Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение I-21 състав в открито заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14488
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищците Н.П.Б.
и Л. С.П. излагат, че са
наследници по закон на П.А.К., който бил син и наследник на А.П.К..
Наследодателят им А.П.К. бил собственик на следния недвижим имот : къща на два
етажа, със застроена площ от 112 кв.м. в гр. София, ул. „******, изградена в
имот пл. № 3 от квартал 538, м. „ГГЦ - зона Г -12", съгласно утвърдената
със заповед РД 50-09-317/09.10.1990 г. дворищна регулация, при съседи на
поземления имот по нотариален акт № 91,том XXVII, дело 5050/1967 г. : ул. „Сан
Стефано"; С.А.; К.Т.; К.К.; наследници на Н.П., а по скица издадена от СО,
район Оборище : ул."Сан Стефано" , УПИ II -2, УПИ III - 8, УПИ XV -
4, имот с пл.№ 1. Къщата била придобита от А.К.по силата на два договора за
покупко-продажба обективирани в нотариален акт № 10, том VII, дело № 1858 от
1924 г. и нотариален акт № 81, том VIII, рг 1592, дело № 1592, дело № 1508 от
1934 г.
На 04.08.1949 г. на
основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
/отм./ по отчуждителна преписка № 1979/48 г., от А.К.са национализирани:
партерния и таванския етаж от къщата в гр. София, ул. ******, пристройка към
нея, заедно с 3/5 идеални части от общите части на сградата и недвижимия имот
представляващ парцел III от кв. 538, м. „Центъра“ гр. София. За извършеното
национализиране бил съставен акт за държавна собственост № 1872/1949 г. След
одържавяването, стопанско предприятие „Софжилфонд“ обособило част от тавана
(около 65 кв. м) с паянтови прегради, въпреки че според ищците, таванският етаж
включвал помещения със сервизни функции, които не били самостоятелни обекти.
На 01.09.1964 г. въз основа на решение на ИК на СГНС,
одобрено от Министерство на финансите с писмо № 11 -1460 / 26.05.1964 г., с
договор за покупко-продажба на държавен жилищен имот, ИК на РНС „Васил
Левски" - град София продал на бащата и майката на ответника В.Н.В. – Н.В.В.
и Х.А.В.обособен държавен имот - апартамент в гр.София, ул. „******и представляващ:
апартамент със застроена площ от 63, 79 кв.м., находящ се на тавански етаж от
триетажна жилищна сграда с адрес : гр.София, ул. „******и състоящ се от:
коридор, две стаи, кухня, клозет, както и таванско и избено помещение заедно с 9,4
% идеални части от общите части на сградата и от мястото , представляващо
парцел 111-3, квартал 538, местност Центъра ,общо застроена и незастроена площ
от 342 кв.м. Ответникът В.Н.В. се легитимирал като собственик на описания имот по
наследяване и въз основа на посочения договор за покупко - продажба от
01.09.1964 г. между наследодателите му и продавача ИК на РНС „Васил
Левски" град София.
С влизане в сила на ЗВСОНИ /обн. ДВ бр, 15 от
21.02.1992г./ собствеността върху отчуждената част от къщата била възстановена
съгласно непосредственото действие на разпоредбата на чл. 1 от ЗВСОНИ. Със
заповед РД 92-57-625 от 20.08.1992 г. и допълваща я Заповед РД-57-660 от
19.06.1996 г. на Столична община бил деактуван отчуждения партерен етаж от къща
на ул."*******в гр. София заедно с принадлежащите му таванско и избено
помещение и идеални части от общите части. С посочените заповеди било наредено
да се предаде описания имот на наследниците на А.П.К., което ищците твърдят, че
ги легитимирало като собственици на таванското помещение, намиращо се в
триетажната жилищна сграда на ул. „******в гр. София.
Ищците твърдят, че
договорът за покупко-продажба от 01.09.1964 г., с който се легитимирал като
собственик ответникът, не бил подписан от продавача и от купувачите Н.В.В. и Х.А.В..
Заявяват също, че договорът за покупко-продажба от 01.09.1964 г . не бил вписан
в Службата по вписвания. В договора било посочено, че къщата се намира в парцел
111-3 местност Центъра, а реално тя се намирала в парцел № III - 3. Договорът
за покупко-продажба от 01.09.1964 г. не можел да легитимира ответника като
купувач, тъй като не е спазено изискването на чл. 14 от Наредба за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд да се вземе решение на СГНС и съгласие от
министъра на финансите, които е следвало да предхождат подписването на договора
за покупко-продажба от 01.09.1964 г.
Според ищците,
ответникът не можел да се легитимира като собственик и на основание придобивна
давност, тъй като изискваното необезпокоявано и трайно владение от него е
прекъснато със завеждането от първата ищца Н.П.Б. на иск за ревандикация по чл.
108 ЗС срещу ответника с искова молба до СРС от 26.03.2010 г. , въз основа на
която било образувано гр.д. № 14911/2010 г. на СРС.
За да обосноват правния си интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, ищците
Н.П.Б. и Л. С.П. излагат, че тъй като таванските и избените помещения не са
самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект (жилище, ателие
и др.), те като принадлежност следват главната вещ – в случая партерния етаж на
ул. ******, възстановен на ищците. Поради това, ищците смятат, че при
отричането на правото на собственост на ответника върху процесния имот би било
основание за придобиване на собствеността на ищците върху имота по силата на
давностно владение върху партерния етаж, чиято принадлежност според твърдението
на ищците е имотът, предмет на исковата претенция.
На
основание изложените обстоятелства, ищците правят искане до съда да признае за
установено по отношение на Н.П.Б. и Л. С.П., че ответникът В.Н.В. не е
собственик на следния имот: апартамент със застроена площ 63,79 кв. м, находящ
се на тавански етаж от триетажна сграда с адрес гр. София ул. „******и състоящ
се от коридор, две стаи, кухня, клозет, както и таванско и избено помещение,
заедно с 9,4 % ид.части от общите части на сградата и от мястото,
представляващо парцел III-3
квартал 538, местност центъра, общо застроена и незастроена площ от 342 кв. м.
Ответникът В.Н.В. чрез
упълномощения си представител оспорва иска със следните възражения:
1. Възражение за
недопустимост на иска. Пълномощинкът на ответника се позовава на влязло в сила
решение, с което бил отхвърлен предявеният от ищцата Н.П.Б. срещу същия
ответник ревандикационен иск за същия имот.
2. Възражение за
недопустимост на иска, поради пропускане на срока за предявяване на иск по чл.
7 от ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договора, който е бил основанието за
придобиване на имота от наследодателите на ответника.
3. Възражение за
неоснователност, поради недоказаност на твърдените от ищците основания за
нищожност на договора за придобиване на имота.
4. Възражение за
изтекла придобивна давност в полза на отдветника.
Съдът намира иска за
процесуално допустим, с оглед допълнително обоснования с молба вх. № 287430 от
13.11.2020 г. (л. 170) правен интерес на ищците от предявяването на отрицателен
установителен иск. Не обуславя извод за недопустимост и възражението за
непредявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ за обявяване за нищожен на договора за
продажба на имота от 01.09.1964 г. Преклудирането на възможността
действителността на договора да се оспорва по исков ред не води до
недопустимост на отрицателния установителен иск, а има значение доколко съдът
може да вземе предвид довода за нищожност при преценка на основателността на
иска.
Като
разгледа спора по същество и взе предвид събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Ищците Н.П.Б. и Л.
С.П. са наследници по закон на А.П.К., починал на 29.06.1978 г. Не се спори
между страните и се установява от приложените по делото писмени доказателства,
че до 1949 г. имотът, предмет на правния спор, намиращ се на таванския етаж на
жилищна сграда на ул. ******, е бил собствен на наследодателя на ищците А.П.К..
От акт за завземане на недвижим имот за държавен от 19.09.1949 г. (гр.дело №
14911/2010 г. л. 8) се установява, че по реда на Закона за отчуждаване на
едрата градска покрита недвижима собственост от наследодателя на ищците са
отчуждени следните обекти, находящи се в собствената му сграда в поземлен имот
на ул. ******: „партерния и таванския етаж от къщата на ул. „******– София,
състоящи се от: първи етаж от три стаи и кухня и втория от две стаи и кухня,
заедно с 3/5 ид.части от сградата и мястото, със съответните зимнични и
тавански помещения“. С отчуждаването на имота, същият бил предаден на стопанско
предприятие „Софжилфонд“. С договор за продажба на държавен жилищен имот от
01.09.1964 г., сключен по реда на отменената Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети (в сила до 1967 г.),
имотът бил продаден на наследодателите на ответника В.Н.В. – Н.В.В. и Х.А.В.. В
договора за продажба имотът е описан като апартамент, находящ се на таванския
етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се на ул. „******и състоящ се от
коридор, кухня, клозет и таванско и
избено помещение (л. 259). Владението на имота от ответника В. понастоящем не
се оспорва по делото.
С
решение № 16307 от 13.08.2014 г. по гр. дело № 10516/2011 г. Софийски градски
съд отхвърлил предявения от първата ищца Н.П.Б. срещу ответника В.Н.В. иск по
чл.108 от ЗС за признаване правото на собдственост на ищцата и о98съждане на
ответника да предаде владението върху ½ идеална част от имота, описан
както следва: част от таван с площ 65 кв. м на двуетажна къща, находяща се в
гр. София, ул. ******, построена в имот пл. № 3, представляващ част от УПИ I-1,3 в кв. 538 по
плана на гр. София м-ст „ГГЦ-зона Г-12, при граници
на процесната част: двор, УПИ XV-4, ул. „Сан
Стефано“, таванско помещение и стълбищна клетка към таванските помещения,
оцветена в жълто на скицата към заключението на СТЕ, представляваща неразделна
част от решението, която ч„аст е преустроена и обособена без ж.б.конструкция
чрез преградни стени, наковани с летви върху мертеци и замазани с хоросан, като
жилище с площ от 63,79 кв. м, състоящо се от коридор, две стаи, кухня, клозет и
таванско и избено помещение.
Процесният
имот е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.41.1.3 по
кадастралната карта (скица л. 24; гр. дело № 10516/2011 СГС, СТЕ л. 73).
Първият
спорен въпрос по делото е дали имотът, собствеността върху който се оспорва с
предявения иск, е самостоятелен обект. Пълномощникът на ищците излага доводи,
че този имот няма самостоятелен характер, а е принадлежност към жилищните етажи
на сградата и не може да бъде предмет на самостоятелни сделки.
Този
довод на ищците е неоснователен и се опровергава от представените писмени
доказателства по делото и приложеното към него гр. дело № 14488/2017 г. В
приложената към преписка № П-157/63 г. подробна ведомост за количествата на
строителните работи, е дадено следното описание на имота, квалифициран като
„държавен апартамент“: жилището се намира на тавана. Състои се от коридор, две
стаи, кухня, клозет, килер и таванско помещение“. Това описание съответства на
описанието на имота в акта за завземане на недвижим имот за държавен пор. №
1036 от 19.09.1949 г. (гр. дело № 14911/2010 г. л. 8. В графа „Описание на
сградите“ сградата, в която се намира имотът, е описана като „къща от два етажа
и таван – 3 жилищни помещения, състояща се от партер – 3 стаи и пр., I-ви етаж от 3 стаи и пр., тавански етаж – 2
стаи и пр“. Характеристиката в акта на сградата като състояща се от „три
жилищни помещения“ (тук очевидно се има предвид три жилища, а не „помещения“ в
смисъл на стаи, защото броя на стаите се описва впоследствие) означава, че на
партерния, първия и таванския етажи има по едно жилище. Предмет на отчуждаване
е „партерния и таванския етаж от къщата“, при което обектът на отчуждаване на
таванския етаж, посочен като „втория“, е описан като състоящ се от „две стаи и
кухня“. Това означава, че още към момента на отчуждаването имотът не е бил разглеждан
като таванско помещения, принадлежност към жилищата, а като самостоятелен
жилищен имот.
В тази връзка,
съдът намира за неоснователен и довода, че имотът не може да представлява
самостоятелен обект, поради липса на санитарно помещение (тоалетна), с който
довод се аргументира нищожността на договора поради невъзможен предмет. В самия
договор (л. 259) изрично са описани помещенията в състава на жилището: две
стаи, кухня, клозет, таванско и избено помещение. Такова описание се съдържа в
цитирана по-горе подробна ведомост по преписка П-157/63 (л. 230). Наличието на
санитарно помещение в апартамента е видно и от представената с преписката скица
(л. 261) – клозетът (обозначен „кл“) е отбелязан в дъното на коридора, между
кухнята и една от стаите. Скицата е част от преписката по договора за продажба,
удостоверява състоянието на имота към този момент и съответства напълно на
скицата – приложение към СТЕ по гр. дело № 14911/2010 г. на СРС (л. 77), която
е неразделна част от първоинстанционното и въззивното решение.
Вторият
спорен въпрос е за действителността на договора за продажба от 01.09.1964 г.
Пълномощникът на ищците излага следните доводи за недействителност на договора:
1.
Договорът за продажба не е бил подписан от продавача, тъй като подпикът в графа
„Продавач“ не бил изпълнен от продавача – зам.председателя на ИК на РНС „Васил
левски“ К.С.Л.. Полагането на подпис от лице, различно от вписаното в договора
длъжностно лице Липоева се установява от съдебно-почерковата експертиза. Съдът
намира обаче, че това не води до нищожност на договора за продажба. На първо
място следва да се уточни, че продавач
по договора не е нито К.С.Л., нито ИК на РНС, а държавата чрез изпълнителния
комитет на РНС „Васил Левски“ като местния орган на държавната власт Волята на
държавата като субект на гражданското право да продаде имота на наследодателите
на ответника е формирана след провеждане на административната процедура по
раздел II и III от отменената Наредбата за продажба на жилища
от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети (в сила до 1967 г.) и
се установява безспорно от документите по приложената към делото преписка № П-157/63
на РНС. Спазено е изискването на чл. 18 от ЗС за писмена форма на договора за
продажба. При тези обстоятелства полагането на подпис от името на държавата
като продавач върху писмения договор за продажба не води до неговата нищожност.
2. Договорът за продажба не е бил вписан в Службата по вписванията, каквото било изискването на Правилника за вписванията от 1951 г. Доводът е неоснователен. За оспорения договор за продажба на държавен жилищен имот от 01.09.1964 г. са били приложими действалите към датата на неговото сключване разпоредби на чл. 18 (редакция преди 1996 г.) във вр. с чл. 15 (отм.) и чл. 13 (отм.) от Закона за собствеността. Съгласно чл. 5 буква „а“ (редакция преди 1996 г.) от Правилника за вписванията, към датата на сключване на договора не са подлежали на вписване: придобиване на недвижим имот по силата на закона или с административен акт, като: отчуждения за държавна и обществена нужда, по регулация, по силата на конфискация, придобиване на изоставени недвижими имоти от държавата, отстъпване на държавни имоти (чл. 15 от Закона за собствеността) и др. Продажбата на държавен имот е договор, с който държавният имот възмездно се „отстъпва“ на купувача и според цитираната разпоредба в действащата към 1964 г. редакция договорът, с който правото на собственост е възмездно отстъпено, не е подлежал на вписване.
3.
Неспазване изискването на чл. 14 от Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд. Доводът е неоснователен. Тук следва да се уточни, че
пълномощникът на ищците се позовава на нормативен акт, който не е съществувал
към датата на сключването на договора – цитираната наредба е обнародвана в ДВ
бр. 6 от 20.01.1967 г. Към датата на сключването на договора е била в сила
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на
народните съвети (обн. Изв. бр. 39 от 14.05.1957 г., отм. ДВ бр. 6 от
20.01.1967 г.). Съгласно чл. 3, чл. 12 и 13 от Наредбата, на територията на
Софийския градски народен съвет продажбите се извършват по решение на
председателя на изпълнителния комитет на съответния районен народен съвет, което
се утвърждава от министъра на финансите.
Решението на съответния РНС се изпраща на Министерството на финансите за
утвърждаване чрез Софийския градски народен съвет. Към изпратената от Столична
община район „Оборище“ преписка № П-157/63 не е приложено решение на
председателя на ИК на РНС „Васил Левски“. Но от останалите приложени към
преписката писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, безспорно се
установява, че е била проведена административна процедура по чл. 15 от
Наредбата - за оценка на имота и чл. 9-13 от Наредбата - за неговата продажба. От
приложеното писмо № II-1460
от 26.06.1964 г. на Министерството на финансите – Държавно юрисконсултство (л.
240-241) се установява, че решение на Изпълнителния комитет на районния народен
съвет „В. Левски“ за продажба на имота е било утвърдено от зам. министър на
финансите. Това е доказателство за взето решение на председателя на ИК на РНС
за продажба на апартамента на Н.В.В. и Х.А.В..
4.
Нищожност поради невъзможен предмет. Пълномощникът на ищците се позовава на
твърдяна от него разлика между договора и скицата на имота досежно етажността
на сградата и площта на жилището. Пълномощникът на ищците твърди, че в скицата
на имота от декември месец 1964 г. къщата била посочена като двуетажна, а в
договора – триетажна. Тук също следва да се направи уточнение, че скицата,
която е приложена към преписка № П-157/63 не е от декември 1964. В самата скица
е отбелязано, че тя е „план на държавния апартамент, находящ се на таванския
етаж на сградата на ул. ******, т.е. скицата е била изготвена преди продажбата
на апартамента. В самата скица не е посочена етажност на сградата. В акта за
завземане на недвижим имот за държавен от 19.09.1949 г. изрично се посочва, че
сградата се състои от партерен етаж, първи етаж и таван. Поради това, не е
налице твърдяното от пълномощника на ищците противоречие в описанието на имота
в договора и неговото действително описание. Няма несъответствие и на
посочената в договора квадратура с действителната.
Не
е налице и твърдяното в исковата молба несъответствие на описаното
местонахождение на сградата, в която е жилищният имот, в парцел № 111-3, вместо
реалното ѝ местонахождение III-3. Горното
не е несъответствие, а част от номера на поземления имот, обозначаваща парцела,
за който е отреден, е изписана с арабски, вместо с римски цифри.
Третият
спорен въпрос е изтекла ли е за ответника придобивната давност като основание
за придобиване на собствеността върху имота. На придобивна давност се позовава
при условията на евентуалност пълномощникът на ответника. Съдът приема, че
праводателите на ответника В. са били собственици и не е налице порок в
предписаната в чл. 18 от ЗС форма за придобиване на имота. Независимо от това,
в конкретния случай е изтекъл и срокът по чл. 79 ал. 2 от ЗС, и срокът по чл.
79 ал. 1 от ЗС, считано от влизане в сила на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ (изм.обн. ДВ
бр.108 от 18.11.1997 г., в сила на 22.11.1997 г.). Владението на ответника В.
не е било прекъсвано за срока по чл. 81 от ЗС или обезпокоявано със способите по чл. 116 б. „б“ от ЗЗД, към
който препраща чл. 84 от ЗС.
Горните
съображения дават основание на съда да приеме за безспорно установено по
делото, че В.Н.В. е собственик на недвижимия имот, представляващ апартамент със
застроена площ 63,79 кв. м, находящ се на тавански етаж от триетажна сграда с
адрес гр. София ул. „******и състоящ се от коридор, две стаи, кухня, клозет,
както и таванско и избено помещение, заедно с 9,4 % ид.части от общите части на
сградата и от мястото, представляващо парцел III-3 квартал 538, местност центъра,
общо застроена и незастроена площ от 342 кв. м, а по кадастрална карта
самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.41.1.3, находящ се в сграда № 1,
разположена в имот с идентификатор 68134.407.41 по кадастрална карта. Следва
предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен.
Ищците
дължат на ответника разноски в размер на по 1300 лева всяка ищца, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Данъчната
оценка на имота при предявяването на иска е била 48 564,90 лева, което е
цената на иска и размерът на материалния интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото
минимално адвокатско възнаграждение е 830 лева плюс 3% за горницата над
10 000 лева, или 830+3%*38 564,90 = 1986,95 лева. Заплатеното адвокатско
възнаграждение за първа инстанция е 2000 лева, който е с 13,05 лева по-висок от
минималния. За представителство по ч.гр.дело № 2164/20 на САС ответникът е
заплатил 600 лева, която сума е по-малка от минималната по чл. 7 ал. 1 т. 7 от
Наредбата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявения от Н.П.Б. ЕГН **********
и Л. С.П. ЕГН **********, адрес *** срещу В.Н.В. ЕГН **********, адрес: ***
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на Н.П.Б. и Л. С.П., че ответникът В.Н.В.
не е собственик на следния имот: апартамент със застроена площ 63,79 кв. м,
находящ се на тавански етаж от триетажна сграда с адрес гр. София ул. „******и
състоящ се от коридор, две стаи, кухня, клозет, както и таванско и избено
помещение, заедно с 9,4 % ид.части от общите части на сградата и от мястото,
представляващо парцел III-3
квартал 538, местност центъра, общо застроена и незастроена площ от 342 кв. м, който
имот е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.41.1.3,
находящ се в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор 68134.407.41 по
кадастрална карта.
Осъжда Н.П.Б. и Л. С.П. да заплатят
на В.Н.В. разноски по делото в размер на по 1300 лева всяка ищца.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: