Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 25.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Теменуга
Пацова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 55 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .-../05.01.2021
г. директорът на ОД МВР - Перник е наложил на жалбоподателя П.Д.Т. административно
наказание глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр.
чл. 63 от Закона за здравето, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата и в съдебно заседание правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура - Перник,
Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от фактическа
страна:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 19.12.2020
г. бил съставен акт № 34 за установяване на административно нарушение от
свидетеля Е.К.И. в присъствието на свидетеля С.С.С., срещу П.Д.Т., за това, че
на 19.12.2020 г., около 10,10 ч., в гр. Радомир, пл. „В. в.“, в магазин за
сувенири, жалбоподателят не е поставил задължителна предпазна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил т. I.7 от заповед № РД-01-675/27.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
53, ал. 1 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение
на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното наказателно постановление № .-../05.01.2021
г. следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
На първо място, следва да се
посочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно компетентността на
длъжностното лице, съставил процесния АУАН – полицай Е.И.. Предвид редовното
призоваване на въззиваемата страна, неизпращане от нейна страна на процесуален
представител и неангажиране на становище по делото и доказателства относно
компетентността на актосъставителя, за
съда не става ясно по несъмнен начин, имал ли е актосъставителят необходимата
по закон компетентност да съставя АУАН за процесното нарушение или не. Съгласно
чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ „нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове,
съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от
директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или
длъжностни лица, определени от кметовете на общини”. В хода на съдебното
производство не се представиха доказателства за делегиране на правомощия на
актосъставителя, а това безспорно е задължение на АНО, което от своя страна, е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
На следващо място, съдът намира,
че са налице пороци при съставяне на АУАН, поради което е
опорочена и процедурата по издаване на наказателното постановление.
Както в АУАН, така и в НП, като виновно
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 63 от Закона за здравето, без да е
уточнено коя от всичките единадесет алинеи е била нарушена от жалбоподателя.
В обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление е
описано като виновно бездействие на нарушителя, че няма поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата. Носенето на защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата в закрито пространство е
временна противоепидемична мярка, въведена със заповед № РД-01-675/27.11.2020 г.
на министъра на здравеопазването. Това свое правомощие същият има съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Министърът на
здравеопазването може да въведе временни противоепидемични мерки на територията
на цялата страна или за отделна област за определен период. Противоепидемичната
мярка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, е въведена за територията на цялата страна въз
основа на посочената заповед. От горното следва изводът, че на посочената дата
и място жалбоподателят с бездействието си е осъществил фактическия състав на
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗЗ.
Като не е посочил коя от всичките
единадесет алинеи на чл. 63 ЗЗ е нарушена от жалбоподателя,
административнонаказващият орган е действал в противоречие с разпоредбите на
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е достатъчно основание за
отмяна на процесното НП в тази му част. За да предизвика целените с издаването
им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани
волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и
съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна
страна административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа
страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно производство се образува
със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение,
а съгласно чл. 52, ал. 1 от същият закон наказващият орган е длъжен да се
произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият
орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено
от посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение - с
дадените му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя.
Горното, с оглед и строго
изразения формализъм на административнонаказателния процес се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на
жалбоподателя, тъй като го е поставило в невъзможност да разбере в какво точно
е обвинен, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита.
На последно място следва да се
посочи, че нито в АУАН, нито в НП е цитиран чл. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа изобщо за
постановяване на всяка от посочените заповеди и който е единствено обнародван в
ДВ.
Предвид горните съображения,
районният съд намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление
№ 328-034/05.01.2021
г., издадено от
директора на ОД МВР - Перник,
с което на П.Д.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
секретар:/и.с./