето
И. С. К., на адрес с. **. Счита за необходимо назначаване на ССЕ и прилагане
на ЧГД 1823/2023г.
Исковата молба е редовна и допустима.
Предмет на разглеждане е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за установяване
съществуване на вземането на ищеца към ответниците по договор за
потребителски кредит от 09.12.2014г. за дължими главница, договорна лихва,
мораторна лихва до и след настъпване на изискуемостта, както и разноски,
включително тези по заповедното производство.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
На 09.12.2014г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД като кредитор и В.
И. С. като кредитополучател, и М. Г. К. като съдлъжник е сключен договор за
кредит Експресо – Смарт/Карта №392764 /л.10/ за сумата 15000 лв., която
ответниците следва да върнат за срок от 120 месеца /до 20.12.2024 г./. В
договора е записано, че падежа на отделните вноски е 20-то число на месеца,
че сумата се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора в размер на 8,9 % годишно, при лихвен процент на ден 0,0247,
2
посочен е ГПР 10,85%. В чл.6 /част II/ е посочено, че кредитополучателят е
запознат с Тарифа за таксите и комисионите. В чл.7 от договора е посочено по
какъв начин се формира ГПР. В част първа, точка 8 и 9 е посочен размера на
надбавките към лихвата, които се дължат при забава. В чл. 11 е
регламентирано и преобразуването на кредита в предсрочно изискуем. Към
договора е приложен погасителен план, като е посочен размера и падежа на
всяка вноска, както и от какви части се състои. В точка 15 от част I на кредита
е уговорена застраховка „Живот“ на кредитополучателя В. С. с размер на
премията 0,62% годишно от оставащата главница. Кредитополучателят и
съдлъжникът са се задължили да върнат предоставената сума в уговорените
срокове ведно с дължимите лихви и застраховка "Живот" към кредита на 120
равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 194,26 лева и падеж -
всяко 20-то число на всеки месец, считано от 20.01.2015 г. съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.
С покани - уведомления, Банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, които са връчени на В. С. /чрез лице на адреса/ и на М.
К. /по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК/, чрез ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762.
Съдът намира за общоизвестно правоприемството между кредитора по
договора за кредит и ищеца, по следните съображения: юридическите лица
подлежат на вписване в създадения за целта Търговски регистър и регистър на
юридическите лице с нестопанска цел, който представлява обща електронна
база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и
актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на
чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на
чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Всеки търговец и всяко
юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в
търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, като заявят подлежащите на вписване обстоятелства в 7-
дневен срок от настъпването им. Вписаните обстоятелства са достъпни, без
необходимост от специална регистрация, всеки заинтересован би могъл да се
снабди с тази общодостъпна информация. Вписаното обстоятелство се смята,
че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването. Съгласно Закона за търговския регистър ако в документ с правно
значение е посочен идентификационен код на търговеца (ЕИК) съдът,
държавните органи, и пр. нямат право да изискват доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, както и представянето на актове, обявени в
търговския регистър.
Със заявление, депозирано на 26.10.2023 г., „Банка ДСК“ АД като
правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД е поискала издаване
на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№1823/2023 г. РС - Разград е
издал заповед № 976/26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил ответниците В. И.
С. и М. Г. К. да заплатят солидарно на кредитора “Банка ДСК” АД, следните
суми: сумата 12 001,97 лв. /дванадесет хиляди и един лева и деветдесет и
седем стотинки/ главница ведно със законната лихва, считано от 19.10.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 947,11 лв. /две хиляди
деветстотин четиридесет и седем лева и единадесет стотинки/ договорна
лихва за периода 20.11.2017г. – 16.12.2020 г., сумата 674,90 лв. /шестстотин
седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лихвена надбавка за периода
20.11.2017г. – 16.12.2020г., сумата 3 657,34 лв. /три хиляди шестстотин
3
петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ законна лихва за периода
от 17.12.2020г. до 18.10.2023г., сумата 385,63 лв. /триста осемдесет и пет лева
и шестдесет и три стотинки/ разноски по делото и 100 лв. / сто лева/
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Въз основа на издадения изпълнителен лист /ИЛ/ било образувано
изпълнително дело № 1105/2023 г. при ЧСИ Георги Стоянов с peг. № 912 на
КЧСИ. Тази заповед, ведно с ИЛ, е връчена на длъжниците при условията на
чл.47 от ГПК, а исковите молби, въз основа на която са образувани ГД №
656/2024г. и ГД № 1371/2024г. с установителни претенции, обединени към
първото по ред образувано дело, с оглед идентичност на предмета и страните,
са депозирани в срока по чл.415 от ГПК.
Според представеното извлечение от счетоводни книги на банката, кредитът е
усвоен на 09.12.2014г., а видно от представената счетоводна справка /л.126 и
127/, по кредита са платени суми в общ размер на 6919,23 лв., като последната
сума е внесена на 20.11.2017г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с която вещото лице,
след като се е запознало с материалите по делото и счетоводството на Банка
„ДСК“ АД, включително и приетите архиви на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД по отношение на договор за кредит Експерсо – Смарт/Карта
№ 392764/09.12.2014 г. сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и
ответниците В. И. С. и М. Г. К. солидарни длъжници, е отговорило на
поставените въпроси по следния начин:
1.На въпроса дали е усвоен кредита, по какъв начин и как са разходвани
получените средства, отговаря, че сумата е усвоена на 09.12.2014 г. с превод
по разплащателна сметка **. Кредитът е разходван в периода от 09.12.2014 г.
до 12.12.2014 г. като са платени такси в размер на 512,05 лева, предсрочно е
погасен кредит на М. Г. К. в размер на 5487,15 лева, закупена е валута на
стойност 3000,00 лева и сума в размер на 6000,00 лева са преведени по сметка
на МВР Разград. Общия размер на плащанията е 14999,20 лева.
2. На въпроса какви са сумите постъпвали по погасителния план и на кои дати
и как са отнесени счетоводно, експертът отговаря, че постъпилите плащания
са в размер на 6919,23 лева, като същите са отнесени по главницата в размер
на 2998,03 лева, по договорната лихва в размер на 3571,50 лева, по
застраховки платени в размер на 248,80 лева и платена лихва просрочие в
размер на 100,90 лева. Хронологично са проследени в Приложение №1
/стр.148/, от което е видно, че са погасени първите 35 пълни вноски по
погасителния план към процесния договор, и частично плащане по 36-та
вноска.
3.На въпросите кога е преустановено обслужването на кредита и дали е
отразена обявената предсрочна изискуемост в счетоводството на банката и от
коя дата, вещото лице дава установява, че плащанията от ответниците са
преустановени на 20.12.2017 година и предсрочната изискуемост е отразена
при банката на 17.12.2020 година.
4.На въпроса какъв е размера на непогасените суми към 23.10.2018 г. в първи
вариант, и втори вариант към 16.12.2020 г. - главници, лихви, разноски, такси,
експертът отговаря както следва:
първи вариант е към 23.10.2018г.: непогасената главницата по договора е 12
001,97 лв.; договорните лихви в периода от 20.11.2017 г. до 16.12.2020 г. са 2
947,11 лв.; неплатените застраховки - 65,19 лева.; лихвата за просрочие е
324,40 лева. В съдебно заседание експертът допълва, че към дата 23.10.2018г.,
4
задължението е в общ размер на 2454,23 лв, разпределено както следва:
Главница 1135,95 лв; Договорна лихва 935,72 лв; Обезщетение за забава
317,27 лв.; Застраховка – 65,29 лв.
втори вариант към 16.12.2020 г.: непогасената главницата по договора е
12001,97 лв.; договорните лихви в периода от 20.11.2017 г. до 16.12.2020 г. са
2947,11 лв.; застраховките са 183,25 лв.; лихвата за просрочие е 674,90 лв. В
съдебно заседание експертът допълва, че след дата 16.12.2020г., ГЛП е
променен и е в размер на 13,12%, поради промяна в компонента „евробор“.
С оглед направените от ответниците оспорвания, към доказателствената
съвкупност са приобщени заверени копия на документи, удостоверяващи
правоспособността на процесуалния представител на ищеца, заверен препис
на пълномощно на Мениджър финансов център Разград Таня Георгиева и
заверен препис на пълномощно Елка Миланова Кьосева – управител на
Сосиете Женерал Експресбанк АД клон Разград и препис на съответния
договор за кредит.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са за задължения за заплащане на
главница, лихви и разходи по договор за кредит. Същите са допустими, тъй
като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е
връчена на кредитополучателя и солидарния длъжник – ответници при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
Налице е валидно облигационно отношение между страните. Договорът за
кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между
страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма.
„Сосиете Женерал Експресбанк" АД, чийто универсален правоприемник е
ищеца „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ
да предостави паричната сума, удостоверено и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. По силата на договора за кредитополучателя и
солидарния длъжник – ответници е възникнало задължението да върнат тази
парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ/. Това задължение е разсрочено във времето, като отделните вноски
и техните падежи са фиксирани в погасителния план. Тези вноски са плащани
до 20.11.2017 г., когато е постъпило частично погасяване на 36-та вноска по
погасителен план. Ответниците са допуснали неизпълнение на задължението
си по договора.
Възраженията на ответната страна, по които съдът дължи произнасяне, са:
- Нищожност на договора поради неравноправни клаузи;
- Липса на представителната власт на юрк. Светлана Петрова, респ.
невалидност на извършените от нея правни действия;
- Предявяване на исковата молба след изтичане на преклузивния срок по чл.
415 ГПК;
- Несъответствие между исковата претенция и издадената ЗИ по отношение на
ответниците;
- Невалидно връчване на документа “покана-уведомление“ на В. В.ав, поради
липса на представителна власт на лицето Таня Георгиева /Мениджър ФЦ-
Разград/ към датата на овластяване на ЧСИ да извърши връчването; нередовно
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на М. К.;
- Изтекла погасителна давност.
Съдът не намира, за основателни възраженията на ответната страна досежно
5
противоречие на договора със Закона за потребителския кредит и на Закона за
защита на потребителя. Същият отговаря на императивните изисквания за
размер на ГПР, респ. ГЛП, размер на шрифта, ясно разписани са и клаузата за
право на отказ от договора, предсрочно погасяване, начина на формиране на
ГПР, лихвената добавка при изпадане в забава – наказателна лихва,
дължимите такси и разноски.
Наличието на представителна власт на процесуалния представител на ищеца
се доказа по безспорен начин с представените писмени документи –
удостоверение за придобита юридическа правоспособност, трудов договор и
служебна бележка, удостоверяваща, че трудовото правоотношение не е
прекратено, ведно с приложеното пълномощно.
Възраженията, касаещи недопустимост на исковата претенция поради изтекъл
преклузивен срок по чл. 415 ГПК, съдът не намира за основателни по
следните съображения: в рамките на проведеното заповедно производство,
съдът е установил липсата на редовно връчване по различно време за всеки от
ответниците, респ. с Разпореждане №731/11.03.2024г. /получено от Банка ДСК
АД на 18.03.2024г./ е указал на ищеца възможността да предяви иск за
установяване на вземането си по отношение на В. С., а с Определение
№591/18.06.2024г. /получено от ищеца на 08.07.2024г./ - по отношение на
ответника М. К.. Именно поради това, срокът за предявяване на иск по реда на
чл. 422 ГПК е различен за всеки от ответниците. При анализ на предявените
искови молби се установява, че на 16.04.2024г. е предявен установителен иск
по отношение вземането от В. С., същото е в законоустановения срок. Искова
молба № 7085, с която е предявен установителен иск по отношение вземането
на ищеца от М. К. е депозирана в РС – Разград на 02.08.2024г., респ. в срока
по чл. 415 ГПК.
С мотивите, изложени по-горе, съдът намира за неоснователни и
възраженията за несъответствие на исковата претенция със заповедната
такава, доколкото са предявени две отделни искови молби, гражданските дела
по които са обединени за общо разглеждане с Определение №
763/05.08.2024г., по ГД 1371/24г.
Въведеното своевременно в процеса възражение за погасителна давност,
настъпила в полза на ответниците, е обусловено до известна степен от
установяване наличие/липса на твърдяната от ищеца за обявена предсрочна
изискуемост на кредита. Съобразно чл. 10, ал. 2 страните по договора са се
съгласили, че при възникване на просрочие на задължение повече от 90 дни
банката може да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за
предсрочно изискуемо. Видно от представеното извлечение от счетоводни
книги на банката, дните на забава преди предприемането на действията на
ищеца са 999 календарни дни. Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР №
4/2013 г. в хипотезата на предявен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, което произтича от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си за направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
6
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Тоест
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай се
установява, съгласно посоченото в извлечението и заключението по ССЧЕ,
неоспорени от ответниците, че са налице обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост на основание ОУ с оглед дните на
забава. С оглед приложените доказателства, се установява, че по отношение на
кредитополучателя В. С., ЧСИ е връчил уведомлението на член от
семейството със задължение да предаде, което се приравнява на лично
връчване. По отношение на солидарния длъжник по договора М. К., ЧСИ е
удостоверил невъзможността за връчване поради отсъствието на ответника,
съдът приема, че ищецът е положил дължима грижа, която съответства на
обективния критерий по чл. 302 ТЗ. Съдът приема, че връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост на настоящия и постоянния адрес
по реда на чл. 47 ГПК от ЧСИ следва да се счита за редовно. В този смисъл,
съдът намира, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
17.12.2020г., респективно предшества момента на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 25.10.2023г.
Възражението за липса на представителна власт на лицето Таня Георгиева
/Мениджър ФЦ-Разград/ към датата на овластяване на ЧСИ да извърши
връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост е оборено от
представените пълномощни /лист 157/, съгласно които изпълнителните
директори на Банка ДСК АД овластяват мениджъра да извършва правни
действия, свързани с преките му задължения, част от които са сключване на
сделки, действия по учредяване, подновяване и заличаване на обезпечения,
пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, издаване на банкови гаранции,
преупълномощаване на други лица, представителство пред съд, прокуратура и
следствие и т.н.
С оглед редовното уведомяване на солидарните длъжници за обявената
предсрочна изискуемост, и наличието на обуславящия юридически факт –
допуснато просрочие, съдът намира за безспорно установено, че банката е
упражнила своето право да лиши ответниците от привилегията да погасяват
дълга си на части, съгласно погасителния план и дългът е обявен за
предсрочно изискуем на дата 17.12.2020г.
Съгласно приетото тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк.
дело № 3 по описа за 2023 г. на ВКС, ОСГТК, представляващо задължителна
съдебна практика, при уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да
тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска, като видно от мотивите на решението, давностният срок съответно е
5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви. В
конкретния казус, цитираното решение касае периода до обявяване на
предсрочна изискуемост, когато всяка вноска има определен подеж, съгласно
погасителния план към договора за кредит. В тази връзка, съдът намира, че
нормативно предвидения санкциониращ кредитора срок, лишаващ го от
7
възможността да претендира принудително реализиране на дълга, не е изтекъл
от преустановяване на погасяванията до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост, по отношение на падежиралите вноски.
Доколкото последното извършено погасяване по кредита е на дата
17.11.2017г., то макар и частично, води до извода, че длъжниците са в забава от
следващата вноска – 20.12.2017г., каквото е и становището на вещото лице. До
обявяване на предсрочна изискуемост е изминал период от 36 месеца,
съответстващ на максимално допустимия срок на бездействие на кредитора
без санкция за същия, с оглед приложимостта на 3-годишна погасителна
давност за акцесорните вземания за лихви. Обявяването на предсрочна
изискуемост е датата, от която започва да тече погасителната давност за
главницата по непадежиралите вноски /чл. 114 ЗЗД/, като приложим е 5-
годишния срок. Доколкото заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е депозирано пред съда на 25.10.2023 г., то погасителната давност
не е настъпила и за остатъка от главницата, дължима изцяло с оглед обявената
предсрочна изискуемост.
Съобразно посоченото от вещото лице и събраните доказателства, съдът
намира, че вземането на ищеца не е погасено по давност.
Дължимите суми към датата на иницииране на заповедното производство са,
съгласно заключителната част на експертизата, както следва: 12 001,97 лв.
главница, 2 947,11 лв. договорна лихва за периода 20.11.2017г. – 16.12.2020 г.,
сумата 674,90 лв. лихвена надбавка за периода 20.11.2017г. – 16.12.2020г.
/допусната техническа грешка от експерта е отстранена в съдебна заседание/,
сумата 3654,00 лв. законна лихва за периода от 17.12.2020г. до 18.10.2023г. От
така установените суми е видно, че е налице несъответствие с претендираното
обезщетение за забава за периода от настъпване на изискуемостта,
претендирано в размер на 3657,34 лв. за периода от 17.12.2020г. до
18.10.2023г., което обуславя и частичното уважаване на иска, в условията на
солидарна отговорност на ответниците, на осн. чл. 121 ЗЗД, доколкото такава е
уговорена с договора.
По разноските:
При този изход на делото следва да се присъдят разноски по делото в полза на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
установителния иск.
За това производство е доплатена държавна такса в размер на 385,62 лв.,
сумата 600лв. депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение за
определените особени представител на двамата ответника в общ размер на
2200 лв., като е претендирано и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК. Последното следва да бъде определено по реда на чл. 37 Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ, като съдът счита, че следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 360,00 лв. В тази връзка, от общия размер на
претендираните в исковото производство разноски в размер на 3545,62лв., на
ищеца се следват 3545,01 лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Ответникът следва да заплати на ищеца от претендираните 485,55 лв. –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.
№1823/2023г. на РРС, от претендираните 485,63 лв.
На ответниците, предвид това, че на основание чл.47 ал.6 ГПК е назначен
особен представител на разноски на ищеца, не се следват направените
8
разноски за адвокатско възнаграждение в това производство, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В. И. С. с ЕГН: ********** и
адрес: ********** и М. Г. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** че
същите дължат СОЛИДАРНО на кредитора “Банка ДСК” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, общ.
Столична, район Оборище, ул. "Московска" № 19, представлявано от Юрий
Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер - изпълнителни директори,
следните суми: сумата 12001,97 лв. /дванадесет хиляди и един лева и
деветдесет и седем стотинки/ главница ведно със законната лихва, считано от
19.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 2947,11 лв. /две хиляди
деветстотин четиридесет и седем лева и единадесет стотинки/ договорна
лихва за периода 20.11.2017г. – 16.12.2020 г., 674,90 лв. /шестстотин
седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лихвена надбавка за периода
20.11.2017г. – 16.12.2020г., сумата 3654,00лв. /три хиляди шестстотин петдесет
и четири лева/ законна лихва за периода от 17.12.2020г. до 18.10.2023г., за
които суми е издадена заповед №976/27.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД №1823/2023 г.
по описа на Районен съд – Разград, и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
законна лихва за периода от 17.12.2020г. до 18.10.2023г. в останалата част, а
именно над размера от 3654 лв. до претендирания размер 3657,34 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН: ********** и М. Г. К. с ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТЯТ на „Банка ДСК“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление ул.“Московска“, №19 сумата от 3545,01 лв. /три хиляди
петстотин четиридесет и пет лева и една стотинка/, представляваща сторените
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в производството по ГД
656/2024г. по описа на РС Разград, както и сумата 485,55 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сторените
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в производството по ЧГД
1823/2023г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията
докладчик по ЧГД №1823/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9