№ 86
гр. Свиленград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №320/2021 от 01.06.2021година на И.Д.
Заместник Директор „Териториална Дирекция Южна Морска“ към Агенция Митници, с
което на Т. М./ТМ/ роден на **********г. в гр.Алепо,Сирия с адрес в България,
гр.София,общ.Столична,************** ********, за нарушение на чл.18,ал.2 във вр. с
чл.11а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5885,14лв. и е постановено задържаните
с разписка №0197043 от 14.04.2021г. парични средства в размер на 18 000 щатски долара
ДА СЕ ВЪРНАТ на Т. М./ТМ/ или на изрично упълномощено за това от него лице,след
влизане в сила на наказателното постановление.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т.
М./ТМ/, поради което обжалва същото в законно предвидения срок. С жалбата се инвокират
възражения за незаконосъобразност на НП,като се твърди,че липсата на преводача в
образуваното адм.производство съществено нарушавало правото на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен за да може адекватно да организира защитата си,като се излагат
подробни съображения в тази насока. Отделно от това се сочи и друго допуснати такова,а
именно несъответствие на броя банкноти със общата сума,констатирана в документите по
АНПр,тъй като било посочено,че били открити 18бр банкноти от по 100долара,а общата
сума била 18 000долара. С тези правни съображения се претендира цялостна отмяна на
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован не се явява. От пълномощниците му е
постъпило становище ,че подържат жалбата по изложените в нея доводи.
Претендират присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Териториална Дирекция Митница
Бургас/преди Териториална Дирекция Южна Морска“ към Агенция Митници/ чрез
процесуалният си представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваната му част.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата находящи се в административно наказателната преписка и от
показанията на разпитаните по делото свидетели – КП Е. и Ив. П. П. / митнически
служители /, кредитирани от съда изцяло,а и от приобщената по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на 14.04.2021г. около 05,00часа на линията на
граничен контрол на МП – Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“ път от Р.Турция за България пристигнал лек автомобил с рег.№СВ 5829 КТ,който
автомобил бил управляван от сирийският гражданин Т. М./ТМ/, който пътувал сам в
лекият автомобил.
Преди започването на митническата проверка,св. КП Е. поканил устно водача ,който
говорел мн.добре български език ,да декларира носените от него лични вещи,стоки и
валутни цености, но той не декларирал такива.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ ,св. КП Е.,съвместно с колегата си св. Ив. П. П.
извършили митническа проверка на автомобила и на багажа на водача,при която във
вътрешния джоб на якето на жалбоподателя , свидетелите открили- недекларирани парични
средства-долари ,както следва : 180броя банкноти в купюри по 100 щатски долара или
всичко в общ размер на 18 000щатски долара,за което действие бил изготвен протокол за
извършена митническа проверка №396/2021г.
Така откритите парични средства били задържани с разписка за задържане №0197043 от
14.04.2021г.,като жалбоподателя подписал разписката без да впише в нея възражения.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени и недекларирани
2
валутни ценности, във връзка с изясняване произходът и притежанието на същите
контролните органи на основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ изискали от жалбоподателя лични
обяснения ,като същият отказал да даде такова,като обяснил на митническите служители,че
не владее писмено български език,а само говоримо,тъй като е член на семейство на
българска гражданка.
При тези фактически обстоятелства и след констатирането на извършено нарушение по ВЗ,
на същата дата – 14.04.2021г. свидетелят КП Е. – митнически инспектор в Агенция
Митници в присъствието на колегата си Ив. П. П., съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 307/14.04.2021г. против жалбоподателя.
Описаното деяние е квалифицирано, като административнонаказателен състав по чл.18,ал.2
от ВЗ.
Така съставеният акт се предявил на нарушителят,като екземпляр от него му е бил връчен
срещу подпис лично на жалбоподателя.
В така съставеният акт,жалбоподателят не е вписал възражение по него.
В три дневния срок не е постъпило възражение по така съставения и връчен на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение.
На 16.04.2021г. в регистратурата на АНО е постъпила молба от ТРЙ в качеството й на
пълномощник на жалбоподателя, с искане да му бъдат върнати задържаните парични
средства.Към молбата е приложено и пълномощно ,видно от което на гърба е нотариално
заверено,че упълномощителят владее български език говоримо,но не и писмено,поради
което нотариуса е прочел на глас пълномощното и същият го подписал,след което било
одобрено от него.
След получаването на АНП, И.Д. Заместник Директор „Териториална Дирекция Южна
Морска“ към Агенция Митници на 01.06.2021г е издал обжалваното НП № 320/2021г.
Със същото,АНО е приел за осъществен от страна на жалбоподателя административно-
наказателният състав по чл.18,ал.2,вр.чл.11а,ал.1ВЗ, поради което за нарушение на
чл.18,ал.2 във вр с чл.13 от Валутния закон/ВЗ/ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложил на
жалбоподателя административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5885,14 лв. и е
постановено задържаните с разписка №0197043 от 14.04.2021г. парични средства в размер
на 18 000 щатски долара ДА СЕ ВЪРНАТ на Т. М./ТМ/ или на изрично упълномощено
за това от него лице,след влизане в сила на наказателното постановление.
НП е редовно връчено – на хазяйката на жалбоподателя ,живуща на неговия адрес- на
04.06.2021г.
Материалната компетентност на И.Д. Заместник Директор „Териториална Дирекция Южна
3
Морска“ да издава НП за нарушения по ВЗ не се оспорва по делото, а и е обективирано
пряко позоваване на издадената Заповед № ЗАМ – 265132-58430/ 21.02.2020г. и Заповед
№ЗАМ-657/32-156173/18.05.2021г.на Директора на Агенция Митници и последните са
служебно известни на съда и приложена по АНПр, то този факт се явява установен,както и
установено се явява и лицето издало обжалвания акт,видно от Заповед №582/18.05.2021г. на
Директора на Агенция Митници.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондираща с
приетата от АНО в НП, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство, както и доказателствените средства,
приложени в АНПр. Както писмените, така и гласните доказателства/ КП Е. и Ив. П. П. / са
относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически служители-св. КП Е. и св.Ив. П. П., са
безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно
допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства приобщени по
делото, поради което и съдът ги възприема изцяло за обективно верни. Предвид това, за
съдебният състав не възникват каквито и да е съмнения в достоверността на показанията на
тези свидетели, като те не се опровергават и от др. гласни доказателства, вкл. и от
приобщените по делото писмени такива. Разпитаните в хода на настоящото производство-
свидетели КП Е. и Ив. П. П., възпроизвеждат обстоятелствата при проверката, в
хронологичния ред на осъществените действия, извършената митническа проверка на
жалбоподателя,както и констатирането на нарушението, потвърждават фактическото му
извършване от страна на жалбоподателя, както и относно , съставянето и предявяването на
акта. Показанията на тези свидетели, съдът кредитира изцяло с доверие, считайки ги
достоверни и добросъвестно дадени, доколкото не се намираха основания за тяхната
критика, предвид липсват на противоречия в тях и на индиции за предубедеността им, от
друга страна те не се не компрометират и при съотнасяне по между си и с останалите
доказателствени източници-писмените, с които колерират и намират подкрепа.
С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, като цени
същите за възпроизведените в тях факти, считайки ги верни по съдържанието си и респ.
автентични по признака авторство. Те не се оспориха и от страна на жалбоподателя.
Посочените писмени доказателства, се ползваха при формиране на фактическите и правни
изводи относно релевантни факти по делото, както и косвено за проверка достоверността на
непосредствено събраните доказателства в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице –надлежно
4
упълномощен процесуален представител - адвокат и е процесуално допустима.
Преценена по същество, същата се явява неоснователна, за което съдът привежда
следващите правни съображения:
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото производство и
релевираните от защитата възражения, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Съгласно чл. 18 ал. 13 от ВЗ , актовете за установяване на административни нарушения по
ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления
се издават от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни
лица.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл.
чл.18,ал.13 ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и
реквизити, съгласно изискванията на 57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на Т. М. /ТМ/ е ангажирана в напълно редовно
учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП по
следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл.
чл.18,ал.13 ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и
реквизити, съгласно изискванията на 57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН.
Категорично доказана по основание и в темпорално измерение/време/ е и материалната
компетентност на И.Д. Заместник Директор „Териториална Дирекция Южна Морска“ ,
в качеството му на АНО, с надлежно възложени правомощия, делегирани от наказващия
орган по закон, на основание чл.18,ал.13 от ВЗ - Директора на Агенция Митници, както и
валидното упражняването им по силата на съвместявано изпълнени на функциите на
длъжността Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна Морска” към Агенция
Митници. Изводите в тази насока, следват от предметния обхват, правното основание за
издаването и авторството на всеки от тези административни актове.
При издаването на Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените от
разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Словното описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването му са
изложени достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволяват
безспорната му индивидуализация, като изпълнително деяние, както и правната му
квалификация на административно - валутно нарушение, във фактическия състав на
чл.18,ал.2 от ВЗ във вр.чл.11,ал.1 от ВЗ и /чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от
5
01.02.2012г. на МФ, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на
изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на задължението за писмено
деклариране на парична сума над допустимия размер, пренасяна през границата от Р
България за или от трета за ЕС страна.
Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват
на обективни елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от
цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба на действащия валутен
режим и контрол, а цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за
деклариране на носени през границата парични средства, в размер на и повече от 10 000евро
или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута. Т.е. дадена е правилна
правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и
правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1/12г на МФ, приложими към
неизпълнение задължението за писмено деклариране на парични средства -валута, които се
пренасят през границата.
От др. страна съществува пълно съвпадение между основните елементи на фактическото
обвинение –време, място, субекта извършител, констатирани в АУАН и приетата от АНО,
включително при идентичност на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима на
сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В тази
фактически и правни рамки се е произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е налице
единство между словесното описание на нарушението, като противоправно деяние и в двата
акта, така и на правната квалификация, при съотв. процесуални изисквания към тяхното
съдържание.
Налице са всички останали реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП,
съгласно императивното предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е
материализиран подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра
приложен в АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и
правното основание за делегацията - чл.18,ал.13 от ВЗ, указано е и правото на обжалване –
срокът, редът и начина за това /отпечатани на санкционния акт/.
Спазени са и процесуалните срокове при издаване на НП, предвидени в чл.34 ЗАНН.
Съобразно изложените до тук правни съображения, след като не се установиха допуснати
процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на
съществените такива, съдът не намери формални основания за отмяна. В този смисъл,
обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от процесуалноправна страна.
По отношение наведеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с превод на съставения АУАН - в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във
фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
6
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред
Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.
Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за
назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при
установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва
да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на
защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през
принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата
по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва
да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него
на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив
процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на
санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод
единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на
назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че не е било
7
необходимо да се извършва надлежен превод,тъй като видно от приложеното молба от ТРЙ
в качеството й на пълномощник на жалбоподателя /приложена към АНП На 16.04.2021г. /
пълномощно е видно,че на гърба е нотариално заверено,като е удостоверено, че
упълномощителят владее български език говоримо,но не и писмено,поради което нотариуса
е прочел на глас пълномощното и същият го подписал,след което било одобрено от него.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало
надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то в съдебно заседание жалбоподател
е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу
процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на преводач е нарушение,
то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по
никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на
законосъобразността на НП.
На следващо място следва да се посочи, че действително при описание на процесната сума
долари,която е била задържана е посочено,че се задържат 18 000щ.долари,както следва
18бр.х100щатски долара или общо 18 000 щатски долара ,но съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е
довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на
жалбоподателя не са ограничени,тъй като както в АУАН ,така и в обжалваното НП ясно и
точно е описано,че по време на щателната митническа проверка са открити у него 18 000
щатски долари. Това се подкрепя и от приобщената по делото разписка,с която са иззети
откритата валута. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия
случай не е налице. Тези доводи на съда са съотносими и за датата на Протокола за
митническа проверка,тъй като ясно става,че същата е извършена 14.04.2021г.,като в самият
протокол е посочено,че е проверката е приключила на 14.04.2021г. в 05.40ч.
Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателят
Т. М./ТМ/, приемайки че същият е осъществил съставът на валутно нарушение по чл.18,ал.2
ВЗ.
Събраните в хода на производството гласни доказателства- показанията на св. КП Е. и Ив.
П. П., които се кредитираха изцяло, както и косвено писмените доказателствени средства,
установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо
нарушение на действащия валутен режим.
Въз основа на същите, безспорно се доказа по делото, че на 14.04.2021г. около 05,00часа, на
МП – Капитан Андреево, Т. М./ТМ/, преминавайки държавната граница/граничният
контрол, от трета страна – Р. Турция в Р. България , не е изпълнил задължението си за
писменото им деклариране по установения ред, пред митническите органи, представяйки
валутна митническа декларация по образец внасяйки парични средства в наличност, в общ
8
размер 18 000 щатски долара
С императивните предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г
на Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата
на деянието-14.04.2021г., като подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на
основание чл.14г от ВЗ във връзка с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др. ВЗ/,
установено е изрично задължение за деклариране пред митническите органи на
пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро,или тяхната
равностойност в левове или др. валута, за или от трета страна, която не е държава -член на
Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете
разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна
митническа декларация. По-специално, нормата чл. 2 от Наредбата пряко препраща,
относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от същия подзаконов акт, съгласно която
последна разпоредба - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите
органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите,
в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”
Същевременно с чл.8,ал.3 от Наредбата е установена презумпция относно неизпълнението
на задължението за деклариране, като според диспозицията на същата -„В случаите, когато
пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен
коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през
митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно
декларирана информация”. Приложението й е свързано с др. законова презумпция,
нормативно закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е указано, че
задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или
ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение при така очертаната
правна регламентация от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия акт по неговото
приложение Наредба № Н-1/12г издадена от МФ, налице е правнорегламентирано
задължение за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация –
валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната
парични средства в размер на и повече от 10 000евро или тяхната равностойност в
лева или др. валута, от или за трета страна. По аргумент за обратното от чл.11б от ВЗ,
трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов адресат, т.е. правнозадължено е
лицето което ги държи и декларирането се извършва по негова инициатива - на пътника, без
да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за разлика от хипотезата на
чл.11б ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки случай да предоставят валутна
декларация на пътуващите лица. В този смисъл, изпълнението му не е свързано априори с
насрещно задължение от страна на митническите органи или действия, да отправят нарочна
покана за деклариране, при въведеното разграничение следващо от наличната специална
норма на с чл.11б ВЗ. Неизпълнението на задължението за деклариране на носена валута в
9
наличност, в и над размера 10 000евро - освободен от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл.18,ал.2 ВЗ, каквато правилна правна
квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в
надлежната форма, с декларация по утвърдения образец- валутна декларация, следващо от
отрицателния факт на липсата на такава.
В конкретния случай доказа се, жалбоподетелят Т. М./ТМ/е пренасял валута- щатски
долара в общ размер 18 000 , надвишаващ освободения от митнически контрол, която
фактически е пренасяла от трета страна, каквато безспорно е Р. Турция, поради което е бил
длъжен да попълни и представи митническа-валутна декларация, съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ,
във вр. чл.2,ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ. Като същото, вече се посочи, е
изпълнимо по реда и начина установен в чл.9 и за нея, влизайки от трета за ЕС страна, то е
възникнало с обективния акт при предприемане за влизането й на територията на Р
България , която е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той
не е изпълнил при предприемане за влизането му от страната извън ЕС и доколкото не е
направено деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено, налице е липса на
деклариране, следователно и неизпълнение на задължението.
С бездействието си Т. М./ТМ/е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази
насока са правилни.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от еднопосочните
показания на свидетели – на св. КП Е. и св. Ив. П. П., кредитирани от съда, които са преки
по доказателствения си ефект и потвърждават факта на недекларирането от нейна страна
при митническата проверка и липсата на каквото й да е изявление за обявяване на носената
от нея валута –евро, така също и последващото откриване на паричната сума, едва след
извършената митническа проверка, при който са намерени –в джоба на якето на
жалбоподателя процесните 18 000 щатски долари. Освен посочените гласни доказателства,
за доказването на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на
горепосочените писмени източници, всички които анализирани в съвкупност са с
еднозначна насоченост. Безспорен факт по делото, установим - категорично, въз основа на
формираната доказателствена съвкупност, е че жалбоподателят Т. М./ТМ/не е попълнил и
не е представил пред митническите органи изискуемата писмена валутна митническа
декларация, по установения образец утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от Наредбата/, нито е
обявил устно наличната у него парична сума във валута- щатски долари. Нещо повече, тази
информация той изцяло и напълно съзнателно е укрил от митническите органи, давайки
отрицателен отговор с изявление че няма какво да декларира, след отправено му изрично
запитване, пренася ли стоки - валута или др., който въпрос несъмнено е разбрал, тъй като е
отговорил отрицателно, както несъмнено и безпротиворечиво се доказва от свидетелските
показания, възприети и оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни
факти, а именно - и дадената невярна информация за носената валута с отрицателния
отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки, абсолютно доказано е осъщественото от страна
10
на жалбоподателя валутно нарушение. И това е така, доколкото това задължение за
деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е изпълнимо по инициатива на пътника, без да е
обвързано с покана от страна на митническите органи или др. тяхно действие, за разлика от
чл.11б ВЗ, където това е изрично предвидено, а това съображение вече се изтъкна от
съдебния състав. Иначе казано, неговото изпълнение не е в зависимост от отправянето на
покана и при митнически контрол пътника не се освобождава от задължението да обяви
вещите, вкл. и пари/валута и др. под особен режим, предвид въведеното разграничение с
чл.11б ВЗ регламентиращ пренасяне на парични средства от една европейска държава в др.,
когато валидно е „поискване”-то от митническите органи, за да се декларира. С оглед
приложимото правило на чл.11а,ал.1 и чл.2,ал.1,вр.чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ, които
норми имат императивен характер и не допускат отклонения от предписанието което
установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на пренасяне – внасяне или изнасяне на
парични средства от трета страна – Р. Турция, каквато конкретно е и настоящата доказана по
делото, винаги и във всеки случай е задължително декларирането, в предвидената надлежна
форма, без да е необходимо отправянето на нарочна покана към жалбоподателя за да бъде
изпълнено същото.
След като по делото безспорно се доказа, че жалбоподателя е имал и носил в себе си
парична сума в установения размер, а именно 18 000 щ.д. и надхвърлящ минималния праг
10 000евро/т.к. равностойността им към датата на извършване на настоящото е в общ размер
на 29425,70лева/, която сума е пренасял през границата, при влизането си от Р.Турция -
трета за ЕО страна –в Р.България, той е бил обвързана от задължението да декларира
същите писмено, съгласно императивното предписание на чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,ал. 1 от
Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл.9 от Наредбата – със съответната валутна
митническа декларация. Последното, на което е бил безспорен субект, той обаче не е
изпълнил, предвид категорично установения отрицателен факт за липсата на представена
писмена валутна декларация и тъй като не е сторил това, то няма спор, че е нарушил
посочените разпоредби на закона. От тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е
налице фактическо неизпълнение на задължението от нейгова страна. В случая не само
отсъствието на подадена писмена декларация по образец, но и изричното отрицателно
изявление на Т. М./ТМ/, в отговор на въпроса на митническият служител носи ли стоки и
валута, е достатъчно и обективно субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл
на чл.11а,ал.5 ВЗ,вр.чл.8,ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената
информация е била невярна, предвид реалното наличие у него/в джоба на якето му/ на
носена сума в щатски долари, впоследствие вече открита, едва при митническата
проверка.
С това си бездействие, неподавайки указаната декларация по образец, жалбоподателят е
консумирал административнонаказателния състав на чл.18,ал.2 от ВЗ действаща към наст.
момент след измененията на Закона от м. февруари 2020г.и извършеното от него деяние се
явява съставомерно по обективните си признаци, както и от субективна страна.
11
Налице е и субективният признак от състава на нарушението - вината, деянието е извършено
с пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия
режим, включително и задължението за писмено деклариране на носената валута е било
известно на жалбоподателя Т. М./ТМ/, както с оглед структурата на МП, така и
обстоятелството - ноторно известно, за наличието на поставени указателни табели на МП
„Капитан Андреево”, в които на различни езици са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени
размери, като тяхното местоположение е изключващо пропускането им от преминаващите
лица. Ето защо съдебният състав приема, че жалбоподателят е реализирал и субективните
признаци на посочения административнонаказателен състав – чл.18,ал.2 ВЗ, вр.чл.11а,ал.1
от ВЗ и чл.2,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за др. различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят Т. М./ТМ/. С
тези правни съображения съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
Наложеното на жалбоподателя наказание-глоба в размер на 1/5 от стойността на
недекларираните парични средства е определено при правилно приложение на съответната
санкционна разпоредба-чл.18,ал.2 ВЗ действаща , както към момента на извършване на
нарушението /14.04.2021г.,така и към наст. момент след измененията на Закона от м.
февруари 2020г.,съставът на която е осъществен в случая. и т.к. същото е фиксирано по
размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под
предвидения в закона размер.
По изложените съображения, НП в тази си част следва да се потвърди.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, съдът дължи правно обсъждане и
относно приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав,
процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв,
Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно приложение на
закона. За конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства с ефект на
смекчаващи, извън вече обсъденото – първо ред нарушение, който да обуславят значително
по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни
нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като формално – настъпването на вреди
не е съставомерен елемент, освен това за процесното, следва да се отчетат като отегчаващи
обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съотв. обществената му опасност,
според данните по делото - размера на пренасянето през границата и недекларирана валута,
като конкретния размер в параметри на 18 000 щатски долари е определяемо за значително,
така и в левовата си равностойност.Допълнителен аргумент се извежда и от характера на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически режим и
12
контрол, които поради важността си са обект на засилена правна защита, с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване на стриктен
контрол за движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част
от която е Р.България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на
ВЗ, респ. еврепейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло
да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се
квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните оохранени от правото интереси.
Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в минимален размер АНО е отчел
смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията
“маловажен случай”. Ето защо преценката на АНО по чл.28 ЗАНН е законосъобразна. В
този смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна и същото следва
да бъде потвърдено.
Що се отнася до постановеното от АНО задържаните с постановено задържаните с разписка
№0197043 от 14.04.2021г. парични средства в размер на 18 000 щатски долара ДА СЕ
ВЪРНАТ на Т. М./ТМ/ или на изрично упълномощено за това от него лице,след влизане в
сила на наказателното постановление и тъй като се обжалва изцяло НП ,следва да се
приеме,че жалбата е недопустима,т.к. жалбоподателя няма правен интерес да обжалва
същото в тази му част, доколкото не се накърняват неговите права ,и в тази част ,
поради което следва да се прекрати производството като недопустимо.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал
такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
С оглед изхода на делото,основателно се явява искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната
помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание и представяне на писмени доказателства, поради
което съдът намира юрисконсултско възнаграждение в посочения размер за справедлив.
13
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №320/2021 от 01.06.2021година на
И.Д. Заместник Директор „Териториална Дирекция Южна Морска“ към Агенция Митници,
в частта с което на Т. М./ТМ/ роден на **********г. в гр.Алепо,Сирия с адрес в България,
гр.София,общ.Столична,************** ********, за нарушение на чл.18,ал.2 във вр. с
чл.11а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5885,14лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. М./ТМ/ роден на **********г. в
гр.Алепо,Сирия с адрес в България, гр.София,общ.Столична,************** ********
жалба с която се обжалва Наказателно постановление /НП/ №320/2021 от
01.06.2021година на И.Д. Заместник Директор „Териториална Дирекция Южна Морска“ към
Агенция Митници, в частта с която е постановено задържаните с разписка №0197043 от
14.04.2021г. парични средства в размер на 18 000 щатски долара ДА СЕ ВЪРНАТ на Т.
М./ТМ/ или на изрично упълномощено за това от него лице,след влизане в сила на
наказателното постановление, като недопустима-подадена без правен интерес.
ОСЪЖДА жалбоподателят Т. М./ТМ/ роден на **********г. в гр.Алепо,Сирия с адрес в
България, гр.София,общ.Столична,************** ******** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ” - Териториална Дирекция Митница Бургас/преди Териториална
Дирекция Южна Морска“ към Агенция Митници/ сумата в размер на 80,00 лв.
представляващи извършените разноски по АНД №492/2021г. по описа на РС Свиленград за
осъществена юр. защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14