Р
Е Ш Е
Н И Е № ….
Гр. София, 31.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Биляна
Коева
при секретаря Катя Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 13995 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 258 и сл. ГПК.
С
решение № 401165/04.05.2018 г. на СРС, 162 с - в, по гр. д. № 77878/2017 г. Д.И.
Ж.-М.е осъдена да заплати на А.Н.Б., по иск с правно основание 285 ЗЗД сумата
от 5 950, 54 лв., представляваща разноски във връзка с изпълнение
на възложена от ответницата работа по организиране и извършване на ремонт на
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 5 950, 54 лв. до пълния предявен размер от 8 385 лв.
Със същото решение е оставен
без разглеждане предявения от А.Н.Б. срещу
Д.И. Ж.-М.евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД за сумата
заплащане на 5 950, 54 лв., представляваща разноски във връзка с
изпълнение на чужда работа без възлагане, изразяваща се в организиране и
извършване на ремонт на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*******и
е отхвърлен предявения от А.Н.Б.
срещу Д.И. Ж.-М.евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД за
сумата от 2 434, 46 лв., представляваща разноски във връзка с изпълнение
на чужда работа без възлагане, изразяваща се в организиране и извършване на
ремонт на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „********* и заплащане
на задължения за отопление на същия имот. Страните са осъдени съразмерно за
заплащане на разноски.
Решението се
оспорва от ответницата Д.И. Ж.-М., чрез представителя й, в частта, в която
искът е уважен с доводи, че е неправилно необосновано и постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. На база показанията на разпитаните свидетели първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответницата е възложила на ищеца извършването на СМР
в процесния апартамент. Съдът е присъдил обезщетение съгласно заключението на
ССчЕ, без да съобрази възраженията относно представените фактури и касови
бележки за извършени разходи. Въпреки липсата на изрично възражение за
прихващане със суми от отдадени от ищеца под наем имоти на ответницата, това
възражение се подразбира от формулировката в отговора на исковата молба и
поддържането му в съдебна заседание. С въззивната жалба се прави възражение за
прихващане до размер на по - малкото вземане. Във връзка с възражението за
прихващане ответницата се позовава на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Твърди, че отдаването под наем на имотите на ответницата и
получаването на наеми от тях не е спорно, поради което е допустимо да се направи
възражение за прихващане и във въззивното производство. Поддържа, че ищецът е
получил наеми към 01.07.2018 г. в размер на общо 4 200 лв. от отдаването
под наем на ап. № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*********вх. А. На
01.06.2017 г. ищецът е сключил и договор за наем на имот на друг имот на
ответницата - апартамент № 46, находящ се в гр. София, ул. *********, при
наемна цена от 350 лв. Твърди се, че общата получена сума от двата имота е
8 750 лв. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се отхвърли иска, като се прихванат дължимите от
ответницата суми с тези, дължими от ищеца от наеми. Претендира разноски. Не
прави възражение по разноските на насрещната страна.
Ищецът А.Н.Б., чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор по въззивната жалба на
ответницата, в който я оспорва изцяло. Поддържа, че решението е правилно,
обосновано и законосъобразно в оспорената част. Съдът е обсъдил подробно и
съобразил свидетелските показания относно възлагането на ищеца от страна на
ответницата на извършването на ремонт на процесния апартамент. Установени са предпоставките
за уважаване на иска по чл. 285 ЗЗД. Възразява срещу искането за допускане във
въззивното производство на възражението за прихващане, направено в жалбата.
Поддържа, че такова възражение не е заявявано пред СРС, не е приемано за
разглеждане и не се „подразбира“, както се твърди в жалбата. Възражението за
прихващане следва да е заявено ясно и да е индивидуализирано, за да бъде прието
от съда с доклада по делото, тъй като наличието на вземане подлежи на
доказване. Въззивникът не е имал възражения по доклада, нито е искал
допълването му. Освен това изцяло се оспорва твърдението, че ищецът е получавал
суми от отдаване под наем на имоти, собствени на ответницата. Според ищеца
претенцията за наеми не е безспорно вземане на ответницата към ищеца, с което
да може да се извърши прихващане, заявено за първи път във въззивното
производство. Моли да се потвърди
решението в оспорената част.
Ищецът
А.Н.Б. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу посоченото по – горе решение,
в частта, в която главният иск е отхвърлен над уважения размер от 5 950, 54 лв.
до размер от 7 243, 06 лв. – т. е. за сумата от още 1 292, 52 лв.,
представляваща разходи за ремонт на хол и антре от 21.10.2016 г. Според ищеца,
съдът не е изложил конкретни съображения защо приема, че сумата не е заплатена
на третото лице Й.Я.по Протокол за извършване на СМР по договор от 20.10.2016
г. По делото не е откривано производство по оспорване на протокола. Позовава се
на неправилно разпределена доказателствена тежест от страна на СРС относно
доказване на плащането на сумата. Поддържа се, че е установено заплащане на
сумата от ищеца за извършените СМР по Протокола. Моли да се отмени решението в
тази част и да се уважи иска за още 1 292, 52 лв. Претендира разноски
съгласно списък.
Ответникът
Д.И. Ж.-М., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, е оспорила като неоснователна насрещната
въззивна жалба. Поддържа, че съдът е разпределил правилно тежестта на
доказване, като изрично е дал указания на ищеца, че следва да докажи
заплащането на всички претендирани от него разходи за изпълнение на възложената
работа. Решението в оспорената част е правилно и обосновано. Моли да се
потвърди, като се остави без уважение насрещната жалба. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Съобразявайки
твърденията на ищеца в исковата молба СРС се е произнесъл по иск с правно основание
чл. 285 ЗЗД - за заплащане на възложена работа.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение
е валидно и процесуално допустимо. По законосъобразността на решението, съдът е
обвързан от доводите по двете въззивни жалби.
Решението не е
оспорено в частите, в които е отхвърлен главният иск по чл. 285 ЗЗД над сумата от 7 243, 06 лв. до пълният размер от 8 385
лв., както и в частите, в които е оставил без разглеждане евентуалния иск по чл. 61 ЗЗД, предявен от А.Н.Б. срещу Д.И. Ж.-М.за заплащане на сумата 5 950,
54 лв., представляваща разноски във връзка с изпълнение на чужда работа без
възлагане, изразяваща се в организиране и извършване на ремонт на апартамент №
11, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ет. 4, както и в частта, в която е отхвърлен
предявения от А.Н.Б. срещу Д.И. Ж.-М.евентуален осъдителен иск с
правно основание чл. 61 ЗЗД за сумата от 2 434, 46 лв., представляваща
разноски във връзка с изпълнение на чужда работа без възлагане, изразяваща се в
организиране и извършване на ремонт на апартамент № 11, находящ се в гр. София,
ж. к. „********* и заплащане на задължения за отопление на същия имот. В тези части решението е влязло в сила.
Във връзка с доводите по основната и насрещната въззивни
жалби – на ответницата в частта, в която е уважен главния иск по чл. 285 ЗЗД за
заплащане на възложена работа и на ищеца - в частта, в която е отхвърлен иска
за сумата от 1 292, 52 лв. - разходи за ремонт на хол и антре от
21.10.2016 г., съдът намира следното :
Както е приел
и СРС между страните не е спорно и
от приетите като доказателства договор за покупко - продажба на жилище от
31.03.1981 г. и удостоверение за наследници се установява, че процесният
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, е закупен от М.Т.М.След
смъртта му на 22.06.2014 г., правото на собственост е придобито от ответницата Д.И.
Ж.-М.като негов единствен наследник по закон.
Ищецът е твърдял, че между страните е имало устен
договор за поръчка за извършване на ремонт
на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*********.
Съгласно общите правила – чл. 280 и сл. от ЗЗД,
договорът за поръчка е неформален, като съгласно чл. 285 ЗЗД, доверителят
(възложилия поръчката) е длъжен да осигури средствата необходими за
изпълнението й, като заплати направените за това разходи, а възнаграждение се
дължи само когато е уговорено между страните - чл. 286 ЗЗД. Във всички случаи
за доверителя съществува задължението да възстанови разходите на довереника,
заедно с лихвите и други вреди, ако е претърпял такива.
За основателността
на иска следва да бъде безспорно установено при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за поръчка, както и че ищецът е
изпълнил задълженията си по този договор и е изправна страна, а ответникът не е
изпълнил своите и дължи да заплати направените разходи за изпълнение на
поръчката.
Основателно СРС е приел, че по главният иск в тежест
на ищеца е да докаже, че ответницата му е възложила, а той се е съгласил да
извърши от нейно име и за нейна сметка организацията и реалното провеждане на
описаните в исковата молба ремонтни дейности в собствения й апартамент, които той е изпълнил.
Договорът
за поръчка е неформален, поради което постигането на съгласие за сключването му
може да се установи с всички допустими от закона доказателствени средства.
Във
връзка с постигнатото съгласие между страните пред СРС са разпитани свидетелите
Г.Н.К., сестра на ищеца и Д. А.Н.– дъщеря на страните по делото, чиито показания
са преценени от съда при условията на чл. 172 ГПК.
Като
съобрази събраните пред СРС гласни доказателства в съвкупност с писмените
доказателства и заключението на СТЕ, въззивният съд споделя изводите на СРС, че
в производството се установява, че между страните е сключен устен договор за поръчка,
по силата на който ищецът се е задължил да организира и извърши ремонт на
описаното жилище, собствено на ответницата, за нейна сметка и по нейно
възлагане.
Наличието
на уговорка между страните в посочения смисъл се установява от показанията на свидетелката
Г.Н.К., която е присъствала лично на среща
между ищеца А.Б. и ответницата Д. М., когато тя се е прибрала в България по
време на отпуск. Свидетелката дава показания, че на срещата са обсъждали
окаяното състояние на наследения имот на ответницата, който се намира между
бул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Симеон“. Според нея страните са се разбрали
ищецът да направи ремонт в апартамента, защото ответницата не е разполагала със
средства.
Наличието
на облигационно правоотношение се потвърждава и от обстоятелството, че
ответницата е предала ключ за имота на ищеца, с който последният е имал достъп
до него за извършване на ремонтните дейности. Свидетелката Г.К.е дала показания,
че имотът е бил в много лошо състояние - вътре е било мръсно и е имало много
боклуци. Тя на два пъти е придружавала брат си, за да му помага да разчистват
боклуци и след ремонта, като в жилището са влизали с ключ. Изложеното се
потвърждава и от показанията на втория свидетел - дъщерята на страните Д. А.Н.,
която споделя, че майка й не е разполагала с ключ от процесния апартамент и е
поискала същия от бившия си съпруг, когато се е прибрала в България през месец
август 2017 г. Освен това вещото лице по СТЕ също е допуснато в имота от ищеца,
който е разполагал с ключ.
Както
е приел и СРС изводът, че между двете страни е имало съгласие за извършване
ремонтни дейности в имота, възложени на ищеца, не се опровергава от показанията
на свидетелката Д. Н., доколкото същата не излага свои непосредствени
впечатления от уговорките между родителите й (за разлика от свидетелката -
очевидец Г.Н.К.). Тази свидетелка единствено възпроизвежда твърдения на майка
си, според която с баща й са се разбрали само да се изчисти апартамента.
След
като по делото е установено постигнато между страните устно съгласие ищецът да
извърши ремонт на апартамента на ответницата за нейна сметка, в нейна тежест е
възникнало задължение да му възстанови направените във връзка с изпълнение на
възложената работа разноски.
От представените по делото писмени доказателства
(договори за текущ ремонт от 14.10.2016 г. и от 20.10.2016 г. и протоколи за
извършени СМР към тях, стокови разписки, касови бележки и фискални бонове за
закупени материали, заявка за транспорт и фискален бон към нея, поръчка за
алуминиева дограма и фискален бон към нея) се установява, че от своя страна ищецът
е възложил извършването на строително - монтажни работи по собствения на
ответницата апартамент на други лица - изпълнители.
Според СТЕ, приета пред СРС, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като компетентно изготвена, при огледа на място се
установява, че в имота са извършени СМР - боядисване, шпакловки, облицовки с
гипсокартон, замазки, стъргане, грундиране, смяна на дограми, полагане на
подови настилки - ламинат, плочки и теракот в банята т. н., във всички
помещения, като СМР са с много добро качество.
Според експертизата ищецът е направил разходи за
заплащане на труда за извършени СМР в мокрите помещения на жилището по договор
от 14.10.2016 г. в размер на 1 644, 04 лв. (платени на Г.Ц.Д.съобразно разписка
от 22.01.2017 г., неоспорена от ответницата), както и за извършени СМР в
кухнята на жилището по договор от 20.10.2016 г. в размер на 1 141, 20 лв.
(платени на Й.Й.Я.съобразно разписка от 25.02.2017 г., неоспорена от
ответницата).
Експертизата изяснява, че материалите за извършване на
ремонта са били закупени и осигурени от възложителя - А.Б., като въз основа на
приложените по делото касови бележки и стокови разписки за закупени фаянс,
итонг, гипсово лепило, гипсокартон, тапети и др. и след извършен оглед на място
вещото лице стига до извод, че ищецът е направил разходи на обща стойност 1 259,
54 лв. за купуване на материали, които действително са били вложени в ремонта
на собствения на ответницата апартамент. Освен описаните СМР, експертизата
установява, че в жилището е извършена и подмяна на дограма на стойност 1 210
лв., както и доставка и монтаж на ламиниран паркет на стойност 695, 76 лв., за
които са налице разходни документи, удостоверяващи действителното заплащане на
посочените суми.
С оглед на изложеното основателно СРС е приел, че
ищецът А.Б. е направил действителни разноски във връзка с възложения му от
насрещната страна ремонт в общ размер от 5 950, 54 лв., в това число заплащане
на труд и материали за извършване ремонт на апартамента на ответницата.
Относно сумата
от 1 292, 52 лв., за която искът е отхвърлен и във връзка с насрещната
въззивна жалба на ищеца, вещото лице е
изчислило, че според Протокол за извършени СМР по договора от 20.10.2016 г. е
удостоверено извършване на разходи за труд по ремонт на хол и антре в размер на
1 292, 52 лв. За разлика от останалите направени разходи за тези разходи по делото
липсват доказателства за реалното им заплащане, както е приел и СРС, поради
което искът в тази част е останал недоказан, а от там неоснователен.
Като съобрази
изложеното, съдът намира, че главният иск е уважен за сумата от 5 950, 54
лв., съобразно проведеното от ищеца доказване на разходите и основателно е
отхвърлен за сумата от 1 292, 52 лв., за която извършените разходи не са
доказани пълно и главно от ищеца.
Относно
въведеното едва във въззивната жалба на
ответницата Д.И. Ж.-М.възражение
за прихващане на дължимите от нея суми, с тези за получени от ищеца наеми от
процесния имот, въззивният съд намира следното :
Възражението за прихващане е процесуално средство на защита, при
което, за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация
погасява насрещните вземания занапред, като ефектът на прихващането ще се
прояви след установяване със сила на пресъдено нещо с влизане в сила на
съдебното решение съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и
ликвидност. (арг. от чл. 298, ал. 4 ГПК) Като процесуално действие възражението за прихващане е
искане от съда за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на
предявения иск при уважаване на възражението.
Ако е направено
своевременно възражение
за съдебно прихващане, съдът трябва да го разгледа, като обсъди всички факти и доказателства,
отнасящи се до вземането на ответника. Ако се установи, че вземането на ищеца съществува, съдът
следва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното
вземане на ответника и въз основа на него да отхвърли изцяло или отчасти
предявения иск.
Относно възражението за прихващане следва да се съобрази
приетото в т. 4 на ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според
постановките, възприети от ВКС, както сочи и въззивникът – ответник в основната
жалба, когато възражението
е за прихващане с ликвидно вземане и не се променя спорния предмет, съответно за доказване на
насрещното вземане не е необходимо събиране на доказателства,
защото то е безспорно,
възражението може да бъде направено и след срока за отговор по чл. 131 ГПК,
включително и във въззивното производство.
Различна е
ситуацията когато насрещното
вземане, с което се иска да бъде
направено прихващане е спорно (неликвидно), за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо (арг.
от чл. 298, ал. 4 ГПК).
В този случай възражението за прихващане трябва да се направи най - късно с отговора на исковата молба.
Като съобрази
твърденията на въззивника - ответник в основната жалба, както и становището на
ищеца в отговора по нея, въззивният съд намира, че възражение за прихващане на
конкретни вземания на длъжника със суми от наеми получени от него не е
безспорно и следователно - не е своевременно заявявано. То е следвало да се
направи изрично в отговора на исковата молба и да се приеме за разглеждане от
СРС с доклада по делото, за да се съберат доказателства относно съществуването
и ликвидността на вземането. Не може да се сподели довода на ответницата в
жалбата й, че въпреки липсата на изрично възражение за прихващане със суми от
отдадени от ищеца под наем имоти, това възражение се „подразбирало“ от
формулировката в отговора на исковата молба и поддържането му в съдебно
заседание. Защитното възражение за прихващане, особено когато става въпрос за
спорни (неликвидни) вземания, не може да се „предполага“, а следва да се заяви редовно
и изрично за разглеждане от ответника в преклузивния срок - до подаване на
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Възражението следва да се въведе в
предмета на спора, като от страна на ответника се докаже съществуването на
вземането и неговия размер.
Тъй като
вземането за наеми е спорно и не се признава от ищеца, съдът намира, че не е
налице хипотеза, при която възражението за прихващане може да се заяви, респ. разгледа за първи път
едва във въззивното производство.
По тези
съображения, доводите на ответницата в жалбата й, касаещи допуснати от СРС
нарушения на процесуалния закон поради неразгледано и несъобразено от съда възражение за прихващане
с нейни вземания към ищеца, са неоснователни.
Предвид
изложеното до момента въззивният съд приема, че законосъобразно и в
съответствие със събраните доказателства главният иск е бил уважен от СРС до размер от 5 950, 54 лв., като е отхвърлен за сумата
от 1 292, 52 лв. – т. е. над уважения размер от 5 950, 54 лв. до размер от
7 243, 06 лв. Решението е постановено
при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено както
в уважителната, така и в отхвърлителната част.
Този
извод се отнася и до частта по присъдените с решението разноски в полза на
страните, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално
направени разноски в производството.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, доколкото и двете жалби няма да бъдат уважени, съдът
намира, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са
направени.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 401165/04.05.2018
г. на СРС, 162 с - в, по гр. д. № 77878/2017 г. в частта, в която Д.И. Ж.-М., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адв. И., е
осъдена да заплати на А.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, офис 11, чрез
адв. Л., по иск с правно основание 285
ЗЗД, сумата от 5 950, 54 лв., представляваща разноски във връзка с
изпълнение на възложена от ответницата работа по организиране и извършване на
ремонт на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, както и в
частта, в която искът е отхвърлен над
размер от 5 950, 54 лв. до размер от 7 243, 06 лв. - т. е. за още 1 292,
52 лв. – разходи за ремонт на хол и антре от 21.10.2016 г. и в частта по
присъдените в тежест на страните разноски.
РЕШЕНИЕ №
401165/04.05.2018 г. на СРС, 162 с - в, по гр. д. № 77878/2017 г. Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в частите, в които е
отхвърлен главният иск по чл. 285 ЗЗД над
сумата от 7 243, 06 лв. до пълният размер от 8 385 лв., както и в частите,
в които е оставил без разглеждане
евентуалния иск по чл. 61 ЗЗД, предявен от А.Н.Б.
срещу Д.И. Ж.-М.за заплащане на сумата 5 950, 54 лв., представляваща
разноски във връзка с изпълнение на чужда работа без възлагане, изразяваща се в
организиране и извършване на ремонт на апартамент № 11, находящ се в гр. София,
ж. к. „*********, както и в частта, в която е отхвърлен предявения
от А.Н.Б. срещу Д.И. Ж.-М.евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД за сумата от 2 434, 46 лв., представляваща разноски във връзка с
изпълнение на чужда работа без възлагане, изразяваща се в организиране и
извършване на ремонт на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „*********
и заплащане на задължения за отопление на същия имот.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението, при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК по главния иск по чл. 285 ЗЗД, в частта, в която е потвърдено
решението на СРС.
В останалата част решението е
влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.