Р
Е Ш Е Н И Е
№
48
гр.
Елена, 8.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 115 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
С
НП № 416435-F469**2/07.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново за
извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на осн. чл. 53, ал. 1
във вр. с чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2099.70 лв.
на „С.-Е.“ ООД гр. Елена, представлявано от А.Г.С. и Д.И.Р..
Постъпила
е жалба от адв. М.Б., в качеството на пълномощник на „С.-Е.“ ООД гр. Елена,
представлявано от А.Г.С. и Д.И.Р., против НП. В същата се твърди, че последното
е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място
жалбоподателят излага, че е подал възражение срещу съставения АУАН, но
административно наказващият орган не го бил взел под внимание и издал
обжалваното НП, което освен това било немотивирано. На следващо място
конкретният случай следвало да бъде преценен от него като маловажен.
Административно наказващият орган не бил изложил мотиви в тази насока, както и
не бил взел под внимание, че процесните
фактури били включени в Дневника за продажби на дружеството в следващите
месеци, а дължимият данък бил внесен веднага. На следващо място били нарушени
разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и тази на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН не били отразени времето, мястото и обстановката, при
която било извършено нарушението, не били отразени изчерпателно и останалите
обективни признаци на състава на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. Тези пороци били
пренесени и в НП. Липсвали дата и място на извършване на нарушението, както и
доказателствата, които да го потвърждават. В НП липсвал ясен и конкретен извод
– каква е разликата между определения размер на данъка за периода и дължимия данък
при своевременно отразяване на фактурите в Дневниците за продажби за съответния
период, което от своя страна обосновава размера на следващата имуществена
санкция. Административно наказващият орган отразил само фактурите, данъчната им
основа и начисления ДДС, но не и съставомерната разлика. На следващо място
същият не взел под внимание, че фактура № 2938/3.10.2017 г. и фактура №
2964/31.10.2017 г. били включени в Дневника за продажби на дружеството в
следващия месец, т. е. данъчен период от 1.11.2017 г. до 30.11.2017 г., и по
тази причина определил санкция по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС за всички фактури в
НП, въпреки изричната разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. На последно място
жалбоподателят излага, че неправилно бил санкциониран по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС,
който състав е релевантен към процеса на определяне на данъка чрез отчитане и
деклариране на същия. Според него относимата норма е чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. С
оглед на това същият счита, че всички тези нарушения при издаване на АУАН и НП
водят до нарушаване на правото му на защита. Моли съда да отмени изцяло НП №
416435-F469**2/07.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново.
В
съдебно заседание жалбоподателят „С.-Е.“ ООД гр. Елена се представлява от адв. М.Б..
Същата поддържа депозираната жалба и изложените в нея съображения. Моли съда да
отмени обжалваното НП. Претендира направените разноски по делото.
В
съдебно заседание ответник-жалба ТД на НАП гр. Велико Търново се представлява
от юрисконсулт Д.Б.. Същата моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно
и законосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока, както следва: На
първо място от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установявало, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Същото не било инцидентно. Това противоправно поведение
продължило дълъг период от време и жалбоподателят не отразил своевременно 30
броя фактури, като някои от тях били отразени в следващите периоди. На следващо
място в НП за всяка една фактура бил посочен ДДС на съответния ред, а накрая
била вписана сумата 2099.70 лв., която представлявала сбор от дължимото ДДС по
всяка една от осемте фактури. Административно наказващият орган определил
наказанието правилно като нарушение на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, тъй като
фактурите не били отразени в един и същ данъчен период. Всички осем фактури
трябвало жалбоподателят да отрази в Дневника за продажби през м. октомври 2017
г. Неотразяването им е довело до по-малко начислен данък за същия месец. Моли
съда да потвърди обжалването НП и остави жалбата без уважение, както и искането
за разноски, тъй като такива не се дължат в административно наказателното производство.
В
съдебно заседание Районна прокуратура - Елена не се представлява и не взема
становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Свидетелят
П.М.М. работи на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП гр. Велико
Търново. На 30.08.2018 г. му било възложено да извърши проверка в
счетоводството на жалбоподателя „С.-Е.“ ООД гр. Елена. Последният е вписан в
Търговския регистър и се представлява от управителите А.Г.С. и Д.И.Р.. При проверката
М. установил, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, но не е отразил в
Дневника за продажби следните фактури: фактура № 2938/3.10.2017 г., фактура №
2964/31.10.2017 г., фактура № 2930/2.10.2017 г., фактура № 2932/3.10.2017 г., фактура
№ 2931/3.10.2017 г., фактура № 2934/4.10.2017 г., фактура № 2936/4.10.2017 г. и
фактура № 2937/5.10.2017 г. Първите две от посочените фактури - фактура №
2938/3.10.2017 г. и фактура № 2964/31.10.2017 г. били включени в Дневника за
продажби за данъчен период 1.11.2017 г. – 30.11.2017 г., а останалите шест броя
фактури били включени в Дневника за продажби за данъчен период 1.02.2018 г. –
28.02.2018 г. За извършеното нарушение свидетелят П.М.М. съставил АУАН № F469**2/07.02.2019
г. в присъствието на свидетеля Г.Д.Г. и А.Г.С. – управител и представляващ
жалбоподателя „С.-Е.“ ООД гр. Елена. Като нарушена била посочена разпоредбата
на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. АУАН бил връчен на А.Г.С. – управител и
представляващ жалбоподателя „С.-Е.“ ООД гр. Елена на 7.02.2019 г. Същият
депозирал възражение с вх. № 4060/11.02.2019 г. пред административно
наказващият орган, в което изложил, че извършеното нарушение е в резултат на
забравен кочан и пропуснато представяне на екземплярите от него. Процесните
фактури били включени в регистрите по чл. 124 от ЗДДС в следващите данъчни
периоди.
Въз
основа на АУАН било съставено НП № 416435-F469**2/07.03.2019 г. на Директора на
ТД на НАП гр. Велико Търново. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано
извършеното нарушение, като били посочени процесните фактури, от кого са
издадени, данъчната основа, ДДС и в какъв данъчен период са включени. Освен
това било посочено, че данъкът за м. октомври е определен в по-малък размер със
сумата 2099.70 лв. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Административно наказващият орган изложил мотиви, съгласно
които жалбоподателят е извършил нарушение, с което бил ощетен държавният
бюджет, тъй като не е отразил в Дневника за продажби издадените от него фактури
и по този начин бил определен данък в по-малък размер, а именно 2099.70 лв.
Същият е игнорирал факта, че нарушението е извършено за първи път, както и че
процесните фактури били включени в Дневника за продажби в следващите периоди.
По тази причина е стигнал до извода, че депозираното възражение с вх. №
4060/11.02.2019 г. е неоснователно. На жалбоподателя за извършеното нарушение
на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2099.70 лв. НП е връчено на жалбоподателя на **.06.2019 г.
От
Заповед № ЗЦУ–ОПР–17/17.05.2018 г. се установява компетентността на
актосъставителя да съставя АУАН и тази на административно наказващият орган да
изготвя НП.
По
делото са представени процесните фактури, а именно: фактура № 2964/31.10.2017
г., фактура № 2938/03.10.2017 г., фактура № 2931/03.10.2017 г., фактура №
2930/02.10.2017 г., фактура № 2934/04.10.2017 г., фактура № 2932/03.10.2017 г.,
фактура № 2937/05.10.2017 г., фактура № 2936/04.10.2017 г., както и разпечатка
от Дневник ДДС продажби за месец октомври 2017 г., разпечатка от Дневник ДДС
продажби за месец ноември 2017 г. и
разпечатка от Дневник ДДС продажби за месец февруари 2018 г.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят П.М.М.
и свидетелят по АУАН Г.Д.Г..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
По
силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа по т.
1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
В
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не
по-малко от 1000.00 лв. При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в
който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250.00 лв.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, а и не се спори между страните, че жалбоподателят е издал
процесните осем броя фактури през м. октомври 2017 г., които е следвало да
включи в Дневника за продажби и в справката-декларация за данъчен период 01.10.2017
г. - 31.10.2017 г. Две от тях са включени в регистрационните документи за
данъчния период м. ноември 2017 г., а останалите шест в регистрационните
документи за данъчния период м. февруари 2018 г. Несъмнено с бездействието си
жалбоподателят е нарушил задълженията, вменени му с нормата на чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Административно наказващият орган обаче при определяне на
санкционната норма и при определяне на наказанието е допуснал съществено
нарушение. Същият е наложил административно наказание имуществена санкция на
осн. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. От данните по делото е видно, че фактура №
2964/31.10.2017 г. и фактура № 2938/03.10.2017 г. са
отразени в периода, следващ данъчния период, в който е следвало да бъдат
отразени – м. ноември 2017 г. Следователно по отношение на тях е налице привилегированият
състав по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. Двете посочени норми – на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС предвиждат еднакво по вид, но различно по
размер наказание, а императивната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН задължава административно
наказващият орган за всяко виновно извършено нарушение да наложи съответното
административно наказание. Касае се за различни по
вид нарушения, изпълващи различни фактически състави и водещи до определяне на
различни по вид санкции. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от
него при определяне правната квалификация на деянието и прилагането на
съответното наказание, в съответствие със задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Неприлагането на съответната на установеното нарушение санкционна норма, представлява
основание за отмяна на НП.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП № 416435-F469**2/07.03.2019
г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново следва да се отмени, тъй като е
незаконосъобразно.
За
прецизност на изложението следва да се отбележи, че административно наказващият
орган не е допуснал нарушение на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както твърди жалбоподателя. Касае се за
нарушение, формата на изпълнителното деяние на което е бездействие, поради
което няма изискване за посочване на конкретно място. В НП ясно е посочен
текстът, който изисква посоченото в закона дължимо поведение да бъде
осъществено до определен в закона срок, след изтичането на който е налице
забава, респ. неизпълнение на задължението. По този начин датата на
претендираното нарушение и периодът в който лицето е могло да осъществи
предписаните от закона действия, фактически са определени от актосъставителя и
административно наказващият орган по достатъчно ясен и недвусмислен начин.
Поради това не може да се приеме, че не са спазени изискванията за посочване на
време и място на извършване на нарушението. Дори и да се приеме, че са
извършени пороци във формата на АУАН и НП, те не са съществени и не
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото същите не са
от характер да препятстват надлежното довеждане до знанието на нарушителя, на
фактическите и правни основания за ангажиране на отговорността му.
На
последно място съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за заплащане на
съдебни разноски от административно наказващият орган следва да се остави без
уважение по следните съображения:
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., докладчик
съдията Павлина Найденова, в производството пред районния съд по обжалване на НП
по ЗАНН не се заплаща държавна такса, така и не се присъждат и разноски, които
не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата
случая не се прилага препращането по чл. 228 от АПК към първоинстанционното
производство по АПК. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните
и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, на
касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби
срещу НП при субсидиарно прилагане на НПК, когато НП е отменено, не се
присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.
С
оглед на изложеното съдът намира, че следва да се отхвърли направеното искане
от жалбоподателя „С.-Е.“ ООД гр. Елена за заплащане на съдебни разноски, като
неоснователно.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 416435-F469**2/07.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново,
с което за извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на осн. чл.
53, ал. 1 във вр. с чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2099.70 лв. (две хиляди деветдесет и девет лв. 70 ст.) на „С.-Е.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **, представлявано
от А.Г.С. и Д.И.Р., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „С.-Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Елена, ул. „Т.М.“ № **, представлявано от А.Г.С. и Д.И.Р., за заплащане на
съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново в 14-дневен
срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: