Р
Е Ш Е
Н И Е
№260048/гр. Варна, 25.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№60/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Застрахователно
акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу решение
№260006/14.09.2020 г. по т.д.1/2020 г.
по описа на ОС - Шумен, с което въззивникът е осъден да
заплати на Л.Д.Т.-А. ***, сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от ПТП настъпило на 14.01.2019
г. около 17.15 ч. на кръстовището на ул. „Съединение“ с ул. „Ришки проход“,
причинено от Х К Х, при
управление на л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. №Х ХХХХ ХХ, за което деяние
последният се е признал за виновен по споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №833/2020 г. по описа на ШРС, на основание
чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност по полица № BG/30/118003451636,
с действие за периода от 21.12.2018 г. до 20.12.2019 г., ведно със законните
лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че не е налице основание за
ангажиране отговорността на застрахователя, поради липса на причинна връзка
между поведението на застрахования и твърдяния вредоносен резултат. Излага още,
че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем
претърпени болки и страдания.
Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна
практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В
писмен отговор, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: В одобрено по реда на чл.382 от НПК споразумение от 20.05.2020
г. по НОХД 833/2020 г. по описа на Шуменски районен съд е прието за установено,
че Х
К Х е осъществил
от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, б. „а”, пр.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 от НК, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 14.01.2019 г., при управление на л.а.
„Дачия“, модел „Логан“, рег. №Х ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение –
чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека бил длъжен да
пропусна стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на Л.Д.Т.-А., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по-голям от един месец и трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок по-голям от един месец, като деянието е извършено
на пешеходна пътека.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с
влязла в сила присъда. Доколкото по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното
споразумение за прекратяване има последиците на влязла в сила присъда, съдът
намира, че не може да преразглежда
въпросите свързани с това дали е
извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С
оглед на горното, съдът приема, че деянието е извършено виновно от Х К Х,
същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка между поведението
на дееца и вредоносния резултат.
Съдът намира за неоснователни направените от въззивника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неправилно
пресичане на пътното платно, доколкото от събраните по делото доказателства и в
частност от съдържанието на одобреното в наказателното производство
споразумение се установява по безспорен начин, че произшествието е настъпило на
пешеходна пътека.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че собственикът на
лекия автомобил „Дачия“, модел „Логан“, рег. №Х ХХХХ ХХ е имал валидно сключена с въззивника застраховка „Гражданска отговорност”
№BG/30/118003451636, действаща
за периода
21.12.2018 г. до 20.12.2019 г.
От
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и експертни заключения се установява, че
въззиваемата Л.Д.Т.-А., в резултат на
произшествието е получила счупване на
тазовите кости – счупване на горно рамо на дясна пубисна кост; счупване на
горно рамо на лява пубисна кост; счупване на долно рамо на лява пубисна кост. С
оглед естеството на счупванията, пострадалата е била хоспитализирана за срок от
седем дни, като по време на болничния престой, под ренгенов контрол е извършено
закрито наместване на фрактурите на тазовите кости и е извършена медикаментозна
профилактикана евентуалните тромбоемболични усложнения. След изписването от
болницата, лечението е продължило в домашни условия на постелен режим за
продължителен период, в рамките на който пострадалото лице не следвало да извършва
никакви движения, докато фрактурите зарастнат. При извършения на 27.02.2019 г. амбулаторен
преглед е установено, че пострадалата се придвижва с помощни средства. Според експерта, счупването на тазовите кости
е съпътствано от силни болки в областта на травмата, кръвонасядания в областта
на тазовата област и силно затруднена походка. Тези изводи се подкрепят изцяло
от показанията на свидетеля Д М М, който сочи, че през голяма част от
възстановителенния период (около 3-4 месеца), пострадалата е била на легло,
лежейки единствен по гръб с крака свити в определена поза, за да настъпи
правилно зарастване, без възможност да сменя позата, като се е нуждаела от
пълно обслужване при задволяване на физиологичните ѝ нужди. Наред с това е
изпитвала силни болки и дискомфорт при всяко движение на тялото, както и при
извършване на физиологични нужди. От заключението на вещото лице, по
извършената в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза
се установява, че произшествието се е възприело от пострадалата като остър
стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността си.
Феноменологичното състояние се е изявило в тревожност, безпокойство, чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, за изолация и принудително ограничаване
на контактите и др. По
повод тревожната симптоматика, пострадалата се е консултирала с психолог, който също е
установил общо неспокойство, понижено настроение, слаба концентрация и нарушен
сън.
Гореизложеното,
дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Шумен, за определянето
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000
лева.
Тази
сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла
на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва
при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт
и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към
датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената
динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното
задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4,
ал. 3 и 4
от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования
да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и
същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.
В
този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от
26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о.
и редица други. Наред
с това, следва да се съобрази, че болките
и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това,
като нанесените травми не са отшумели. Преценката
за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай
по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ШОС
обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради
което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от
автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.
С
оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ШОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, на въззиваемата се следват разноски за
процесуално представителство, в размер на 1580 лева, които следва да бъдат
заплатени от въззивника.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/14.09.2020 г. по т.д.1/2020 г. по описа на ОС - Шумен.
ОСЪЖДА ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление, бул. „Г. М. Димитров” №1 ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Д.Т.-А., с ЕГН **********,***, сумата от 1580 (хиляда петстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: