Р
Е Ш Е
Н И Е
№…
01.08.2017г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVIII състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и
седемнадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретар Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2394
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.Д.Р. ЕГН
********** срещу Р.С.З. ЕГН **********, с правно основание чл. 127 ал.2 от СК,
с която са предявени искове за присъждането на родителските права по отношение
на детето М***З. ЕГН ********** на майката И.Д.Р. ЕГН **********, за определяне
местоживеенето на детето М ***З. ЕГН ********** при майката И.Д.Р. ЕГН **********
на адрес: ***, за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето
както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 18:00
часа, за осъждане на ответника да
заплаща в полза на детето М***З. ЕГН ********** чрез майката И.Д.Р. ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева месечна издръжка, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на законно основание за изменяване
или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето М***З. ЕГН **********.
Още след раждането на детето, отношенията между страните се влошили. Ответникът
започнал да не се прибира до късно през нощта и да не се интересува от детето.
Започнал да инициира скандали и да обижда ищцата с различни епитети. Проявявал
и актове на домашно насилие включващи дърпане за косата, удари в областта на
главата, подсечки и др.Сочи, че бащата се държал
агресивно и в училището на детето. Твърди, че детето започнало да копира
поведението на баща си, който го учел да изпитва омраза към майка си. Твърди,
че към момента ищцата живее с майка си, която й помага за отглеждане на детето.
Сочи, че винаги тя се е грижела за детето и бащата няма опит в отглеждането му.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника. В него се оспорват исковете като
неоснователни. Оспорват се твърденията на ищцата за цялостното поведение на
ответника. Сочи се, че не той, а ищцата вдига скандали, псува него и детето.
Твърди че от раждането на детето само той е осигурявал нужните му средства за
издръжка, а ищцата никога не е работила. Сочи, че за детето се грижи предимно
той, като е подпомаган от майката на ищцата. Сочи, че само той го води на
извънкласни занимания. Твърди, че ищцата не проявя ва търпимост и когато се наложи да
гледа детето, това винаги завършва с бой или обиди. Твърди, че на детето е
открито състояние, което изисква спокойствие и стрес или бой по главата са
противопоказни. Сочи, че ищцата е напускала дома им за дълги периоди от врене,
като е оставяла детето на неговите грижи. Сочи, че ищцата се е дезинтересирала и дистанцирала от детето, поради което и то
не проявява нужния респект и отношение към майка си. Сочи, че детето не желае
да бъде отглеждано от майка си. Тъврди, че в дома,
където живеят с детето, същото има всичко необходимо, а детската му стая е
обзаведена по негов вкус. Сочи, че има желание и капацитет да се грижи за сина
си, възпитава го без агресия и го учи на уважение. Когато майка му я няма,
детето се радва на тишина и спокойствие. Твърди, че е организирал работата си
така, че да има време да се грижи за детето.
С отговора на
исковата молба са предявени и насрещни искове с правно основание чл. 127 ал. 2
от ГПК от Р.С.З. ЕГН ********** срещу И.Д.Р. ЕГН **********, за присъждането на
родителските права по отношение на детето М***З. ЕГН ********** на бащата Р.С.З.
ЕГН **********, за определяне местоживеенето на детето М***З. ЕГН **********
при бащата Р.С.З. ЕГН ********** на адрес: ***6, за определяне на режим на
лични контакти на майката с детето и за осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка в полза на детето по преценка на съда.
В срока за
отговор на насрещния иск, не е постъпил такъв от ищцата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният в
настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
127 ал.2 от СК. Съгласно същата ако родителите не постигнат споразумение по ал.
1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142,
143 и 144 от СК. Производството
е спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от
интереса на детето.
Няма спор между страните и от доказателствата по делото се установяват
фактите, че страните
И.Д.Р. ЕГН ********** и Р.С.З. ЕГН ********** са родители на детето М***З. ЕГН **********.
Няма спор и че
към момента на подаване на иска в съда и към настоящия момент страните живеят
разделени и непосредствени грижи за детето полага бащата на адрес: гр. Варна,
ул. „*** ” № 16, вх. Г, ет. 9, ап. 26.
Няма спор и че
майката не работи, както и че обитава едно жилище заедно с майка си на адрес:
гр. Варна, ул. „***” № 6, ет. 4, ап. 16.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че детето е ученик във 3г клас
на СУ „Найден Геров” за учебната 2016-2017г., че посещава занималня към Детски
център „Тумбелина” през учебната 2016-2017г., посещава
тренировки по футбол към ДФК „Шампиони” през календарната 2017г. с месечна
такса за тренировка 30лв., посещава тренировки по плуване с личен треньор
Димитър Христов през календарната 2017г. с месечна такса за тренировките 160лв.,
както и че бащата работи по трудово правоотношение с основно месечно трудово
възнаграждение 460лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит 24.84лв.
От изслушването
на детето в „синя стая” по
реда на чл. 15 от ЗЗДт. се установява,
че детето в момента живее при баща си на ул.“***“ №
16, вх.Г, като за отглеждането помага и бабата по майчина линия. По данни на детето баба му ходела
при тях да носи храна, обаче майка му не й разрешавала, защото си мислела, че
баща му я яде, което не било вярно. Баща му се научил да готви, пере, чисти,
мие и простира. И детето му помагало в домакинството. Баба му миела чинии, въпреки
наличието на съдомиялна. Татко му работел на „Златни
пясъци“ в хотел „Бендита Маре“, като шеф на охраната. Детето ходело с него
на работа, като плувало на басейна на хотела, а баща му го наблюдавал. Майка му
живеела близо до тях, при баба му на ул.“ ***“ № 6. Детето ходело при тях, за
да играе с децата. Не спяло там, защото леглото не му харесвало. До раздялата
на родителите му януари-февруари 2017г., за него основно се грижел баща му и
понякога майка му, но когато останел при майка му, тя все го биела или скубела.
Един път, без да иска я ударил по една бенка, която се разкървавила, а майка му
го удряла по гърба и го оскубала. На последния му рожден ден майка му не дошла,
защото не му харесала прическата - фризьорката му била направила бретон. За уроците ходел на частна занималня, а в къщи ги
проверявали баба му и баща му, понякога и майка му, но майка му мислела, че
учителката му пишела добри оценки без да ги заслужава. Когато изкарал не
толкова добра оценка, баща му казвал: „старай се повече“, а майка му му крещяла.
Не се е случвало някога татко му да го удари, както не е удрял и майка му. Разказва случай, в който майка му ги изгонила
от апартамента с кучето му Чихуахуа, след като му
изрязала ноктите. Тогава баща му нищо не й казал и не я е удрял въпреки, че
майка му си била изкарала медицинско. Иска да бъде при баща си, защото той само
му се кара, но не го удря и скубе. Никой не му създавал пречки да се вижда с майка
си, но той не искал при нея, защото му викала и крещяла. Когато ходел на плаж с
нея, тя го излагала пред всички. Татко му бил взел боксова круша, за да го
научи да се защитава в училище от по-големи деца, които искат да го набият. Татко
му не му говори срещу майка му, даже го насърчава да ходи при нея, кара го с
кола до там, но детето не иска да ходи. Тя си мислела, че татко му е агресивен, защото
го защитил от един седмокласник, който взел да му посяга и той го спънал. Сочи,
че баща му не е обиждал майка му, но майка му обиждала баща му на „нещастник“ и
„простак“. И крещяла на него и на баща му.
От изготвения по делото социален
доклад е видно, че основни грижи за детето
към момента полага главно баща му. Потребностите на детето от храна, облекло и
обувки съобразени със сезона, възрастта и пола са осигурени от баща му.
Посочва, че разполага със средства, с които да покрива базисните му нужди.
Потребностите от внимание, уважение и обич към настоящия момент се задоволяват
от бащата и близките му. Майка му по-рядко присъства в ежедневието на момчето.
Детето споделя, че с баща си се чувства сигурен и
спокоен, спортуват с колелета ежедневно в морската градина, плуват в комплекса,
където работи баща му, играе с други деца на близка на неговата възраст. Когато
е при майка си по негови данни скучае, не му е интересно, желае да се среща с
баба си и майка си, не ги отхвърля. Има забележки към майка си, че не се
съобразява с домашния му любимец, кученце, заради което се карат родителите му
при посещение на детето в дома на майка му.
По отношение на жилищната нужда, и в двете жилища, на майката и на бащата,
нуждите на детето са задоволени, и в двете за детето има самостоятелна стая, където има необходими удобства за ежедневието
му. В стаята на детето в жилището на баща му има и персонален компютър, принтер,
плейстейшън, както и разтегателен фотьойл, на който бащата споделя,
че спи когато детето е било с температура или друго неразположение в
здравословно отношение.
Г-жа Р.
съобщава, че към момента не е ангажирана с трудов договор, няма доходи от трудова
дейност, издържа се по нейни данни от дистрибуция на козметика. Има свободно
време което би могла да посвети на детето си. Г-н З. е трудово ангажиран като
началник охрана в Аспитур ООД с място на работа К-с
"Бендита- Маре" на К.К. "Златни
пясъци", осигурен е на 460 лв., има допълнителни доходи от отдадено жилище
под наем в гр.Варна.
Г-н З. към момента живее с детето в собственото си
жилище. Ежедневно за домакинството в дома му се грижат той и детето, което му
помага. Може да разчита на сестра си - Софка Стефанова Захариева и племенницата
си Фани Георгиева от разширения си семеен кръг за помощ при отглеждане на
детето, както и на баба му по майчина линия - Надка Иванова. Уважението и
добрите взаимоотношения на баща му с баба на детето по майчина линия датират от
самото раждане на Максим до настоящия момент, след като тя е оказвала подкрепа
на родителите при израстване на детето, както и при усвояване на учебния
материал в по-късната му възраст. Той съобщава, че разполага с достатъчно
време, за да е заедно с детето поради не нормиран работен ден. По време на
престоя на Максим па работното място на баща му, има деца на близка до неговата
възраст, с тях се забавлява и играе през ваканцията. Г-н З. обясни, че в
моменти, когато е възпрепятстван и ангажиран служебно може да разчита след
уговорка за грижите за Максим да се поемат от баба му, с която се разбират и
уважава. Това се отразявало на отношенията на бабата на детето с дъщеря й, те
често се карат, майка му обижда баба му, което натъжава Максим.
Майка му
г-жа Р. живее с майка си в самостоятелно жилище, което е нейна дарена
собственост и при необходимост тя разчита на помощ и подкрепа от майка си. Може
да разчита и на сестра си от втория брак на баща й. Среща се и с баща си.
Бащата има необходимия родителски капацитет да
напътства и подпомага Максим в усвояването на знания и умения, адекватно
откликва на потребностите му за спорт и социални контакти. Води го на различни
спортове с цел насочване на енергията на детето в положителни занимания,
ежедневно заедно спортуват плуване и колоездене.
Максим
споделя, че майка му спи до късно сутрин, не се интересува от него и желанието
му. Понякога му крещи и го дърпа за косата, когато е ядосана, поради което не
желае да живее с нея.
По време на среща между майката и детето в ОЗД, инициирана след подадена
жалба от майката, че няма контакти с детето е видно, че, същото отначало е
по-резервирано от обичайното поведение, след подканяне от социални работници
приема майка си, контактна с нея, разглеждат снимки в телефона.
След обстойно проучване от двама социални работника се разбира, че майката
не е ограничавана от срещи с детето, не е заплашвана, може да се среща с детето
и в дома си, но Максим не желае да живее при нея. Може да се твърди, че емоционалната взаимовръзка с майката отчасти е
нарушена и би трябвало да се работи в
насока преодоляване на това.
Видно е, че с бащата детето е в много близка връзка отдавна, разказва
какви ежедневни грижи се полагат за него, научен е да помага в подредбата на
дома им. Съобщава, че се старае
да водят с Максим изключително здравословен начин на живот, чувстват се в добро здравословно състояние.
Социален работник от ОЗД е провел среща, разговор в училище с г-жа Банова,
която е следила психо-емоционалното развитие на детето преди две години,
наблюдавала е отново детето и състоянието му до края на учебната година. По
данни на г-жа Банова Максим през последните месеци, видимо е бил спокоен,
внимателен към съучениците си, много-добър
ученик. Наблюдението им е, че баща му успешно се справя с отглеждането на
момчето, в училище за майка му имат обратна информация, че се оплаквала от баща
му на родители на съученици на Максим, които умишлено е срещала след часовете в
училище в края на учебната година /според тях с цел настройване/.
По данни на
персонала на училище детето с водено и вземано главно от бащата през последната
учебна година, докато е бил по-малък и от майка му и баба си по майчина линия.
Същите са присъствали на празненства и др. мероприятия организирани там.
Психолога на училище споделя, че на осми март тази година майката не е
присъствала на тържеството и не е била до детето си.
Въз основа на
всички събрани в хода на процеса доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът намира, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени
на бащата. Тази преценка произтича от следните съображения:
Бащата притежава по-ясно изразени възпитателски качества. Бащата отлично е организирал
ежедневието на детето, както когато то е на училище и съответно посещава занималня,
така и когато то е в лятна ваканция и посещава работното място на баща си с цел
забавление на басейна на комплекса, в който бащата работи. Бащата се е погрижил
да възпита Максим да помага в домакинството, както и да се грижи за здравословното
си състояние чрез спорт – детето посещава уроци по плуване и футбол, а с баща
си редовно карат велосипеди преди закуска. От друга страна майката не проявява
активност за ангажиране на свободното време на Максим със занимания, свързани
със спорт или забавления. Максим споделя, че я посещава само, за да играе с
децата пред блока.
Бащата има по-добър модел на поведение. Бащата става рано, ходи на
работа, спортува редовно и активно, грижи се за детето, чисти, пере, готви. За
разлика от майката, която не работи, няма грижи и ангажименти с детето (не го
води нито на училище, нито на извънкласни занимания), не спортува и няма
социално оправдани занимания.
Бащата показва по-топло и позитивно отношение към детето. Никога не е посягал да удари Максим,
него го е обиждал и/или нагрубявал. Възпитателският му подход е позитивен, когато
проверява оценките на детето, бащата щади детската психика. За разлика от него майката има случаи, в които го обижда,
скубе и удря. Детето споделя, че майка му много му вика и крещи. Създала е
впечатление у детето, че то не се справя добре в училище, тъй като му пишат
незаслужено високи оценки. На последния рожден ден на Максим майката не е
присъствала, защото не харесала прическата на детето!!! Не е присъствала и на
последния празник в училище за деня на майката осми март! Поведението й в
посочените случаи не отговаря на нормалното и очаквано поведение на една любяща майка. Именно на това недопустимо нейно поведение се
дължи началото на отчуждаване на детето от нея. От отношението на родителите
към Максим се определя и факта, че детето е
по-привързано кьм баща си и желае да остане и живее при него. Това личи ясно от разпита на
детето в „синята стая".
Жилищните нужди и при двамата родители са задоволени, доколкото детето
има собствена детска стая и в двете жилища, но Максим споделя, че харесва
повече стаята си при бащата, която при сравнителнен
анализ е и по-пълно обзаведена. Максим
споделя при изслушването си в „синята стая”, че майка му не желае домашния му
любимец, поради което ги гони от обитавания от нея апартамент. Фактът, че бащата е сложил в стаята на Максим
разтегателен фотьойл, който се пригажда за легло, в случай че детето се
разболее и се нуждае от денонощно наблюдение, показва не толкова материални
възможности, колкото отношение и грижа на родителя към детето.
Финансовите възможности на бащата са по-добри от тези на майката. Р.З.
има постоянни доходи от трудовото си правоотношение в размер на 484.84лв. БТВ,
както и допълнителни доходи от наем на апартамент. От своя страна майката не
работи по трудово правоотношение. Споделя пред социалния работник, че получава
доходи от продажба на козметика, но не посочва какъв е техния размер и дали те
са с постоянен характер. Не представя писмени доказателства за получавани от нея
доходи.
И
накрая полът и възрастта на детето предполагат по-голяма нужда от бащина грижа.
Максим
е близо 10 годишен, и навлиза във възраст, в
която все повече се еманципира от майката и мъжкото /бащиното/ присъствие е
изключително важно за изграждането му като личност. В посочената възраст
момчето се нуждае от добър модел на поведение и повече контрол в ежедневието и
в учебния процес, които бащата е успял към момента да осигури.
Предвид
присъждане на родителските права на бащата, местоживеенето на детето следва да бъде
определено на адреса на бащата.
На
майката следва да бъде определен разширен режим на личен контакт, който да
позволи на майката да полага достатъчно грижи за детето и да му отделя повече
внимание, за да съхрани връзката си с него. Съдът намира за подходящ следния режим: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя с преспиване, както и един месец през лятото, както и половината от
коледните, новогодишните и великденските празници, считано както следва: всяка
нечетна година за времето от 10.00ч. на 24.12. до 12.00часа на 25.12, всяка
четна година за времето от 12.00ч. на 25.12. до 18.00часа на 26.12, всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на
31.12. до 12.00часа на 01.01, всяка четна година за времето от 12.00ч. на
01.01. до 18.00часа на 02.01. всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на
първия ден на Великден до 12.00часа на втория ден на Великден, всяка четна
година за времето от 12.00часа на втория ден на Великден до 18.00ч. на третия
ден на Великден.
Съгласно чл. 143
ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигури условия за живот, необходими за развитието на детето. Размерът
на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималния
размер на дължимата издръжка се равнява на една четвърт от минималната работна
заплата, съгласно ал. 2 на същия член.
Нуждите
на децата са на първо място в рамките на нормалните за възрастта им разходи,
които включват както храна и
облекло, така и учебни пособия за по-голямото дете и други нужди, свързани с
обучението му. Съгласно
Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на
жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл.
27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само
по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности,
но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Въпросът
е, че признатото право на детето на развитие, вкл. интелектуално, е ограничено
от рамките на способностите и финансовите възможности на родителите.
Ежегодно в Р България се
определя праг на бедността, който се приема за минимално необходимата сума на
едно лице, с която същото може да преживява, като това включва всички разходи
за храна, облекло, транспорт и др. За 2017г. прага на бедност е в размер на 314
лв. на месец. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на
бедност, макар да не може да служи за база за определяне на количеството
средства, нужни на едно дете, тъй като от една страна не са изследвани нуждите
на дете, а на лице по принцип, както и поради факта, че този показател не е
съобразен с изискванията на Конвенцията
за правата на детето, която изисква покриване и на други нужди, освен
базисните, то все пак е определен средно статистическия минимума, необходим за
едно лице за физическото му оцеляване. Данните за прага на
бедност не кореспондират с изискванията на конвенцията, но следва да се приема
за ориентир. Според настоящия съдебен състав прагът на бедност определя
приблизителен размер на нуждите на едно дете, които нужди следва да бъдат
диференцирани и според възрастта на детето, и които следва да бъдат заплащани
от двамата родители съобразно техните възможности.
Съгласно т. 7 от Постановление № 5 от
16.11.1970 г., на Пленума на ВС, двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. С други думи на родителя, който
не полага ежедневни грижи за детето, следва да се възложи по-голямата част от
определената издръжка в сравнение с родителя, при когото детето се отглежда, за
да компенсира липсата на постоянна ангажираност спрямо детето.
Съгласно
т.11 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г., на Пленума на ВС, не се освобождават от задължението
за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите
обстоятелства, които са от значение за случая.
Съдът
намира, че майката се намира в трудоспособна възраст, няма заболявания, които
да й пречат да полага труд, а фактът, че същата не работи, не я освобождава от
задължението й да престира задължителната издръжка за
детето си.
Поради
това съдът намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща сумата от
160лв. за детето Максим.
Доколкото по исковете за
издръжка ищецът е освободен от д.т., същата следва да бъде заплатена от
ответника след постановяване на решението, с което е осъден на издръжка, поради
което същият следва да заплати държавната такса по иска за издръжка в размер на
230.40лв., на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
По исканията на страните за
разноски:
С определение №
385/25.08.2015г. по ч.г.д. № 3423/2015г. на ВКС, I ГО, представляващо
задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, е
прието, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители
и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето М***З. ЕГН ********** на бащата Р.С.З. ЕГН **********, на
основание чл. 127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М***З. ЕГН **********,
при бащата Р.С.З. ЕГН **********, на адрес ***6, на основание чл. 127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.Д.Р. ЕГН **********, с детето М***З.
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през
лятото, както и половината от коледните, новогодишните и великденските
празници, считано както следва: всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на
24.12. до 12.00часа на 25.12, всяка четна година за времето от 12.00ч. на
25.12. до 18.00часа на 26.12, всяка
нечетна година за времето от 10.00ч. на 31.12. до 12.00часа на 01.01, всяка
четна година за времето от 12.00ч. на 01.01. до 18.00часа на 02.01. всяка
нечетна година за времето от 10.00ч. на първия ден на Великден до 12.00часа на
втория ден на Великден, всяка четна година за времето от 12.00часа на втория ден
на Великден до 18.00ч. на третия ден на Великден, на основание чл. 127 ал.2 от СК.
ОСЪЖДА И.Д.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М***З. ЕГН ********** чрез бащата Р.С.З.
ЕГН **********, издръжка в размер на 160
/сто и шестдесет/ лева месечно, считано от подаване на насрещния иск –
12.04.2017г. до постановяване на привременните мерки – 07.07.2017г., както и от
влизане в сила на решението, с падеж
5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменяване или прекратяване, на основание чл. 127 ал.2 от СК във вр. с чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА И.Д.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М***З. ЕГН ********** чрез бащата Р.С.З.
ЕГН **********, издръжка в размер на 45 /четиридесет
и пет/ лева месечно, представляваща разлика между присъдената с решението на
съда издръжка и издръжката, определена с привременните мерки, считано от
постановяване на привременните мерки – 07.07.2017г. до влизане в сила на
решението, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменяване
или прекратяване, на основание чл. 127 ал.2 от СК във вр. с чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА И.Д.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата
от 230.40лв. /двеста и тридесет лева и 40
ст./, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл.
78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: