Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на 03.10.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО МИНЕВ
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 2608 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„М.2.“ ЕООД,
против Наказателно постановление
№ 03-010965/03.04.2019г. на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" - Варна, с което на „М.2.“
ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900.00лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.1 от КТ, за нарушение по чл. 267 ал.1 от КТ, вр. чл.9 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските/обн.ДВ.бр.6/1987г./, чл.128 т.1 и т.2 от КТ и
чл.13 от Наредба за договаряне на работните заплати/обн.ДВ.бр.55/1991г./
В жалбата се
твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, като моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се
представлява от процесуален представител, които подържа жалбата на посочените в
нея основания. По същество
пледира за отмяна на НП, като принципно не оспорва нарушението, а дава
обяснения за причините за неговото допускане. Алтернативно прави искане за
намаляване размера на санкцията до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание се
явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
18.03.2019г. служители на Д”ИТ”, св.Желева
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
„М.2.“ ЕООД, ***, представлявано от И. Д. М., с
основна дейност „Дейност на питейни заведения“ в кафе аперитив „Брилянтин“,
находящо се в гр.Варна, ул.“Д.Икономев“ №32.
В
хода на проверката било установено, че между работодателят- „М.2.“ ЕООД и работника
К.-П. А. Г. с ЕГН ********** е бил сключен трудов договор № 7/17.12.2018г.,
сключен на основание чл.11 КТ, изменен с Допълнително споразумение
№2/01.01.2019г. Със същия договор Г. е бил назначен на работа като „барман“ в
кафе-аперитив“Брилянтин“ –Варна, ул.“Д.Икономов“ 32.
По
делото не се спори, че между въззивника и работника има сключен договор и на
работника е изплатено трудово възнаграждение за месец януари 2019г. в размер на
9.87лева, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, което е по-малско
от договореното основно месечно трудово възнаграждение по силото но
гореописания трудов договор и допълнително споразумение към него в размер на
280.00лева при договорено работно време 4 часа, сумарно отчитане на работното
време месечно.
Правилно
е преценено, че нарушението е извършено на 01.03.2019г. в така описания обект –
кафе аперитив, до която дата е следвало да бъде начислено и изплатено
договореното основно месечно трудово възнагаждение на
К.-П. А. Г., съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудовото
възнаграждение, съгласно описания по-горе трудов договор и допълнително
споразумение към него.
АНО
съставил протокол от извършената проверка, в които констатирал, така описаното
фактическо състояние.
На
22.03.2019г. бил съставен АУАН № 03-010965, в който била описана изложената
по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарущшението по
чл. 267 ал.1 от КТ, вр. чл.9в от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, чл.128 т.1 и т.2 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на
работната заплата. Акта бил надлежно връчен на представляващия въззивното
дружество, който не е вписал възражение срещу акта. Възражения не са били
депозирани и в законния за това срок.
Въз
основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
С него административно-наказващият орган изцяло
възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на
нарушението, по чл. 267 ал.1 от КТ, вр. чл.9в от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, чл.128 т.1 и т.2 от КТ и чл.13 от Наредбата за
договаряне на работната заплата. За него
и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на „М.2.“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1900.00лв.
В хода на съдебното производство
бе разпитана свид.М.-Ж., чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано
при проверка на представените документи от въззивното дружество.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, от
Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от , считано
от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата,
поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът намира възраженията в жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От показанията на св.М.-Ж.и от писмените
доказателства по делото, по безспорен и категоричен
начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.
На
въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 267 ал.1 от КТ,
вр. чл.9в от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, чл.128 т.1 и
т.2 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.
По делото не се оспорва описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, а се дават обяснения за причините, които са
довели до допускането на същото. Съдът намира, че е ирелевнтно обстоятелството,
дали работникът е имал претенции за размера на изплатеното му трудово
възнаграждение за месец януари 2019г. Безспорно в КТ императивно е предвидено
задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение на работника.
В тази връзка и съдът споделя становището на представителя на въззиваемата
страна.
От приложените по делото доказателства
може да се извлече извод, че към дата на проверката на работника не е било
изплатено дължимото съгласно сключения трудов договор и допълнително споразумение
към него /описани по-горе/ трудово възнаграждение за месец януари 2019г., с
което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.
По описания
по-горе начин работодателят „М.2.“
ЕООД е извършил
нарушение по чл. 267 ал.1 от КТ, вр. чл.9в от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските, чл.128 т.1 и т.2 от КТ и чл.13 от
Наредбата за договаряне на работната заплата, което е наказуемо по чл. 414 ал.1 от КТ.
В случая обжалваното наказателно
постановление е съставено на въззивника
в качеството на работодател.
Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. „М.2.“ ЕООД представлява работодател по
смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната
отговорност по този текст на закона.
Нарушението не е маловажно съгласно чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените
случаи от този род.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 1900.00лева.
Мотиви в тази насока не са изложени от АНО. Съдът намира, че наказание над минималния размер е несъответно на тежестта
на нарушението. Не са отчетени от АНО смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно това, че нарушението е първо за процесното дружество и същото е
регистрирано месеци преди нарушението и от него не са настъпили
вредни последици за когото и да било.
Предвид
изложеното и съдът счете, че имуществена санкция в минимален размер от
1500.00лева, предвидена за работодател е справедлива. Такова наказание е
достатъчно за да се въздейства превъзпитателно предупредително и
възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 03-010965/ 03.04.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „М.2.“
ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900.00лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.1 от КТ, като намалява размера на
наказанието „имуществена санкция“ на 1500.00/хиляда и петстотин/, лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: