Решение по дело №842/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.М.К., чрез адв. И. , БАК против решение № 254/29.03.2023г., постановено по а.н.д. № 4706/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002418 от 16.09.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас , с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова, с което да бъде отменено наказателно постановление № 22-0769-002418 от 16.09.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас.

В съдебно заседание, касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява лично, представлява се от адв. И. БАК, който поддържа касационната жалба и отправя недопустими доказателствени искания за разпит на свидетели в касационното производство.

Ответника – Началник група в ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за отхвърлянето й.

Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-002418 от 16.09.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

За да постанови решението си съдът е приел, че при така установените по делото обстоятелства е доказано допуснатото нарушение, като личността на нарушителя е била декларирана от собственика на превозното средство, чиито колебания и съмнение за това дали действително е управлявал съответното МПС на посочената дата и място са ирелевантни.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение не е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът не е изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка и събраните по делото доказателства.

От събрания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав приема за установено това, че на 07.04.2022г. водач на посочения по-горе лизингов автомобил управлявал в гр.Бургас по бул.“Тодор Александров“ в посока от надлез „Владимир Павлов“ към площад „Трапезица“ с наказуемата скорост от 103 км/ч, при максимално допустимата за населено място такава до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето от АТСС ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС68. Направена била снимка №0033652 (лист 8 от делото). АТСС било разположено в лек автомобил, за което обстоятелство е представен и протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8131з532/12.05.2015г.

Първоначално за установяване авторството на констатираното нарушение бил уведомен законният представител на дружеството-ползвател, надлежно вписано в регистрационния лист на МПС-то. От негово име е постъпила декларация, сочеща жалбоподателя и касатор – А.М.М., по отношение на когото е бил съставен АУАН и издадено оспореното НП.

От представената пред въззивния съд справка за първоначална регистрация на процесното МПС (л.9) в графа собственици на превозното средство е отразена компанията Порше Лизинг България ЕООД. От същата справка се установява, че ползвател на същото МПС е Вип Секюрити ЕООД с Управители съобразно представени по делото доказателства и справка в търговския регистър А.М.М. и И.Б.А..

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице /каквато е настоящата хипотеза/, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП и на същото основание от името на единия от управителите на Вип Секюрити ЕООД е предоставена декларация от 19.05.2022г (л.11)., според съдържанието на която, на датата на извършване на нарушението – 07.04.2022г. около 7,57 часа превозното средство е било управлявано от И.М.К., чиято адм. наказателна отговорност била ангажирана на осн. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Последният също попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил себе си за извършител на процесното нарушение и едновременно обяснил, че не е сигурен в това. (л.12)

По делото е налична и трета декларация, Посочена като изходяща от Я.Ж.Ж., също в качеството му на собственик на процесното МПС, с която е посочен същият служител, като управлявал ползваното от дружеството МПС на процесната дата.

Предвид така установените по делото факти, касационният състав приема, че приетата от районния съд фактическа обстановка не е била установена в нейната цялост и това е довело до неправилно постановяване на оспореното пред Административен съд – Бургас съдебно решение.

В настоящия случай административно наказващия орган е пренебрегнал разпоредбата на императивна правна норма, а именно тази на чл.186, ал.4 ЗДвП, според която “ При нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша.“

При такаустановените ясни и безусловни разпоредби на ЗДвП недоумение сред съдебния състав буди причината за неспазването им от страна на актосъставителя и АНО, които в нарушение на разпоредбата на чл.186, ал.4 ЗДвП не са изпратили покана с препоръчано писмо с обратна разписка на собственика, респ. на регистрирания в масивите на МВР ползвател, а вместо това са връчили поканата на трето лице – Л.М., чиято връзка със собственика или ползвателя не е била надлежно установена и удостоверена от събрания доказателствен материал. По делото не става ясно дали това е лице – служител на дружеството или част от домашните на управителя. Видно от доказателствата по делото е единствено това, че същото лице едновременно е получило от името на законния представител на дружеството поканата и е попълнило от негово име декларацията, предоставяща информация по чл.188 ЗДвП (или поне положените подписи изглеждат идентични). Вторият обаче е положен със запетая, практика удостоверяваща липсата на изявление от страна на титуляря, а от негов представител. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт от страна на законния представител на ползвателя, който да сочи от името на управителя действително нарушилото правилата на ЗДвП лице. Т.е. , става ясно, че декларацията е попълнена и подписана от неразполагащо с представителна власт лице.

Ненадлежното уведомяване на законния представител и попълването на декларацията от лице без представителна власт са сериозни процесуални нарушения, достатъчни да обосноват допускането на съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на титуляря, доколкото от доказателствата по делото неизяснено остава изобщо обстоятелството дали законният представител на дружеството-собственик, респ. дружеството-ползвател изобщо е бил уведомен за необходимостта да представи декларация по чл.188 ЗДвП.

Неясно по настоящото дело остава значението на представената като писмено доказателство декларация от 07.06.2022г., изходяща от лицето Я.Ж.Ж., с която същият декларира в качеството си на собственик/ползвател на процесното МПС, че същото е било управлявано към момента на установеното нарушение от посоченото и в предходната декларация лице – И.М.К.. Това лице категорично не присъства сред управителните органи както на собственика на автомобила, така и на неговия официално регистриран ползвател.

Нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП въвежда правилото за анулиране на фиша спрямо собственика на МПС, когато същият предостави в териториалната структура на МВР декларация с данни за лицето, извършило нарушението /управлявало ПС на посочената дата и място/ и копие от свидетелството му за управление на МПС. В този случай, на лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща фиш за извършеното нарушение. В конкретния случай липсват доказателства за това едновременно с декларацията да е било предоставено копие от СУМПС на декларираното лице. Последното процесуално условие е съществено, доколкото същото е индиция за това, че документ, съдържащ лични данни е бил предоставен доброволно, със съгласието на титуляря, на органите за контрол на движението по пътищата. Липсата му представлява съществено процесуално нарушение, което допълнително разколебава авторството на нарушението в лицето на касатора.

Подавайки декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП лице различно от титуляря е изпълнило по ненадлежен начин едно от кумулативните две условия на разпоредбата, а именно посочване кое е лицето, управлявало автомобила, но както заради порока на изявлението, така и заради липсата на второто кумулативноизискуемо условие, фактическият състав за освобождаването на санкционираното лице от административно-наказателна отговорност не е бил надлежно и законосъобразно завършен, поради което не са били налице процесуалните предпоставки за анулиране на първоначално издадения фиш. Като е сторил обратното и е ангажирал адм. наказателната отговорност на И.К. АНО е нарушил материалния закон и е допуснал съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на касатора и същото се явява основание както за отмяна на решението на въззивната инстанция, така и на оспореното Наказателно постановление.

В целостта си изложеното от касационната инстанция обуславя краен извод за незаконосъобразност на обжалвания пред районния съд електронен фиш, поради което като го е потвърдил, решаващият делото съд е издал неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което електронният фиш да бъде отменен.

При този изход на спора присъдени в полза на касатора следва да бъдат направените от него пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. ІІ-ро АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XXVI-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 254/29.03.2023г. постановено по а.н.д. № 4706/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-002418 от 16.09.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас , с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на И.М.К. направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: