Р Е Ш Е Н И Е
гр.Д. 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Радева , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 4668/2017 год. по
описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 4668/2017 г. по описа на Д.ки
районен съд е образувано по искова молба
от В. И. К. с ЕГН **********,регистриран
като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК *********,с която срещу И.В.Й. с ЕГН **********
е предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземане по заповед
за изпълнение на парично задължение с № 2104/26.10.2017 г. , издадена по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Д.ки районен съд за сума общо в
размер на 3380.00 лева,която се претендира да бъде върната като получена от
ответника И.Й. през месец декември 2016 г. чрез два банкови превода съответно
за сумите 2880 лева и 500.00 лева за покупка на стока-два броя контейнера,която
не е била доставена, ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението .
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД .
Претендират се разноските в
заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .
Излагат се следните обстоятелства :
На 16.12.2016 г. ищецът попаднал на оферта в интернет за
продажба на метални контейнери .
На посочен в обявата телефон се свързал с лицето И.В.Й.
,представящ се като собственик на контейнерите .
Постигната е била уговорка между тях за закупуването на два
броя контейнери.
По посочена банкова сметка *** И.В.Й. в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ АД ищецът направил превод на сума общо в размер на
3380.00 лева ,от която 2280.00 лева –цена за първия контейнер и 500.00 лева
–част от цената за втория контейнер .
След превода на сумите между двамата са се осъществили
още няколко телефонни разговора , но скоро след това ищецът твърди,че
телефоните на ответника са били изключени.
Контейнерите,за които е била заплатена сумата общо в
размер на 3380.00 лева не са били доставени .
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът излага в депозирания отговор,че през месец
ноември 2016 г. е публикувал обява за
работа във вестник Обяви Д. .След период от време е получил позвъняване от С.
А. С. от град Благоевград , който го уведомил,че има работно място в къща за
гости в град Мелник и предложил на ответника да му открие банкова сметка ***
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ , по която да му преведе суми за пътни разноски до
град Мелник и за работно облекло .
Ответникът Й. сам открил своя банкова сметка *** „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ и изпратил на С.
А. С. банковата си карта .След това ***не дошъл на уговорената среща в град
Варна .
Й. твърди,че ******е използвал банковата му сметка и е
правил различни плащания и тегления на суми чрез нея .
Оспорва да е имал
съглашение с ищеца за доставка на два броя кантейнери .
Претендират се разноските в производството .
Д.кият районен съд , като прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Образувано е ч. гр.д. № 3912/2017
г. по описа на Д.ки районен съд по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от В. И. К. , регистриран като ЕТ „В. К. „
срещу И.В.Й. .
Издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение с № 2104/26.10.2017 г. за процесните вземания .
Присъдени са разноски в
заповедното производство в размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева
адвокатско възнаграждение .
В срока по чл. 414 , ал.2 от ГПК
длъжникът е подал възражение срещу заповедта
с вх. №20094/22.11.2017 г.
С разпореждане от 22.11.2017 г.
съдът е указал на заявителя,че следва да предяви установителен иск за вземането
си в едномесечен срок , като следва да
довнесе дължимата държавна такса .
В указания срок е предявен искът по настоящото дело .
Установява се от представените
извлечения -отчет по сметка в Първа
инвестиционна банка АД за периода
01.12.2016 г. -30.12.2016 г. ,че по банкова сметка № *** с титуляр ответника И.В.Й. на 19.12.2016 г. е постъпила сума в размер на
3380.0 лева с вносител ЕТ В. К. .Като
основание за плащане е записано : фактура № 1245-2880 -2880 лева м капаро за
контейнер 40 фута -500.00 лева .
Не се спори от ответника
получаването на сумата по откритата на негово име банкова сметка , ***,че със
сметката е опрерирало трето лице.
По делото не се ангажираха
доказателства за постигнато съглашение между страните за продажба на два броя
контейнери при цена от 2880 лева за
първия и предварително плащане на сума от 500.00 лева за втория .
При така установената фактическа
обстановка е налице фактическия състав на чл. 55,ал.1,предл1 от ЗЗД , който
разпорежда,че получилият нещо без основание е длъжен да го върне – сумите ,
претендирани от ищеца са получени от ответника при първоначална липса на
основание.
Безспорно се установява превод на
сумата общо в размер на 3 380.00 лева от ищеца по банкова сметка ***
АД , извършен на 19.12.2016 г.
Не са ангажирани доказателства от
ответника за основание да задържи получената сума в неговия патримониум , както и за нейното връщане , поради което
предвид чл. 55,ал.1,предл1 от ЗЗД дължи връщане на исковата сума от
3 380.00 лева на ищеца .
Предявеният иск е основателен и
подлежи на уважаване .
Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство .
В заповедта за изпълнение са включени
разноски в размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение ,които
съобразно изхода на спора следва да се присъдят в полза на ищеца .
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на В. И. К. съобразно изхода на спора следва да се присъдят и разноските
в настоящото производство, както следва: 67.60 лева държавна такса и 500.00
лева адвокатско възнаграждение .
На ответника не се следват
разноски в производството .
Водим от горното , Д.кият районен
съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „
седалище град С. с ЕИК ********* и И.В.Й.
с ЕГН ********** ,че И.В.Й. с ЕГН ********** дължи на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран
като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК ********* по заповед за изпълнение на
парично задължение с № 2104/26.10.2017 г.
, издадена по ч. гр.д. № 3912/2017 г.
по описа на Д.ки районен съд сума
общо в размер на 3380.00 лева, получена от ответника И.Й. през месец декември
2016 г. чрез два банкови превода съответно за сумите 2880 лева и 500.00
лева ,ведно със законната лихва върху
сумата от 3 380.00 лева от
24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.В.Й. с ЕГН ********** да
заплати на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град
С. с ЕИК ********* разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 3912/2017 г.
по описа на Д.ки районен съд в
размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА И.В.Й. с ЕГН ********** да
заплати на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град
С. с ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. № 4668/2017 г. по описа
на Д.ки районен съд в размер на 67.60 лева държавна такса и 500.00 лева адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д.ки окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :