Решение по дело №1235/2010 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Радомир, 21.11.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

 

С участието на секретаря Т.П., като разгледа гражданско дело № 1235 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК – делбено, втора фаза по извършване на делбата.

         С влязло в сила съдебно решение е допуснат до делба урегулиран поземлен имот с площ от 450 кв. м., представляващ парцел ХІV-615, в кв. 39 по регулационния план на село Дрен , общ. Радомир, при граници на имота по скица: парцел ІХ-613, парцел Х-612, улица, парцел ХІІІ-617 и парцел ХІ-614, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв. м., построена през 1936 г. и двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., построена през 1977 г. между В.Д.Р., ЕГН ********** *** и И.Д.Р. , ЕГН ********** *** при равни делбени части – по една втора идеална част за всеки от съделителите.

            В първото по делото заседание по допускане на делбата съделителят И.Р. е предявил срещу съделителката В.Р. претенции по сметките, които съдът на основание чл. 346 от ГПК е приел за разглеждане. Твърдението на съделителят е, че в съсобствения парцел той със собствени средства и труд е построил една от жилищните сгради, предмет на делбата, а именно двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., построена през 1977 г. и е оградил съсобствения недвижим имот. Искането му е съдът да осъди ответницата да му заплати сумите както следва: 200 лв. за изкопаване на основи; 150 лв. – направа на кофраж; 900 лв. – наливане на бетон /500 лв. за материали и 400 лв. – за труд/; 250 лв. направа на първа плоча за кофраж; 200 лв. – направа на арматура – 50 кв. м. за труд; 450 лв. – изливане на бетон /150 лв. – за труд и 250 лв. – за материали/; 550 лв. за направа кофраж на втора плоча 40 кв. м.  /150 лв. за труд и 400 лв. за материали/; 3500 лв. – направа на покрив /1500 лв. – материали и 2000 лв. – труд/; 550 лв. – водна инсталация /200 лв. – материали и 350 лв. - труд/; 1000 – направа на електрическа инсталация /400 лв. – материали и 600 лв. - труд/; 800 лв. – направа на замазка /500 лв. – труд и 300 лв. - материали/; 1223 лв. – поставяне на дограма /923 лв. – цена на дограмата и 300 лв. - труд/; 600 лв. – направа на мозайка /200 лв. – материали и 400 лв. - труд/; 280 лв. – поставяне на плочки /140 лв. – труд и 140 лв. – материали/; 300 лв. – труд за декофраж на двете плочи; 1500 лв. – направа на ограда на парцела от около 40 м. от бетон и железни колове. Съдът счита, че предявените искове следва да се квалифицират по чл. 59, ал.  1 от ЗЗД. Квалификацията се прави служебно от съда въз основа на описаните в исковата молба обстоятлества. Твърдението на съделителят е, че е построил една от делбените сгради със собствени труд и средства и е оградил съсобствения имот, а след смъртта на наследодателите сградата по силата на приращението и наследяването е станала собствена и на съделителката, съдът счита. Съдът счита, че така формулираната претенция, следва да бъде квалифицирана по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В случай не е налице подобрение на съсобствения недвижим имот, а изцяло изграждане на нов имот, който е предмет на делбата.

         Съделителят И.Р. е заявил, а съдът е приел за разглеждане претенцията му за възлагане в негов дял по реда на чл. 349 от ГПК на построената в съсобствения парцел през 1977 г. двуетажна масивна жилищна сграда.

         В съдебно заседание съделителят Р., чрез процесуалния му представител адв. Кръстанова, е поискал всички обекти, допуснати до делба да бъдат поставени в негов дял, както и да бъде уважена претенцията му за осъждане на ответницата да му заплати стойността на вложените от него труд и средства за построяване на делбената сграда.

         Съделителката Р. оспорва претенцията на ищеца. Твърди, че жилищната сграда, предмет на делбата е построена от наследодателите им. Искането и към съда е да отхвърли претенциите на съделителя по сметките както и да разпредели чрез жребий между страните, построените в парцела жилищни сгради, като дворното място като обща част към постройките, остане съсобствено между съделителите при равни квоти.

         В представената в указания срок защита съделителката Р., чрез процесуалния си представител адв. М. е направила възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност относно заявените от съделителя Р. претенции на направени подобрения. Съдът счита, че това възражение не следва да бъде разглеждано, тъй като то може да бъде направено за първи път най-късно в хода на устните състезания по делото. Заявяването му за първи път в писмената защита препятства насрещната страна да се защити срещу него. В писмените защити страните следва да доразвиват и конкретизират наведените от тях в хода на делото доводи и съображения, а не да правят нови такива. Последните биха се явили преклудирани и не подлежат на разглеждане от съда.

         Съдът като прецени наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:

         От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че допуснатия до делба урегулиран поземлен имот е на стойност 7200 лв. и е неподеляем. Двете, построени в него жилищни сгради са съответно на стойност 8000 лв. – жилищната сграда, строена през 1936 г. и 28000 лв. – жилищната сграда, строена през 1977 г., като всяка от тях не може да бъде поделена на самостоятелни обекти. От разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и добросъвестни, дадени за непосредствено възприети от тях факти, се установява, че жилищната сграда, предмет на делбата, построена през 1977 г. е строена от родителите на страните с помощта на съделителя Р.. Последният е организирал строителната дейност, а след смъртта на наследодателите е измазал къщата. В строителните дейности съделителката не е вземала участие нито с труд, нито със средства. Установява се, че посочената жилищна сграда се ползва, поддържа и стопанисва само от съделителя Р.. Съделителката Р. никога не е взимала участие в тези дейности. От събраните по делото гласни доказателства се доказва и наличие на извънсъдебно съгласие между страните в собственост на съделителя да остане тази жилищна сграда, а съделителката да получи жилищната сграда, построена през 1936 г..

         Целта на делбеното производство е всеки от съделителите да получи реален дял от съсобствените имоти, а несъответствието с реалното им участие в съсобствеността да бъде уравнено с пари. Способът за извършване на делбата се преценява от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства.

 Изнасянето на публична продан на съсобствените имоти е допустимо само когато не могат да се образуват достатъчно обекти за обособяването на реален дял за всеки от съделителите и не са налице предпоставките на чл. 349 от ГПК за възлагане. В конкретния случай не са налице предпоставките за изнасяне на делбените имоти на публична продан, тъй като съделителите са двама и имат равно участие в съсобствеността, и съществуват два самостоятелно обособени делбени имота – двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1936 г. и двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1977 г.

         Във връзка с приетата за разглеждане претенция за възлагане по чл. 349 от ГПК, съдът счита, че следва да се отбележи, че в молбата за приемане на същата не са посочени фактическите обстоятелства, на които съделителят основава искането си. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява да е налице нито хипотезата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, нито на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на жилищния имот, построен през 1977 г., предмет на делбата.

         Производството по делото е образувано за делба на придобити по силата на наследяване имоти, поради което не е налице хипотезата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, която е приложима единствено при делба на прекратена с развод или смърт съпружеска имуществена общност.

За възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК е необходимо да са налице кумулативно четири предпоставки – делбеният имот да е жилище, придобито по силата на наследяване, съделителят, на който се възлага да е живял в него към момента на откриване на наследството и да няма друго жилище. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на последната предпоставка. Не са ангажирани никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че съделителят Р. е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството. Тежестта на установяване на този факт, пада върху него, поради което и съдът приема за недоказано посоченото обстоятелство.

По изложените съображения съдът счита за неоснователно искането на съделителя Р. да му бъде възложена в дял по реда на чл. 349 от ГПК делбената двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1977 г.

Съдът счита за неоснователно и искането на съделителката Р. за разпределяне на делбените имоти между страните чрез жребий по реда на чл. 352 от ГПК. Действително в конкретния случай се касае за двама съделители с равно участие в съсобствеността и два самостоятелно обособени делбени имота, което прави тегленето на жребий възможно. Съдът, обаче счита, че с оглед всички установени по делото обстоятелства, това се явява неудобен способ за извършване на делбата. Както вече беше посочено едната от делбените сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, строена през 1977 г. е строена от наследодателите с участието и помощта на съделителя Р.. Само той е ползвал къщата, стопанисвал я е и я е поддържал. Съделителката Р. не е взела участие нито в построяването, нито в поддържането и стопанисването на посочения делбен имот. Освен това, се установява, че между страните е имало извънсъдебно съгласие именно този обект от включените в наследството имоти да остане собствен на Р., а сградата, строена през 1936 г. да остане собствена на Р.. Тези обстоятелства според съда обосновават неудобство делбата да бъде извършена чрез жребий.

Делбените имоти следва да бъдат разпределени между страните по реда на чл. 353 от ГПК, като в дял на И.Р. следва да бъде поставена построената през 1977 г. в парцел ІХ-615, кв. 39 по плана на с. Дрен двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м. с пазарна цена 28000 лв., а в дял на В.Р. следва да се постави построената през 1936 г.в парцел ІХ-615, кв. 39 по плана на село Дрен двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м.  с пазарна цена 8000 лв. За уравняване на дяловете И.Р. следва да бъде осъден да заплати на В.Р. сумата от 10000 лв.

Тъй като двете делбени жилищни сгради са построени в един урегулиран поземлен имот, от който не могат да се обособят два самостоятелни такива,  на основание чл. 38, ал. 1 от ЗС същият се явява обща част. Той не може да бъде поделен по силата на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗС. Дяловете на отделните съсобственици в общата част, каквато се явява в случая дворното място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗС са съразмерни на съотношението между стойността на отделните жилищни обекти, които те притежават, изчислени при учредяване на индивидуалната собственост върху тях, а правата, определение с решението по допускане на делбата имат значение за паричното изравняване на това съотношение. Затова настоящият съдебен състав съобразно стойността на отделните самостоятелни обекти следва да посочи в какъв размер /процентно/ всеки от тях притежава дял в общите части – в конкретния случай - в дворното място. /в този смисъл решение № 30 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 2183/2008 г., ІІІ г. о./. По делото не е назначена и изслушана експертиза, но доколкото с такава е установена стойността на дворното място и на отделните жилищни обекти в него, съдът счита, че установяване в процентно съотношение на дяловете в общите части с оглед стойността на обектите се явява въпрос на обикновено пресмятане и не изисква специални знания. След извършено такова съдът счита, че правото на собственост на В.Р. в дворното място следва да бъде определено на 22%, а на И.Р. - 78 %. За уравняване на дела с оглед признатите права на собственост на двамата в общата част с решението по допускане на делбата И.Р. следва да бъде осъден да заплати на В.Р. сумата от 2052 лв.

         По заявената претенция с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съдът намира следното: За уважаването и, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът се е обогатил за негова сметка без основание, като в причинно-следствена връзка от това за него е настъпило обедняване.

         От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че делбената сграда е построена със средства на родителите на съделителите и И.Р., както и труда на последния и негови познати, на които същият не е заплащал, но също е помагал с труд. Съделителката Р. не е взела участие в построяването на сградата. Като обедняване на Р. по смисъла на чл. 59 от ЗЗД следва да се считат направените от него разходи за построяване на къщата. Предоставянето на труд в построяването на къщата, както и престирането на труд от негова страна, срещу оказана от приятели помощ в построяването на делбената сграда не представлява обедняване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, тъй като липсва разместване на имуществени блага и съответно не може да обоснове приложеинето на посочения текст. От приложените по делото фактури е видно, че И.Р. е закупил материали за мозайка на обща стойност 18.69 лв., фаянсови плочки на стойност 140 лв. и дограма на стойност 923 лв. Останалите представени по делото фактури удостоверяват закупуване на различни материали, но не се установява те да са вложени в строителните работи по делбената сграда.

         От свидетелските показания на К.С. се установява, че И.Р. изцяло със собствени средства е изградил електро и В и К инсталацията на къщата. Стойността им е оценена от вещото лице съответно на 1157.00 лв.  и 562.64 лв.

         От показанията на свидетеля Б. се установява, че измазването на къщата също е изцяло извършено от И.Р., след смъртта на наследодателите. Стойността е изчислена от вещото лице на 388.85 лв.

          Тъй като ½ ид. ч. от сградата след смъртта на наследодателите е преминала в собственост на И.Р., то и ½ от така направените разходи не могат да се считат за обедняване. Сестра му – съделителката Р. се е обогатила с ½ от така направените от брат и разходи. Затова претенцията на съделителя следва да бъде уважена до така посочените размери.

         Останалите претенции на съделителя Р. са недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Нито от писмените, нито от гласните доказателства по делото не се установява, той да ги е извършил със лични средства и труд, при доказателствена тежест, падаща върху него. В тази връзка съдът не цени като доказателство представената декларация от 23.06.1986 г. , тъй като тя касае друга сграда, построена в друг урегулиран поземлен имот.

         На основание чл. 355 от ГПК съделителката Р. следва да заплати държавна такса в размер на 864 лв., а съделителят Р. – 1364 лв., като 500 лв. от тях държавна такса за претенциите по сметките.

         По изложените съображения, Съдът

        

Р  Е  Ш  И

 

         РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 от ГПК в самостоятелен дял на В.Д.Р., ЕГН ********** *** следния недвижим имот:

         ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 40 кв. м., построена през 1936 г. в парцел Х-615, в кв. 39 по регулационния план на село Дрен , общ. Радомир, с площ от 450 кв. м. при граници на имота по скица: парцел ІХ-613, парцел Х-612, улица, парцел ХІІІ-617 и парцел ХІ-614 на стойност 8000 лв. /осем хиляди лева/, ведно с 22% /двадесет и два процента/ от общите части - дворното място, представляващо парцел Х-615, в кв. 39 по регулационния план на село Дрен, общ. Радомир, с площ от 450 кв. м. при граници на имота по скица: парцел ІХ-613, парцел Х-612, улица, парцел ХІІІ-617 и парцел ХІ-614.

         РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 от ГПК в самостоятелен дял на И.Д.Р., ЕГН ********** *** следния недвижим имот:

         ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 40 кв. м., построена през 1977 г. в парцел Х-615, в кв. 39 по регулационния план на село Дрен , общ. Радомир, с площ от 450 кв. м. при граници на имота по скица: парцел ІХ-613, парцел Х-612, улица, парцел ХІІІ-617 и парцел ХІ-614 на стойност 28000 лв. /двадесет и осем хиляди лева/, ведно със 78% /седемдесет и осем процента/ от общите части - дворното място, представляващо парцел Х-615, в кв. 39 по регулационния план на село Дрен , общ. Радомир, с площ от 450 кв. м. , при граници на имота по скица: парцел ІХ-613, парцел Х-612, улица, парцел ХІІІ-617 и парцел ХІ-614.

         ОСЪЖДА И.Д.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Р., ЕГН ********** *** за парично уравнение на дела и сумата от 12052 /дванадесет хиляди петдесет и два лева/.

         ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД В.Д.Р., ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.Р., ЕГН ********** *** сумите както следва: - 9.35 лв. /девет лева и тридесет и пет стотинки/- за закупуване на материали за поставяне на мозайка; - 70.00 лв. /седемдесет лева/ - за закупуване на фаянсови плочки; - 461.50 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и петдесет стотинки/ - за закупуване за дограма; - 578.50 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - за изграждане на електроинсталация; - 281 лв. /двеста и осемдесет и един лева/ - за изграждане на В и К инсталация; - 194.43 лв. /сто деветдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - за направа на замазка, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове  за разликата до пълните предявени размери съответно от 600лв. за направа на мозайка; до 280 лв. за поставяне на фаянсови плочки; до 550 лв. – за направа на В и К инсталация; до 1000 лв. – за направа на елекрто-инсталация; до 1223 лв. за поставяне на дограма; до 800 лв. – за направа на замазка и ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове за сумите както следва – 200 лв. – изкопаване на основи, 150 лв. – направа на кофраж, 900 лв. – наливане на бетон; 250 лв. – направа на първа плоча; - 200 лв. – направа на арматура; 450 лв. – изливане на бетон; 550 лв. – направа на кофраж на втора плоча; - 3500 лв. – направа на покрив; - 300 лв. – направа на декофраж на двете плочи; 1500 лв. – ограда на парцела.

         ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК В.Д.Р., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 864 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева/, представляващи държавна такса.

         ОСЪЖДА на основание чл. 355 и чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Д.Р., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 1364 лв. /хиляда триста шестдесет и четири лева/, представляващи държавна такса.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно.

Т.П.