РЕШЕНИЕ
Номер 260124/17.12.2020
г. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На eдинадесети ноември през 2020 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 561 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 140 от
06.03.2020г., постановено по т.д. № 225/2019г.
по описа на ОС Пловдив – ХХ т.с., с което е отхвърлен предявеният от Д.
– С., ЕИК * иск да бъде осъдена Е. П. М. в качеството й на ЕТ „М.– И.М.- Е.М.“,
правоприемник на починалия в хода на процеса И. Д.М.в качеството му на ЕТ „М. –
И.М.“ гр. П., ЕИК .. да заплати сумата от 299 789.34 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска 30.11.2018г. до окончателното й
заплащане, представляваща дължима неустойка за периода от 24.04.2014г. до
18.08.2014г. по чл. 15 от сключения между страните Договор № …. с предмет
„Пълен инженеринг за регистрационно – приемателен център в гр. Х.“.
Решението е обжалвано от Д. – С., ЕИК *
с адрес гр. С., бул. К. М.Л. № *, представлявана от председателя П.П. и чрез
юристконсулт Ц.В. с твърдения за неправилност, нарушение на
съдопроизводствените правила при постановяването му, а искането му е обжалвания
съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което предявения
иск бъде уважен. Претендира разноски, в т.ч. и юристконсултско възнаграждение.
Ответникът – Е. П. М. ЕГН ********** в
качеството й на ЕТ „М.– И.М.– Е.М.“ със седалище и адрес на управление гр. П.,
ПК ., Район С., бул. В.А. № 149, чрез процесуалния й представител адв. Г.В.
оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт, с който е
отхвърлен предявения иск да бъде потвърден като правилен, обоснован и
законосъобразен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и при съобразяване предметните предели на въззивното обжалване
намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от Д. – С., ЕИК * с адрес гр. С., бул. К. М. Л. № *,
представлявана от председателя П.П. и чрез юристконсулт Л. Г. срещу И. Д. М.
ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „М. – И.М.“ ЕИК .., починал в хода на
производството и заместен от своя правоприемник Е. П. М., регистрирана в
качеството й на ЕТ „М.– И.М.– Е.М.“ ЕИК.. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 24.02.2014г. между
ищеца, в качеството му на възложител и ЕТ „ М. - И.М.“ като изпълнител е
сключен договор за възлагане на обществена поръчка № .. с предмет „Пълен инженеринг /инвестиционно проектиране
и изпълнение на строително – ремонтни работи/ за обект на Държавна агенция за
бежанците при МС регистрационно –
приемателен център – гр. Х., териториално поделение на ДАБ при МС“. Ищецът
сочи, че съгласно уговореното в чл.11, ал.2 и ал.3 от договора същия влиза в
сила от подписването му 24.02.2014г. и е със срок на изпълнение до
23.04.2014г. Твърди, че съгласно Наредба
№ 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
обектът се счита приключен с подписването на констативен акт за установяване
годността на строежа – образец 15, като за конкретния обект такъв акт е
съставен на 18.08.2014г. т.е. 176 календарни дни от подписването на договора,
без между страните да е постигнато съгласие за продължаване на срока или да са
били налични форсмажорни обстоятелства. Сочи, че е изправна страна по договора
като е изпълнил задължението си по чл.2, ал.1
и е заплатил цената по същия, а за неспазване срока по чл.11, ал.3 от
договора ответникът следва да отговаря за предвидената в чл.15 от договора
неустойка в размер на 0.5 % от стойността на неизпълнените дейности по чл.2 за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от неизпълнените дейности. Като
твърди, че към 23.04.2014г. датата, на който изтича срока за изпълнение няма
никакви изпълнени дейности, които да са приети от възложителя настоява съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
299 789.34 лв., представляваща 10 % от общо заплатената на изпълнителя
цена за извършените и приети СМР, съгласно чл. 15 от договора, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Претендира разноски, вкл. и юристконсултско възнаграждение.
Ответникът - И. Д.М. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ
„М. – И.М.“ ЕИК .. със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си
представител адв. Г.В. в срока за отговор е депозирал писмена молба вх. № 17963
от 11.06.2019г., с която признава наличието на сключен между страните договор и
твърди, че е изпълнил възложеното му, което е прието от ищеца. Оспорва да е
налице виновно неточно изпълнение във времево отношение. Твърди, че ищеца не е
изпълнил поетите от него задължения и конкретно своевременно осигуряване на
представител за подписване на протоколите, с които да се удостовери приемането
на СМР-тата. Сочи, че имота му е предоставен безвъзмездно за управление с АЧДС
от 31.03.2014г. т.е. до този момент той не е могъл да го управлява, съответно в
изпълнение на уговореното в чл.3.1 е сключил договор за строителен надзор на
08.04.2014г., а разрешението за строеж е
издадено на 25.04.2014г.. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
В срока за депозиране на допълнителна
искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва твърденията за
допусната забава от негова страна, както и наведеното възражение за изтекла
погасителна давност, като твърди, че същата е прекъсвана.
От ответника е постъпил допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който твърди, че страните в чл.2,
ал.2 от договора са предвидили изрично приемо-предавателния протокол за
удостоверяване на приетите СМР да е акт обр.19, както и че към 29.04.2014г. е
налице отправено от ответника писмо вх. № ЕБФ 01-5579 от 29.04.2014г., с което
е поискал издаване на акт обр.15, съответно аналогично писмо е постъпило с вх.
№ ЕВФ 01-5673 от 30.04.2014г.. Сочи, че са съставени два броя акт обр. 19 с №
ЕБФ 01-5579 от 29.04.2014г. и № ЕБФ 01-5741 от 30.04.2014г., с които е приета
от ищеца цялата възложена работа, а с втория от актовете изрично е посочено, че
се дължи плащане, което е и постъпило около месец след това. Твърди, че ищеца
не е бил собственик на имота, нито същия му е бил предоставен за управление и
разпореждане, поради което и сключения от него договор е нищожен, поради липса
на форма – не е налице писмен договор с възложител по смисъла на чл. 160 и чл.
161 ЗУТ, липсва съгласие – възложителя не е дал съгласие за сключването му, има
невъзможен предмет и противоречи и заобикаля закона. Твърди, че възложителя е в
забава, тъй като се е снабдил с разрешение за строеж след изтичане срока на
договора, а в самия договор не е предвидено задължение за ответника да се
снабди с посоченото разрешение. Сочи, че ищецът – възложител съгласно чл. 3.1.
следва да осигури независим строителен надзор, в който смисъл е и чл. 161, ал.4 ЗУТ, което е сторено едва на 08.04.2014г.. Твърди, че ищеца е в забава, поради
което и не може да претендира неустойка за забава от ответника. Най – сетне
подържа възражение за изтекла погасителна давност.
Няма спор между страните, че на 24.02.2014г.
между ищеца, в качеството му на възложител и ЕТ „М.. – И.М.“, в качеството му
на изпълнител е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши „Пълен инженеринг /инвестиционно проектиране и
изпълнение на СМР/ за обект Държавна агенция за бежанците при МС Регистрационно
приемателен център – гр. Х., териториално поделение на ДАБ при МС, съгласно
оферта вх. № 01-967 от 24.01.2014г. и протокол № ЕБФ 01-1165 от 28.01.2014г. на
комисията, провела определяне на условията на договора, които са неразделна
част от него. Съгласно уговореното в чл. 2, ал.1 от договора насрещното
задължение на възложителя за заплащане на всички тези дейности е посочено като
обща стойност без ДДС и с ДДС, като в 2.1. и 2.2. са конкретиризани цените на
проектирането и съответно на СМР-тата, като е препратено към единични цени на отделните позиции, съгласно
ценово предложение и постигнати договорености между страните в протокол. В
чл.11, ал.2 и ал.3 от договора е посочено, че договорът влиза в
сила от датата на двустранното му подписване /24.02.2014 година/ и
срокът за изпълнението му е до 23.04.2014г..
Неоснователни са поддържаните както пред
първата инстанция, така и с писмения отговор на въззивната жалба възражения от
страна на ответника за нищожност на договора, поради липса
на съгласие, невъзможен предмет, противоречие със закона и с добрите
нрави, тъй като ищецът не е имал качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 161 ЗУТ възложител е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот,
и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Видно от
приложените към преписката по ЗОП доказателства е, че с договор № .. от ...
Министерство на отбраната е предоставило на ищеца имоти, вкл. и процесния с цел
създаване на обособен център за прием и настаняване на чужденци, търсещи закрила,
като съгласно уговореното в чл. 18 Агенцията може да извършва преустройства в
имотите след предварително писмено разрешение от МО. Със договор от м.03.2014г.
Областния управител на област с административен център гр. Х.. е предоставил
безвъзмездното управление на недвижими имоти на основание чл. 15, ал.1 ЗДС на
ищеца, а в изпълнение на заповеди на Областния управител от м.04.2014г. с
протокол от 08.04.2014г. предоставените имоти са предадени на ищеца. Съгласно
чл. 12, ал.1 от ППЗДС управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна
собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна
издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя
сметка и на своя отговорност.
Коментираното
до тук не изключва да се приеме качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ на ищеца по сключения договор, но обосновава извод за виновно неизпълнение
на поетите от него задължения по сключения договор и конкретно това да осигури
необходимите условия, свободен достъп до обектите и необходимото съдействие за
изпълнение предмета на договора, съгласно чл.3.1, тъй като същия е установил
фактическо владение по отношение на процесния имот едва на 08.04.2014г., от
който момент би могъл да го предостави и на изпълнителя.
Следва да
се има предвид, че констатираната забава в изпълнението на поетото от
възложителя задължение да осигури свободен достъп до имота се е акумулирана и в
последваща такава по изпълнение на задължението му в качеството му на
възложител по чл. 162 ал. 2 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, действала към момента на
сключване на процесния договор / ДВ бр. 82/2012 година/, условията и редът за
осъществяване на авторски надзор по време на строителството се определят чрез
договор между възложителя и проектанта, като авторският надзор по всички части
е задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително. В
конкретният случай договор за инвеститорски контрол е сключен от възложителя –
ищец на 08.04.2014г., на която дата е съставен и протокол за откриване на
строителна площадка по отношение на дейностите, за които не е необходимо
издаване на разрешение за строеж, а разрешението за строеж за процесния обект е
издадено на 25.04.2014г., т.е. след изтичане срока на договора и на същата дата
е съставен протокол за откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа. Няма спор, че за всяко от посочените
действия и неговото осъществяване е необходимо съдействието на възложителя,
което се установява, както от постигнатото между страните по договора съгласие,
а също и от предвидените в ЗУТ разпоредби и конкретно чл. 162, ал.2, ЗУТ, чл.
148, ал.4 ЗУТ и чл. 157, ал.2 ЗУТ.
Твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и уточняващата такава от
19.04.2019г., приета за неразделна част от исковата молба са, че ответникът е
изпаднал в забава за изпълнение на задълженията по извършване на всички
дейности, считано от 24.04.2014 година, поради което претендира неустойка за 117
дни забава - за периода от 24.06.2017 година до 18.08.2014
година, която изпълнението е прието с подписания констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, обр.15.
Следва да се има предвид, че към 24.04.2014г. не може да се приеме пълно в
количествено отношение неизпълнение на поетото от изпълнителя задължение, тъй
като на следващия ден е издадено разрешение за строеж № 18 от 25.04.2014г.,
като доказателства за това кога е предаден изготвения от изпълнителя проект на
възложителя не са ангажирани. За да се освободи кредитора от своята забава в
изпълнение на задължението да окаже необходимото съдействие за одобряване на
изготвения от изпълнителя инвестиционен проект, именно той следва да ангажира
доказателства, че това негово забавено изпълнение е по вина на изпълнителя.
На 25.04.2014 година т.е. след изтичане срока на договора, е съставен
протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежа - приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 т. 2 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството / стр. 238 - 239/, както и заповедната книга на строежа –
приложение № 4 към чл. 7, ал. 3 т. 4 от същата Наредба / стр. 240 и сл./.
На 29.04.2014г. са изготвени и двустранно подписани Актове за приемане на
конструкцията на строежа на Хале № 9, 10 и 11, обр. 14, а с Актове, обр.12 от
09.04.2014г., 10.04.2014г., 11.04.2014г., 12.04.2014г., 14.04.2014г., 15.04.2014г.,
16.04.2014г., 18.04.2014г., 19.04.2014г., 20.04.2014г., 21.04.2014г.,
22.04.2014г. , 23.04.2014г., 24.04.2014г., 25.04.2014г., 26.04.2014г.,
27.04.2014г., 28.04.2014г., 29.04.04.2014г., 07.05.2014г., 08.05.2014г.,
10.05.2014г., 12.05.2014г., 13.05.2014г., 14.05.2014г., 16.05.2014г.,
19.05.2014г., 20.05.2014г., 27.05.2014г., които са двустранно подписани от
страните са приемани извършени СМР-та.
С протоколи, обр.19 от 29.04.2014г. и от 30.04.2014г. са приети извършените
от изпълнителя СМР, които протоколи са двустранно подписани от страните, а
извършените и приети работи са платени от възложителя в срока по чл.2 ал.2 от
договора, според твърденията на ищеца след от около месец.
С констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа от 18.08.2014 година – приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т.
15 от Наредба № 3 е установено, че към тази дата строежът е бил завършен изцяло
и приет от възложителя.
От обсъдените доказателства се установява, че изпълнителят не е спазил
уговорения срок за приключване на работите по договора, но това неизпълнение не
се дължи на негово виновно поведение, а на неизпълнението във времево отношение
или забавеното изпълнение на задълженията на възложителя, която негова забава
освобождава от отговорност изпълнителя – чл. 95 ЗЗД.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че извършената работа се приема с
подписването на Акт, обр. 19, а това е сторено едва на 18.08.2014г. Страните
изрично са уговорили в чл.12 от договора, че извършените дейности се приемат с
приемо – предавателен протокол, подписан между изпълнителя и представители на
възложителя. Именно това е сторено и от страните с подписаните протоколи, обр.
12, като следва да се посочи, че част от възложените работи са изпълнени и
приети преди изтичане срока на договора, в който смисъл на неоснователни
твърденията на ищеца, че е налице пълно неизпълнение на възложените работи в
уговорения за това срок. Работите са извършени и приети, веднага след предаване
на владението на процесния имот на ищеца, което е станало с протокола от
08.04.2014г. и очевидно са такива, за извършване на които не е било необходимо
разрешение за строеж. По отношение на останалите приети за извършване работи,
за които е необходимо издаване на разрешение за строеж забава в изпълнението не
може да се приеме, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 157 ал. 1 и
ал. 2 от ЗУТ, действали към момента на сключване на договора, за начало на строежа съобразно издаденото
разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не
се изисква - датата на заверка на заповедната книга, като откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при
влязло в сила разрешение за строеж. Каза се вече разрешението за строеж е
издадено след изтичане срока на договора, като от страна на ищеца не са ангажирани
никакви доказателства за своевременното му изпълнение на поетото съгласно чл. 4.1.
от договора задължение за оказване на необходимото съдействие. Последното е
необходимо с оглед установения факт по изпълнение на поетото от ответника
задължение да предаде на възложителя изготвения проект, който извод съдът прави
съобразявайки се с обстоятелството, че разрешение за строеж е издадено, макар и
след изтичане срока на договора, а доказателства за това кога същия проект е
предаден на възложителя и дали същия е изпълнил поето от него задължение за
одобряването му „веднага след приемането му“ не са ангажирани, което
обстоятелство и предвид твърденията на ищеца за забава на изпълнителя, стои за
установяване именно от него.
Съгласно чл. 15 от договора изпълнителят дължи неустойка ако е налице
виновно неизпълнение във времево отношение т.е. забавено изпълнение в размер на
0.5 % от стойността на неизпълнените видове дейности по чл.2 от договора. В
конкретният случай не се установи виновно неизпълнение под формата на забавено
изпълнение, тъй като забавата на кредитора по изпълнение на поетите от него
задължения е освободила длъжника то неговата забава и последния не следва да
отговаря за претендираната неустойка.
Дори и изложеното до тук да не бъде възприето, за което според настоящия
състав на съда липсват нормативно признати основания, то ще се посочи, че е налице
и хипотезата на чл. 81 ЗЗД, която освобождава длъжника от отговорност за
неизпълнение, след като същото се дължи на обстоятелства, за които не отговоря
и това е поведението на трети лица – бежанците. В този смисъл от значение са
събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. Т., които съдът
кредитира като преки и непосредствени и същевременно незаинтерисовани от изхода
на спора. Така свидетелят твърди, че през април – май 2014г. е работил чрез
своята фирма на бежанския лагер в гр. Х., заедно с И.М., както и че имали
проблеми с предаване на изработеното, тъй като лагерът не се стопанисвал от
самите бежанци, които разрушавали всичко и се налагало повторно да се работи,
за да се възстанови разрушеното. В аналогичен смисъл са и показанията дадени от
другия разпитан по делото свидетел Н. А., който твърди, че е виждал „…как И.М.
от една страна правеше, а бежанците от друга страна рушали…“, като твърди, че е
виждал бежанците да пробиват дупки в гисокартона, за да преминат от едно
помещение в друго, както и че горяли тоалетните чинии, за да топлят ядене и
заключава, че бежанците се самонастанявали и никой не можел да ги изкара.
Изводът е, че не се установи видновно неизпълнение във времево отношение на
задълженията, поети от изпълнителя, поради което и не са налице основания
отговорността му да бъде ангажирана с предвидената в чл.15 от договора
неустойка. След като не се установи налично вземане, то безпредметно е и
възражението на ответника за погасяване на същото по давност, поради което и
съдът не го обсъжда.
До същия правен извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и
обжалваното негово решение, с което са отхвърлени предявените
искове за присъждане на неустойка по чл. 15 от договора е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски, направени пред въззивната
инстанция, които съгласно приложения списък на разноските по чл.80 ГПК са в
размер на 3700 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат, която
сума следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 06.03.2020 година, постановено по т. д. № 225/2019
година по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. – С., ЕИК * с адрес гр. С., бул. К.
М. Л. № * да заплати на Е. П. М., в качеството й на ЕТ „М.– И.М.– Е.М.“ ЕИК .. със
седалище и адрес на управление *** сума в размер на 3700 лв., представляваща направени
разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.