Р Е Ш Е Н И Е
260004/6.1.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на седми декември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД
№ 1016/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника
юриск. Апостолов, против Р.Р.М. ***, в която са предявени, по реда на чл. 422
вр. 415 ГПК, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни искове за признаване, като установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за
паричен заем № *********/19.04.2017 г. сключен между „Првидент Файненшъл
България“ ООД и ответницата, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
01.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 362/2020
г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 154/17.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както
следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 279.70 лева - непогасена главница, ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 29.61 лева
- договорна лихва върху главницата за периода от 07.07.2017 г. до 02.03.2018 г.,
ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателно
плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 64.01 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата и договорната лихва, за периода от 07.07.2017
г. до подаване на заявлението в съда -14.02.2020 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 19.04.2017 г. ответницата сключила с „Провидент
Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ Договор за потребителски
кредит № ********* за сумата 350,00 лева, предоставена от кредитен консултант в
брой по местоживеене на длъжника, потвърдено с подписване на договора. Страните
договорили усвоената сума да се олихвява от датата на отпускане, в месечен
размер фиксиран за целия срок на действие на договора и която възлизала на
47,81 лв. Общата стойност на главницата и договорната лихва в размер на 397,81
лв., била разсрочена за погасяване на 45 равни седмични погасителни вноски, всяка
от 8,84 лв. - първата платима на 28.04.2017 г., а последната на 02.03.2018 г..
Длъжникът не върнал изцяло заема. Договорът не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
На
01.07.2017 г. бил сключен Договор за цесия и заместване в дълг, по силата на
който вземането, произтичащо от Договора с ответницата № *********/19.04.2017
г., било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На
01.08.2018 г. било подписано Приложение 1, представляващо Допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 г. по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило вземането
от ответницата в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
От
своя страна на 03.05.2019 г. “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с ЕИК ***, по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия).
Твърди
се, че Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените продажби на вземането
от името на „Провидент Файненшъл България“ ООД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
съответно от името на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с
Уведомителни писма от 31.05.2019 г. с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********,
изпратени с Известия за доставяне от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството на пълномощник на цедентите.
Поради неплащане на дължимите суми,
ищецът начислил
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми, за
периода от 07.07.2017 г. до подаване на Заявление в съда - общо 64,01 лв.
Ищецът
подал по реда на чл. 410 ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника, по което било образувано ЧГД № 362/2020 г., по описа на РС
Шумен. Съдът уважил претенция и издал Заповед за изпълнение.
Ответницата подала възражение твърдейки,
че кредитът е погасен. Оспорва като неоснователен иск за сума от 30 лв. за
прехвърляне на договори и такса 25 лв..
Ищецът моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи, както следва: главница в размер на 279.70 лева, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; договорна лихва върху главницата за периода
от 07.07.2017 г. до 02.03.2018 г. в размер на 29.61 лева ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане; обезщетение за забава в
размер на 64.01 лв., за периода от 07.07.2017 г. до 14.02.2020 г.. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез
служебен защитник, оспорва иска по основание и размер. Намира, че липсва
доказателство за изпълнение условията на чл. 99, ал. 2 ЗЗД - надлежно
уведомяване за настъпилите прехвърляния на вземането, тъй като по делото не
били представени доказателства първоначалният кредитор „Провидент Файнешъл
България” ООД да е уведомил длъжника, че следва да извършва плащанията към друг
кредитор. Счита, че съгласно чл. 25, б. Д от сключения Договор за потребителски
кредит № ********* „Сумите по кредита се събират по местоживеене на клиента”,
като в тази връзка липсвали доказателства, че при посещение на адреса на
клиента той е отказал плащане. В тази връзка твърди, че при всички посещения са
извършвани плащания, както и че след определен период никой не е посещавал
адреса на ответницата. Твърди, че не е предоставена и възможност за водене на
преговори за сключване на допълнително споразумение относно договаряне начина
на плащане на задълженията. Липсата на съдействие от страна на кредитора
правело невъзможно изпълнението на задължението.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а служебният
защитник на ответника - отговора.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
От приложеното ЧГД № 362/2020 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на
Заявление рег. № 2970/14.02.2020 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 154/17.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати
парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********/19.04.2017
г. с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, както
следва: 279.70 лв. – главница; 29.61 лв. - договорна лихва върху главницата за
периода от 07.07.2017 г. до 02.03.2018 г.; 64.01 лв. - обезщетение за забава за
периода от 07.07.2017 г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
вземането от 14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, както и сумата от 75.00 лв. - разноски по делото.
От приетия по делото Договор № *********/19.04.2017
г., /л. 9/, се установява, че въз основа на „Формуляр за кандидатстване за
кредит“ /л. 13/, „Провидент файненшъл България“ ООД предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 350 лв., при договорена фиксирана лихва в
размер на 47.81 лева, равняваща се на 29.73 % годишно. С чл. 3 от Договора
заемателят се задължил да плати такса за „Оценка на досие“ в размер на 17.50
лв., както и такса за услуга „Кредит у дома“ в общ размер 239.50 лева, която
съгласно чл. 25 от договора, е съставена, както следва: 30 % или 71.85 лева -
за предоставяна на кредита в брой по местоживеене, а останалата част, в размер
на 167.65 лева - за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя. Така дължимата
сума за връщане по договора при отпускане на кредита била в общ размер 654.81
лв., която Заемателят се задължил да върне на 45 седмични погасителни вноски, при
договорен ден за плащания – петък, всяка в размер на 14.56 лева, като падежът
на първата бил 28.04.2017 г.. С подписването на Договора, Заемателят
удостоверил, че е получил от Заемодателя пълния размер на кредита – чл. 27 от
Договора. Съгласно чл. 22 от Договора за заем Заемодателят си запазил право да
прехвърля, изцяло или частично, правата си без съгласието на Заемателя, като се
задължил в последствие да го информира.
От Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г. /л. 16/ и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД /л. 20/, се установява, че Заемодателят „Провидент файненшъл България“
ООД прехвърлил на „Изи Асет мениджмънт“ АД вземането срещу ответника по
процесния Договор за потребителски кредит от 19.04.2017 г. в общ размер към
01.07.2017 г. от 537.89 лв., в което е включена главница от 350 лв.
С Пълномощно от 04.07.2017 г. /л. 37/
цедентът „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент
файненшъл България“ ООД/ упълномощава цесионера „Изи Асет мениджмънт“ АД да
уведоми от името на цедента длъжниците по сключените Договори за кредит за
извършеното прехвърляне на вземанията с Договора за цесия от 01.07.2017 г.
От Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г. /л. 21/; Анекс към приложение
№ 1 неразделна част от рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.01.2018 г. /л. 25/; Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 26/, Приложение № 1 от 01.08.2018 г. /л. 27/, се
установява, че „Изи Асет мениджмънт“ АД е прехвърлил на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, вземането
срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит от 19.04.2017 г., в
общ размер по кредита към 01.08.2018 г. - 528.21 лв., от които главница - 350
лв..
С Пълномощно от 14.02.2017 г. /л. 38/
„Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД от името на упълномощителя
да извършва уведомяване на всички длъжници за сключения Договор за цесия от 30.01.2017
г.
От Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019 г. /л. 30/; Потвърждение от 03.05.2019 г. за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 35/; Приложение № 1/03.05.2019
г. /л. 36/, се установява, че “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, вземането по процесния Договор за потребителски кредит от 19.04.2017 г., в
общ размер по кредита към 03.05.2019 г. - 551.35 лв., от които главница - 350
лв..
С Пълномощно от 03.05.2019 г. /л. 39/ “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, упълномощава
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да извършва уведомяване на всички
длъжници за сключения Договор за цесия от 03.05.2019 г.
С Пълномощно от 03.05.2019 г. /л. 39/ “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД преупълномощава „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да извършва
уведомяване на всички длъжници за сключения Договор за цесия от 30.01.2017 г.
Към исковата молба са приложени три Уведомителни
писма от една и съща дата - 29.05.2019 г., /л. 41/, /л. 42/ и /л. 43/, с един и същ изх.
№ ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, с които от името съответно на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява
ответницата за извършените цесии.
От
Известие за доставяне /л. 44/ се установява, че Уведомително писмо ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********
е изпратено на постоянния адреса на длъжника и е върнато в цялост, с отбелязване
„непотърсена“.
От Удостоверение за съответствие /л. 108/
се установява, че Договор за паричен заем № 59465546/19.04.2017 г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД /сега „Файненшъл България“ ЕООД/ с ЕИК
*********, и ответницата, вземането по което е прехвърлено с Договор за цесия
от 01.07.2017 г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, съответства на Договор за кредит с № 2872815, посочен в
приложение № 1/01.08.2018 г. към Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, с който договор вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
е придобито от „Провидент Файненшъл България“ ООД с длъжник ответницата, е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Към подаденото пред заповедният съд възражение
по чл. 414 ГПК /л. 14 по ЧГД № 362/2020 г./ ответницата представя документи за
извършени плащания към „Провидент Файненшъл България“ ООД, в общ размер 166.92
лв., както следва: 30 лв. на 26.04.2017 г.; 40 лв. на 11.05.2017 г.; 51.92 лв. на
09.06.2018 г.; 15 лв. на 22.06.2017 г., както и на 30 лв. с Приходен касов
ордер, без дата, издаден от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Представена е и Операционна
бележка за изтеглена сума от ответницата в размер на 198 лв.
От приетото и неоспорено Заключение по
допуснатата по делото ССчЕ се установява, че по Договор за кредит от 19.04.2017
г., в периода 26.04.2017 г. – 22.06.2017 г., ответницата е платила към
„Файненшън България“ ЕООД /към датата на договора „Провидент Файненшън България“
ООД/ сума в размер на 116.92 лв., както и към „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата
от 30 лв., или общо извършените плащания са в размер на 146.92 лв., с които са
погасени: по главница – 70.30 лв.; по договорна лихва – 18.20 лв.; по такса
оценка на досие – 3.80 лв.; по такса услуга кредит у дома – 54.62 лв.. Според
заключението размерът на непогасената главница възлиза на 279.70 лв.; размерът
на непогасена договорна лихва – 29.61 лв. и размерът на законната лихва за
периода от 07.07.2017 г. /датата на преустановяване на плащанията/ до
14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ - 63.45 лева.
От ответника не са ангажирани
доказателства за плащания по дълга след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК,
като и не са направени и твърдения в тази смисъл, както и за цялостно погасяване
на дълга.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се
установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство - ЧГД № 362/2020 г., по описа на РС Шумен; че в негова
полза е издадена Заповед № 154/17.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение в размер на: 279.70 лв. главница по Договор за потребителски кредит
№ *********/19.04.2017 г.; 29.61 лв. - договорна лихва за периода от 07.07.2017
г. до 02.03.2018 г.; 64.01 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.07.2017
г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Съдът констатира, че по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал възражение, по
реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на заявителя е дадена възможност да
подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира
исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за
допустими.
Възражението на служебния защитник на
ответника, че длъжникът не е редовно уведомен от заемодателя „Провидент
Файненшън България“ ООД за цесията от 01.07.2017 г. с „Изи Асет мениджмънт“ АД,
съдът намира за неоснователно поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска това. Безспорно процесното
вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. Цесията е съглашение, в което цедираният
длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното
правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато
то му е съобщено от предишния кредитор. В процесния случай съдът намира, че
длъжникът е бил редовно уведомен за Договора за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г. между заемодателя „Провидент файненшъл България“ ООД и „Изи Асет
мениджмънт“ АД, доколкото самият той представя Приходен касов ордер издаден от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, за прието от последния извършено от длъжника плащане
на сумата от 30 лв., за което от вещото лице е установено, че е отнесено за
частично погасяване на дълга. Относно последващите цесии съдът намира, че въведеното
в закона изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е направено от упълномощено
лице, тъй като не съществува законова пречка, доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие, уведомяването да се направи и от новия кредитор. Обстоятелството,
че Уведомителните писма до длъжника са изготвени от ищеца – последен цесионер,
а не от предходните цеденти, е без значение, когато първия е изрично овластeн
за това, както в процесния случай с Пълномощни. В този смисъл е и съдебната
практика, съобразно която изходящото от цедента уведомление, действащ чрез
пълномощник, достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Р. №
123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД №
2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о./. От
доказателствата по делото еднозначно се установява, че фактически Уведомления
от цедентите не са връчени на длъжника преди завеждане на иска. Съобразно същата
съдебна практика обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента Уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иск за изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай Уведомленията до
длъжника за прехвърлянията на вземането е получено лично от ответника, като
приложение към исковата молба. Следователно съобщенията извършени от последния цесионер,
действащ като пълномощник на цедентите, е правно валидно, действително и
поражда правните си последици. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на Уведомление,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК. Предвид сключените Договори за цесия и изричното уведомяване на
ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на
последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесиите като в този смисъл
носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът, което налага
извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът - настоящ ответник, е уведомен редовно за
извършените цесии. Следователно ищецът се явява легитимиран цесионер придобил
вземането спрямо ответника с Договор за цесия.
Основателността на претенцията за непогасена
главница, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал.
4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 279.70 лева, ведно с искане за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 14.02.2020 г. до окончателно плащане, е предпоставено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен
Договор за заем са се намирали във валидни облигационни правоотношения с
ответника; че действително е предал договорената по кредита сума, както и че
срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл /изискуемост на
претендираното вземане за главница и/или уведомяване за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита/ - пълно и главно. Съответно в тежест на ответника е да
установи, всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т. ч. точното в количествено и времево отношение изпълнение на
основното си задължение - плащане на сумите по кредита.
От приетите по делото доказателства
съдът намира за установено, а и страните не спорят, че на 19.04.2017 г.
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по
силата на което дружеството - кредитор предоставило на ответника паричен заем в
размер на 350.00 лева, при насрещното задължение да върне сумата на 45 седмични
погасителни вноски. Постигането на съгласие между страните относно предмета на
заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на
сумата на ответника по делото се установяват по несъмнен начин - по арг. от чл.
27 от Договор, с който длъжникът е декларирал, че с подписването е получил
сумата по кредита. Самият договор има характер на разписка за предаване на сумата,
поради което и други доказателства не са необходими. Следователно с подписване
на Договора длъжникът е удостоверил получаването на заема в пълен размер. Крайният
срок за изпълнение на договора настъпил на 02.03.2018 г., с което станал
изискуем целият неплатен остатък. Ответната страна не е представила
доказателства за цялостно изпълнение на задължението, като са представени
доказателства за пет вноски по кредита. От приетото и неоспорено по делото Заключение
по допуснатата ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно, се
установява, че по Договора за кредит от 19.04.2017 г., в периода 26.04.2017 г.
– 22.06.2017 г., ответницата е платила към „Провидент Файненшън България“ ООД
сума в общ размер на 116.92 лв., както и към „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от
30 лв., или общо извършените плащания са в размер на 146.92 лв., с които са
погасени суми, както по главница в размер на 70.30 лв. и по договорната лихва в
размер на 18.20 лв., така и по „такса оценка на досие” – 3.80 лв. и по „такса
услуга кредит у дома” – 54.62 лв. /общо по двете такси - 58.42 лева/.
Доколкото с част от върнатите от
длъжника суми, в общ размер 58.42 лева, са погасени задължения по клаузи, които
по арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК подлежат за служебна преценка за равноправност, понеже
са свързани с усвояването на кредита, то основателността им е предпоставена от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, както
основанието, от което произтича вземанието /наличие на валиден договор /клауза
от договор// и размера, така и настъпването на предпоставките за плащане.
Както бе посочено с чл. 3 от Договора
заемателят се задължил да плати такса за „Оценка на досие“ в размер на 17.50
лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква плащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит и доколкото в процесния договор това не се установява, а доказателства
за извършени конкретни действия от заемодателя по „Оценка на досие“ предхождащо
отпускането на кредита не са представени, както и че договореното плащане е
пряко свързано с усвояването на заема, следва че клаузата е неравноправна.
Последиците при установяване на неравноправна клауза
съобразно общностното право се извличат от разпоредбата на чл. 6 пар. 1 от
Директива 93/13/ЕИО, която не допуска национална съдебна практика, която
ограничава във времето реституционните последици, свързани с обявяването по
съдебен ред на неравноправността само до недължимо платените в приложение на
такава клауза суми. В този смисъл, когато счете конкретна клауза в Договор с
потребител за неравноправна, съдът не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това, но не е овластен да допълни договора, като измени нейното
съдържание. От друга страна българското гражданско право познава института на
„частичната недействителност” - чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Последица от това е, че при
констатиране на неравноправна клауза в Договор с потребител, водеща до частична
недействителност, съдът е длъжен да не я прилага, но по арг. от чл. 6, пар.
1 от Директива 93/13/ЕИО не е овластен да
изменя съдържанието и. В този смисъл при установяване на неравноправна клауза в
потребителски договор за заем водещи до частична недействителност се дължи
чистата неплатена стойност на кредита – по арг. от чл. 23 ЗПК. Следователно извършеното
погасяване по „такса оценка на досие” на сума в размер 3.80 лв., като по неравноправна
клауза, водеща до частичната недействителност на договора, следва да бъде
отнесена за погасяване на главницата.
Относно поетото задължение за плащане на такса за
услуга „Кредит у дома“ в общ размер 239.50 лева, която, съгласно чл. 25 от
договора, е съставена, както следва: 30 % или 71.85 лева - за предоставяна на
кредита в брой по местоживеене, а останалата част, в размер на 167.65 лева - за
събиране на седмичните вноски в дома на заемателя. Както бе посочено по – горе
съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. В разглежданата хипотеза между страните са уговорени такива
допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на
длъжника /да предостави кредита в брой по местоживеене и да събира седмичните
вноски в дома на заемателя/, при насрещния ангажимент длъжникът да плати
възнаграждения и разноски, поради което тези клаузи са действителни, респ.
пораждат предвидените права и задължения за страните. Основателността на плащанията
по тези клаузи обаче е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца, както основанието, от което произтича всяко едно от
претендираните вземания /наличие на валиден договор /клауза от договор// и
размера, така и настъпване на предпоставките за плащане на всяка от
претенциите. Основанието, от които произтичат претендираните вземания са
посочените по - горе договорни клаузи. Относно наличието на предпоставките за
плащане на всяка от претенциите следва да бъдат представени доказателства за
извършени конкретни фактически действия за изпълнение на поетите задължения,
като: че кредиторът е предоставил кредита в брой по местоживеене; че е направил
конкретни действия и/или разходи по събиране на вноски в дома на заемателя,
каквито от ищеца не са представени, поради което извършеното погасяване по „такса
услуга кредит у дома” в размер на сумата 54.62 лв., като по нищожна клауза, водеща
до частичната недействителност на договора, следва да бъде отнесена за
погасяване на главницата.
Следователно остатъчното задължение за главница е в
размер 221.30 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен до претендирания размер от 279.70 лева, като неоснователен.
Основателността на претенцията за неплатени договорни
лихви върху главницата, за периода от 07.07.2017 г. до 02.03.2018 г., с правно
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и цена 29.61 лева, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до
окончателно плащане, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за
възнаградителна лихва /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
възнаградителна лихва/; размера на претенцията за претендираната
възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на
възнаградителна лихва.
По своята правна същност лихвата по паричен кредит
представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати
на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния случай
съгласно клаузата на буква „В“ от процесния Договор за потребителски кредит №
*********/19.04.2017 г., за предоставената сума от 350 лева длъжникът се
съгласил да плати фиксирана лихва в размер на 47.81 лева, равняваща се на 29.73
% годишно, разпределена за плащане във всяка дължима седмична вноска - 45 броя.
От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че от
вноските на ответника по договорната лихва са погасени 18.20 лева. Падежът на
договора е настъпил на 02.03.2018 г., като след тази дата няма плащания.
Следователно остатъчното задължение за договорна лихва е в размер 29.61 лева, за
периода от 07.07.2017 г. /когато е спряла да плаща/ до 02.03.2018 г. /когато
изтича договора за кредит/, поради което искът следва да бъде уважен в претендирания
размер.
Основателността на обуславящите искови претенции за
непогасена главница и договорна лихва, предпоставят основателност и на
обусловената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 64.01 лева -
обезщетение за забава в размер законната лихва, върху дължимите суми. Съгласно чл. 13 от Договора за
заем, при забава на плащанията на някоя от седмичните вноски заемодателят има
право по собствена преценка, чрез обикновено уведомяване изпратено до заемателя
да обяви за изискуем след изтичане на гратисен период от 15 календарни дни
всички суми за предсрочно изискуеми. Ищецът
претендира мораторна лихва, за периода от 07.07.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 14.02.2020 г.. Доколкото по делото не са представени
доказателство за извършено такова уведомяване на длъжника, както и, че кредитът
не е обявяван за предсрочно изискуем, следва че мораторна лихва върху претендираните остатъци от главницата и възнаградителна лихва, се дължи за периода от настъпване на падежа на
последната седмична вноска - 02.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г.
Изчислена служебно мораторната
лихва, за периода от 03.03.2018 г. до 14.02.2020 г., върху дължимия остатък от главницата в размер
на 221.30 лв., възлиза на 43.89 лв., а върху дължимия остатък от възнаградителната лихва в
размер на 29.61 лв. - 5.87 лв., или общо
49.75 лв., поради което следва, че искът е основателен за тази сума, като до пълно предявения
размер от 64.01 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските: На ответницата е предоставена
правна помощ на основание чл. 23, ал. 3 вр. чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21, т. 3 ЗПП
и чл. 95 ГПК, но доколкото е дала повод за делото, разноските, направени от
страната, която не е дала повод за делото, предвид направено искане за
присъждане, за което е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 136/, съдържащ
разноски в общ размер 500 лева, от които: ДТ – 150 лева; депозит за ВЛ – 200
лева и юрисконсултско възнаграждение 150 лева, са дължими от ответната страна, която
съобразно уважената част от исковете следва да бъде осъдена да плати на
ищцовото дружество сума в общ размер на 402.70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***, че ответницата Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата 221.30 (двеста
двадесет и един лева и тридесет стотинки) лева - непогасена главница по Договор
за потребителски кредит № *********/19.04.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл
България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.08.2018 г., като
Приложение № 1 представляващо Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/, прехвърлен на 03.05.2019
г. с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, платима по банкова сметка: ***:
***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска
Банка“ АД, клон България, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.02.2020 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, за което по Заявление от ищеца рег. № 2970/14.02.2020 г.,
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 362/2020
г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед №
154/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал.
2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля
за разликата до 279.70 лв., като неоснователен.
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр.
415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***, че ответницата Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата 29.61 (двадесет
и девет лева и шестдесет и една стотинки) лева - неплатена договорна лихва върху главницата за
периода от 07.07.2017 г. /датата когато спира да плаща/ до 02.03.2018 г. /датата
на последна седмична вноска/, по Договор за потребителски кредит № *********/19.04.2017
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на
01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент
Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.08.2018 г., като
Приложение № 1 представляващо Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/, прехвърлен на 03.05.2019
г. с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, платима по банкова сметка: ***:
***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска
Банка“ АД, клон България, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.02.2020 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, за което по Заявление от ищеца рег. № 2970/14.02.2020 г.,
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 362/2020
г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 154/17.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр.
415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***, че ответницата Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата 49.75 (четиридесет
и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева - обезщетение за забава, за периода от 03.03.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., в размер на
законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва, по Договор за
потребителски кредит № *********/19.04.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл
България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.08.2018 г., като
Приложение № 1 представляващо Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/, прехвърлен на 03.05.2019
г. с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, платима по банкова сметка: ***:
***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска
Банка“ АД, клон България, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.02.2020 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, за което по Заявление от ищеца рег. № 2970/14.02.2020 г.,
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 362/2020
г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед №
154/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД,
като отхвърля за разликата до 64.01 лв., като неоснователен.
Осъжда Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***, сумата 402.70 (четиристотин е
два лева и седемдесет стотинки) лева -
разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова
сметка: ***: ***, BIC: ***, „Обединена
Българска Банка“ АД, клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След
влизане в сила на решението, приложеното ЧГД
№ № 362/2020 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен
съдия:……………