Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 01.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 220 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.– В и
Д” ООД, с ЕИК …… със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, Софийска
област, представлявано от П.Д. С. чрез адв. Б. от САК срещу наказателно
постановление № 467564-F480835/08.10.2019 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000,00 лева на основание чл.
185, ал.2 за нарушение на чл. 3,
ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.6 ЗДДС,
извършено на 01.04.2019 г.
В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП. На първо място жалбоподателят счита, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на описание на извършеното нарушение, непосочване на конкретния уред, за който се отнасят направените констатации за неподаване на данни за количеството на горивото, необсъждане на възможносттта за приложението на чл.28 ЗАНН. На второ място твърди, че не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като е изпълнил всички свои задължения за коректното подаване на данни от нивомерната система на стопанисваната от него бензиностанция към НАП. Посочва, че едва при проверката на 01.04.2019 г. проверяващите споменали, че е възможно да има технически проблем във фискалното устройство, за отстраняването на който незабавно е предприел мерки. Впоследствие от извършващия сервизното обслужване на обекта действително било установено, че в резултат на чести токови удари в населеното място, е дефектирало ЕСФП и то е било заменено с ново. Жалбоподателя изтъква, че при това положение за него няма как да е било известно, че устройството не подава данни към НАП, а и самото то не е генерирало съобщение за проблема нито към системата в бензиностанцията, нито към НАП, а е продължило изпращането на данни. На трето място поддържа, че при нито една от проверките в обекта АНО не е констатирал проблем в устройството, а е приел единствено, че информацията не постъпва в НАП. При тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП
Въззиваемата страна ТД на НАП не изпраща представител. Представена е писмена защита от юрк. Е., в която заявява, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на последното. Счита, че по делото безспорно е установено, че от обективна страна наказаното търговско дружество е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, поради което е ангажирана неговата обективна отговорност, доколкото предвид правосубектността на нарушителя признаците от субективната страна на нарушението не следва да се обсъждат. При тези съображения моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2019 г. свидетелите Т.Е.М.,
С.Г. С. – К. - инспектори по приходите в при ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП,
извършили проверка в обект бензиностанция в гр. С., ул. „П. Е.“ № .,
стопанисвана от дружеството жалбоподател, а на 08.04.2019 г. същите служители
извършили проверка в информационните масиви на НАП и на представени от
дружеството документи. При така извършените проверки служителите на НАП
установили, че от инсталираната в обекта ЕСФП, модел „Dais - KL“, с индивидуален № DS004318 и номер на фискална памет 35004318 с
нивомерна система не са получени коректни данни в НАП от нивомерната
система за извършените в периода
01.03.2019 г. – 01.04.2019 г. доставки на течни горива. При съпоставка на
представените в хода на проверката документи от данъчния склад за всяко гориво
контролните органи констатирали, че някой от нивомерите не е изпратил коректни
данни. Свидетелят М. посочва, че нивомерът изпраща сигнал в НАП при постъпване
на гориво, при промяна на нивото в него и данни за наличното в края на деня
гориво. Обяснява също така, че при проверката на 01.04.2019 г. на място е
констатирал, че от обекта не е имало достъп до системата на НАП.
Въз
основа на така установените факти и обстоятелства свидетелката К. съставила
против дружеството в присъствието на неговия управител акт за установяване на
административно нарушение № F480835/08.04.2019 г., в който приела, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. на МФ. Управителят на дружеството П.С. подписал така
съставения акт с уточнението, че ще подаде възражение в законоустановения срок
и получил срещу разписка препис от акта.
На 08.10.2019
г., след като се запознал с материалите по преписката, началникът на отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.
185, ал. 2 ЗДДС наложил на дружеството
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.6 ЗДДС.
Препис
от постановлението бил връчен на управителя на дружеството срещу разписка на 17.05.2020
г. На 26.05.2020 г. подадената от пълномощника на дружеството жалба против
постановлението била заведена в ТД на НАП - София.
По
делото е разпитан св. Г.Ц.Г., от
показанията на който се установява, че същият в качеството си на сервизен
техник в „Електро кварц“ ООД поддържа нивомерната система на бензиностанцията,
стопанисвана от дружеството жалбоподател. Св. Г. посочва, че през м. април 2019
г. нееднократно е посещавал обекта, тъй като често се случва да има проблем в
електрозахранването след токови удари (изразяващи се в големи пикове и спадове
на напрежението), в резултат на което различни модули дефектират и се прекъсва
връзката на нивомерната система. Св. Г.заявява, че той е попълнил данните в
приетия като писмено доказателство по делото паспорт за сервизно обслужване.
Свидетелят твърди, че на 08.04.2019 г. е извършил проверка в обекта, за което е
съставил сервизен протокол. Посочва, че на тази дата фискалната и нивомерната
системи не са били блокирани, но при наличен проблем, те не изпращат съобщения
до ползвателя, а продължават да работят. До НАП обаче се генерират съобщения
ако системата спре да работи.
Според
заключението на изслушаната по делото съдебно компютърна и техническата
експертиза в масивите на НАП няма регистрирано прекъсване на данни за отчитане
на 08.04.2019 г. Към този момент дружествата са били задължени да изпращат
данни към системата на НАП веднъж на 24 часа. На тази дата в НАП са получени
три последователни трансфера на данни от дружеството жалбоподател. Тъй като за
период от около месец данните, които са постъпвали в НАП от нивомерите на
гориво за били с еднакви показания, на тази дата е отстранен и дефекта и
данните са обновени с реалните показания. На нито една от датите 01.04.2019 г. и 08.04.2019 г. не е регистрирана нито грешка,
нито възстановяване на подаване на данни и такива са подавани всеки ден. На
08.04.2019 г. данните, подадени към НАП са с реални стойности. В системата на
НАП не е регистрирано блокиране на ЕСФП устройството на „Д. В и Д“ ООД и няма
генерирани автоматични съобщения за прекъсване и блокиране на данъчния
терминал. ЕСФП модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-KL“ (инд. № OS006846 и фискална памет № 58006846), свидетелство за
одобрен тип № 169FS/01.04.2019 г. е въведена в експлоатация и регистрирана в сървъра на НАП на
30.09.2019 г. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че с новата, внедрена в
дружеството система може да се проследи какви данни се изпращат в НАП, но със
старата система в процесния период не е било възможно дали и какви данни се
изпращат към НАП ежедневно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св.
Т.Е.М., С.Г. С. – К. и Г.Ц. Г., заключението на съдебно – техническата
експертиза, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК – АУАН, НП, възражение, протоколи
за извършени проверки; справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво,
акцизни данъчни документи, товарителница, декларации за съответствие на
качеството на течните горива, заповед за налагане на ПАМ, сервизен протокол,
договор за покупко – продажба на недвижим имот, блок схема, свидетелство за
регистрация на фискално устройство, договор за техническо обслужване, паспорт
на ЕСФП „Дайс KL“, фискални
бонове, заповеди за компетентност.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Тя е подадена в срок от лице
посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има
правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са
налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място
следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие),
което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична,
от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да
бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са
спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за
образуване на административно наказателното производство и сроковете за
завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните
изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени
предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно
нарушение. По отношение на юридическите лица, според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена санкция
за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при осъществяването
на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и следователно
да осъществяват виновни действия, или бездействия.
В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административнонаказания.
По същество не се доказа от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят на посочените време и място е извършил вмененото нарушение, като е не е изпълнил задълженито си да предаде на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно
разпоредбата на чл.
118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива“. Такова
задължение е въведено и с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, който предвижда, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Предаването на данните
чрез ЕСФП е регламентирано в Глава девета „а“ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. В чл. 59а, ал. 3, т. 1 от същата, в съответствие с чл. 118, ал. 11,
т. 5 от ЗДДС, е предвидено, че получателят по доставка
на течни горива подава ЕДП (електронен документ за получаване) съгласно
приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите,
когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В тези случаи, според чл. 59а, ал.
1, изр.трето от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждането на УКН (уникален
контролен номер) на АДД за доставените количества горива по документ, постъпили
в обекта с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им. От анализа
на горепосочените разпоредби може да се направи извод, че задължението на
лицето по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е такова за
поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде данните за
получените доставки към НАП чрез ЕСФП без за него да съществува задължение да гарантира,
че така изпратените данни са и получени от приходната администрация.
Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради
технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на лицето по чл.
3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., то посоченото задължение следва да
се счита изпълнено, а редът за подаване на данните - спазен.
Изводът
за липсата на извършено нарушение по посочения текст намира подкрепа на първо
място в свидетелските показания на инспекторите по приходите, извършили
проверката, които не са установили причината, поради която е осъществено
некоректното според тях подаване на данни, на второ място - в свидетелските
показания на св. Георгиев, извършващ сервизното обслужване на ЕСФП в процесния
обект, според който използваната в проверяваната бензиностанция фискална и
нивомерна система не изпраща съобщения до ползвателя дали е наличен проблем,
съответно ако данните не се изпращат към НАП ще продължи да работи, а няма да
блокира, докато до НАП изпраща съобщения дали е спряла да работи. И на последно
място изводът за липса на реализирано административно нарушение се подкрепя и
от заключението на СКТЕ, според което с действащата в процесния период система не е било
възможно да се провери дали и какви данни се изпращат към НАП ежедневно. Към този период системата за дистанционно подаване на
данни е била изградена по начин, който не е позволявал търговецът да проследява
каква информация е изпратила ЕСФП в неговия обект към сървъра на НАП и
съответно да предприеме необходимите действия за коригиране на повторното
изпращане на данни за една и съща доставка на гориво.
В
конкретния случай се касае за липса на извършено нарушение по посочения текст,
тъй като от събраните в хода на производството доказателства се установи, че
жалбоподателят е изпълнил задължението си за предаване на данните, като факта
на неполучаването им в НАП се дължи на техническа причина, която не може да се
вмени в негова вина и следователно не отговаря за това. Както вече се посочи,
задължението на лицето е за поведение, а не за резултат, предвид на което и с
оглед установеното, съдът намира, че не е извършено описаното в АУАН и НП
нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, съдът дължи произнасяне и по възможността за присъждане на разноски в административнонаказателните производства, която е изрично уредена в чл.63, ал.3 ЗАНН ( ДВ, бр.94/2019 г.) Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.80 ГПК (който се прилага субсидиарно) страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане е направено от жалбоподателя в посочения срок, но по делото не са представени доказателства за уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Поради това съдът намира, че на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски.
Предвид
изхода на спора и разпоредбата на чл.63, ал.3 вр. чл.143, ал.4 АПК административнонаказващият
орган следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – гр. Сливница сумата от 400
лева разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената СКТЕ.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 467564-F480835/08.10.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София, с което на „Д. – В и Д” ООД,
с ЕИК … със седалище и адрес на управление в гр. С., Софийска област,
представлявано от П.Д.С., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000,00 лева на основание чл.
185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) за нарушение на чл. 3,
ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.6 ЗДДС,извършено
на 01.04.2019 г.
ОСЪЖДА НАП, с ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор Румен Спецов, да заплати по сметка на РС – гр. Сливница, сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща направените
разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.63, ал.3 ЗАНН на „Дрийм – В и Д” ООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, Софийска област,
представлявано от П.Д.С., чрез пълномощника
му адв. Ботев.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: