№ 49173
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20251110111467 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Предявено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение от заявителя „А1
България“ ЕАД срещу длъжника И. Н. Г., с което се претендира срещу
последния да се издаде заповед за 200 лева - неустойка при прекратяване по
вина на длъжника на Договор № ********* без посочена дата на сключване.
По реда на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението е приложено Приложение № 1
към посочения в последния абзац договор, без други доказателства, като
абонаментната такса без отстъпка по приложението е 41 лева. Съгласно
клаузата, на която заявителят се позовава - чл. 54.12., не урежда неустойка. В
т. 9.1. от приложението (на лист 10 от делото) е уговорен максимален размер
на неустойка в размер на три месечни такси без отстъпка, или 123 лева. Не се
установява основание за начисляване на неустойка в размер на 200 лева,
поради което заявлението е неясно - не е посочено на коя клауза се позовава
заявителят, и противоречи на текста на предоставения договор, който
установява неустойка в максимален размер, поради което заявлението следва
да се отхвърли изцяло, тъй като претендираната неустойка не се основава на
посочена клауза по договора и поради това е следствие от прилагане на
вероятно неравноправни клаузи - чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП - търговецът опитва
едностранно да си определя неустойка, непосочена в договора.
Неустечната клауза е вероятно неравноправна и на основание нарушение на
чл. 143, ал. 2, т. 4 ЗЗП, тъй като клаузата за неустойка е асиметрична - при
прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи
1
неустойка, а при прекратяване на договора по вина на заявителя по делото
такава няма да се дължи. Поради това искането се отхвърля изцяло.
По делото не е представено редовно според чл. 102з, ал. 1 ГПК пълномощно
на юрисконсулта на ищеца, но доколкото съдът знае, че той го представлява и
по други дела, няма да изисква такова. Следва обаче това да бъде направено,
ако заявителят ще обжалва настоящото разпореждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК Заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. №69957/26.02.2025 г., подадено от „А1
България“ ЕАД.
УКАЗВА на заявителя, в случай, че подава частна жалба да
представи пълномощно с електронен печат, издадено на процесуалния си
представител, или да представи такова със саморъчен подпис (на хартия) по
делото, в изпълнение на чл. 102з, ал. 1 ГПК, който изисква пълна
електронизация на пълномощните.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2