Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18300 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗД „Булинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 200 лв. – частичен иск от
сума в общ размер на 255,73 лв., представляваща неизплатен остатък от
дължимото обезщетение за забава върху застрахователно обезщетение, формиран
като сбор от обезщетение за забава в размер на 209,19 лв., начислено за периода
от 08.07.2016 г. до 31.10.2016 г. върху главницата от 6479,17 лв. и обезщетение
за забава в размер на 96,54 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 08.01.2017 г.
върху главницата от 5026,68 лв., от който сбор е приспадната заплатената сума
от 50 лв., присъдена с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2017 г. по описа на
Районен съд –Варна, 40-ти състав, като главницата от 6479,17 лв. представлява
пълният размер на дължимото застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № ***, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 08.07.2016 г. в гр. Варна, на кръстовището между
ул. „Пирин“ и бул. „Цар Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Тико“
с рег. № ***, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/116001771861, за което събитие е образувана
застрахователна претенция № **********/13.07.2016 г. и от което обезщетение на
31.10.2016 г. са заплатени доброволно 1452,49 лв. и 5026,68 лв. са присъдени в
полза на ищцата с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ***/2017 г. по описа
на Районен съд – Варна, 18-ти състав.
По твърдения в исковата молба, на
08.07.2016 г., около 19,00 ч. сутринта, в гр. Варна, на кръстовището между ул.
„Пирин“ и бул. „Цар Освободител“, е настъпило пътнотранспортно произшествие при
следния механизъм: ищцата, управлявайки собствения й лек автомобил, марка
„Мазда“, модел „6“, с ДК № ***, се движела по ул. „Пирин“ в посока бул. „Цар
Освободител“ и при навлизането й към ул. „Битоля“ водачът на лек автомобил, марка „Тико“, с ДК № ***, движещ се
пред нея в същата посока, предприел преминаване от лява в дясна лента, като не
я пропуснал и я блъснал. Ищцата излага, че за настъпилото пътнотранспортно
произшествие са уведомени контролните органи, които след пристигане на място са
тествали участниците в същото за употреба на алкохол и са им указали да
съставят двустранен констативен протокол за ПТП. Поддържа, че виновният за ПТП
водач на лек автомобил, марка „Тико“, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Булинс“ АД“ с период на покритие, обхващащ момента на
произшествието. Твърди, че ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, във връзка с което е образувана застрахователна претенция №
**********/13.07.2016 г., по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение от 1452,40 лв.
Излага, че тъй
като изплатеното застрахователно обезщетение не съответства на необходимата
стойност за отстраняване на вредите, с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2017
г. по описа на Районен съд – Варна, 18-ти състав, ответното дружество е осъдено
да й заплати сумата от 5026,68 лв., представляваща разлика между дължимото
обезщетение и доброволно заплатеното такова. Поддържа, че ответното дружество
дължи обезщетение за забавено плащане върху застрахователното обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на уреждането – 08.07.2016 г. до
окончателното негово изплащане. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2017
г. по описа на Районен съд –Варна, 40-ти състав, ответникът е осъден да й заплати сумата от 50 лв. –
частичен иск от сума в общ размер на 305,73 лв., представляваща сбор от
дължимата законна лихва за периода от 08.07.2016 г. (датата на увреждането) до
31.10.2016 г. (датата на доброволното частично плащане) върху пълния размер на
дължимото обезщетение от 6479,17 лв. и за периода от 01.11.2016 г. до
08.01.2017 г. (деня преди депозиране на исковата молба в съда) върху
неизплатения остатък от обезщетението в размер на 5026,68 лв. Намира, че след
приспадане на присъдената сума, ответникът е останал задължен за остатъка от
дължимата законна лихва в размер на 255,73 лв.
По изложените
съображения по същество формулира искане за осъждане на ответното дружество да
й заплати сумата от 200 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 255,73 лв.,
и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и формулира искане за постановяване на решение при
признание на иска. Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава
предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След
като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото
страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване
на решение при признание на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение
се основава на признанието на исковата претенция – арг. от разпоредбата на чл.
237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 410
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г. (л. 31), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Булинс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 200 лв. (двеста
лева) – частичен иск от сума в общ размер на 255,73 лв.,
представляваща неизплатен остатък от дължимото обезщетение за забава върху
застрахователно обезщетение, формиран като сбор от обезщетение за забава в
размер на 209,19 лв., начислено за периода от 08.07.2016 г. до 31.10.2016 г.
върху главницата от 6479,17 лв. и обезщетение за забава в размер на 96,54 лв.
за периода от 01.11.2016 г. до 08.01.2017 г. върху главницата от 5026,68 лв.,
от който сбор е приспадната заплатената сума от 50 лв., присъдена с влязло в
сила решение по гр.д. № ***/2017 г. по описа на Районен съд –Варна, като
главницата от 6479,17 лв. представлява пълният размер на дължимото
застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ***,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
08.07.2016 г. в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Пирин“ и бул. „Цар
Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Тико“ с рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/116001771861, за
което събитие е образувана застрахователна претенция № **********/13.07.2016 г.,
и от което обезщетение на 31.10.2016 г. са заплатени доброволно 1452,49 лв. и
5026,68 лв. са присъдени в полза на ищцата с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № ***/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА ЗД „Булинс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: