Решение по дело №635/2020 на Окръжен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №353

 

гр. Сливен, 29.12.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА                       

ЧЛЕНОВЕ:            ВАНЯ АНГЕЛОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №635 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №229/15.07.2019г. по гр.д.№461/2019г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратен с развод сключения на 08.08.2009г. между И.Д.И. и К.С.П. граждански брак, като е постановено, че вината е на двамата съпрузи; постановено е след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име П.; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в *** на К.С.П.; предоставено е упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака, малолетни деца И.И.И., родена на ***г. и К.И.И., родена на ***г. на майката К.С.П., като е определено местоживеенето на децата при майката и е определен режим на лични контакти на децата с бащата; осъден е бащата И.Д.И. да заплаща месечна издръжка за децата в размер, съответно 200лв. за детето И. и 160лв. за детето К.. С решението страните са осъдени да заплатят в полза на съдебната власт съответните държавни такси.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство И.Д.И. и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; упражняването на родителските права спрямо двете деца и евентуално размера на издръжката на детето И..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищцата в първоинстационното производство К.С.П..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С Решение №187 от 23.10.2019г., постановено по въззивно гр.д. №499/2019г. на Сливенски окръжен съд е отменено посоченото първоинстанционно решение в частите относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, упражняването на родителските права спрямо двете деца, режима на лични контакти и издръжката на децата и е постановено ново, с което е признато, че вината за настъпилото ДНР на брака е на съпругата К.П.; предоставено е упражняването на родителските права върху двете деца И. и К. на бащата И.Д.И., като е определено местоживеенето им при него; определен е режим на лични контакти на децата с майката и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за децата в размер на 140лв. за детето И. и 125лв. за детето К..

С Решение №142/06.10.2020г. по касационно гр.д. №193/2020г. на трето гражданско отделение на ВКС на РБългария е отменено въззивно Решение №187 от 23.10.2019г., постановено по въззивно гр.д. №499/2019г. на Сливенски окръжен съд в частта за родителските права на малолетните деца И., родена на ***г. и К., родена на ***г., определяне на тяхното местоживеене, режима на лични отношения с другия родител и издръжката им и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е изслушал навършилото десетгодишна възраст дете, за да бъдат преценени в цялост специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси. Указано е на въззивният съд, при новото разглеждане на делото, да упражни правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗЗДт и да изслуша децата, навършили десетгодишна възраст. Указано е и съдът да изслуша и съдебно-психологическа експертиза за преценка дали е настъпила промяна в отношението на децата към всеки родител, с оглед твърденията на майката, че към момента децата живеят разделени и в различни населени места, за да се прецени и защити в пълна степен интереса на децата.

С оглед обжалването и посочените произнасяния, съответно на въззивната инстанция при първото разглеждане на жалбата и касационната инстанция, въпросите, свързани с прекратяване на брака между страните, вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, ползването на семейното жилище и името на съпругата, не са предмет на настоящото въззивно производство, като първоинстанционното решение и съответно въззивно Решение №187/23.10.2019г. по въззивно гр.д. №499/2019г. на Сливенски окръжен съд /относно вината за ДНР на брачните отношения/ по тези въпроси са влезли в сила.

В жалбата си, въззивникът И.Д.И. посочва, че първоинстанционното решение в частта относно упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца и определената му за плащане издръжка спрямо по-голямото дете И. е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Намира първоинстанционното решение в тази му част за грешно, пристрастно, пълно с противоречиви изводи, с едностранчив анализ на доказателствения материал. Счита, че съдът е игнорирал становището на социалния работник в социалния доклад, според който той бил по-пригодния родител. Заявява, че от раждането на децата до момента, в който бил принуден да напусне семейното жилище, той се грижил за децата, бил непрекъснато с тях, вършил всичко необходимо. Посочва, че за разлика от ищцата, той никога не е използвал обидни и цинични думи, решавал всичко с метода на убеждението, с разговор. Счита, че обстановката, в която децата се отглеждат след раздялата му с ищцата не е спокойна, наложени били еснафски маниери, което не било в интерес на децата. Посочва, че майката, именно в събота и неделя, има най-много работа и въобще тогава не й е почивен ден. С оглед специфичното и за двамата работно време имали нужда от съдействието на своите родители, които им го оказвали. Счита, че съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетелите на ищцата и е игнорирал тези на водените от него свидетели. Счита, че правилото да се възлагат родителските права на майката е закостеняло. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в тази му част и да постанови ново, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца на него. В случая, че не уважи искането му, моли да намали размера на определената за детето И. издръжка, като определи нова в по-нисък размер. 

            С отговора на въззивната жалба, въззиваемата К.П. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е направил обосновани правни изводи. Излага подробни контрааргументи на доводите, изложени във въззивната жалба и прави свой анализ на установените по делото факти и събраните доказателства. Посочва, че след постановяване на привременните мерки бащата се  дистанцирал от децата, което поведение не говорило за ангажираност спрямо тях. Посочва, че бащата има достатъчно доходи да заплаща определената за детето И. издръжка. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

В с.з., въззивникът И.Д.И., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Л.Д., редовно преупълномощена от адв. П., която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. В с.з. по същество се явява адв. М.П., който моли съда да уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемата К.С.П., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М.Г. от АК – Стара Загора, която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция и пред ВКС. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

С оглед дадените от касационната инстанция задължителни указания и в изпълнение на задължения на съда служебно да изясни всички релевантни обстоятелства във връзка с упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на двете деца, настоящият въззивен състав допусна и събра допълнителни писмени и гласни доказателства, изслуша заключение по служебно назначена съдебно-психологическа експертиза, изслуша двамата родители и навършилото 10-годишна възраст дете И..

От събраните при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция доказателства се установи от фактическа страна следното:

Въз основа на издадено от ДСП – Н.З. от 27.05.2019г. направление за ползване на услуга “Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическо консултиране на детето и семейството“ била започната работа със семейството от ЦОП – Н.З. от 11.06.2019г. Поради липса на съдействие от страна и на двамата родители с екипа били проведени много по-малко срещи от планираните и въз основа на изричен отказ от К.С.П. и И.Д.И. *** е преустановил работата по услугата. Поради това в заключителния доклад е посочено, че екипът не е успял да постигне конкретни резултати по предвидените в плана дейности. Посочено е, че не може да се характеризират с точност родителските капацитети на двамата родители. Най-общо е посочено следното: Базовите потребности на децата са задоволени, предоставени са им добри условия за отглеждане и възпитание. Майката разполага с поС.ни доходи от трудова дейност. Налице е емоционална привързаност между децата и майката.

Отчита се, че бащата разполага с поС.ни доходи от трудова дейност, има подкрепата на своите близки, ако такава му е необходима; Хигиенно-битовите условия, осигурени на децата, когато ще са при него в с. К., са много добри. Показал устойчивост в интереса си и стремежа да има контакт с децата. Екипът не е имал възможност да наблюдава взаимоотношенията на бащата с дъщерите му. Той е споделил, че налага правила за поведение на И. и К., подходящи за възрастта им, когато са заедно и следи за тяхното спазване, стреми е да разяснява на децата кое е правилно и кое не е. Бащата работи по трудово правоотношение като заварчик към рудник „Трояново- Север”.

Двамата родители са консултирани от екипа на ЦОП по отношение еднозначност на посланията, които отправят към дъщерите си, както и на налаганите от тях правила, за да не се объркват децата.

От изготвения, актуален към м.11.2020г., социален доклад от ДСП – Н.З., се установява следното:

Жилището, в което живее майката К.П. представлява апартамент в жилищен блок в гр.Н.З., ж.к.”Загоре”, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, обща баня и санитарен възел, две тераси. Обзаведен е  всичко необходимо за нуждите на едно домакинство. Децата имат самостоятелна стая, обзаведена, според пола и потребностите им. Осигурено им е лично пространство и условия за подготовка на учебния материал. Поддържа се много добра хигиена.

К.С.П. работи към момента като управител в магазин „Пепко”, гр. Н.З. и получава БТВ в размер на 1300лв. Получава помощи за двете деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90лв.

За периода от м.05.2020г. – м.10.2020г. К.П. е получавала БТВ в размер на около 617лв. от работодател „АИПСМП Кардиомедика 2013” ЕООД.

И.И. живее при родителите си в .К. в къща на един етаж с прилежащ обработваем двор. Осигурена е самостоятелна детска стая. Домът е обзаведен с всичко необходимо за потреблението на домакинството. Поддържа е много добра хигиена. И. притежава обзаведено жилище в гр.Н.З., ул. „Ц.С.” – апартамент, състоящ се от детска стая, дневна с преходна кухня, общи баня и санитарен възел и една тераса. Жилището е обзаведено с нови и модерни мебели. Детската стая е с две легла.

И.И. работи в рудник „Трояново – север”, с. Ковачево и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1700лв.

Децата са в добро здравословно съС.ие и двамата родители а отговорни към здравето им.

Детето К. И., родена на ***г. е ученичка в първи клас  в НУ „Любен Каравелов”, гр.Н.З.. Посещава Обединена школа по изкуствата „Илия Аврамов” – Н.З., клас „Народно пеене”.

В периода от м.ноември 2019г. до м.10.2020г. детето К. е била при бащата И.И.,***.

Детето И. И., родена на ***г. е ученичка в VІ-ти клас в ОУ „Х.Б.”, гр. Н.З.. Има много добър успех, правя се успешно с учебния материал. Танцува народни танци. Интересува се от четене и творческо писане, за което е печелила награди от участие в конкурси.

През целия период на съдебния процес и към момента, детето И. се отглежда от майката К.П. ***.

От показанията на изслушаните пред въззивния съд свидетели се установява следното:

От средата на м.октомври 2020г. К. живее при майка и в гр. Н.З.. Майката и бащата не поддържат контакти, дори и по телефона. И.И. е блокирал обажданията от телефона на К.П., поради което за да се свърже с бащата майката използва телефона на детето И.. От както детето е при майката, бащата го е взел само веднъж, като между двамата родители е имало разногласие кога да бъде взето детето – дали по графика на съда или друга седмица, по молба на майката. Детето К. искало баща му да го взима.

Детето И. не ходи при баща си, защото му е обидена. Имало е случаи когато И.И. е искал да вземе и двете деца, но И. не е искала да ходи при баща си, не искала да ходи в апартамента на баща си в гр.Н.З.. От както страните били разведени И. не е честитил нито рожден ден, нито имен ден на И., не й е дал подарък, не се интересувал от И.. И. се дразнила, че баща им купува подаръци на К.. Майката казвала на И., че трябва да се среща с баща си. Детето искало да има връзка между него и баща му, било „склонно” да говори с баща си, да направи първата крачка, но последните няколко месеца бащата не й вдигал телефона.

За отглеждането на децата помагат родителите на К.П.,***. Те е грижат за децата, когато майката е на работа, вземат децата от училище, помагат им за подготовката на уроците. Вечер и през почивните дни помощта за уроците оказва майката. 

Родителите на И.И. работят и по времето, през което детето К. е живяла при тях на село често се налагало да вдигат детето рано сутрин и да го оставят под надзора на братовчед й С., който е 10-11клас. 

По време на он-лайн обучението бащата на К.П. взема К. у тях през деня, а детето И. остава в дома на майката, за да могат да учат двете деца спокойно на отделни компютри, тъй като майката не разполага с две устройства в апартамента и. След приключване на занятията дядото връща детето в дома на майката.

Майката винаги се е грижила добре и за двете деца. Подбирала работата си така, че да може работното време да отговаря, за да може да се грижи за децата, да има време да пишат домашни. К. и И. имали общи интереси, обичали да готвят и поС.но правили някакви нови рецепти. Двете момиченца помежду си през последните два месеца станали  по-близки. Преди не било точна така. К. говорила по-често за баща си, а И. ревнувала.

От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза по отношение на детето К. И., се установява следното: Детето е в степен на психическо съзряване, отговаряща на възрастта. В процеса на развитие и възпитание у нея е изградена представата за традиционното семейство, а в понятието „баща” детето включва положителни емоции, желана е връзката с него и е приятно контактуването. При К. не се открива синдром на родителско отчуждение. Детето е свързано и с двамата родители, а представата й за света и за взаимоотношенията на възрастните в него, става с помощта на хората, които я заобикалят и е грижат за отглеждането й и оформянето й като личност. К. се характеризира личностово с положителен емоционален диапазон на преживяванията: жива, емоционална, с налично емоционално спокойствие; контактна, открита, с другарско поведение; спокойна, изпълнителна; доверчива, подчиняема; енергична. Показва привързаност към майката и по-голямата си сестра, както и към бащата. Чувствата на К. и отношенията й с двамата родители са амбивалентни – тя желае да живее и да бъде и с двамата си родители. Децата К. и И. в момента живеят заедно и отношенията между тях са много добри. Детето К. е във възраст, в която се изгражда като личност и се формира нейната представа за съвместно съжителство между половете. Конфликтното отношение между двамата родители ще се отрази на психическото и емоционалното развитие на детето. При К. няма конфликт на лоялност спрямо родителите. Между нея и родителите не е налице родителско отчуждение. К. има изградени топли взаимоотношения с майката, като образ на нежност, обич и подражание и с бащата – като опора, обич и защита. Емоционалната привързаност на детето към родителите е изгражда заедно с неговото израстване, съзряване и възпитание. За правилното психическо развитие на детето, то трябва да има контакти и пример за подражание и от двамата родители, независимо от техните взаимоотношения. Ако те са коректни, цивилизовани и изпълнени  грижа към него, ще осигурят неговото нормално психическо развитие.

При изслушването в с.з. вещото лице посочва, че детето К. няма никакви отклонение от нормалното психо-физическо развитие. При детето може да има дефицити в учението в следствие на това, че то е прекарало може би повече от година в семейна среда, а не е посещавало детска градина, но за това пък е изключително емоционално, със своите дарби и заложби. Чувството и към двамата родители е позитивно. Отношенията с по-голямата сестра са много добри. Когато решава баща й я вземе, тя търси сестра си, за да отидат двете деца при бащата, да отидат двете на село, няма някакво чувство отдалеченост, за това, че не е била с И., за тази една година не са се отчуждили. К. е поддържала контакти с двете страни и със семейството на майката и семейството на бащата.

От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза по отношение на детето И. И., се установява следното: Когнитивни процеси без нарушения. Активното внимание лесно е привлича. Личностово – изпълнителна, но-затворена, но с много добри умения за общуване. И. е в добри взаимоотношения със сестра си К., разбират е и е подкрепят. И. иска да живее заедно с К.. Връзката майка-дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическо развитие на детето, още повече, че то е момиче. Детето И. успешно е адаптира социално и емоционално, когато е гарантирана близостта й и с двамата родители. Има промяна в отношението на детето И. към бащата. Целесъобразно е да се подкрепят и възстановят личните контакти на детето с бащата. Необходимо е да се предотвратява насаждането на отрицателно отношение към бащата и отрицателната намеса на други лица. И. иска да съществува връзката дете-баща, но е объркана и с недостатъчен житейски опит, за да може сама да открие пътя към „изгубения” родител. Емоционалната детска психика е недостатъчна, за да може да се справи с чувствата в нея. Между детето И. и бащата е налице синдром на родителско отчуждение. Взаимоотношенията на детето с бащата не са пълноценни, дори такива липсват, поради негативното отношение на И. към него, враждебното възприемане на неговата личност и спънките /в случая липсата на комуникация/, съпътстващи срещите  бащата. Срещите на детето с баща му не биха се отразили отрицателно върху неговото психично здраве, ако са подкрепяни и от другия родител и съобразени  възрастовите особености на детето. Преживяното и случващото се в тази възраст, неминуемо ще остави следи в по-късен етап от живота на детето, когато самото то ще има семейни отношения. Моделът на семеен образец е патологичен /дисфункционален/. За пълноценното развитие на едно дете е необходим общият родителски капацитет. Всеки друг вид би бил недостатъчен и в ущърб на всяко дете.

При изслушването  съдебно заседание вещото лице Б. посочва, че по отношение на детето И. следва да се променят отношенията между страните, трябва да има съдействие и от едната и от другата страна. И двамата са всеотдайни, и двамата имат достатъчно добри условия. Бащата заявил, че няма никакво по различно отношение към К. отколкото към И. и има готовност да се среща с тях и да разговаря. Всеотдайна и водеща е майката, която декларира че и двамата искат децата да са добре, а когато се налага да бъде пуснато детето при другия родител явно се получат пречки. Правилно е момичета да живеят заедно и да споделят, за да не се получава разлика в отношението, а И. вече усеща такава разлика. Вещото лице посочва, че не толкова е манипулирано отношението към бащата, колкото не е съдействано от страна  на майката да се промени това отношение към по-добро. Едно дванадесет годишно дете няма как да е толкова крайно в оценките си към другия родител при положение, че до скоро е живяло с него. Ако съдът постанови детето да отиде да живее при бащата на този етап, в този момент, това ще се отрази на детето психо-травмиращо, но ако се направи крачка и от страна на двете страни да се подобрят взаимоотношенията между детето и бащата нещата няма да имат такъв облик, това трябва да е постепенно. Отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормалната форма изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху детето. Това означава, че единият и другият родител трябва да се обърнат към детето, да съдействат за неговата положителна оценка. Всяка намеса с положителна черта ще има добро влияние върху детето за промяна на отношението му към бащата. Поведението на бащата към детето също трябва да бъде променено тъй като той реагира малко по-пасивно, сякаш се е отказал, защото детето и майката не са съгласни да разговарят с него, което не е нормално. Взаимоотношенията на родителите по никакъв начин не може да повлияе на отношението им към децата. Връзката между И. и И. е нарушена, има синдром на родителско отчуждение. Нужна е промяна от страна на родителите и по-точно на бащата, тъй като бащата всъщност влиза в ролята на отчуждения родител. Трябва да има активно съдействие и от двамата родители. При малкото дете К. не се наблюдава синдром на родителско отчуждение. Родителското отчуждение за И. е настъпило може би в периода, в който бащата е престанал да настоява за среща с детето, елиминирал е неговите празници по думите на И., а се е насочил изцяло към изказване на емоциите си към малкото дете К.. Това не е променило взаимоотношенията между двете сестри.

Въззивният състав проведе изслушване на двамата родители на основание чл.59, ал.6 от СК.

Въззивният състав проведе изслушване на детето И. И., навършила към момента 12 годишна възраст, в присъствието на социален работник.

Въз  основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд по въпросите, предмет на настоящото въззивно производство, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с първоначален брачен иск, предявен от К.С.П. против И.Д.И. за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искане за упражняване на родителските права спрямо двете деца, определяне на местоживеенето им при майката, режима на лични отношения и издръжката на децата.  

С отговора на исковата молба И.Д.И. също е заявил искане за предоставяне на него упражняването на родителските права спрямо двете деца, определяне местоживеенето им при него и определяне на издръжка за децата.

Първоинстанционното решение, в частите относно прекратяването на брака с развод на основание чл.49, ал.1 от СК; ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода, не е обжалвано и е влязло в сила. По въпроса за вината е налице необжалвано и влязло в сила въззивно решение по в.гр.д.№499/2019г. на СлОС.

Предмет на въззивното производство са въпросите, свързани с  упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете малолетни деца И. и К..

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетните деца И., родена на ***г. и К., родена на ***г. и местоживеенето им:

Въз основа на събраните по делото пред районния съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на децата, преценен съгласно критериите, посочени в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт /желанията и чувството на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности та детето; възрастта, пола, миналото и др. характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето на  детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето/, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете малолетни деца И. и К. е майката К.С.П..  

Основните потребности на децата са от подходяща храна, облекло, нормални жилищни условия, осигуряване на достъп до здравни грижи, упражняване на родителски контрол и осигуряване на редовно присъствие в училище, подкрепа в учебния процес. Децата се нуждаят от внимание, топлина и грижа, разбиране и подкрепа, както и от задоволяване на емоционалните им потребности. Децата се нуждаят от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата родители, с членовете на разширеното си семейство, както и с деца на тяхната възраст. Имат нужда от поС.ни грижи, гарантиращи цялостното им развитие, както и от напътствия, стимулиране и подкрепа за изграждане на навици и умения, необходими в ежедневието.

При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи безспорно и от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства, дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето.  Съгласно указанията, дадени в посоченото Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, при решаване на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да се съобразят в съвкупност  редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно:възпитателските качества на двамата родители; техния морален облик; полаганите грижи и отношение към децата; желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание; социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителките права; жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага; вината за дълбокото разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата.

Безспорно, от момента на раждането на всяко едно от децата до момента на фактическата раздяла, грижи за отглеждането и възпитанието им са полагали и двамата родители. Наред с грижите на майката, бащата също се е грижил всеотдайно за децата.

След раздялата на родителите, първоначално децата са отглеждани от майката. През периода м.11.2019г. – м.10.2020г. малкото дете К. е отишло да живее при баща си в дома на родителите му в с. К.. След започване обаче на училище /сега К. е в първи клас/, детето от м.октомври 2020г. отново се отглежда от майката в гр.Н.З.. По-голямото дете И. през целия период на съдебния процес живее при майката, която е поела изцяло грижите за него. По този въпрос – относно желанията и емоционалното съС.ие на детето И., съдът ще се спре обстойно малко по-долу.

Съдът съобрази условията за живот при двамата родители, които са безспорно подходящи и при двамата. Подходящи условия за отглеждането на децата са създадени в дома и на двамата родители, като бащата освен възможностите в дома на своите родители в с.К. е създал добри условия за отглеждане на децата и в жилище в гр.Н.З.. Освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и основно за решаване на основния въпрос за упражняване на родителските права, е родителския капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието на децата и емоционалната връзка с тях.

По отношение на чисто финансовите възможности, по делото са установени такива и по отношение на двамата родители, но отново следва да се посочи, че този факт не е единствения важен и не е основно определящ при решаване на въпроса за упражняване на родителските права.

Следва да се отбележи и установения факт, че и двамата родители могат да разчитат на подкрепата на своите родители при отглеждането на децата. Действително, родителите на майката имат повече свободно време и възможности да помагат по-пълноценно на дъщеря си в грижите за двете деца, което се установява от свидетелските показания пред въззивния съд, докато родителите на бащата работят и разполагат с по-малко свободно време. Това обаче не е обуславящо, тъй като и двете страни имат подкрепа и могат да разчитат на помощта на разширения семеен кръг.

В социалното обкръжение и на двамата родители не е установиха отрицателни, неблагоприятно въздействащи върху децата фактори. Средата и при двамата родители е здрава социална среда, въздействаща благотворно за развитието и поведението на децата.

Безспорно, желание за отглеждането и възпитанието на децата са заявили категорично и безрезервно и двамата родители. Двамата са всеотдайни, любящи и отговорни родители, които правят възможното да направляват добре децата в живата им, да им дават положителен пример и да им внушават правилни постъпки.

Не се установиха обстоятелства, които да създават отрицателен нравствен облик на нито един от двамата родители и те да са лош пример за децата.

Следва да се отбележи, че вината за дълбокото разстройство на брака между страните в случая и ирелевантно и съдът няма да я вземе предвид при решаване на въпросите с упражняването на родителските права, тъй като поведението, от което предходния състав на въззивния съд е направил извод вината, не се е отразило върху отглеждането и възпитанието на децата.

Съдът взе предвид възрастта и пола на двете деца и установената силна емоционална привързаност на децата към майката, като съществуващия баланс в отношенията между майката и децата, с оглед тяхното психическо здраве и спокойствие, не следва да се нарушава. Безспорно майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчета. Връзката майка-дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическото съС.ие на децата, още повече, че те а момичета.  Следва да е отчете и факта, че детето И. е в предпубертетна възраст, в която има особена нужда от майка си, която да я подпомогне по въпросите около нейното полово съзряване. В случая не са установени абсолютно никакви негативни качества и прояви от страна на майката, които да й пречат да упражнява родителските права и да влияят отрицателно на децата.

По въпроса за привързаността на децата към родителите, следва да се отбележи следното:

Безспорно, при детето К. се установи, че чувствата й и отношенията й с двамата родители са амбивалентни – тя желае да живее и да бъде и с двамата си родители. Тя е емоционално привързана, както към майката, така и към бащата. Между К. и родителите не е налице родителско отчуждение. К. има изградени топли взаимоотношения с майката, като образ на нежност, обич и подражание, и с бащата – като опора, обич и защита.

Проблеми от емоционално и психологическо естество има при детето И.. Вещото лице е категорично, че между И. и баща й има синдром на родителско отчуждение. Взаимоотношенията на детето с бащата не са пълноценни, дори липсват, поради негативното отношение на И. към него и спънките, които съпътстват срещите  него. Установи се, че това негативно отношение на детето И. спрямо бащата е резултат на сложно комбиниране на няколко фактора, включващи от една страна в известна степен манипулиращо поведение от страна на майката и несъдействие от нея за промяна на отношението към бащата, от друга страна обида, изпитвана от детето спрямо бащата, в резултат на неговото поведение, по-скоро пасивно отношение спрямо нея. В един момент бащата е допуснал да проявява външно повече привързаност към малкото дете, на което купувал подаръци, което постепенно започнало да дразни детето И., да предизвиква ревност от нейна страна. Пропускът на бащата да се обади на И., независимо от реакцията на детето, за нейните лични поводи /рожден и имен ден/ и важни събития /завършване на учебната година  отличие/, да направи някакъв малък, символичен дори подарък, допълнително е отчуждило детето. Това, наред с поведението, по-скоро пасивно такова, на майката е довело до възникване и постепенно развитие във времето на синдрома на родителско отчуждение.

От друга страна отношението на И. спрямо майката е изцяло позитивно. Тя е много привързана към майката, което безспорно се установява и от изслушването на детето пред настоящата инстанция. Връзката между майката и И. е много силна.

При това положение в момента, съдът, позовавайки се на опита и експертизата на вещото лице, намира за крайно неподходяща, изключително травмираща психиката на детето И. всяка една рязка, прибързана и ненавременна промяна в упражняването на родителските права и местоживеенето й. Както посочи вещото лице, отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормалната форма изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху детето. За това е необходимо време и най-вече съдействие от страна и на двамата родители за постепенна промяна на отношенията между И. и баща й. И двамата родители трябва да се обърнат към детето, да съдействат за неговата положителна оценка. Крачката следва да се направи и от двете страни, за да се подобрят взаимоотношенията между детето и бащата, но това трябва да е постепенно. Именно поради това, въззивният съд в настоящия си състав намира, че на този етап, именно с цел да се избегне каквато и да е травма в психиката на И., следва родителските права да се предоставят за упражняване на майката, както е било положението спрямо нея и до момента. Съдът не подценява бащата, но на този етап, с оглед защитата на най-добрия интерес на децата и най-вече на детето И., следва да се предпочете майката.

Следва да се посочи, че майката намира начин да контактува, общува и с двете деца, по специфичен, съобразно възрастта и интереса им начин. С голямото момиче готвят, говорят си, споделят си момичешки неща. С малката К. играят заедно нейните любими, подходящи за възрастта й игри. Майката помага на двете деца за подготовката на уроците вечер след работа и в почивните дни. Майката е сменила няколко работи, като търси такава с подходящо работно време, за да има възможност да е грижи пълноценно за децата. Последната месторабота й осигурява тази възможност.

От друга страна, абсолютно неподходящо е разделянето на двете деца и предоставяне по отношение на всяко едно от тях упражняването на родителските права на различен родител. Това процедиране, което родителите са предприели в рамките на висящия процес по собствено усмотрение е неподходящо и вреди на интереса на двете деца. Отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини, каквито в случая не се установиха. Отношенията между двете деца са много добри. Те са привързани една спрямо друга, търсят се, искат да са заедно. К. иска кака й да идва с нея, когато бащата я взема. Отдалеченост между тях няма. Чувството на ревност, изпитвано от И. е преодоляно, когато двете деца заживяват отново заедно с майката си.

По отношение на притеснението на бащата за евентуално развиване на отчуждение и спрямо детето К. след предоставяне на упражняване на родителските права на майката, следва да се посочи, че на този етап не може да се каже какво би се случило в бъдеще. Но най-важното е, че това е отговорност и на двамата родители, независимо дали упражняват или не непосредствените родителски права, и двамата трябва да проявяват активно отношение, активно съдействие и поведение, недопускащо проява на родителско отчуждение, респ. поведение, насочено към преодоляване на проявилото се при И.. Безспорно и двете деца имат нужда и от двамата си родители, като всичко зависи от поведението и на двамата. Децата имат необходимост от общия родителски капацитет.

Изложените факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на децата, които, както бе отбелязано по-горе, са момичета и във възраст, в която се нуждаят много повече от непосредствени майчински грижи, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на децата, с оглед техните потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете деца е майката. 

С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се определи местоживеенето на двете деца при нея. Майката има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. По делото не е установено майката да не е полагала грижи за децата и да се е дезинтересирала от грижите към тях. Напротив, установи се, че тя е грижовна майка, има възпитателски качества и безспорно желание да продължи да се грижи за децата. Не е установено негативно обстоятелство в социалното обкръжение на майката, което да повлияе негативно върху възпитанието на децата.

Поради това съдът счита, че в интерес на децата е упражняването на родителските права след развода да се предостави на майката.

Местоживеенето на децата следва да бъде определено при майката, с оглед решаването на въпроса за родителските права.

По отношение режима на лични отношения на бащата с децата:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични отношения на бащата с децата за напълно адекватен, съобразен с нуждите и потребностите на децата да общуват с бащата.

Във всички случаи обаче следва да се посочи, че личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните. В случая и двете страни заявяват такава нагласа, като съдът им препоръчва да се вслушат в съветите на вещото лице и имат активно поведение спрямо децата, да осигурят контакти на децата и с двамата, да са добър пример за подражание. Бащата следва да изостави пасивното си поведение, като активно осъществява срещи и с двете деца, като търси и осъществява и извън тези съдебно определени срещи пълноценни контакти и общуване с двете момичета, имащи безспорно нужда от връзка с него и мъжкия модел на поведение. Майката от своя страна също следва да излезе от пасивното си поведение по отношение на контактите на децата с бащата, а следва да стимулира и подтиква момичетата към осъществяване на пълноценен контакт с бащата. По този начин ще се преодолее СРО у И. и ще се избегне опасността от възникване на такъв у К.. Срещите на И. с баща му не биха се отразили отрицателно върху неговото психично здраве, ако са подкрепяни и от другия родител и съобразени  възрастовите особености на детето.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно, въззивната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционното решение в неговите части, предмет на настоящото въззивно обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, районният съд правилно е осъдил бащата да плати дължимата държавна такса върху издръжката.

С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, отговорността за разноските пред въззивната инстанция следва да се възложи на въззивника, като той поеме своите, така, както ги е направил и заплати на въззиваемата К.П. направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 600лв. адвокатско възнаграждение и пред касационната инстанция по повод касационното обжалване в размер на 865,80лв., т.е. в общ размер от 1465,80лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно. Същото е съобразено с размера по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и със фактическата сложност на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №229/15.07.2019г., постановено по гр.д.№461/2019г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака, малолетни деца И.И.И., родена на ***г. и К.И.И., родена на ***г. на майката К.С.П. с ЕГН **********, като е определено местоживеенето на децата при майката и е определен режим на лични контакти на децата с бащата И.Д.И. с ЕГН **********; в частта, с която И.Д.И. с ЕГН ********** е осъден да заплаща месечна издръжка за децата чрез майката К.С.П. с ЕГН ********** в размер, съответно 200лв. за детето И.И.И. и 160лв. за детето К.И.И., считано от влизане в сила на решението за родителските права до настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и в частта, с която И.Д.И. с ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху издръжката в размер на 518,40лв.

 

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на К.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1465,80лв., представляваща направени пред касационната и настоящата въззивна инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.