Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032
гр.Пловдив, 23.09.2020г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Розалия Тодорова и в присъствието на
прокурора …….... ............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 441 по
описа за 2019г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от С.М.Ж., като ***на „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* против П.С.И., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата общо от 14996,52лв с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска 05.06.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща сбор от стойността на извършени
от ищеца СМР на договорно основание на
собствени на ответника обекти Склад № 6 с площ от 2,30кв.м. и извършени работи
на стойност 5235,22лв с ДДС, подробно индивидуализирани по приложение към
исковата молба л.6 от делото, представляващо неразделна част от настоящото
решение и Склад № 3 с площ от 4,29кв.м. и извършени работи на стойност 9761,30лв
с ДДС, подробно индивидуализирани по приложение към исковата молба л. 7 от
делото, представляващо неразделна част от настоящото решение и двата находящи
се в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло В, сграда в ПИ 56784.522.965 в ***,
както и сумата от 4565,58лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 14996,52лв за периода 04.06.2016г
- 04.06.2019г. При условията на
евентуалност, ако не се установи наличието на договорно основание за извършване
на процесните работи претендира заплащането им, ведно със законната лихва,
начиная от 05.06.2019г, от ответника, който не му ги е бил възложил, но е знаел,
иск на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, ведно със сумата от 4565,58лв на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва и първоначалните и предявените
при условията на евентуалност искове като ги счита за неоснователни и моли
съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Ищецът твърди, че за него е
открито производство по несъстоятелност по реда на чл.630 ал.2 от ТЗ с решение
от 15.10.2018г по т.д. № 324/2017 на ОС
– Пловдив и е назначен синдик. Синдикът е установил, че дружеството е било
строител/инвеститор на процесния обект – „Обществено – жилищен комплекс“ –
реконструкция, пристрояване, надстрояване и ново строителство, тяло В, с площ
от 2 202кв.м. в ***и е изпълнил всички СМР в обекта за своя сметка. Посочва,
че ответникът е свързано лице с длъжника, тъй като е исн на едноличния
собственик на капитала му В.И.и така е придобил право на строеж двата склада на
02.10.2009г, съгласно представен нотариален акт, без да заплати описаните в
приложението към исковата молба работи. Обектът е бил въведена в експлоатация
на 10.06.2014г с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 86 от същата дата,
от който момент притежаваното от ответника право на строеж върху двата обекта
се е трансформирало в право на собственост без той да е заплатил извършените от
ищеца СМР, индивидуализирани по пера за всеки от двата склада в пролижениато
към исковата молба. Поради това, ако между страните е имало договор ищецът
търси заплащане на извършените работи на договорно основание – възнаграждение
за работа, а ако не е имало договор, претендира присъждане на сумата на
извъндоговорно основание – извършените работи са без възлагане от ответника, но
с неговото знание.
Ответникът не спори, че е син на В.И.-
едноличен собственик на капитала на несъстоятелния длъжник, но твърди, че е
придобил правото на строеж върху двата обекта, цената на което е заплатил и по
складовете не са извършвани довършителни работи от дружеството. Оспорва част от
претендираните строителни работи като такива, които не са свързани с
извършените по неговите складове работи. Заявява, че не може категорично да
каже дали е имал сключен договор с дружеството, но дори да е имал такъв прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за плащане на работи,
тъй като същите са извършени много преди въвеждането на обекта в експлоатация
на 10.06.2014г - окончателният доклад на
фирмата, осъществявала строителен надзор е с дата 31.05.2014, следователно
работите са извършени дори преди тази дата.
С допълнителната искова молба
ищецът се е позовал на констатациите в съставен на дружеството ревизионен
доклад на 28.01.2019г, в който е установено, че дружеството е извършвало
довършителни СМР за тела „А“, „Б“, „В“ и „Г“, които не са му заплатени,
следователно е извършило безвъзмездна доставка на строителни услуги по смисъла
на чл.9, ал.3 от ЗДДС. Посочено е, че отчетените от дружеството разходи за
извършено строителство към 10.06.2014г са в размер на 2 071 657,24лв.
С допълнителния отговор
ответникът е оспорил „Палас –
27“ ЕООД да е
извършил строителство, тъй като не е регистриран като строител, не е разполагал
със строителни работници, ръководен състав и строителна техника, за да изгради
обектите. Възразява, че има и други възложители и строители. Оспорва стойността
на извършените работи, посочена от ищеца, въз основа на ревизионния доклад,
който има предвид целия обект, а по делото са спорни два обекта от тяло „В“. По
отношение на възражението за изтекла давност на вземането посочва, че
хипотетичното му обогатяване и оттук изискуемостта на ищцовата претенция
настъпва с фактическото изграждане на обектите в груб строеж, което е извършено
в края на 2010г и е приключило напълно в началото на 2011г, а не с издаване на
акта за въвеждане в експлоатация през 2014г.
Въз основа на така изразените от
двете страни становища по делото, с изготвения по делото проект за доклад съдът
даде правна квалификация на предявените първоначални искове като такива по чл.266
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на евентуалния иск за заплащане на извършените
работи - чл.59 от ЗЗД. Съдът намира, че правилната разпоредба, под която следва
да квалифицира спорът е всъщност тази на чл.61, ал.1 от ЗЗД – водене на чужда
работа без пълномощно, в който смисъл е налице дадено разрешение с Решение № 51 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1334/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова. Промяната на
правната норма не води до необходимост от разместване на разпределената
доказателствена тежест и даване на различни, от вече дадените на страните
указания с проекта за доклад, поради което няма пречка съдът да разгледа спора
по същество.
Така по
двата основни иска за заплащане на СМР на договорно или извъндоговорно
основание съдът указа на ищеца, че е негова доказателствената тежест да
установи извършването им и поради това допусна извършването на поисканата от
него по делото техническа експертиза. Същата беше приета, без възражения от
страните, а съдът също възприема изводите ѝ, като изградени на извършена
проверка върху цялата строителна документация, въз основа на която в частност
са изградени двата процесни склада. От нея вещото лице установява, че в
изграждането на целия обект за участвали, освен ищеца, още две други дружества
– „Тивамекс и ко“ АД – гр.Стара Загора и „ВАИМИ“ООД – с. Брани поле, а същото е
изрично отразено и в приетия по делото Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 31.05.2014. От вещото лице е посочено, че
не може да установи конкретните работи по делото от кое от трите дружества са
извършени, поради липса на представени пред него данни, поради което е
извършило остойностяване на процесните дейности на база извършено изследване на
всички извършени по обекта дейности и осреднени към двата процесни обекта.
Съдът
намира, че ищецът не доказа по делото да е извършил работите, чиято стойност
претендира от ответника, като това не се установява и от приетия по делото Ревизионен
доклад № Р -16001617001091-092-001 от 28.01.2019г, издаден на дружеството в
несъстоятелност, тъй като в него конкретни извършени работи не се коментират.
Поради това съдът намира за неоснователни както първоначалния предявен иск за
заплащане на сума на договорно основание, така и съединения с него при
условията на евентуалност втори иск за същата сума на извъндоговорно основание.
Двата иска следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните искове за
обезщетение за забавено плащане.
За
пълнота на изложението съдът допълва, че от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че към 2012г всички инсталационни работи са
били извършени и приети, а те са част от претендираните от ищеца извършени от
него работи. Вещото лице продължава, че за съставянето на Акт 15 не е
задължително единствено извършване монтаж на врати, но всички останали работи,
описани в приложението на ищеца, са били извършени, за да бъде приет обектът.
Приемането е извършено на 31.05.2014г, поради което общата 5-годишна давност за
предявяване на главния и евентуалния иск изтича на 31.05.2019г. Те са предявени
на 05.06.2019г, т.е. след изтичне на погасителната давност, което ги прави
неоснователни, като погасени по довност. Изключение правят претенциите за
монтирани врати, за които няма доказателства кога са поставени, но по отоншение
на тях ищецът не доказа той да ги е закупил и монтирал, за да се преценя дали е
налице възлагане за тази конкретни работи от ответника, а ако такова липсва
дали са в негов интерес и поради това дължи заплащането им на ищеца.
Предвид
отхвърляне от съда на предявените обективно съединени искове, ищецът дължи
заплащането на държавна такса от масата на несъстоятелността в размер на
782,49лв по сметка на ОС – Пловдив.
Ответникът не установява да е извършил разноски по делото, поради
което такива не му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.Ж., като ***на „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК
********* искове да
бъде осъден П.С.И., ЕГН ********** *** да му заплати сумата общо от 14996,52лв с ДДС, ведно със законната лихва,
начиная от датата на предявяване на иска 05.06.2019г до окончателното ѝ
изплащане, представляваща сбор от
стойността на извършени от „Палас
– 27“ ЕООД –
гр.Пловдив – в н., СМР на договорно основание на собствени на П.С.И. обекти Склад № 6 с площ от 2,30кв.м. и извършени
работи на стойност 5235,22лв с ДДС, подробно индивидуализирани по приложение
към исковата молба л.6 от делото, представляващо неразделна част от настоящото
решение и Склад № 3 с площ от 4,29кв.м. и извършени работи на стойност
9761,30лв с ДДС, подробно индивидуализирани по приложение към исковата молба л.
7 от делото, представляващо неразделна част от настоящото решение и двата
находящи се в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло В, сграда в ПИ
56784.522.965 в ***, както и сумата от 4565,58лв, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 14996,52лв за периода 04.06.2016г - 04.06.2019г, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.Ж., като ***на „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК
********* искове да
бъде осъден П.С.И., ЕГН ********** *** да му заплати сумата общо от 14996,52лв с ДДС, ведно със законната лихва,
начиная от датата на предявяване на иска 05.06.2019г до окончателното ѝ
изплащане, представляваща сбор от стойността
на извършени от „Палас – 27“
ЕООД – гр.Пловдив –
в н., СМР на обекти Склад № 6 с площ от
2,30кв.м. и извършени работи на стойност 5235,22лв с ДДС, подробно
индивидуализирани по приложение към исковата молба л.6 от делото,
представляващо неразделна част от настоящото решение и Склад № 3 с площ от
4,29кв.м. и извършени работи на стойност 9761,30лв с ДДС, подробно
индивидуализирани по приложение към исковата молба л. 7 от делото,
представляващо неразделна част от настоящото решение и двата находящи се в
„Обществено – жилищен комплекс“, тяло В, сграда в ПИ 56784.522.965 в ***,
собствени на П.С.И., като работите са извършени от
дружествто в интерес на П.С.И., без той да ги е възлагал за изпълнение, но като е
знаел, както и да бъде осъден да заплати сумата от 4565,58лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 14996,52лв за периода
04.06.2016г - 04.06.2019г, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Палас – 27“ ЕООД –
гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 782,49лв от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: