О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
261817 Година 17.12.2021 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети декември Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1506 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената
искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 424 и чл. 439 ГПК
допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи (чл.
183 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да представи официално заверен препис от одобреното по
нохд № 503/2015 г. на СНС споразумение, тъй като с
исковата му молба е представено само заверено от него извлечение от същото
споразумение, без данни за влизането му в сила (чл.
186 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищеца да направи и искането си за задължаване на
третото неучастващо в делото лице Ч. Р.М. в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма
– с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която да
се посочат точно материалите от посоченото в исковата му молба изпълнително
дело, които се иска от съда да го задължи да представи, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл.
156, във вр. с чл. 192 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговорите на
ответника с приложенията към тях. Страните следва да бъдат приканени към
постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът
е основал предявените главни и евентуален иск, са посочени в поправената му
искова молба и по същество се изразяват в това, че в началото на март 2021 г.
получил съобщение за насрочване на публична продан по ИД № 882/2016 г. на Ч. М.
за периода 19.03 - 19.04.2021 г., на имот УПИ -, кв. 8 по плана на -, с площ от
1225 кв.м, ведно със стопански постройки и гараж. Съгласно съобщението на Ч.,
изпълнителното дело било образувано въз основа на ИЛ, който бил издаден по
ч.гр.д. № 108/2010 г. на Районен съд С., по което бил осъден да заплати на С.,
чрез И.И., сумата от 6000 лева, неустойка от 1400 лева,
законна лихва от 29.12.2009 г. и 748 лева разноски. Заповедта за изпълнение била
издадена въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
41/25.01.2008 г. През януари 2010 г. при Ч. К.А. било образувано изпълнително
дело 52/2010 г., което било присъединено към ИД № 18/2010 г., като последното
било образувано въз основа на ИЛ по ЧГД № 137/2010 г., по което бил осъден да
заплати сумата от 1900 евро главница, 300 евро неустойка и 936.20 лева разноски
по договор за заем и ипотека н.а. № 33/23.09.2008 г. По изпълнителните дела на Ч.
А. била проведена публична продан и имотът бил възложен на взискателя
С. за сумата от 7 600 лева. През 2016 г., по времето, когато завел дело за
частична недействителност на публичната продан - гр.д. № 1638/2016 г. на СЗРС, в.гр.д.
№ 1416/2017 г. на СЗОС, изпълнителните дела били прехвърлени при Ч. Р.М., без
никой да го уведомял за това, доколкото му било известно под № 882/2016 г. След
като получил съобщението за насрочване на публична продан на единствено
останалият му имот, разпитал и разбрал, че И.И. и
неговите роднини били осъдени по чл. 321, ал. 3, т.1, във вр.
ал. 1 и по чл. 252, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1,
пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК с определение от
16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. на СНС. Съгласно споразумението, И.Т.И.,
като ръководител на организирана престъпна група, сам и в съучастие с други
лица, като физическо лице и представител на С., без съответното разрешение,
извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисквало такова разрешение,
като предоставил на физически лица и търговски дружества парични кредити, срещу
задължението да бъдели върнати получените заеми, ведно с лихва и неустойка на
посочени в споразумението лица, включително и ищецът - стр. 90 от протокола.
Част от фактическия състав на престъплението били заем между ищеца и С. от
18.01.2008 г. за сумата от 6000 лева и срок до 18.07.2008 г. и заем за сумата
от 1900 евро от 23.09.2008 г. и падеж 23.03.2009 г. Съгласно чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския
съд. Поради изложеното заемите, обезпечени с ипотека, послужили като основание
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 06.01.2010 г. по
ЧГД № 108/2010 г., изпълнително дело № 52/2010 г. и от 06.01.2010 г. по ЧГД №
137/2010 г., изпълнително дело № 18/2010 г., се явявали нищожни, като
противоречащи на закона и като предмет на престъплението, за което била налице
влязла в законна сила присъда. Банковите сделки, извършени от лица без лиценз, били
нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка със забраната на чл. 2,
ал. 5 ЗКИ. Присъдата се явявала новонастъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено
изпълнителното основание, факт и основание за иска по чл. 439 ГПК. Евентуално
вземанията на С. по изпълнително дело № 882/2016 г. на Ч. М./съответно 52/2010
и 18/2010 г. по описа на Ч. А./ били погасени по давност. След провеждането на
публична продан на 23.03.2010 г. от А., до 23.03.2012 г., били изминали две
години, след който период изпълнителните дела се считали за прекратени по
силата на закона и извършваните след това действия били процесуално недопустими.
От последното валидно изпълнително действие - 23.03.2010 г., в продължение на
повече от 5 години не били извършвани никакви изпълнителни действия от характер
да прекъснат погасената давност за вземането /ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид това задълженията му за главница, лихви, неустойки били погасени по
давност.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че между ищеца и взикателя по изп.дело № 882/2016
г. на Ч. М., и ответника, не било съществувало вземането от 6000 лева за
главница и неустойка от 1400 лева, както и законна лихва от 29.12.2009 г. до
погасяване на вземането, за неизпълнено задължение по договор за заем, който
бил обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 41/25.01.2008
г., сключен между ищеца, в качеството на заемополучател,
и С., в качеството му на заемодател, за които суми бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 108/2010 г. на PC С. в полза на ответника и било образувано изп.д. № 421/2017 г. на Ч. Р.М., поради нищожност на
договора за заем, обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 41/25.01.2008
г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, и че
между ищеца и взикателя по изп.дело
№ 882/2016 г. на Ч. М., и ответника, че не било съществувало и вземането от
1900 евро главница, с падеж 23.03.2009 г. и 300 евро неустойка по договор за
заем, който бил обезпечен с договорна ипотека, която била учредена с нотариален
акт №33/23.09.2008 г., който бил сключен между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател,
за които суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №137/2010 г. на PC С. в
полза на ответника и било образувано изп.д. № 882/2016
г. на Ч. Р.М. /ИД №52/2010 г. и 18/2010 г. на Ч. К.А./, поради нищожност на
договора за заем, който бил обезпечен с договорна ипотека, която била учредена
с нотариален акт № 33/23.09.2008 г., на основание чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
поради противоречие със закона, а при отхвърляне на тези искове, в условията на
евентуалност, да се признае за установено по отношение на ответника, че
вземанията му по изпълнително дело № 882/2016 г. /съответно ИД №52/2010 г. и ИД
№18/2010 г. по описа на Ч. К.А./по описа на Ч. Р.М., а именно 6000 лева главница
и неустойка от 1400 лева, законна лихва от 29.12.2009 г. до погасяване на
вземането, за неизпълнено задължение по договор за заем, обезпечен с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт №41/25.01.2008 г. и вземането от 1900 евро
главница, с падеж 23.03.2009 г. и 300 евро неустойка по договор за заем,
обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт №33/23.09.2008 г., са
погасени по давност.
Правна
квалификация на предявените главни искове – нормата на чл. 424 ГПК, а на
евентуалния иск – нормата на чл. 439 ГПК.
С
подадените в срок отговори ответникът заема становище, че на първо място в
исковата молба се твърдяло, че ищецът, след като в началото на март 2021 г. бил
получил съобщение за насрочване на публична продан по изп.д.
№ 882/2016 г. по описа на Ч. М., бил разпитал и разбрал за определение от
16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. на СНС, с което било одобрено споразумение,
по силата на което „И.Т.И. като ръководител на организирана престъпна група,
сам и в съучастие с други лица, като физическо лице и представител на С. без
съответното разрешение бил извършвал по занятие банкови сделки, за които се
изисквало такова разрешение, като предоставил на физически лица и търговски
дружества парични кредити, срещу задължението да бъдели върнати получените
заеми, ведно с лихва и неустойка на посочени в споразумението лица, включително
и ищецът - стр. 90 от Протокола. Част от фактическия състав на престъплението, били
заем между него и С. от 18.01.2008 г. за сумата от 6 000 лева и със срок до
18.07.2008 г. и заем за сумата от 1900 евро от 23.09.2008 г. и падеж 23.03.2009
г. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била
задължителна за гражданския съд.“. Във връзка с изложеното ищецът считал, че
договор за заем от 23.09.2008 г., обезпечен с ипотека - нот.
акт № 33, н.д. № 572/2008 г. и договор за заем от 28.01.2008 г., обезпечен с
ипотека - нот.акт № 41, н.д.№ 38/2008 г., които били
сключени между него, като заемател и ответника С.,
като заемодател, съответно за сумата от 1900 евро, с падеж 23.03.2009 г.,
обезпечен с ипотека, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист по ЧГД №
137/2010 г. по описа на СтРС, и за сумата от 6000
лева, с падеж 18.07.2008 г., обезпечена с ипотека, въз основа на която бил
издаден изпълнителен лист по ЧГД № 108/2010 г. по описа на СтРС,
били нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тази теза на ищеца била
невярна и претендираните от него правни последици от
влязлата в сила присъда по НОХД № 503/2015 г. на СНС не били настъпили. Това било
така защото процесните договори за заем били сключени
между юридическо лице (С.), като заемодател и ищеца, като заемополучател.
Очевидно според твърденията му, а било видно и от представените от него писмени
доказателства, ставало дума за обикновени договори за заем, които се били подчинявали
на общата гражданско-правна уредба, които не нарушавали нито общото, нито
специалното законодателство, тъй като в тях не била налице възнаградителна
лихва, за да имало някаква база за твърдения за нарушение на специалното
законодателство (отменения Закон за банките или сега действащият Закон за кредитните
институции). Освен това юридическите лица не били наказателно отговорни и
цитираната присъда нямала действие по отношение на процесните
договори. На следващо място следвало да посочи, че за да бъдела въобще възможна
тезата на ищеца, следвало физическото лице - управител, което представлявало
дружеството - заемодател, да било осъдено с влязла в сила присъда за точно тези
сделки, които ищецът твърдял, че били нищожни. Видно било от представеното от
самия ищец споразумение по НОХД № 503/2015 г. на СНС, че същото било подписано
от няколко лица - подсъдими по делото, между които не бил фигурирал управителят
на С. - И. С.П., който бил управлявал това дружество към момента на сключване
на процесиите договори за заем, което било видно от вписванията в Т., които били
публични. Следователно и в този случай цитираната от ищеца присъда нямала
действие по отношение на процесните договори. Самото им
споменаване в текста на сключеното пред СНС споразумение, нямало как да
обоснове нищожност на процесиите договори за заем, при положение, че от една
страна това споразумение нямало действие по отношение на юридическото лице С.,
а от друга страна същото споразумение нямало действие по отношение на
физическото лице, което било представлявало С. от 2008 г. до 2018 г. За пълнота
следвало да посочи, че в горепосоченото споразумение по НОХД № 503/2015 г. на СНС,
и следващият управител на дружеството (Т.П.), която управлявала след април 2018
г., също нямала присъда за извършване на незаконна банкова дейност по чл. 252 НК, факт, който още веднъж доказвал изложеното. Искът за обявяване на
горепосочените договори за заем от 23.09.2008 г. и от 28.01.2008 г. за нищожни,
бил необоснован и недоказан, и поради това следвало да бъде отхвърлен. Освен
горепосоченото считал, че заведеният от ищеца иск бил и недопустим, поради
соченият от самия него факт, че в полза на кредитора С. по ЧГД № 137/2010 г. и
ЧГД № 108/2010 по описа на СтРС имало издадени влезли
в законна сила заповеди за изпълнение за процесните
вземания, като съгласно чл. 416 ГПК вземането по тези заповеди за изпълнение било
стабилизирано. По-нататък в исковата молба се твърдяло, че „...вземанията на С.
по изпълнително дело № 882/2016 г., на Ч. М. /съответно 52/2010 и 18/2010 г. по
описа на Ч. А./ били погасени по давност“. Очевидно самият ищец не бил особено
уверен в твърденията си за нищожност на процесните
договори и въвеждал и отделно евентуално основание в подкрепа на предявения от
него иск (за установяване спрямо взискателя по ИД №
882/2016 г. на Ч. М. - С., че не съществували вземанията, за събиране на които било
образувано същото изпълнително дело). Твърдял, че „след провеждането на
публична продан на 23.03.2010 г. от Ч. А. до 23.03.2012 г. били изминали две
години, след който период изпълнителните дела се считали за прекратени по
силата на закона и извършваните след това действия били процесуално недопустими,
а от последното валидно изпълнително действие - 23.03.2010 г. в продължение на
повече от 5 години не били извършвани никакви изпълнителни действия от характер
да прекъснели погасителната давност за вземането.“ Тук следвало да посочи, че
ищецът не сочел никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. В този
смисъл се присъединявал към искането му за представяне в настоящото
производство на копие от изп.д. № 882/2016 г. на Ч.
М., чрез което щяла да бъде доказана несъстоятелността и недоказаността на
неговите твърдения. И накрая, въпреки
очевидната според него неоснователност на твърденията на ищеца, ако уважаемият
съд счетял, че следвало да обяви договорите за заем от 23.09.2008 г. и от
28.01.2008 г., сключени между него, като заемодател и ищеца, като заемополучател, за нищожни, то моли с решението по съдът да
се произнесял, на основание чл. 34 ЗЗД, за връщането на процесните
суми, като осъдел ищеца, да ги върнел на ответника, за да бъдело възстановено съществувалото
преди сключването на договорите положение между страните. Причината да молел
съда да се произнесял за връщане на даденото по силата на договорите за заем,
ако те бъдели признати за нищожни, била, че в противен случай ищецът щял да се
обогати неоснователно за сметка на ответника, като задържи без основание
получените по силата на процесните договори за заем
суми. Обстоятелството, че те били получени, не се отричала от ищеца. Освен
наличието на горепосочената императивна законова норма, в подкрепа на това негово
насрещно искане била и съдебната практика, според която, когато договорът бъдел
признат за нищожен, съдът бил длъжен да постанови всяка от страните да върнела
на другата всичко, което била получила от нея, и едновременност на изпълнението
на задълженията им и без иск и възражение за последното, в който смисъл сочи в
отговора съдебна практика. Относно доказателствените
искания на ищеца, не се противопоставял на искането му да бъдел представен препис от изпълнителното
дело № 882/2016 г. на Ч. Р.М.. Моли съда да отхвърлите изцяло, като
неоснователни и недоказани, предявените от ищеца искове и му присъди сторените
по делото разноски. Тежестта за доказването на твърдените от страните
горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът
носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената
му искова молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаните с исковете му вземания, а
ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора
му, тъй като пък на тях той е основал тези претендирани
от него вземания.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за подлежащият на
доказване от него спорен факт, за наличие на одобрено споразумение по
посоченото в исковата му молба наказателно общ характер дело, не сочи
доказателства, като не е представил официално заверен препис от протоколното
определение за одобряването му с удостоверена от съда дата на влизането му в
сила.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва и на ответника, че за подлежащият на
доказване от него спорен факт, че негов управител и представител към датата на
сключване на процесните договори за заем е било
посоченото в отговора му друго лице, различно от това, което е посочено в
исковата молба, не сочи доказателства, като не е представил в тази насока
посочените в отговора му извлечение от търговския регистър, а е негова тук
тежестта да ги представи като писмени доказателства по делото.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: декларация
за СИС, извлечение от протоколно определение от 16.10.2018 г. по нохд № 503/2015 г. на СНС, обявление изх. № 1975/25.02.2021
г., н.а. № 33/2008 г., н.а. № 41/2008 г., съобщение по изп.д.
№ 20168680400882, справка № 336431/24.03.2021 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да представи официално заверен препис от одобреното по нохд № 503/2015 г. на СНС споразумение, тъй като с исковата
му молба е представено само заверено от него извлечение от същото, без данни за
влизането му в сила.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да направи искането си за задължаване на третото неучастващо в делото
лице Ч. Р.М., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис
за това трето неучастващо в делото лице, в която да се посочи точно
изпълнителното дело, заверен препис от материалите по което се иска от съда да
го задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това му доказателствено искане.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 16.02.2022
г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговорите на
ответника с приложенията към тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: