РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110115958 по описа за 2022 година
Предявен е иск от И. Д. М. от гр.Варна срещу „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище гр.Варна с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със Заповед от 28.11.22г. за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение
№014/11.08.2021г. на управителя на Ю.К. ЕООД.
Ищецът, твърди, че е сключил трудов договор № 14/11.08.2021 г. с фирма „Ю.К."
ЕООД за позицията „шофьор, товарен автомобил". С уговорено месечно възнаграждение в
размер на 650 лв.
Излага, че на 22.08.2022 г. около 15:40 при извършване на трудовата дейност в гр.
Бургас, в складовата база на „К.Б." вертикалната подпора на ремаркето съпровождащо
товарния автомобил, който управлявал, пада върху дясното му стъпало. След отвеждането
му в спешен център на МБАЛ Бургас се установило, че ищеца има средна телесна повреда
— счупване на палеца на дясното стъпало. Ищецът твърди, че от 24.08.2022 г. до настоящия
момент е в болничен поради временна неработоспособност, като работодателят не е подал
документи към НОИ Варна за признаване на злополуката като трудова.
И. М. сочи, че въпреки, че е в болничен, на 28.11.2022 г. е получил заповед за
налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 330,ал.2, т. 6 от КТ. Като факт за нарушаване на трудовата дисциплина работодателя е
посочил, че е задържал служебния си телефон. Ищецът твърди, че е предал доброволно
телефонния апарат с протокол на 11.10.2022 г.
Ищецът счита Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" за
незаконосъобразна поради липса на мотиви и на дисциплинарно нарушение, както и че
дисциплинарното производство не е проведено при спазване на разпоредбите на КТ. Сочи,
че не са изискани и не са му снети обяснения, което го е лишило от правото да се защити в
процеса. Твърди, че към 28.11.2022 г. е в болничен.
Оспорва релевираните доводи в Заповедта за уволнение, че има нарушение на
1
трудовата дисциплина. Сочи, че нито са му искани обяснения, нито е образувано
дисциплинарно производство. Счита за нелогични твърденията на работодателя, че в този
период има нарушения на трудовата дисциплина, като целта на ответника е била да скрие
тази трудова злополука и ищецът да бъде дисциплинарно уволнен.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ Заповед от 28.11.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение и признае уволнението за незаконно. Моли да и бъдат
присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Ответникът оспорва, че целта на дисциплинарното уволнение и прекратяване на
трудовите правоотношения е да се скрие трудова злополука. Сочи, че на 23.08,2022 г. е
съставена група по условия на труд, която да разследва злополука с И. М.. Ищецът е отказал
да даде информация за това дали злополуката е трудова или битова, а освен това в
представения от него болничен лист № Е20221177084 е констатирано, че злополуката е
нетрудова. В заключение съставената група е стигнала до извода, че злополуката е
нетрудова, поради което и не е декларирана в НОИ.
Оспорва твърдението на ищеца, че същият е получил заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор в момент, когато се намира
в болничен. Сочи, че ищецът се е намирал в отпуск при временна неработоспособност за
периода от 24.08.2022 г. до 25.11.2022 г. Заповедта е връчена на 28.11.2022 г., а болничният
на ищеца е изтекъл на 25.11.2022 г.
Счита, че ищеца не се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ,
поради това, че по време на връчване на заповедта за дисциплинарно наказание и
прекратяване на трудовото правоотношение - 28.11.2022 г. същият е бил на работа след
изтичане на 25.11.2022 г. на отпуск за временна неработоспособност.
Ответникът излага, че на 28.11.2022 г. в началото на работния ден на И. М. са
поискани от управителя К.Ш. обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина,
първоначално устно, след това и писмено. Обяснения са поискани във връзка с влизане в
склада на ищеца по време на болничен заедно с външни лица, задържане и изключване на
телефона по време на болничен, за това, че не е водена пътната книжка на товарния
автомобил, който управлява, защо е бил без работно облекло в т.ч. и обувки с бомбе, при
положение, че товарния автомобил е бил оборудван с очила, каски, жилетка и обувки, както
и за нанесените материални щети по тежкотоварния автомобил.
Твърди се, че ищецът е дал устни обяснения в офиса на работодателя находящ се в
гр.В. в присъствието на Н.С. и С.Ц.и двамата работещи във фирмата на длъжност
„спедитор". И. М. е посочил, че служебния телефон го е изключил, защото му звънели
клиенти. Не е посочил, защо го е задържал в периода от 24.08.2022 г. до 11.10.2022 г., когато
с приемо-предавателен протокол е върнал служебния телефон. По отношение на другото
дисциплинарно нарушение, обективирано в Заповедта от 28.11.2022 г, ответникът твърди, че
по време на болничен ищеца е влязъл в склада на работодателя с външно лице и обяснил, че
му трябва мотора. След устните обяснения е предоставена възможност на И. М. да напише и
писмено дадените от него обяснения. След като е написал своите обяснения е отказал да ги
предаде на управителя на „Ю.К." ЕООД и си ги е прибрал в присъствието на Н.С. и С.Ц.,
като тези обстоятелства са отразени в протокол от 28.11.2022 г.
Ответникът счита, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от
работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Достатъчно е работникът да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата. Такава възможност на И. М. е предоставена и той е дал устни обяснения,
2
но практически е отказал да даде писмени такива.
Ответникът сочи, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
от И. М. съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ -злоупотреба с
доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател, което в случая е налице с
посочените в Заповедта от 28.11.2022 г. и извършени от ищеца две дисциплинарни
нарушения. Касае се за хипотези, в което работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното
му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (работещи в предприятието или
други), независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане
на имотна облага.
Работодателя счита, че процесиите нарушения на трудовата дисциплина са тежки и
обосновават прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал.1 т.4 от
КТ, като издадената заповед е законосъобразна и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представения трудов договор
№014/11.08.2021 г. се установява, че между страните е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което И. Д. М. е приел да изпълнява длъжността „шофьор,
товарен автомобил” в „Ю.К.“ ЕООД, считано от 12.08.2021 г., на 8 часов работен ден с
месечно възнаграждение от 650 лв.
Със заповед от 28.11.22г. е наложено дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правотношение №014/11.08.21г. на И. Д. М. е наложено дисциплинарно наказание
– уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 и т.10 от КТ и
чл.190, ал.1,т.2 и т.7 от КТ във вр. с чл.188,т.3 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на
28.11.22г., което съдът е приел за безспорно.
По делото е представен приемно-предавателен протокол от 11.10.22г. за предадени от
И. М. технически устройства, собственост на работодателя.
Видно от болничен лист № Е20222251728, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД
И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 24.08.22
до 26.09.22г.
Видно от болничен лист № Е20223293185, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД
И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 27.09.22
до 26.10.22г.
Видно от болничен лист № Е20223293549, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД
И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 27.10.22
до 25.11.22г.
Видно от болничен лист № Е20223827527, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД
И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от 26.11.22
до 10.12.22г.
Видно от Епикриза на И. Д. М., изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД, ищецът е
постъпил на 24.08.22г. и изписан на 27.08.22г. с диагноза: счупване на палеца на стъпалото,
закрито,в дясно.
По делото е представен Правилник за вътрешен трудов ред в предприятието.
С разпореждане №5104-03-36 от 27.02.23г. на ТП-Варна НОИ декларирана от
осигурителя Ю.К. ЕООД, станала с И. Д. М. на 22.08.22г. е приета за трудова злополука по
3
чл.55,ал.1 от КСО.
От заключението на назначената и приета от съда, СГЕ се установява, че от
изследването на оригинала на Протокол №1/28.11.2022г. подписът за С.А.Ц. –спедитор в
протокола е положен от С.А.Ц. с ЕГН **********. Поради което и представен Протокол
№1/28.11.2022г. не се изключва от доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника
или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразност
на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.
Нормата на чл. 195, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно
разясненията, с решение № 676/12.10.2010г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания
служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното
наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Правно релевантно е също така и обстоятелството
дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин, който дава възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си.
В разглеждания случай работодателят не е изпълнил задължението си, установено в
посочената норма, като не е описал нарушението на трудовата дисциплина, за което е
наказан ищецът, чрез съществените му признаци. Работодателят не е посочил кога са
извършени дисциплинарните нарушения като дата, място, време, липсва и конкретика
относно извършените нарушения-в кой, какъв склад е влязъл работника, какъв телефон е бил
задържан и т.н.
Само на това основание искът се явява основателен.
Ищецът се позовава и на нередовно проведена процедура по чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не
съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за
начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за
защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на
конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на
отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. В практиката на
4
ВКС – например решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г., ІІІ ГО, решение №
290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че във връзка със
задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния
процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на
обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени
средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен
по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ. Субектът на дисциплинарна власт
следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание
преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви
нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се
приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.
В случая оспорения от ищеца протокол №1/28.11.22г. не се установи да е заведен в
деловодството на работодателя под деловоден номер. Същевременно от същия не става ясно
за кои конкретни нарушения са поискани обяснения, още повече, че протокола е с дата
съответстваща на датата на която е наложено и дисциплинарно наказание и трудовото
правоотношение е прекратено. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи са ползват с
доказателствена сила, че изявленията в документите са направени от авторите на
изявленията, което представлява формалната доказателствена сила, а за удостоверените в
документа обстоятелства документът се ползва с обвързваща доказателствена сила против
издателя си. В случая представения протокол №1/28.11.22г. не съдържа положен за ищеца
подпис.
Поради това, не би могло да се приеме, че уволненото лице е осъществило правото си
на защита да даде писмени обяснения . В решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело №
410/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 313/19.10.2012 г. по гр. дело № 42/2012 г.
на III-то гр. отд. на ВКС е прието, че обстоятелството, че работодателят не е поискал
обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не
дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за законност
на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй като всяко отделно
нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на
дисциплинарна отговорност. В случая от така съставения протокол №1/28.11.2022г. не става
ясно въобще за какви нарушения са му били искани обяснения и за какви факти работникът
е могъл да вземе отношение по въпроса.
При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че действително са били изискани
обяснения от работника по конкретни нарушения и е била гарантирана възможността за
същия да се защити. Нещо повече при действително дадена такава възможност би станало
ясно на работодателя, че И. М. е продължил ползването на болничен и към него момент.
Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.
193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.
По отношение на извършените нарушения за които е наложено дисциплинарно
наказание, по делото не е спорно между страните, че техническите средства-задържан
телефон е върнат от ищеца с приемно-предавателен протокол на 11.10.22г., повече от месец
преди да му бъде наложено наказанието. Относно соченото нарушение „по време на
болничен влиза в склада на фирмата, като същевременно допуска външно лице да го
придружава, което не е с оторизиран достъп до тези помещения“, то не се установи
работника да е извършил такова нарушение.
При определяне на наказанието работодателят следва да преценява тежест на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на служителя. За
тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като
5
конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и
доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и
последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя
биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Стойността на имуществото, предмет на
нерегламентирано разпореждане като обективно обстоятелство, при което нарушението е
извършено, е от значение, но не е определящо обстоятелство за тежестта на нарушението.
В допълнение следва да се посочи, че тъй като в тези случаи дисциплинарното
наказание е наложено от работодателя, който при извършената от него преценка по чл. 189,
ал. 1 от КТ е взел предвид всички посочени в заповедта дисциплинарни нарушения, то при
преценката относно законосъобразността на наказанието, съдът неизбежно и във всички
случаи - и без наведени доводи на страните в тази насока, също следва да вземе отношение
по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно
наказание с тежестта на извършените нарушения, за които са поискани обяснения, като
вземе предвид и обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и
поведението на работника или служителя във връзка с тях. Съдът намира, че наложеното
наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на сочените нарушения. Ето защо,
издадената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с всички последици от това.
В случая, съобразявайки практиката на Върховния касационен съд (например
решение № 197 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 661/2010 г. на ВКС, IV г. о., както и решение
№ 492 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г. на ВКС, IV г. о.), съдът приема, че закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е
започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или
служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск (без значение точно какъв –
платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др.) Видно от
представения по делото болничен лист № Е20223827527, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна
ЕООД И. Д. М. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото, за периода от
26.11.22 до 10.12.22г. Предвид длъжносттната характеристика на ищеца и изпълняваната от
него длъжност-управление на МПС, превозване на пътници, багаж и товари от едно място
на друго не би могло да се приеме, че на 28.11.22г., същият се е явил на работа с
извършеното от него действие, като е получил издадената заповед за налагане на
дисциплинарно нарушение и прекратяване на трудовото му правоотношение. Предвид
естеството на работа, то работното място на И. М. не е в офиса на работодателя, а и
същевременно работникът е бил два дни по-рано още от 26 ноември в болничен.
В случая е неоснователно и възражението на ответника, че работникът не го е
уведомил своевременно за ползването на болничен.
Когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна
неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие е продължен,
то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 51/2017 г.) да представи
новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то
закрилата се изключва (вж. - решение № 9/11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о.,
решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ г. о., решение № 63/31.03.2011 г. по
гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о.,
решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., решение № 468/10.01.2013 г.
по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.
о. и др.). Видно болничният лист на И. Д. М. е издаден на 05.12.2022г.
С оглед гореизложеното предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание “уволнение” се явява основателен и следва да бъде уважен .
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца за адвокатско
6
възнаграждение сума съобразно направеното искане.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. И. А. В. следва да се
присъди минималния адвокатски хонорар определен по чл.7,т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за сумата от 780 лева в
производството по чл.344 от КТ, предвид представен договор за правна защита и
съдействие-л.78 от делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса по неоценяемия иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на
50 лева.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. Д. М., ЕГН
********** извършено със Заповед от 28.11.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание
и за прекратяване на трудово правоотношение №014/11.08.2021г. на управителя на Ю.К.
ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА Ю.К. ЕООД, ЕИК ******** да заплати на адвокат И. А. В. от АК-Варна
сумата в размер на 780 лв. (седемстотин и осемдесет лева), възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Ю.К. ЕООД, ЕИК ******** да заплати по сметка на ВРС сумата от 50 лв.
(петдесет лева), за държавна такса на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок,
считано от датата на обявяването му- 15.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7