РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Кюстендил, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520102587 по описа за 2024 година
С. М. Б.,ЕГН ********** и Е. Р. Д.,ЕГН **********,двете от ******,чрез
адвокат А. П.-П. от Адвокатска колегия Кюстендил,съдебен адрес-*****,са
предявили против С. Д. Д.,ЕГН ********** от ******,иск да бъде допусната
делба между страните на съсобствен между тях имот, представляващ
поземлен имот № 295 в с.Р*****,извън регулацията на селото,състоящ се от
691 кв.м.,ведно с построената в него къща,при съседи: насл.на А. Х. Ч.,З. и Г.
В.,горски фонд и път.
Ответникът оспорва иска относно квотите по отношение на които следва
да се допусне делбата,като твърди че ищците не са придобили претендираните
от тях идеални части на основание давностно владение.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при уснл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Между страните не се спори по това,че Е. Д. Д. и Д. Я. Д.В са били
съпрузи,чийто брак е прекратен със смъртта на съпругът.От договора за
покупко-продажба в нотариална форма на нот.акт № 102,том III,нот.дело №
91381990 год. на КРС/л.5/се установява ,че по възмезден начин съпругата е
придобила собствеността на дворно място,находящо се в
1
с.Р.,кюст.област,извън регулацията на селото,състоящо се от 573 кв.м.,ведно с
намиращата се в него паянтова къща.Имота е онагледен на скица №
142/29.02.2024 год./л.68,изд.от Община кюстендил.От удостоверение за
наследници № РЛН24-УГ51-2581/22.02.2024 год./л.7/,изд.от Столична
община,се установява че съпругата Е. Д. Д. починала на 23.05.2021 год. и е
оставила за законни наследници низходящите си от първи ред –ответницата С.
Д. и синът си Р. Д. Д.,като последният е починал на 04.01.2024 год. и е оставил
за наследници преживяла съпруга С. М.-Б. и дъщеря Е. Р. Д.-ищците по
делото.
От показанията на свидетелите И. А. М.,С. С. Р. и И. С.А В. се установява
това,че праводателят на ищците е посещавал имота,като е канил в него
гости/св.И. М./,осъществил е подобрения,като е ремонтирал паянтовата
къща,изградил е градина,посещавал е имота в почивните дни,като не са
виждали в имота ответницата.
От показанията на свидетелите К. А.,Ю. Я. и Т. Н. се установява,че
ответницата е посещавала имота заедно с майка и сама,придружена от
свидетелите,като последното посещение е било през 2024 год.,ответницата е
притежавала ключ от входната врата на имота.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съдът като съобрази установеното прави следните правни изводи:
Няма спор между страните,установи се от доказателствата по делото-
договора за покупко-продажба в изискуемата се от чл.18 ЗЗД нотариална
форма,че по времетраене на брака между Е. Д. Д. и Д. Я. Д.,първата е
придобила възмездно собствеността на процесния недвижим имот,поради
което същият е бил със статут на бездялова СИО-по аргумент от чл.19 и 20 от
СК/1985 год./отм/.Със смъртта на съпругът на 24.06.2001 год. бракът,на
осн.чл.26,ал.1,пр.1 от СК от 1985 год./отм/е прекратен,като на осн.чл.27 СК
съсобствеността от бездялова е трансформирана в обикновена при равни
права. При това положение преживялата съпруга е получила веднъж ½
ид.част от собствеността на имота лично за себе си,поради прекратяването на
съсобствеността,след което и по силата на чл.9,ал.1 от ЗН и още 1/6 ид.част
като наследствена от частта на съпругът си, като двете й деца също по
наследство са придобили по 1/6 ид.част от правото на собственост.След
2
смъртта на майката Е. Д. нейната част-4/6 ид.части са наследени по равно от
децата й,поради което между тях съсобствеността е била при равни права-по
½ ид.част.Ищцата С. М. Б. не е наследник на Е. Д. Д.,а такава на съпругът си Р.
Д. Д. и би могла, заедно с дъщеря си-втората ищца,да наследи само и
единствено идеалните части на праводателят си,а те са били както бе
отбелязано за 1/6-една шеста ид.част от правото на собственост на имота,като
наследени от баща му Д. Д. и още 2/6-две шести като наследствени от майка
му Е. Д. Н. Съдът като съобрази постановките на Тълкувателно решение № 1
от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и трайно установената
съдебна практика с доказателствата по делото счита,че Е. Д. не е упражнявала
самостоятелна фактическа власт,носеща белезите на владение на целия
имот,респ. на идеалната част на дъщеря си, като е променила намерението си
да държи идеалната част на ответницата и е започнала да я владее като
собствена, манифестирайки пред нея това си намерение. След смъртта
й,когато нейната ид.част е наследена по-равно от децата й,никое от тях не
владяло имота само и изключително за себе си.
Действително свидетелите на ищците установяват това щото праводателят
им, който съгласно доказателствата е наследник на Е. Д. и Д. Д.,е упражнявал
фактическа власт върху имота като го е посещавал,ползвал го е и е реализирал
редица подобрения в него.Тази група свидетели обаче не могат да дадат
основание на съда да приеме,че имота е владян само и единствено от Р.
Д.,нито пък че последният е осъществил действия явно манифестиращи пред
сестра му промененото му намерение за своене на нейната идеална
част.Това,че тези свидетели не са виждали в имота ответницата и същата не
им е позната е обяснима-свидетелите нямат ежедневно и непосредствено
наблюдение по владението на имота и е било възможно и реално,което се
установи от показанията на свидетелите на ответницата,че последната също е
владяла имота,като го е посещавала макар и не често.При тези доказателства
съдът счита,че презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена,праводателят на
ищците не е придобил на основание давностно владение идаалните части на
ответницата,ищците не са съсобственици общо на 5/6 ид.част, а на ½
ид.част,или по ¼ ид.част за всяка една от тях,като ответницата притежава по
наследство ½-една втора ид.част от правото на собственост на имота.
Очевидно е ,че между страните няма желание съсобствеността да
продължи да съществува,поради което съдът ще допусне делба между тях при
3
посочените и установени права-по ¼ ид.част от правото на собственост за
всеки ищец и 1/2-една втора ид.част за ответницата.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДЕЛБА между С. М. Б.,ЕГН ********** и Е. Р. Д.,ЕГН
**********,двете от ******и С. Д. Д.,ЕГН ********** от ************,при
права-по ¼-една четвърт ид.част за всяка една от първите две,с посочени по-
горе данни, и ½-една втора ид.част за С. Д. Д.,с посочени данни,по отношение
на съсобствения между тях недвижим имот,а именно: поземлен имот №
295/двеста и деветдесет и пет/ в *******,извън регулацията на селото,състоящ
се от 691 кв.м.,ведно с построената в него къща,при съседи: насл.на Атанас
Христов Челишов,Здравка и Георги Вучкови,горски фонд и път,И ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ИСКАНЕТО делбата на имота да се допусне при
права 5/6-пет шести ид.части общо за С. М. Б.,ЕГН ********** и Е. Р. Д.,ЕГН
**********,двете от ******* и 1/6-една шеста идеална част за С. Д. Д.,с
посочени по-горе данни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4