Р
Е Ш Е Н И Е
№141/1.8.2019г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 2 -ри състав в открито
съдебно заседание на 03.07.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9 по описа на ДРС за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от***, ЕИК ***,
срещу С.Я.С., ЕГН **********, за
приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от
8622, 04лв изискуема главница по договор за кредит от 09.06.2016г. , сумата от
303,09 лв, непогасена договорна лихва за периода 10.11.207г – 19.03.2018г.,
сумата от 11, 25 лв изискуемо обещетение за забава, дължимо на осн. чл.19.1 от
ОУ към договора за кредит и начислена за периода 11.12.2017 – 19.03.2018г.,
сумата от 120 лв изискуеми таски и разноски вкл, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението–19.03.2018г., до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност в
случай на преценка за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост са предявени евентуални осъдителни искове за горните суми, като се
твърди, че в тази хипотеза предсрочната изискуемост на цялото вземане настъпва
с връчване на исковата молба на ответника.
Настоява се с исковата молба и
присъждане на направените по делото разноски и тези, сторени в заповедното
производство.
Твърди се в исковата молба, че
вземането произтича от сключен Договор
за кредит за текущо потребление от 09.06.2016г, по силата на който ищеца е
предоставил на ответника банков кредит от 10 000 лв. Крайният срок за погасяване
на кредита изтича на 09.6.2024г. в чл. 5 от договора страните са уговорили
погасяване на кредита по разплащателна сметка с месечени вноски по погасителен
план. Неразделна част от договора са ОУ на ищеца за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, както и приложимата тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които ищеца прилага по извършваните услуги на клиента,
в сила към деня на съотв. плащане. Договорът за кредит и ОУ са подписани от
кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан от техните условия.
За така предоставения кредит ответника е поел ангажимент да заплаща на
кредитора преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 10,7 %
годишно, формирана от стойността на 6 месечен SOFIBOR 0,594 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 10,106 % при изпълнение на условията по програма
промоционални условия по стандартен КТП, обезпечен със залог на вземане на
трудово възнаграждание или пенсия, заедно със залог на вземане върху сметка,
подробно описани в приложение №2 от договора. При нарушаване условията
кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката
съгласно условията. По силата на чл.19.1 от ОУ при забава в плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за
кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
като надбавката не се прилага, ако кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до 7 ден след
падежната дата. Съгласно чл.19.2 ОУ при допусната забава в плащанията над 90
дни на главница и/или лихва целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 пункта. След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. съгласно чл.20.1.1 кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения. Всички средства по отпуснатия кредит са били усвоени от ответника на
посочената от него банкова сметка, ***ра ангажимент и е изправна страна по
него. Ответникът е допуснал просрочия при погасяване на кредита, като е платил
вноските по погасителен план с падеж до 10.11.2017г. и частично вноската с
падеж 10.12.2017г., вследствие което е останало неплатено задължение за
главница от вноската за месец декември 2017г. в размер на 135,10 лв. Поради
допусната забава ищецът предприема действия по обявяване предсрочна изискуемост
на вземането, за което е уведомила длъжника чрез ЧСИ . Дори и след това
ответника не е заплатил изцяло дължимите по договора суми и е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е
депозирал възражение.
Уведомен
ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в о.с.з., не
изразява становище по предмета на делото.
За
да се произнесе по искането съдът съобрази следното от фактическа и от правна
страна :
Видно
от представеното ч.гр.д. №394 по описа за 2018 г. на Девненски районен съд е,
че същото е образувано по заявление от***, ЕИК ***, срещу С.Я.С., ЕГН ********** , като е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Длъжникът е уведомен чрез ЧСИ на
22.11.2018г. и е депозирал възражение по образец на 30.11.2018г., като
съобщението, че следва да се предяви иск е получено от ищеца на 13.12.2018
година. Исковете са предявени на 08.01.2019г. по реда на чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение, поради което се явяват процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Видно от представения с исковата
молба Договор за кредит за текущо потребление от 09.06.2016г. на посочената
дата ***е предоставила на ответника по делото С.Я.С. сумата 10 000лв.
Същата представлява кредит за текущо потребление, който е следвало да бъде
издължен за период от 96 месеца. Уговорено е, че за така отпуснатия кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 10,7% годишно или
0,03% на ден, който е формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594% , който при отрицателна
стойност се приема за нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 10,106
% при изпълнение на условията по програма Промоционални условия по стандартен КПТ,
обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на
вземане по сметка, подробно описани в Приложение №2 към договора. При
нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката съгласно условията. Максималният размер, до който може да достигне
лихвения процент в резултат от неизпълнение на условията, е в размер на 6
–месечния SOFIBORR към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 19,356
%.. Посочен е годишният процент на разходите, както и че той може да се променя
при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.15 е предвидено, че
кредитополучателят ще заплаща и дължимите такси и комисионни съгласно Тарифата
за условията, лихвите,таксите и комисионните на Банката. Представен е и
погасителният план към договора както и Промоционални условия по стандратен
кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово
правоотношение заедно със залог на вземане по сметка, които са приложени по
настоящото дело. Представени са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на Банка „ ДСК”. В същите е предвидено, че
кредитът се усвоява по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в
банката. В чл.19.1 е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта на вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че месечната
вноска бъде погасена до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не
се прилага. Съгласно чл. 19.2, при
допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта посочено е, че
тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. Движението по сметката на ответника се установява от
приложените два броя „извлечение за
периода 09.06.2016г. до 28.12.2018г.”, които не са оспорено от ответника. С уведомление
изх.№06-20-00176/15.01.2018г., връчено на 18.01.2018г. чрез ЧСИ с район на
действие ВОС вземането по договора е
обявено за предсрочно изискуемо. Фактът на получаване на уведомлението
не е оспорен от ответника.
По делото е допусната и изслушана
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.С.. От
заключението по същата се установява какъв е точният размер на дължимите суми
по пера – главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава и дължими такси
и разноски. Устно в о.с.з. вещото лице допълва своето заключение, като посочва размер
на договорната възнаградителна лихва, изчислен до 18.01.2018г. и размер на надбавка за забава, изчислен до
18.01.2018г. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на Банката и
е установило, че сумата по кредита е
преведена по разплащателната сметка на ответника.
За периода до 24.11.2017г. същият е внесъл сума в размер на 2756,73 лв. На
падежна дата 10.12.2017г. е поради липса на постъпления с наличността по
разплащателната сметка в размер на 17,32 лева е погасена част от дължимата сума
за погасителна вноска / за възнаградителна лихва /. и всички следващи такива не
са платени. Вещото лице е констатирало промяна на котировките на 6 – месечния SOFIBOR
в посока намаляване на същия.
С оглед на така събраните
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между страните по
делото е бил сключен договор за
потребителски кредит. Ищцовото дружество *** има качеството на кредитор по
същия, а ответника на кредитополучател. С този договор на С.Я.С.. е
предоставена сумата 10 000лв.,
която той се е задължил да върне за срок от 96 месеца заедно с уговорената
възнаградителна лихва. Ответникът е получил заемната сума, но е изпълнил задължението си за връщане на същата
заедно с договорената лихва само частично. Последната заплатена анюитетна
вноска е тази, дължима на 10.12.2017г. като същата е внесена частично. Предвид обстоятелството, че са
налице повече от 90 дни забава по кредита, то са настъпили предпоставките
за обявяване на същия за предсрочно
изискуем. Банката е упражнила своето право да обяви тази изискуемост и направила
това с уведомление, получено от ответника на 18.01.2018г. Тъй като кредита е
потребителски, то приложение намират разпоредбите на ЗПК. Съдът намира, че са спазени разпоредбите
на чл.11 от ЗПК , тъй като между
страните са налице уговорки за всички елементи на договора, за които се изисква
изрично постигнато съгласие, като за част от тях са приложими Общите
условия, които са неразделна част от договора. Представен е и
погасителния план,подписан от страните, в който са отразени размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Действително в
договора има клаузи, които предвиждат едностранна промяна на лихвения процент, но същата е обусловена от
промяната индекса SOFIBOR и е в зависимост само от това дали се прилага
преференциалната такава, свързана с изпълнение на условията по програма
Промоционални условия по стандартен КПТ или стандартната надбавка за
потребителски кредити. Предвид на това не може да се приеме, че тази уговорка е неравноправна, тъй като
критерия за промяна на лихвения процент е ясно регламентиран и същият не зависи
от волята на кредитора, а е обективно
обусловен. Всички изменения, свързани с отпадане преференциалния лихвен
процент са при условия, описващи конкретните критерии за промяна – когато в
продължение на два последователни месеца поради недостатъчен авоар по сметката
не са извършвани безкасови плащания на
заявените услуги и не е ползван***като начина
и момента, в който може да настъпи промяна на дължимата сума по договора
за лихва поради отнемане на лихвената преферанция по програмата е в зависимост
от обстоятелства от естество извън поведението на търговеца и свързани с
неизпълнение на задължение на длъжника.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че между страните съществува
валидна облигационна връзка –предоставен паричен заем съгласно чл.430,ал.1 и 2
от ТЗ като заемополучателя дължи връщане, както на получената главница, така и
на договорната лихва, която представлява цената на предоставения паричен ресурс. Т.нар. „лихвена
надбавка” има характер на неустойка за забава и също се дължи въз основа
на уговорките, постигнати в договора. При настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит, остатъкът от главницата е
дължим в пълен размер. От което и на осн.чл.430 ТЗ във вр. с чл.60 ЗКИ се
следва извод за основателност и
доказаност на предявения на това основание иск за дължима главница от 8622,04
лв , чийто размер е установен от назначената ССчЕ. По отношение на втория от обективно
кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено, че
сочената в предмет на иска лихва е договорена като възнаграждение
за ползване на пари и произтича от сключения на осн.чл.10 ЗПК договор за потребителски кредит. Съгласно
установения по делото факт на настъпване на предсрочна изискуемост, считано от
18.01.18г., то именно до този момент са явява и дължима уговорената
възнаградителна лихва - така ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на
ВКС. Договорните лихви, начислени за ползване в
рамките на уговорения срок по погасителен план до дата на настъпване на предсрочна изискуемост на 18.01.2018г.,
възлизат на 154,32 лв. съгласно
изложеното от вещото лице в о.с.з. След този момент възнаградителната лихва не
следва да се начислява поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и
правото на ползване на кредита занапред.
Следователно така предявеният иск за договорна лихва следва да бъде
уважен за периода 10.11.2017г. – 18.01.2018г. и за сумата от 154,32 лева и
отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 303,09 лева
иза периода 19.01.2018г. -19.03.2018г.
Освен
възнаградителната лихва, доколкото ответника е в забава той дължи и обещетение
за същата / „лихвена
надбавка” / съгласно уговореното между страните - –
съгласно т.19,.1 от Общите условия при забава в плащането на месечна вноска се
олихвява с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Видно от заключението на
изслушаната по делото ССчЕ размерът на лихвената надбавка за забава за
периода 11.12.2017г – 27.02.2018г. е 11,25 лева. Съгласно сключения договор
между страните ответника е длъжена да заплаща такси съгласно Тарифата на
банката за такси за текущо потребление, поради което той дължи на ищеца и разходите,
свързани с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Същите съгласно
изслушаната по делото ССчЕ са в размер на 120 лева.
Следва
да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и
претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №394/2018г. на ДРС в съда
- 19.03.2018г. до окончателното
й изплащане.
Доколкото
не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането на евентуалните осъдителни
искове, съдът не дължи произнасяне по тях.
Доколкото
ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн.
чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от
НЗПП в размер на 100лв. С оглед изхода на делото и предвид,
направеното на основание искане, отгветникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съобразно депозирания по чл. 80 ГПК
списък, включващ претенция и за дължимо
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 894,41 лева съразмерно с уважения
размер на исковете и разноски за заповедното производство в размер от 178,33
лева съразмерно с уважения размер на исковете.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията между ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, и С.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, че С.Я.С.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на***, ЕИК ***, следните суми както следва: СУМАТА
от 8 622,04 лева / осем хиляди шестотин двадесет и два лева и 04
стотинки/, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление
от 09.06.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 19.03.2018г. до окончателното погасяване на вземането;
СУМАТА от 154,32 лева / сто петдесет и четири лева и 32 стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 10.11.2017г. до 18.01.2018г. ; СУМАТА
от 11,25 лева / единадесет лева и 25 стотинки/, представляваща обещетение за
забава за периода 11.12.2017г. до 19.03.2018г.;
СУМАТА от 120 лева / сто и двадесет лева/, представляваща такса за изискуемост,
за които вземания по ч.гр.д. №394/2018г. по описа на РС Девня е издадена
заповед №537/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за договорна лихва
за разликата над 154,32 лева до пълния претендиран за установяване размер от 303,09
лева и за периода 19.01.2018г до 19.03.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на***, ЕИК *** , ***, сумата
от 894,41 лева / осемстотин деветдесет и
четири лева и 41 стотинки/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно уважената част от исковете и сумата от 178,33 лева / сто седемдесет
и осем лева и 33 стотинки/ , представляваща сторени разноски в заповедното
производство , съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................