Решение по дело №890/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 320
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20215330200890
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330200890 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-
009678/17.09.2020г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пловдив, с което на К. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/ лева на
основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДВП за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се
представлява от адв.Р., който излага доводи по същество защо следва да се
отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2020г. около 15.05 часа в гр.Пловдив, жалбоподателя Ц.,
управлявал лек автомобил Тойота Авенсис с рег. номер **.При управление на
1
автомобила Ц. навлязъл в кръстовището на ул.Пещерско шосе и ул.Кресна, не
спрял на пътен знак Б-2 и ударил странично лек автомобил Фолксваген с рег.
номер *** като от настъпилото ПТП по автомобилите имало материални
щети.Бил подаден сигнал за нарушението и двамата водачи изчакали
идването на полицейски служители.На място пристигнали свидетелите К.Д. и
А.Г. които отработили ПТП и по начина на настъпване на удара св.Д.
преценил, че вина за ПТП е на К.Ц. и му съставил на място АУАН с бл. номер
264372/24.08.2020г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН били
депозирани възражения, които не били уважени и впоследствие въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани полицейските
служители Г. и Д., които потвърждават описаното в съставения АУАН и как е
прецено кой е виновния водач.В хода на съдебното следсвие без разпитан и
св.С.П., която е отивала на среща с Ц. и е пристигнала на мястото минути
след настъпилото ПТП.От показанията на св.П. фактически се повтвърждава
и казаното от св.Д., че полицаите са съставили на Ц. АУАН тъй като са му
казали, че няма как да съставят на другия водач акт, тъй като Ц. не е спрял на
стопа.В дадени обяснения относно вината жалб.Ц. отрича да носи вина за
настъпилото ПТП, като се представят и снимки от настъпилото ПТП качени и
на сайта трафик нюз.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, но не по сочените в жалбата причини. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като
необорени от страната.Фактическата обстановка се подкрепя и от разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели, които практически са идентични.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото
2
фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на
извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от
анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното
постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното
положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в
съответствие с материалния закон.
Тезата на жалб.Ц., че другия водач се е блъснал в него не се кредитира
от съда, тъй като видно от представените снимки от адв.Р. действително се
вижда страничен удар на Фолксвагена и леко ударена предница на Тойотата
управлявана от Ц..Фактически няма как този страничен удар да бъде ако
управлявания от Ц. автомобил е бил в покой.Дори това да е така последния
заяви, че е навлезнал в кръстовището и дори да спрял непосредствено след
като то той отново се явява нарушител на пътен знак Б-2.
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.Спазени са сроковоте по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, АУАН и НП са изготвени съобразно разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Действително липсва пряк свидетел на нарушението и
полицейските служители не са издирили такъв, което рпинципно е в разрез с
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, но това нарушение не е от
категорията на съществените с оглед наличните по делото писмени и гласни
доказателства.
Неправилно е приложена обаче нормата на чл.6, т.1 от ЗДВП като
нарушена такава.Това е обща норма на задължение, която се прилага само
когато липсва специален състав на нарушение.В случая приложима е нормата
на чл.50, ал.1 от ЗДВП която гласи „на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“.Описаното в
обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно че при
управление на МПС и навлизане в кръстовището на ул.Пещерско шосе и
ул.Кресна….водача удря движещия се по път с предимство автомобил сочи
именно като нарушена разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДВП.Неправилното
приложение на закона е както в АУАН, така и в наказателното
постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
3
Все пак съдът за пълнота следва да обърне внимание, че от ПТП не са
настъпили значителни материални вреди, водача Ц. е правоспособен водач от
над 20 години и няма други санкции с наказателни постановления по реда на
ЗДВП, с оглед на което ако беше приложена правилната санкционна норма,
щеше да бъде обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.В случая обаче
поради нарушение на материалния закон е безпредметно мотивиране и
обсъждане на това дали случаят е маловажен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. за процесуално представителство по
делото.Възнаграждението видно от представените доказателства е платено в
брой и е близко до определения в наредбата минимум от 300лева.Делото
продължи в две съдебни заседания с разпит на трима свидетели не е с
фактическа и правна сложност и искането следва да бъде уважено в цялост
въпреки направеното възражение, тъй като както съда отбеляза изплатеното
възнаграждение е малко над минимума.Ето защо Областна дирекция на МВР-
Пловдив следва да бъде осъдено да се заплатят разноските направени от
жалбоподателя в размер на 400лева.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1030-
009678/17.09.2020г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пловдив, с което на К. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/ лева на
основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДВП за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на К. Х. Ц. с ЕГН
********** от гр** сумата от 400 /четиристотин/ лева за направените по
делото разноски.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4
5