РЕШЕНИЕ
№ 619/23.10.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................…...в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов…………….............……................………………………………...като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №557 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Източни
Родопи“ ООД, гр. К., представлявано от Г. Г. И. – управител, против Решение №76
от 13.04.2020г., постановено по АНД №28/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно
и се моли за отмяна на същото. В допълнително подадена писмена молба се излагат
съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на
същото районният съд не взел под внимание направените от страна на касационния
жалбоподател доводи по отношение законосъобразността на издаденото наказателно
постановление и приложимия материален закон, което довело и до необоснованост
на решението. Твърди се, че при извършена проверка от административнонаказващия
орган на 13.06.2019г. на обект каса на „Източни Родопи“ ООД, находящ се в гр.***било
констатирано, че за периода 28.02.-09.03.2019г. има регистрирани продажби на 1,
2, 4, 5 и 6 март, като финансов отчет с нулиране от фискалното устройство бил
отпечатан на 06.03.2019г. с общ оборот 182,10 лв., който включвал
регистрираните от 01-06.03.2019г. суми. Аналогичен бил случая и с
регистрираните на 7 и 8 март продажби, за които бил отпечатан отчет на 9 март,
и регистрираните на 13.03.2019г. продажби, за които бил отпечатан отчет на
14.03.2019г. Издателят на наказателното постановление сам достигнал до извода,
че нарушението не води до неотразяване на приходи, но въпреки това приел, че е нарушен
/осъществен/ съставът на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с Параграф 21 от Преходни и заключителни разпоредби, обн. ДВ, бр.52 от
2019г., в сила от 02.07.2019г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Цитира
се разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. в редакцията,
обнародвана в бр.80 на ДВ от 2018г., релевантна към момента на извършване на
предполагаемото нарушение и се сочи, че административният орган правел връзка с
разпоредбите на параграф 21 от ПЗР , обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от
02.07.2019г., които обаче не били приложими за конкретния случай, тъй като не
били в сила нито към периода 28.02.-13.03.2019г., нито към момента на
проверката. Правел връзка и с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Разпоредбата на ал.4 предвиждала
задължение за министъра на финансите да издаде наредба, като в точка от 1 до 9
на същата алинея се определял предмета и приложното поле на нормативния акт.
Нещо повече, в нито една от разпоредбите на ал.4 (от т.1 до т.9) не се съдържал
състав на нарушение, който, ако бъде осъществен, би довел до налагането на
санкция. В тази връзка будел недоумение факта как административнонаказващият
орган достигнал до извода, че дружеството било в състояние да наруши
разпоредба, която предвиждала издаването на наредба от министъра на финансите –
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС или разпоредба, която към процесния период не била в
сила, което я правело ирелевантна. Действително в чл.39, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ се предвиждало да се отпечатва финансов отчет за всеки
ден, през който в устройството са регистрирани продажби, но не всяко
неизпълнение или закъсняло изпълнение на
определени действия, водело до налагане на санкции. За да бъде наложена
санкция, тя трябвало да бъде изрично предвидена в закон и да е осъществен
състава на нормата. Административният орган счел, че за неизпълнение на чл.39,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ или по-точно за закъснялото изпълнение,
следва да приложи санкцията на чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1
от ЗДДС, която разпоредба обаче препращала към състава на чл.118 от ЗДДС. Към
процесния период релевантното заглавие на чл.118 от ЗДДС било „Касови бележки и
подаване на данни“ и именно неизпълнението на тези дейности водело до налагане
на санкции. Разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, за чието неизпълнение били
предвидени санкции, били ясно разграничени от законодателя с глагола „длъжно“,
а именно ал.1, 6, 8, 10, 14 и 18 от въпросния член. Очевидно визираната от
административния орган разпоредба на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС не попадала в тази
хипотеза. Въпреки гореизложеното, административнонаказващият орган стигнал до
извода, че закъснялото отпечатване на финансов отчет, макар и да не водело до
неотразяване на приходи и макар че било за първи път, осъществявало състава на
нарушение, което било в пъти по-тежко от неиздаването на касова бележка. Този
извод можело да се направи от определената за това санкция, която била в
седемкратния размер на предвидената в чл.185, ал.1 от ЗДДС (от 500 до 2000
лева). Ако все пак се счете, че има извършено нарушение, то категорично било
невярно твърдението на районния съд, че била приложима разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, а именно „с едно деяние са извършени няколко административни нарушения
или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения“. Ако имало
извършено нарушение, то било едно, тъй като според административнонаказващия орган, респективно
първоинстанционния съд, нарушението било за неотпечатване на дневен отчет,
каквото не било визирано в наказателното постановление.
По изложените съображения касаторът моли за отмяна
на решението на районния съд, като неправилно. В случай, че се счете, че е осъществен
състава на нарушение, моли да бъде взета предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи обстоятелства и да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Ответникът, в представен чрез процесуален
представител писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за
неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила решението на районния
съд. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита
пред настоящата инстанция. В случай, че бъде уважена жалбата и при претендиране
от ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, моли
да се вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, и такова да
бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №474153-F499231/31.10.2019г., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на
НАП, с което на „Източни Родопи“ ООД, гр. К., на основание чл.185, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са наложени седем
имуществени санкции в размер от по 500 лв. за седем нарушения на чл.39, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и е осъдил
дружеството да заплати на ЦУ на НАП сумата от 120 лв. , представляващи разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и и издаване на НП не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да са засегнали правото на
защита на наказаното лице и възможността да реализира такава в пълен обем.
Приел е, че несъмнено са осъществени седем отделни нарушения по чл.39, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, за които съобразно чл.18 от ЗАНН са наложени
седем имуществени санкции, правилно определени в минималния по закон размер. Съдът
е посочил също, че не са налице основания случаите да бъдат определени като
маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е мотивирал съображенията си в тази
насока.
Решението е правилно. Постановено е при изяснена
фактическа обстановка, Относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на
районния съд. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил
законосъобразни правни изводи.
Неоснователно е оплакването на касатора, че неизпълнението или закъснялото изпълнение на вмененото му по чл.39 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ задължение за отпечатване на пълен дневен финансов отчет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, не води до налагане на санкция.
Приетата за нарушена разпоредба на чл.39 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ (в реакцията ѝ, в сила от 01.02.2019г., действаща към момента на извършване и установяване на нарушенията), в първата си, приложена в случая хипотеза, предвижда лицето по чл. 3, каквото не е спорно, че е касаторът, да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Неизпълнението на това задължение законодателят е скрепил със санкция, предвиждайки в чл.185 ал.2 от ЗДДС административнонаказателна отговорност за физически и юридически лица, и ЕТ, които извън случаите по ал.1 , извършат или допуснат извършване нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане.
Видно от §11 от ПЗР на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, същата е акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. Именно в тази връзка при правното квалифициране на процесните деяния, актосъставителят, както и наказващият орган са препратили към разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, според която в наредбата се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Предвид изложеното, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че е наказан за нарушаване на разпоредба, предвиждаща издаването на наредба.
Относно препращането в НП към параграф 21 от ПЗР , обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г. (има се предвид Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.), следва да се посочи, че действително тази разпоредба не е била действаща нито към датата на извършване на процесните нарушения, нито към 13.06.2019г., когато е била извършена проверка в обекта на дружеството-касатор. Видно от прочита на визирания параграф, разпоредбата му в първата си алинея предвижда задължения за производителите/вносителите на ФУ в определен срок да представят за функционално изпитване коригирана версия на фърмуера, чрез която да се обезпечи изпълнение на изискванията по чл.39 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ в случаите, когато не е отпечатан отчет за деня или за всеки 24 часа, през които във ФУ са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Във втората си алинея нормата предвижда краен срок, до изтичане на който се запазва изискването дневният отчет да се отпечатва за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции.
Следва да се посочи, че срокът по
параграф 21 ал.2 от ПЗР от НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ
неколкократно е удължаван. Според последното изменение на разпоредбата, обн. в
Д.в. бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020г.
този срок е 30.09.2020г. Едва
след тази дата за лицата по чл.3 от наредбата, в т.ч. и за настоящото
административно-наказано лице отпада задължението да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден. Отпадането
на това задължение се обвързва с обстоятелството, че от този момент нататък дневният
финансов отчет се генерира автоматично от фискалното устройство за всеки ден
(за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа
такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Последното означава, че след
30.09.2020г. фискалното устройство следва да функционира по начин,
позволяващ автоматичното генериране на
такъв отчет.
Във връзка с гореизложеното, посочването в НП на пар. 21 от ПЗР от НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г. , по никакъв начин не променя правната квалификация на процесните деяния, не създава неяснота в описанията им, нито се отразява на извода, до който е достигнал районният съд, че същите са осъществени и доказани от обективна страна.
Задължението за отпечатване на дневен
финансов отчет е действащо към датите на всяко едно от седемте нарушения, които
се визират от АНО, както и към датата на приключване на устните състезания по
делото. Същевремнно касаторът не твърди и не сочи доказателства, че ФУ в
проверявания обект е въведено в съответствие с изискванията на чл.39 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ, за да се прецени дали за него е отпаднало задължението да отпечатва
дневен финансов отчет за
всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции. Ето защо, предвид безспорната установеност на
нарушенията, правилно РС е потвърдил процесното НП.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че в случая се касае за едно нарушение и неправилно е приложен чл.18 от ЗАНН. Неотпечатването на дневен финансов отчет за всяка от седемте дати, визирани в НП, представлява отделно нарушение, доколкото за всяка от тях е установено регистриране на продажби. В тази връзка съобразно чл.18 от ЗАНН, правилно на дружеството са наложени седем отделни санкции, както е приел и районният съд.
Касационната инстанция намира за правилен и извода
на районния съд, че процесните нарушения не са маловажни. Санкционираните
деяния не се отличават с нищо по-особено от обикновените случаи на нарушението
по чл.39 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В случая не са
налице обстоятелствата, обосноваващи прилагането на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения, обжалваното решение е
валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса
на съществени процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата
касационни основания, поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на производството основателна е
претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнагрждение, което съдът, отчитайки обема на осъщественото процесуално
представителство, определя в размер на 80 лева за
настоящата инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр.
с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът на осн.
чл.221, ал.2 , предл. 1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №76/13.04.2020г., постановено по АНД №28/2020г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Източни Родопи“ ООД, гр. К., кв.***,
ЕИК ***, да заплати на Централно управление на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение за защита пред
касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.