Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА - Д.
и
секретар Д.Шулева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4525 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Д.Р.Г. против „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 05.10.2020 г. в гр.София
настъпило пътно-транспортно произшествие по вина водача Р.Д.Г.при управление на мотоциклет „Ямаха МКБ“, с рег. № ******, чиято
отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие получила
фрактура на горния край на тибията/големия пищял/ на левия крак. Претърпяла
операция, изразила се в кръвна репозиция на фрактурата и поставяне на 2 бр.
канюлирани винтове. След изписването й от болницата се лекувала в
домашно-амбулаторни условия, приемала обезболяващи и антикоагулантни лекарства.
За битовите и ежедневните й нужди се грижели нейните близки, които й помагали
да се храни, изправя и да ползва баня и тоалетна. Ищцата провела множество
рехабилитационни процедури в болнични заведения през периода 04.01.2021 г. – 02.03.2021
г., но обемът на движение на лявата колянна става не бил възстановен напълно;
останала накуцваща походка, невъзможен пълен клек, болезнено ограничение в
крайната фаза на флексия и екстензия на лявата колянна става, което състояние
било установено с ЕР на ТЕЛК от 01.04.2021 г., с което била удължена временната
й нетрудоспособност за период от 60 дни. Независимо от физиотерапевтичните
процедури, състоянието на ищцата останало тежко и занапред й предстояли нови
възстановителни процедури и оперативни
интервенции. Инцидентът се отразил и на психиката на ищцата, която страдала от безсъние,
понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена
концентрация, всеки ден плачела и казвала на близките си, че не желае да живее
по този начин. Прогнозата за пълното й възстановяване била несигурна. При
промяна на времето изпитвала силни болки в увредения крайник, както и чувство
на изтръпване и пулсиране. Затворила се в себе си, нямала желание, а и
физическа възможност, да излиза и да тренира, както преди, поради което
изпадала в депресивни състояния. Получените при операцията белези я загрозявали
и тя изпитвала ужас, че повече няма да може да се показва свободно на плажа
през летните месеци; че това ще повлияе на интимния й живот. Ищцата твърди, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
80 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, изразили се в
разходи за остеосинтетични средства и заплащане на потребителска такса, разходи
за лечение, на обща стойност от 2 418.66 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени в размер на 80 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 418.66 лв., ведно със законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.10.2020 г. до окончателното
изплащане, и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано
от 06.04.2021 г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата
деликвент е било виновно и противоправно; оспорва описаните в исковата молба
вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
пътно-транспортното произшествие и описаните от ищцата вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която седяла по неправилен
начин върху двуколесното МПС и противодействала на действията на водача Г.,
като се движела и накланяла в противоположна на водача посока, с което
предизвикала състояние на неуправляемост на МПС
и поставила водача Г. в невъзможност да предотврати пътно-транспортното
произшествие; ищцата допринесла за вредоносния резултат, тъй като по време на
катастрофата била без обезопасителна каска, без екип и наколенки, в нарушение
на чл.137 Е от ЗДвП; ответникът поддържа и възражението, че евентуални
усложнения на здравословното състояние на ищцата се дължали на това, че не
изпълнила лекарските предписания и не следвала стриктно назначеното й лечение;
ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения; оспорва претенциите
за законна лихва; оспорва началната дата, от която се претендират законни лихви
върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъдат уважени исковете ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимите обезщетения.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на мотоциклет „Ямаха
МКБ“, с рег. № ******, е била застрахована от ответното дружество по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”.
За установяваване на конкретния механизъм на настъпване на катастрофата по
искане на страните по делото е допусната автотехническа експертиза. От заключението
на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установяват следните обстоятелства, при които е настъпило
пътно-транспортното произшествие: На 05.10.2020г., около 17.40 ч., в гр. София
мотоциклет „Ямаха МКБ“, с рег. № ******, се е движел по ул. „Каймакчалан“ в
посока от ул. „Петър Богданов“ към ул. „Живко Николов“. В района на Т-образното
кръстовище с ул. „Филип Станиславов“ водачът, поради недостатъчен контрол върху
пътното превозно средство, е загубил напречна устойчивост и мотоциклетът е паднал
с лявата си странична част на пътното платно. Според експерта, поведението на
водача – неговите действия или бездействие с органите за управление - са довели
до загуба на напречна устойчивост и
падането му с мотоциклета наляво върху пътното платно. Вещото лице заявява, че водачът
би могъл да предотврати катастрофата, ако бе упражнявал непрекъснат
контрол върху мотоциклета.
По искане на ищцата за установяване на механизма на катастрофата по делото
е разпитан като свидетел нейният съпруг Р.Д.Г.– водач на процесния
мотоциклет. В своите показания той потвърждава механизма на катастрофата,
установен от автотехническата експертиза. Свидетелят Г. заявява, че в деня на
произшествието взел ищцата от работа и двамата с неговия скутер потеглили от
Първо РПУ към кв.“Редута“, ул.“********. Започнало да вали. Към 05.40 часа на
едно кръстовище свидетелят намалил скоростта и почти спрял. Когато потеглил,
моторът се хлъзнал и двамата с ищцата паднали на лявата страна. Моторът паднал
върху крака на ищцата, притиснал коляното й към асвалта, след което тя не могла да стъпи на крака си. Свидетелят
заявява, че и двамата били с каски по време на катастрофата.
За установяване на получените от ищцата телесни
повреди при катастрофата и претърпените от нея неимуществени и имуществени
вреди по делото са допуснати медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице-ортопед, и психиатрична експертиза.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена
от вещото лице – ортопед Т. Д., което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че ищцата е получила при катастрофата счупване
на горния край на лявата голямопищялна кост. Проведено е било болнично лечение
през периода 05.10.2020 г. до 12.10.2020г.
и от 04.05.2021 г. до 11.01.2021 г. общо
за 14 дни, след което ищцата се е лекувала при домашно-амбулаторни условия през
периода от 12.10.2020 г. до 03.01.2021г.
за 84 дни и през периода от 11.01.2021 г. до 01.06.2021 г. за около 5 месеца. На
08.10.2020г. Г. е била оперирана – извършено е било наместване и фиксация на голямопищялната
кост с 2 метални винта. По време на болничното лечение през периода 04.01.2021 г. до 11.01.2021 г. пострадалата е провеждала
рехабилитация. По време на домашно-амбулаторното лечение тя е ходила на
контролни прегледи, превръзки и е провеждала раздвижване на левия долен
крайник. Телесните повреди на ищцата са в причинно-следствена връзка с
процесната катастрофа. Според вещото лице, пострадалата е претърпяла болки и страдания непосредствено
след произшествието с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен
интензитет за около 4-5 месеца, след което интензитетът на болките постепенно е
намалявал. С оглед характера, местоположението и степента на счупването, ищцата
би могла да изпитва болки и страдания при влажно и студено време, при по-голямо
натоварване на левия долен крайник до около 2-3 години след инцидента. Вещото
лице заявява, че на пострадалата й предстои нова операция за изваждане на
металните винтове от крака. Тази операции ще й причини болки и страдания за
около 1-2 месеца. Към настоящия момент лявата колянна става на ищцата извършва
движения в обем, по-малък от нормата с 10 %. Вещото лице разяснява, че едва
след извършването на операцията за
изваждане на металните винтове може да се направи преценка настъпило ли е пълно
въстановяване на колянната става. От заключението се установява, че по предната
повърхност на лявото коляно на Г. е останал оперативен белег от 7 см. Вещото
лице е посочило, че направените от ищцата разходи по представените фактури са
били необходими за нейното лечение, а именно: 1031 лв. по фактура от 12.10.2020
г. за метални импланти; по фактура от 09.10.2020 г. в размер на 125 лв. за меди
класик еър; по фактура от 14.10.2020 г.
за фраксипарин ампула - 116.97 лв; по фактура от 12.10.2020 г. за потребителска
такса - 40.60 лв.; по фактура от 12.11.2020
г. за фраксипарин - 27.09 лв; по фактура
от 11.01.2021 г. за потребителска такса - 40.60 лв.; по фактура от 19.11.2020 г. за Ро снимка и
преглед при професор - 90.00лв.; по фактура от 23.10.2020 г. за превръзка - 15.00
лв; по фактура от 10.11.2020 г. за диск -15.00 лв.; по фактура от 15.02.2021 г. за потребителска
такса -17.40 лв. Всички тези разходи, според вещото лице са били необходими за
лечението на ищцата от травмите, получени при катастрофата. Експертът сочи и
още един разход, описан във фактура от 11.10.2020г., за избор на екип в размер
на 900 лв., за който заявява, че е направен по желание на ищцата за лечение на
полученото от нея увреждане при катастрофата. Според експерта, в медицинските
документи липсват данни ищцата да е ползвала наколенки при катастрофата. Използването
на такива предпазни средства би намалило силата на удара върху колянната й става.
Вещото лице заявява, че след проведената от ищцата рехабилитация самостоятелната
й походка и самообслужване са
възстановени. Според експерта, с оглед характера, местоположението и степента
на травматичното увреждане на ищцата, вида на проведеното лечение и сегашното й
състояние, може да се приеме, че е спазвала лекарските предписания по време на
възстановителния процес.
От заключението на психиатричната експертиза, което съдът кредитира, се
установява, че преживяването на пътен инцидент с
фрактура на лявото коляно е съпроводено с обясними негативни емоции - страх,
уплаха, които имат психогенен характер, и каквито обичайно всеки човек в това
състояние преживява. При ищцата психичното й състояние е било повлияно от
наличието на житейски стрес, какъвто се явява травмата на крака й, с последваща
операция и затруднения в изпълнението на ежедневните й задължения. Тя се е
притеснявала от предстоящата операция; притеснявала се е за децата си, грижите
за които временно са били поети от
родителите й; притеснявала се е от заразяването си с Ковид, както и от финансови
затруднения на семейството - заеми за операцията, продължителна временна
нетрудоспособност. В този период е имала
вътрешно напрежение, безпокойство и безсъние. Вешото лице заявява, че несъмнено
катастрофата има психотравмен характер за ищцата и е довела до нарушаване на
емоционалния й баланс, което е предизвикало у нея психичен дискомфорт. С оглед
на обясненията, които пострадалата е дала пред експерта, същият заявява, че,
ако тези обяснения бъдат кредитирани, най-вероятно, вследствие на получената
травма, при нея е настъпило заболяване с код F43.2 по МКБ – „Разстройство в адаптацията“ и F43.20 „Краткотрайна
депресивна реакция“. Вещото лице разяснява, че краткотрайната депресивна реакция не е същинско психично заболяване в тесния
смисъл на това понятие, а представлява реакция на личността спрямо значими
загуби или емоционален стрес, има временен и напълно обратим характер, протича
с невротично - депресивна симптоматика и има благоприятна прогноза. При ищцата
не е настъпило посттравматично стресово разтройство. Към момента на прегледа също няма данни за такова
разстройство. То е с различни клинико-диагностични характеристики, каквито не
се наблюдават при нея. Експертът заявява, че няма представени медицински документи, в които да са описани проблеми
с психичното й здраве. Според него, при Г. няма данни за душевно заболяване,
нито се констатира наличие на разстройство в адаптацията или посттравматично
стресово разстройство. Към момента на прегледа ищцата няма оплаквания от психичното си здраве, тя е без
разстройства в емоционалната сфера и без разстройства във
възприятно-представната, мисловната и интелектуално-мнестичната дейност.
Биопатографският анализ и психиатричното изследване не дават данни за наличие
към момента на прегледа при ищцата на психопатологична симптоматика и няма
отклонения от психичното й здраве. Същата може да функционира нормално в
социален и личен план.
При така събраните доказателства, съдът приема за установени по делото
всички факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. Страните не спорят относно
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахования водач на
мотоциклет „Ямаха МКБ“ с рег. № ******. От автотехническата експертиза и
показанията на св. Г. се установи конкретният механизъм на настъпване накатастрофата и
противоправното и виновно поведение на водача на мотоциклета, а от медицинските
експертизи се установяват претърпените от ищцата неимуществени и имуществени
вреди и наличието на причинно- следствена връзка с катастрофата.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което
е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Така например, в решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014
г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд, е прието, че за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят редица обстоятелства, като характерът и тежестта на
увреждането, степента и интензитетът на болките и страданията, икономическата
конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки е индивидуално.
При определяне размера на дължимото
обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на пострадалата към датата на катастрофата/
38 г./; вида на полученото от нея телесно увреждане – средна телесна повреда,
изразила се в счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост; вида на проведеното лечение – оперативно наместване и фиксация на голямопищялната кост с 2
метални винта. Предстои извършването на нова операция за изваждане на металните винтове, която ще причини болки на
ищцата за около 1-2 месеца. По делото се установи, че общият възстановителен
период при пострадалата е продължил
около 8 месеца. Най-интензивни са били болките непосредствено след счупването
за около 7-8 дни, впоследствие за около 4-5 месеца са били с умерен интензитет,
след което постепенно са намалели във времето. Ищцата би могла да изпитва болки
и страдания при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на левия
долен крайник до около 2-3 години след инцидента. Към настоящия момент лявата
колянна става на пострадалата извършва движения в обем, по-малък от нормата с
10 %, като едва след извършване на
операцията за изваждане на металните винтове ще може да се направи точна преценка
дали е настъпило пълно въстановяване на колянната става. Останал е и оперативен
белег по предната повърхност на лявото коляно на ищцата от 7 см. Счупването е довело до невъзможност на пострадалата да се придвижва и
обслужва сама за продължителен период от време, през който е била принудена да
разчита на чужда помощ за извършване на елементарни действия за битовото и хигиенното
си обслужване. Съдът съобрази силния стрес и негативните емоционални
преживявания на ищцата по време на катастрофата и през периода на лечение и
възстановяване. От психиатричната експертиза се установи, че при нея са се
проявили - „Разстройство
в адаптацията“/F43.2 по МКБ/ и „Краткотрайна
депресивна реакция“/ F43.20 по МКБ/. От друга страна по делото бе установено, че краткотрайната депресивна реакция не е същинско
психично заболяване в тесния смисъл на това понятие, а представлява реакция на
личността спрямо значими загуби или емоционален стрес, има временен и напълно
обратим характер, протича с невротично - депресивна симптоматика и има
благоприятна прогноза. При прегледа на ищцата вещото лице - психиатър е установило,
че тя не страда от душевно заболяване, нито от разстройство в адаптацията, нито при нея е
настъпило посттравматично стресово разстройство. Същата може да функционира
нормално в социален и личен план. По делото се установи и че самостоятелната
походка на ищцата е възстановена./заключение
на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед/.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в стран ата през 2020 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 48 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 80 000 лв. следва да бъде
отхвърлен. За сравнение, ВКС в определение № 224/05.05.2021 г. по т.д. №
1655/2020 г. и в определение №
2216/08.05.2024 г. по гр.д. № 4357/2023 г. е приел за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди 50 000 лв. за няколко
счупвания на кости и ребра на пострадали лица, като само едно от счупванията е
представлявало счупване на костите на
лявата подбедрица.
По иска за имуществени вреди,
изразили се в разходи за лечение:
По делото са представени фактури и касови бонове към тях, издадени през
периода 09.10.2020 г. - 15.02.2021 г., за извършени разходи за лечение на обща
стойност от 2418.66 лв. Според вещото лице – ортопед, всички разходи са в
причинно-следствена връзка с катастрофата и са били необходими за лечението на
пострадалата. Вещото лице е разграничило само един
от разходите, описан във фактура от 11.10.2020г., за избор на екип в размер на
900 лв., за който е посочило, че е направен по желание на ищцата, но е бил
необходим за нейното лечение. Съдът приема, че няма основание този разход да
бъде изключен от общия размер на претърпените от ищцата имуществени вреди, тъй
като е в причинно-следствена връзка с катастрофата.
По възраженията за съприничяване на
вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на
вредите от ищцата, която седяла по
неправилен начин върху двуколесното МПС и противодействала на действията на
водача Г., като се движела и накланяла в противоположна на водача посока, с
което предизвикала състояние на неуправляемост на МПС и поставила водача Г. в невъзможност да
предотврати пътно-транспортното произшествие.
На следващо място ответникът поддържа възражението, че ищцата допринесла за
вредоносния резултат, тъй като по време на катастрофата била без обезопасителна
каска, без екип и наколенки, в нарушение на чл.137 Е от ЗДвП
В отговора на исковата молба поддържа и възражението,
че евентуални усложнения на здравословното състояние на ищцата се дължали на
това, че не изпълнила лекарските предписания и не следвала стриктно назначеното
й лечение.
Възраженията са неоснователни. От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно
дадено, и показанията на св.Г., се установи, че единствената причина за
настъпване на катастрофата е поведението на водача Г., който не е упражнявал непрекъснат контрол върху пътното
превозно средство, в резултат на което
се е стигнало да загуба на напречна устойчивост и падането на
мотоциклета наляво върху пътното платно.
Относно възражението, че ищцата не е използвала
обезопасителна каска, екип и наколенки по време на катастрофата: ВКС в своята практика, формирана по реда на
чл. 290 ГПК, приема,
че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били
в по-малък обем.
В конкретния случай от заключението на медицинската
експертиза се установи, че в медицинските документи липсват данни ищцата да е
ползвала наколенки при катастрофата. Не е доказано обаче по несъмнен начин, че
използването на наколенки би предотвратило настъпването на процесната травма, а
тежестта на доказване на това обстоятелство е върху ответника.
По възражението, че ищцата не следвала стриктно
назначеното й лечение: Това възражение също е недоказано. От заключението на
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице - травматолог, се установи,
че ищцата е спазвала лекарските предписания и е провеждала рехабилитация.
По законната
лихва:
Законна лихва се дължи от датата на връчване по извънсъдебен ред на
застрахователната претенция на застрахователя на 28.10.2020 г., тъй като в
конкретния случай това е най-ранната дата на уведомяване на
застрахователя./решение № 50040/30.05.2023г. по т.д. № 790/2022 г. на ВКС/. Ищцата
претендира законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от по-късна
дата – 06.04.2021 г., поради което лихвата следва да бъде присъдена, съобразено
нейното искане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5933.86 лв., съразмерно
на уважената част от исковете. При изчисленията съдът взе предвид направените
от ищцата разноски за държавна такса от 1000 лв., за вещи лица от 700 лв. и за
адвокатски хонорар от 8000 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер 135,89 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете. При изчисленията съдът взе предвид направените
от ответника разноски за вещо лице в размер на 200 лв. и за юрисконсултско
възнаградение в размер на 150 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в
размер 1016.74лв./дължимата общо държавна такса за уважените искове е 2016.74 лв.,
от която сума следва да се приспадне заплатената от ищцата държавна такса от 1000
лв./.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********,
съдебен адрес:*** да заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.
Г.Й., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
сумата от 48 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесна повреда – счупване на горния край на лявата голямопищялна кост, настъпила при пътно-транспортно произшествие
на 05.10.2020 г., причинено по вина на водача Р.Д.Г., ЕГН **********, при
управление на мотоциклет „Ямаха МКБ“, с рег. № ******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва, считано от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 2 418.66 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в разходи за лечение по фактури и касови бонове към тях, издадени през
периода 09.10.2020 г. - 15.02.2021 г.,
които вреди са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от 05.10.2020
г., причинено по вина на водача Р.Д.Г., ЕГН **********, при управление на мотоциклет
„Ямаха МКБ“, с рег. № ******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД да заплати на Д.Р.Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 5933.86 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Р.Г. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“
АД, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 135,89 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД да заплати на
държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважените искове в размер 1016.74 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :