О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ 5548 20.05.2019 г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в
закрито заседание на 20.05.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2601/2019 г. по описа на ПРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. №
10608/13.02.2019 г. от „Фактор И НГ” ЕООД, ЕИК ********* против СД „С.М.Добо –
У. С-ие”, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, вр. с чл. 240 и сл. ЗЗД, за дължимост
на сума за главница по дог. за заем, за която се твърди да е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1252/2019 г. на ПРС.
Предвид констатирани нередовности на исковата молба, касаещи
допустимостта на производството, с повторно
разпореждане № 23315/07.03.2019 г. на ищеца са дадени указания за
отстраняването им.
Препис от разпореждането е връчено редовно, на
посочения в исковата молба съд. адрес, чрез пълномощника, на 14.03.2019 г.,
видно от наличната разписка. Със същото ищецът е уведомен за неблагоприятните
последици от процесуално бездействие.
До момента не е постъпила уточнителна молба, с която
да са отстранени нередовностите, като правен интерес от иска не е аргументиран,
което мотивира съда да върне исковата молба като нередовна, поради процесуалното
бездействие на страната.
За пълнота – следва да се има предвид, че така
предявеният установителен иск е
недопустим.
Видно от заявлението и заповедта – кредиторът е
посочил, че има непогасено вземане за остатък по договор за заем от 23.01.2018 г.
След указания и изрично уточнение, в наст.
производство става ясно, че сумата се претендира по правоотношение от различна
дата – 23.01.2014 г. Твърди се
допускане на техническа грешка в зап. пр., но не се мотивира интерес от иска при
това различие.
Наличието му предпоставя недопустимост на иска.
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо
да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва. При описаната
фактическа обстановка се налага извод за пълно
разминаване между основанията на вземането по издадената заповед за
изпълнение и това, въз основа на което се претендира сумата в настоящото
производство. За да обоснове дължимостта на сумата ищецът въвежда изцяло нови и различни обстоятелства, които не
е посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и
съществуването на спорното право. Конкретизира, че търсената сума е дължима по договор от различна дата.
Дори в заявлението да е допусната техническа грешка,
последиците й следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е
очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно
действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство.
Предвид горното, съответствие между заповедното и
настоящото производство не е налице
– има съществено разминаване в основанието на претенцията, с това по
заповедта по чл. 410 ГПК.
При предявяване на предвидения положителен
установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът - ищец
да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни
правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Посочването на друго основание, от което
произтича вземането /в случая – договор от друга дата/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1,
предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта
на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение
№ 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.
Ето защо, на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК,
исковата молба следва да бъде върната /в т.см. и за необходимостта от пълен
идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. №
1880/2014 г., I т. о., на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК; Определение от
04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г.
по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др./.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 10608/13.02.2019 г. от „Фактор И
НГ” ЕООД, ЕИК ********* против СД „С.М.Добо – У. С-ие”, ЕИК *********, като
недопустима и нередовна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2601/2019 г. по
описа на ПРС, XXI гр. състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед по чл. 410 ГПК № 776/24.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 1252/2019 г. на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Определението да се връчи и на двете страни,
на ищеца – чрез пълномощника а. К..
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП